Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2012)0196

Приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II)

Комисия по правни въпроси

PE469.993

Резолюция на Европейския парламент от 10 май 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно изменение на Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (2009/2170(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 81 от Договора за функционирането на ЕС, и по-специално параграф 2, буква в) от него,

– като взе предвид членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)и членове 7 и 11 от Хартата за основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид предстоящото присъединяване на Съюза към тази Конвенция в съответствие с член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела¹, и по-специално член 2 и член 5, параграф 3 от него, както и предложението за преработване на този регламент (COM(2010)0748),

– като взе предвид решението на Съда от 7 март 1995 г. по дело Shevill (C-68/93, Recueil, стр. I-415),

– като взе предвид решението на Съда от 25 октомври 2011 г. по съединени дела eDate Advertising GmbH (C-509/09 и C-161/10)²,

– като взе предвид становището на генерален адвокат Mancini от 1988 г. по дело Bond van Adverteerders and Others/Netherlands (352/85, Recueil, стр. 2085), решението от 1991 г. по дело Elliniki Radiofonia Tileorasi (ERT-AE) (C-260/89, Recueil, стр. I-2925), решението и становището на генерален адвокат Van Gerven от 1991 г. по дело Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd (C-159/90, Recueil, стр. I-4685) и становището на генерален адвокат Jacobs от 1993 г. по дело Christos Konstantinidis (C-168/91, Recueil, стр. I-1191),

– като взе предвид първоначалното предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (COM(2003)0427),

– като взе предвид позицията си от 6 юли 2005 г. относно предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ)¹,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )² („Регламент Рим ІІ“), по-специално член 30, параграф 2 от него³,

– като взе предвид възложеното от Комисията сравнително изследване на ситуацията в 27-те държави членки по отношение на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и на правата, свързани с личността⁴,

– като взе предвид явлението „туризъм с цел дело за клевета“⁵,

– като взе предвид Defamation Bill (Закон за клеветата) на Обединеното кралство⁶,

– като взе предвид публичното изслушване, състояло се на 28 януари 2010 г.⁷,

– като взе предвид работните документи, изготвени от Комисията по правни въпроси, както и многобройните научни публикации по този въпрос⁸,

– като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A7-0152/2012),

А. като има предвид, че след приемане на решението по делото Shevill Съдът постановява по делото eDate Advertising, че член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдение за нарушение на правата на личността чрез съдържание, поставено онлайн на уебсайт, лицето, което счита, че правата му са били нарушени, има възможност да предяви иск за отговорност за цялата причинена вреда или пред съдилищата на държавата членка, в която е установен издателят на въпросното съдържание, или пред съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на интересите му. Това лице може също така вместо да предяви иск за отговорност за цялата причинена вреда, да предяви иска си пред съдилищата на всяка държава членка, на територията на която съдържанието, поставено онлайн, е или е било достъпно. Посочените съдилища имат правомощия само по отношение на вредата, причинена на територията на държавата членка на сезирания съд;

Б. като има предвид, че в Регламент Рим ІІ липсва разпоредба за определяне на приложимото право при нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот и на правата, свързани с личността;

В. като има предвид, че разискванията относно подходящо правило се характеризираха с полемика относно явлението „туризъм с цел дело за клевета“ – вид търсене на най-благоприятната правна система (forum shopping), при което ищецът избира да предяви иск за клевета в юрисдикцията, в която има най-голяма вероятност да получи благоприятно решение – общо взето тази на Англия и Уелс, която „се счита за най-благосклонна в света“; като има предвид обаче, че въпросът излиза извън границите на Обединеното кралство и е предмет и на други юрисдикции;

Г. като има предвид, че високите разходи за уреждане на спорове и потенциално високото равнище на изплащане на обезщетения за вреди в тази юрисдикция се считат за оказващи възпиращо въздействие по отношение на свободата на изразяване; като има предвид, че в случаите, в които разходите са високи, издателите може да бъдат принудени да се съгласят с постигане на споразумение, дори и ако считат, че разполагат с добра защита;

Д. като има предвид, че Законът за клеветата, който се обсъжда понастоящем в Парламента на Обединеното кралство, се очаква да допринесе за премахване на това възпиращо въздействие върху издателите, но с това едва ли ще се реши трудният проблем, свързан с високите съдебни разноски;

Е. като има предвид, че интернетът добави като допълнително усложнение виртуалната универсална достъпност, съчетана с дълготрайност на съобщенията и появата на блогове и анонимни съобщения;

Ж. като има предвид, че свободата на печата и средствата за масово осведомяване е емблемата на демократичното общество;

З. като има предвид, че правните средства за защита трябва да са достъпни при злоупотреба със свободата, преди всичко когато това е в ущърб на частния живот и репутацията на хората¹; като има предвид, че всяка държава членка следва да гарантира, че такива средства за защита съществуват и са ефективни в случаи на нарушения на такива права; като има предвид, че държавите членки следва да се стремят да гарантират, че на практика непосилно високите юридически разноски няма да доведат до отказ на достъп до правосъдие; като има предвид, че разноските за съдебни производства могат да бъдат разорителни и за средствата за масово осведомяване;

И. като има предвид, че всяка държава трябва да определи сама своя баланс между правото на зачитане на неприкосновеността на личния живот, гарантирано в член 8 от ЕКПЧ, и правото на свобода на изразяването, гарантирано в член 10 от Хартата на основните права на ЕС, така, както смята за уместно;

Й. като има предвид, че въпреки това, с присъединяването на Съюза към ЕКПЧ, след време може да стане необходимо за Съюза да намери общ критерий за трансграничните дела, свързани със свободата на доставяне на стоки и услуги, в резултат от „диалектичното развитие“, предвидено от генерален адвокат Mancini в дело Bond van Adverteerders, с оглед също така на решенията по дела Elliniki Radiofonia Tileorasi и Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd и становището на генерален адвокат Jacobs по дело Christos Konstantinidis; по дело Society for the Protection of Unborn Children Ireland Ltd² генерален адвокат Van Gerven излага възгледа, че „национална разпоредба, която, с цел доказване на съвместимостта й с правото [на Съюза], трябва да зависи от правни понятия, като например императивни изисквания от обществен интерес или във връзка с обществения ред, … попада в приложното поле на правото [на Съюза]“ въз основа на това, че въпреки че държавите членки имат известно право на преценка при определянето на понятията за обществения интерес или обществения ред, обхватът на тези понятия в случая на мерки, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, остава въпреки всичко предмет на контрол от страна на Съюза, и те трябва да бъдат „обосновани и ясно очертани по начин, еднакъв за целия Съюз съобразно правото на Съюза, и следователно с оглед на общите принципи по отношение на основните права и свободи“;

К. като има предвид, въпреки това, че не би било целесъобразно приемането на разпоредби на международното частно право за определянето на приложимото право, които да се изопачават по един или друг начин, така че да защитават дадено право повече от друго, или да имат за цел да ограничат обхвата на правото на определена държава членка, особено с оглед на клаузата за обществения ред в член 26 от Регламент „Рим II“; като има предвид, че следователно е изключително важно в Регламент „Брюксел I“ да бъде запазен контролът върху обществения ред;

Л. като има предвид, че критерият за най-тясната връзка следва да се използва по отношение на правото на отговор, тъй като това средство за защита следва да се предостави бързо и е с временен характер; като има предвид, че разпоредбата от вида, посочен в приложението, следва също така да предвиди автономия на страните и възможността да бъде избрано прилагането на lex fori, при което ищецът избира да заведе дело в съд в държавата, където е седалището на средствата за масово осведомяване, за вреди, понесени в повече от една държава членка;

М. като има предвид, че наред с това се счита, че с цел насърчаване на обществени блага като намаляване на броя на съдебните спорове, насърчаване на достъпа до правосъдие, гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и осигуряване на подходящ баланс между свободата на словото и правото на личен живот, Комисията следва да осъществи широкообхватни консултации със заинтересованите страни, включително журналисти, медии, специалисти адвокати и съдии, с цел предложение за създаването на център за доброволно уреждане на трансгранични спорове, породени от нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, чрез алтернативни механизми за разрешаване на спорове; като има предвид, че това би бил много по-напредничав и по-подходящ за 21-ви век подход по отношение на решаването на такива спорове, който би способствал за по-модерна и благоприятстваща посредничеството култура на правосъдие;

Н. като има предвид, че държавите членки биха могли да насърчават и популяризират използването на един бъдещ център за алтернативни механизми за решаване на спорове, като допускат неизползването на центъра да се вземе под внимание при решения относно разноските;

О. като има предвид, че в края на краищата центърът може да се самофинансира;

1. Изисква от Комисията да представи въз основа на член 81, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз предложение за добавяне към Регламент „Рим II“ на разпоредба относно приложимото право по отношение на извъндоговорно задължение, което възниква при нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, като следва подробните препоръки в приложението в настоящия документ;

2. Наред с това изисква от Комисията да представи въз основа на член 81, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз предложение за създаването на център за доброволното уреждане на трансгранични спорове, които възникват при нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и на права, свързани с личността, включително клевета, чрез алтернативни механизми за решаване на спорове;

3. Потвърждава, че препоръките отчитат основните права и принципа на субсидиарност;

4. Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

5. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА: ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИЗИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Европейският парламент счита, че следното съображение 32а и следният член 5а следва да се добавят към Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“):

4. Правото, приложимо към правото на отговор и другите равностойни мерки, както и спрямо всякакви предохранителни мерки или забранителни съдебни разпореждания срещу издател или излъчващ оператор във връзка със съдържанието на публикация или предаване и по отношение на нарушаване на неприкосновеността на личния живот или на права, отнасящи се до личността, които са резултат от обработването на лични данни, е правото на държавата, в която издателят, излъчващият оператор или лицето, което е обработвало личните данни, пребивава обичайно.

P7_TA-PROV(2012)0201

Търговската и инвестиционна стратегия на ЕС за Южното Средиземноморие след революциите на Арабската пролет

Комисия по международна търговия

PE478.639

Резолюция на Европейския парламент от 10 май 2012 г. относно „Търговия за промяна“: търговската и инвестиционна стратегия на ЕС за Южното Средиземноморие след революциите на Арабската пролет (2011/2113(INI))
Европейският парламент,

– като взе предвид декларацията от Барселона от 28 ноември 1995 г., която полага основата на партньорството между Европейския съюз и южните средиземноморски страни, както и работната програма, приета на тази конференция,

– като взе предвид своите резолюции от 27 октомври 2005 г. относно прегледа на Барселонския процес¹ и от 25 ноември 2009 г. относно евро-средиземноморското икономическо и търговско партньорство в навечерието на 8-та министерска конференция на Евромед по въпросите на търговията²,

– като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2011 г. относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, (COM(2011)0200),

– като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и на върховния представител до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави“, (COM(2011)0303),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 24 май 2011 г. относно „Диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие“, (COM(2011)0292),

– като взе предвид „Пътната карта на евро-средиземноморската търговия до 2010 г. и след това“, приета от 8-та министерска конференция на Съюза за Средиземноморието по въпросите на търговията през 2009 г.,

– като взе предвид заключенията на евро-средиземноморските министерски конференции и секторните министерски конференции, проведени след започването на Барселонския процес, и по-специално заключенията на 9-та министерска конференция на Съюза за Средиземноморието по въпросите на търговията, проведена на 11 ноември 2010 г.,

– като взе предвид евро-средиземноморските споразумения за асоцииране между Общността и нейните държави членки, от една страна, и Тунис¹, Израел², Мароко³, Йордания⁴, Египет⁵, Ливан⁶ и Алжир⁷, от друга страна, както и евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране в областта на търговията и сътрудничеството между Общността и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) (в полза на Палестинската автономия)⁸,

– като взе предвид Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22 декември 1995 г. за осъществяване на последната фаза на митническия съюз (96/142/EО)⁹,

– като взе предвид споразумението за свободна търговия, известно като „Споразумението от Агадир“, подписано от Йордания, Египет, Тунис и Мароко на 25 февруари 2004 г.,

– като взе предвид оценката на въздействието на устойчивостта на Евро-средиземноморската зона за свободна търговия (ЗСТ), изготвена от Института за политика и управление на развитието към Манчестърския университет,

– като взе предвид Регионалния стратегически документ (2007—2013 г.), Регионалната индикативна програма за евро-средиземноморско партньорство (2007—2013 г.) и изложените в тях цели¹⁰, както и Решението за изпълнение на Комисията от 29 юли 2011 г. относно втората част на Годишната програма за действие за 2011 г. в полза на Средиземноморския регион, която трябва да бъде финансирана по статия 19 08 01 01 от общия бюджет на Европейския съюз¹¹,

– като взе предвид функционирането на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство, и по-специално срещата на министрите, състояла се в Брюксел на 12 юли 2011 г., и годишния доклад от нея за 2010 г., публикуван на 8 август 2011 г.,

– като взе предвид решението от 5 октомври 2011 г. на Съвета на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие за осигуряване на средства за страните от Южното и Източното Средиземноморие,

– като взе предвид работата на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието,

– като взе предвид работата на Съюза за Средиземноморието,

– като взе предвид решението на Съвета от 14 декември 2011 г. за приемане на указания за преговори за мандати за задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия (ЗВССТ) за Египет, Йордания, Мароко и Тунис,

– като взе предвид своите резолюции от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции¹, от 7 април 2011 г. относно прегледа на Европейската политика на съседство — Южно измерение² и от 14 декември 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство³,

– като взе предвид всички приети от Парламента в контекста на „арабската пролет” резолюции относно свободата на вероизповеданието, убежденията и съвестта, като основни и универсални ценности от съществено значение за демократичното и икономическото развитие;

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по външни работи и комисията по земеделие и развитие на селските райони (А7-0104/2012),

A. като има предвид, че Арабската пролет е най-голямата политическа промяна в Европейската политика на съседство след падането на Берлинската стена и е предложила на ЕС възможността да съчетае търговските си и външнополитически интереси със своите основни ценности като правата на човека, демокрацията и свободното общество; като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за Европейския съюз Съюзът трябва да развива привилегировани отношения със съседните страни, с оглед създаване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничество, което е единственият път към постоянната стабилност, сигурността и икономическото развитие и напредък на Европа;

Б. като има предвид, че ЕС има изключителна компетентност по отношение на търговската и инвестиционна политика, което му дава възможност да осигури ефективен отговор на резките политически промени и да допринесе за икономическия и социален напредък на държавите от Южното Средиземноморие;

В. като има предвид, че Договорът от Лисабон определя международната търговия като едно от трите направления на външната дейност на ЕС и изисква нейната съгласуваност с другите й политики: външни работи и международно развитие; като има предвид, че търговията винаги е била силен стълб на политиката на съседство и че това е подчертано в съобщенията на Комисията, озаглавени „Нов отговор на промените в съседните държави“ и „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“;

Г. като има предвид, че сред гражданските общества на държавите от Южното Средиземноморие съществува усещането, че ЕС следва да бъде по-активен в подпомагането на техните политически и икономически промени;

Д. като има предвид, че икономическото и политическо възстановяване в контекста на последиците от Арабската пролет не е предмет на наблюдение от регионални институции, които имат подобна роля като ролята на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Централна и Източна Европа и Централна Азия;

Е. като има предвид, че липсва специална евро-средиземноморска финансова институция, а от друга страна опитът, придобит от ЕБВР в периода на прехода в Централна и Източна Европа през изминалите години, следва да даде възможност на банката да играе положителна роля в държавите от Южното Средиземноморие; като отбелязва със съжаление обаче, че няколко държави – членки на ЕС все още не са ратифицирали измененията в Споразумението за ЕБВР, които ще улеснят пълноценното функциониране на банката в Средиземноморския регион;

Ж. като има предвид, че досега икономиките на държавите от Южното Средиземноморие са били управлявани от недемократични лидери в полза на малцина, често при пренебрегване на нуждите на най-уязвимите; като има предвид че факта, че много диктатори вече са свалени от власт, разкрива понастоящем нови възможности за отваряне на икономиките на региона и създаване на истинска пазарна икономика,

З. като има предвид, че ЕС вече има митнически съюз с Турция и съществуващи споразумения за свободна търговия (ССТ) с държавите от Южното Средиземноморие, с изключение на Сирия, която не е подписала окончателния договорен пакет, и на Либия, с която преговорите бяха временно преустановени през февруари 2011 г. след избухването на гражданска война;

И. като има предвид, че членството на Световната търговска организация (СТО) не е предпоставка за започване на търговски преговори, както е посочено в разпоредбите за търговията на споразуменията за асоцииране с Ливан и Алжир, временното споразумение с палестинските територии, временно прекратените преговори с Либия и нератифицираното споразумение със Сирия;

Й. като има предвид, че Евро-средиземноморската зона за свободна търговия, която е най-амбициозният икономически проект, който следва да се реализира в резултат на Барселонската декларация, не беше създадена до крайния срок 2010 г., главно поради конфликтите в региона и липсата на вътрешнорегионална ангажираност (Юг–Юг),

K. като има предвид, че икономическата криза, настъпила през 2008 г., е засегнала пряко основните икономически двигатели на държавите от Южното Средиземноморие и че социалните и политическите сътресения, през които са преминали Тунис, Египет, Сирия и Либия по време на Арабската пролет, допълнително са утежнили икономическия спад в тези държави; като има предвид, че не всички държави от Южното Средиземноморие са преживели Арабската пролет по един и същ начин, тъй като в някои държави старите режими все още са на власт, докато други се намират в продължителен период на социално напрежение, което допълнително отслабва техните икономики,

Л. като има предвид, че Арабската пролет разкри структурните и системни търговски и фискални слабости на региона, и по-специално податливост на рязко покачване на цените на стоковите пазари и като има предвид, че всяка нова търговска стратегия за Средиземноморието трябва да се справи с тези недостатъци, да насърчава продоволствената сигурност и да прекрати финансовите спекулации с хранителни стоки, ако се очаква тя да удовлетвори стремежите на гражданите;

M. като има предвид, че хроничната безработица, особено сред младите хора, и липсата на диверсификация на търговията остават сериозен проблем; като има предвид, че дългосрочната структурна безработица и неофициалната трудова заетост, включително и детският труд, остават високи в повечето държави от Южното Средиземноморие, както и че тя се е увеличила още повече в тези държави, които са били подложени на силно социално напрежение по време на Арабската пролет; като има предвид, че според оценката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) регионът трябва да създаде около 25 милиона нови работни места през следващото десетилетие, за да се запази сегашното равнище на заетост,

Н. като има предвид, че юношите (на възраст между 10 и 19 години) представляват 20 % от населението и равнището на безработица на лицата, които са на възраст между 15 и 24 години, е около 25-30 %, като в същото време участието на жените на пазара на труда остава много слабо; като има предвид, че безработицата е особено висока сред завършилите висше образование, което води до изтичане на мозъци и загуба на човешки ресурси,

O. като има предвид, че за Европейския съюз е от изключителен интерес да прояви амбиция по отношение на икономическото сътрудничество и да приеме една взаимноизгодна, отговорна и гъвкава стратегия, основана на подкрепа за демократичния преход и на защита на правата на човека;

Общи съображения

1. Счита че, Арабската пролет е безпрецедентно историческо събитие, предизвикано от стремежите на народите за свобода, демократични права и подобряване на жизнения им стандарт; изразява своята огромна тъга от загубата на човешки живот по време на борбата за отхвърляне на корумпираните диктаторски режими;

2. Осъзнава, че след тези жертви в обществата на държавите от Южното Средиземноморие съществуват големи очаквания за далеч по-голяма и по-справедлива подкрепа от ЕС за демократични реформи и истинско икономическо развитие в полза на всички хора;

3. Отбелязва, че ползите от революциите на Арабската пролет все още не са напълно утвърдени и че ЕС трябва да действа бързо за прилагане на програмата „Търговия за промяна“, тъй като освен непосредствените икономически ползи, които търговията носи, тя е и ефективно средство за утвърждаване на демокрацията и насърчаване на стабилността, защото допринася за предотвратяване на корупцията, подпомага по-справедливото разпределение на богатството и осигурява възможности за цялото население; поощрява преходните органи на властта да осъществят мирен преход към истинска демокрация; настоява националните органи да зачитат правото на своите народи да организират мирни демонстрации, както и да се въздържат от съпроводени с насилие репресии;

4. В този контекст приветства стартирането на дейността на специалната група Тунис—ЕС, първата специална работна група, създадена съвместно с държава от Южното Средиземноморие, с цел гарантиране на по-добро съгласуване на помощта на ЕС и на международната помощ за прехода в тази страна; приветства факта, че Парламентът взе участие в първата среща; призовава ЗП/ВП и Комисията да продължат да предлагат възможност за участие на Парламента в тази инициатива и в бъдещите такива; приветства създаването в рамките на Парламента на група за наблюдение на Южното Средиземноморие, която да следи за реакцията на ЕС по отношение на кризите в средиземноморските държави;

5. Приветства проведените неотдавна в Тунис честни и прозрачни избори, които когато са придружени от икономически, правни и социални реформи, дават добър пример на останалите държави в региона; подчертава важното значение на свободните и честни избори, за да се осигури единството на тези държави при създаването на демократични и плуралистични институции, като по този начин се полагат основите за по-голяма стабилност и модернизирани социално-икономически структури, които са необходима предпоставка за привличането на международни инвестиции и генерирането на устойчив растеж; отбелязва необходимостта заедно с демократичните промени да бъдат осъществени реформи в икономическата, правната и социалната област с цел отваряне и модернизиране на социално-икономическите структури в тези държави;

6. Счита външния държавен дълг на страните от Северна Африка и Близкия Изток за противен, като се има предвид, че е натрупан от диктаторските режими предимно чрез лично обогатяване на политическия и икономическия елит и чрез закупуването на оръжия, често използвани за потискане на собственото им население; поради това призовава за преразглеждане на този дълг, и по-специално на дълга, свързан с разходи за въоръжение;

7. Осъжда ролята на европейските дружества в износа на оръжие и изделия с двойна употреба за репресивните режими, както и в съобразяването им с технологичните смущения, организирани от съответните диктатури; призовава Комисията да изготви насоки за действие на дружествата от ЕС в такива ситуации по начин, съответстващ на основните принципи на Съюза;

8. Подчертава, че търговската и инвестиционна политика е от изключителната компетентност на ЕС и следва да предоставя иновативни и конкретни инструменти за постигане на целите на външната политика на ЕС за демокрация, просперитет, стабилност и мир в региона;

9. Признава, че ЕС трябва да установи координирана политика спрямо държавите от Южното Средиземноморие, но отправя предупреждение относно прилагането на недиференциран подход към Арабската пролет, тъй като независимо че между държавите от Южното Средиземноморие съществуват множество сходства, те са преминали през различни форми на репресивно управление, различават се по равнище на икономическо развитие и са изправени пред разнородни социални и демографски предизвикателства;

10. Подчертава, че една от основните роли на Европейския парламент е засилването на политическия диалог, взаимното разбирателство и доверието между Европа и останалите страни, включително държавите от Южното Средиземноморие, където Парламентът следва да се съсредоточи върху разширяване и насърчаване на демократичните реформи, пълно установяване на гражданските свободи и принципа на правовата държава; подчертава, че тези важни задачи, базирани на преките взаимоотношения, биха могли да бъдат и начин за оценяване на изпълнението на бъдещите критерии (с оглед на събитията и постигнатия напредък) и за извършване на необходимите промени в споразуменията за асоцииране, по-специално в областта на търговията, инвестициите и финансите;

11. Осъзнава факта, че през последните десет години ЕС е поощрявал един по-задълбочен и всеобхватен подход към споразуменията за свободна търговия с управляващите на повечето държави от Южното Средиземноморие, независимо от очевидната липса на демократична легитимност на партньорите в преговорите; подчертава значението на непосредствения интерес от стабилизиране на демократичните процеси при изграждането на новите социални и политически институции, които впоследствие биха могли да играят ролята на легитимни и информирани партньори в преговорите за търговски споразумения;

12. Изтъква, че ЕС е най-големият потребителски пазар в света и достъпът до него следва да бъде предоставян само ако партньорските държави са сериозни в своите намерения да се ангажират с двустранно отваряне на пазарите, ако ползите от икономическите реформи се получават от цялото население на партньорската държава, включително и от най-уязвимите, и ако са поети и се изпълняват съответните политически, социални и екологични ангажименти;

13. Посочва, че много от държавите от Южното Средиземноморие притежават огромен икономически потенциал, като някои от тях наследяват голямо количество активи и природни ресурси, които, ако бъдат правилно управлявани, предоставят възможност за икономически растеж и развитие и от двете страни на Средиземноморието; счита, че поради това следва да се въведат необходимите мерки и механизми, които да гарантират спазването на равностойни социални, екологични и фитосанитарни стандарти;

14. Приветства предвиждания от Комисията индивидуален подход „отдолу нагоре“, основан на по-голяма условност и на засилена диференциация в контекста на неотдавнашното преразглеждане на ЕПС, както и на принципа „повече за повече“, който осигурява по-целенасоченото подпомагане на всяка съседна на ЕС страна и гарантира, че финансирането съответства на политическата амбиция; счита, че постиженията по отношение на демократичните реформи и личните свободи следва да бъдат отразени в подобен процес в икономическата и търговска област, като се предоставят съпътстващи свободи за започване и осъществяване на стопанска дейност, за да се разрушат олигархиите, които имат традиционно доминираща роля в държавите от Южното Средиземноморие;

Задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия (ЗВССТ) и други търговски инструменти

15. Отбелязва, че ЕС вече има стабилни преференциални търговски споразумения с много държави от Южното Средиземноморие съгласно споразуменията за асоцииране; въпреки това подчертава, че нито един от тези процеси не е напълно завършен и е убеден, че все още съществува голям потенциал за задълбочаване на икономическите отношения, по-специално в регулаторната област, с дългосрочната цел за интеграцията им във вътрешния пазар на ЕС;

16. Поради това приветства решението на Съвета да разреши започването на преговори за ЗВССТ с Египет, Йордания, Мароко и Тунис, веднага след като бъдат завършени необходимите подготвителни процеси; счита, че последващите действия за определяне на обхвата следва да се основават на опита, натрупан по време на подготвителните фази, проведени с източните партньори, като в същото време признава от какво голямо политическо значение е избягването на ненужни закъснения за тези партньори, които са готови да започнат преговори; счита за наложително включването и консултирането с всички обществени фактори, особено неправителствените организации и синдикатите, от самото начало на всички търговски преговори;

17. Изразява безпокойство за това, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) все още не е оповестила публично подробна информация, свързана с критериите „повече за повече“, въз основа на които ще се реши, заедно с определянето на търговския обхват, дали дадена държава отговаря на условията и е готова за ЗВССТ; поради това изисква от ЕСВД да установи тези критерии, за да се осигури прозрачен процес и да се гарантира предварително осведомяване на партньорските държави, когато е необходимо да бъдат направени корекции; настоява зачитането на демократичните институции и основните права, включително свободата на словото, свободата на сдружаване и защитата на религиозните малцинства, зачитането на международното трудово законодателство, конвенциите на МОТ и Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД), и инициативи за премахване на смъртното наказание, да бъде централен елемент от този процес и счита, че той следва да реагира на значителни подобрения или влошавания на състоянието в партньорските държави по време на подготвителната фаза и на самите преговори; настоява, че действията за определяне на обхвата следва да определят подходящо равнище на отваряне на икономиката и показател за начина, по който всички равнища в обществото се възползват от търговията и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ);

18. Припомня, че ССТ не са самоцел и не следва да се използват за облагодетелстване на всяка една държава; поддържа становището, че търговските разпоредби следва да бъдат подкрепени от засилени клаузи за правата на човека, с подобрени разпоредби за наблюдение и изпълнение, както и от амбициозна глава за устойчиво развитие, където да се отделя централно място на гражданското общество, включително разпоредби относно корпоративната социална отговорност (КСО), която ще засили съвместната съпричастност към процеса;

19. Приветства съсредоточаването върху бариерите „зад граница“ пред търговията и постигането на съгласуваност с правилата на ЕС, но отбелязва, че все още е налице възможност за допълнителни преговори за намаления на тарифите в някои държави; подчертава, че за да имат ЗВССТ истинска стойност за държавите от Южното Средиземноморие, ЕС трябва да бъде готов на допълнителни усилия в чувствителни области като селското стопанство и услугите от раздел ІV; в този контекст отбелязва, че ЕС в действителност има значителен общ търговски излишък в областта на селското стопанство с тези държави;

20. Призовава Комисията специално да подкрепя и насърчава инициативи за справедлива търговия и биологично земеделие, по-специално в подкрепа на дребните стопани, производители и кооперативи, като начин за интегриране на устойчиви селскостопански практики и развитие на селските райони, като същевременно се развива веригата за доставки, за да се гарантира на европейските потребители качество, проследимост и социални и екологични достойнства на продуктите;

21. Подчертава значението на селското стопанство, което в държавите от Южното Средиземноморие осигурява работни места за повече от една трета от активното население, и развитието на селските райони за процеса на стабилизация, тъй като те допринасят, особено в условията на променливост на световните пазари, за насърчаване на продоволствената сигурност, за по-справедливо генериране и разпределение на доходите, за създаване на работни места и за приобщаване на жените и дребните собственици в икономиката;

22. Във връзка с това приветства намерението на Комисията да подпомага развитието на селските райони с програмата „Инструмент на европейската политика на съседство за развитие на селското стопанство и селските райони“, която ще включва насърчаване на инвестициите и подобряване на административния капацитет въз основа на добрите практики в ЕС за развитие на селските райони, за да улесни по този начин модернизирането на селскостопанското производство в съответствие със стандартите на ЕС за качество и безопасност на храните;

23. Също така приветства ангажимента на Комисията, съдържащ се в нейното съвместно съобщение от 25 Май 2011 (COM(2011)0303), за финансиране на пилотни програми за селскостопанското, селското и регионално развитие въз основа на богатия опит на ЕС в тези области и при най-добро използване на тясното сътрудничество с ФАО, Световната банка и евентуално с ЕИБ;

24. Призовава ЕС да подпомага развитието на солидно селскостопанско производство и развитието на селските райони в региона като част от борбата с бедността, която продължава да присъства упорито в селските райони, с цел засилване на процеса на стабилизация; за тази цел подчертава значението на подобренията в институциите и инфраструктурата (напр. напояване, обработка, съхранение, пакетиране, превоз, системи за предлагане на пазара и достъп до услуги) в допълнение към подобренията в сферата на технологиите, както и значението на образованието и обучението, особено за жените, без да се изпуска от погледа ниската степен на организация на производителите на много места и слабостта на гражданското общество, които представляват допълнителни пречки за развитието на ефективна селскостопанска и продоволствена система; подчертава ролята на услугите за разгръщане за улесняване на разпространението на знания; подчертава, че поради загрижеността във връзка с изменението на околната среда и на климата в световен мащаб подпомагането следва да бъде насочено към насърчаване на устойчиво използване на природните ресурси, енергията и съвместимите методи на производство; подчертава необходимостта от насърчаване диверсификацията на производството с оглед нарастващото търсене на храни в световен мащаб, за да се повиши устойчивостта при колебания на пазара и екологични кризи;

25. В допълнение към това призовава мерките, предложени от Комисията, с оглед да не се поощрява социалният и екологичен дъмпинг между засегнатите държави и в техните отношения с ЕС, по примера на процедурите, прилагани вече по време на преговорите за присъединяване и в отношенията със съседните на Европейския съюз държави, да дадат възможност за засиленото въвеждане на новаторски подходи с цел насърчаване на компетентността на местно равнище и провеждане на обучения за създаване на организации на производителите, както и за развитие на местни и регионални пазари в рамките на обмена на добри практики между държавите и с ЕС;

26. Обръща внимание на огромната роля, която би могла да играе по-дълбоката интеграция между държавите от Северна Африка и държавите на юг от Сахара, и подчертава необходимостта от предприемане на мерки в световен мащаб за избягване на едностранните действия, които често пъти биват предприемани в отговор на продоволствени кризи и екстремни климатични условия.

27. Подчертава, че ПЧИ са особено важни за икономическото развитие на държавите от Южното Средиземноморие, тъй като равнищата на инвестиции са недостатъчни или са насочени в прекалено голяма степен към индустриите за добив на суровини; изисква от Комисията да гарантира, че усилията за ЗВССТ и инвестиции в региона са координирани, с цел насърчаване на диверсификацията на икономиката;

28. Отбелязва обаче, че предишните опити за договаряне на секторни споразумения съгласно споразуменията за асоцииране са се оказали неуспешни; призовава Комисията да поощрява държавите от Южното Средиземноморие да преговарят по въпросите, свързани с инвестициите, и по другите „сингапурски въпроси“, като например услугите в контекста на ЗВССТ; счита, че Комисията следва да прилага несиметрично изпълнение, където е целесъобразно, и да бъде гъвкава по отношение на чувствителните сектори на засегнатите държави;

29. Подчертава важността отварянето на търговията да бъде допълнено от предоставянето на по-значителна техническа помощ на партньорските държави и техните предприятия, така че те да могат в пълна степен да се възползват от предоставените възможности; признава, че ЕС вече предлага такава помощ, но счита, че тези програми следва да бъдат насочени в по-голяма степен към малките и средните предприятия (МСП), включително чрез разширяване на помощта за търговията;

30. Изисква от Комисията да използва ЗВССТ, за да приведе в съответствие стандартите в регулаторната област, а именно по отношение на техническите стандарти и регламенти, санитарните и фитосанитарните мерки (СФС), правилата за прозрачност за обществените поръчки, правилата за защита на интелектуалната собственост, търговските/митническите улеснения и премахването на нетарифните бариери (НТБ); изтъква, че това сътрудничество не е разгледано в удовлетворителна степен в споразуменията за асоцииране и че степента на участие на ЕС следва да бъде увеличена;

31. Във връзка с това приветства допълнителните ресурси, предназначени за техническо сътрудничество, и настоява, че те следва да бъдат предоставени възможно най-скоро на ГД „Развитие и сътрудничество“ на Комисията и да се децентрализират към делегациите на ЕС по места;

32. Признава, че ЗВССТ следва да бъдат основна цел, но осъзнава факта, че междувременно Комисията провежда секторни преговори съгласно споразуменията за асоцииране, включително споразумения за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти, споразумения в областта на селското стопанство и рибарството, споразумения относно услугите и инвестициите и споразумения за уреждане на спорове; приканва Комисията да обмисли също така и актуализирането на съществуващите секторни споразумения с държавите в случаите, когато предложенията могат да бъдат подобрени и когато ЗВССТ не е възможно да бъде сключено незабавно; изисква от Комисията да обмисли по-добре кога и как тези процеси да бъдат окончателно слети с бъдещите ЗВССТ, както и да гарантира, че загубата на членство в Общата система за преференции (ОСП) през 2014 г. няма да окаже отрицателно влияние върху достъпа на държавите от Южното Средиземноморие до пазара на ЕС в която и да било продуктова линия;

33. Призовава Комисията също да изготви стратегия за тези партньори по подхода „повече за повече“, с които не съществува предварително споразумение или които не са непосредствена цел за ЗВССТ, особено за тези партньори, като например Либия и Ливан, които все още не членуват в СТО; подчертава, че въпреки че следва да продължи усиленото предоставяне на техническа помощ за подпомагане на напредъка на тези държави към членство в СТО, само това не е достатъчно и следва да бъде допълнено по установения ред от съвместими със СТО споразумения, които ще донесат ползи в краткосрочен план;

34. Изразява убеденост, че една успешна търговска стратегия за региона следва да засили ролята на МСП, които осигуряват 30 % от заетостта в някои държави; признава значението на микропредприятията, които представляват 98,1 % от МСП в Египет, 97,8 % в Мароко, 89,1 % в Йордания и едва 9,2 % в Тунис;

35. Изразява загриженост относно големия брой нерегистрирани МСП, които осъществяват дейност на „черния пазар“, и относно факта, че процентът на неформалната заетост (с изключение на селското стопанство) в определени държави от Южното Средиземноморие възлиза на 70 %; изразява убеденост, че за да може регионът да поеме пътя на сериозен икономически растеж, търговската стратегия на ЕС следва да поощрява нерегистрираните предприятия да легализират своя статут; настоятелно призовава Комисията да подпомага програми за изграждане на административен капацитет, по-специално в областта на търговската регистрация, заетостта и социалните дейности, като обръща специално внимание на изграждането на капацитет в областта на правните услуги, което ще осигури по-добра подготовка за предприемане на необходимите реформи;

36. Изразява съжаление поради факта, че МСП и кооперациите имат много ограничен достъп до инвестиции и набляга върху необходимостта от осигуряване на подходящ достъп до финансиране чрез предоставяне на надеждни, достъпни и лесно разбираеми схеми за микрокредитиране и насрещни гаранции от страна на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ); счита, че тези схеми ще позволят на получателите на помощ да осъществят иновации и преструктуриране по начин, който ще им даде възможност да използват потенциала на вътрешния пазар на ЕС;

37. Подчертава, че е особено важно да се насърчава предприемаческата активност чрез приемане на необходимите мерки за създаване на среда, която я благоприятства, и за въвличане на обществото в такава активност; по-конкретно би приветствал втори етап на програмата „Invest in Med“, чиято конкретен мандат е насърчаването на сътрудничество между МСП и техните представителни организации в държавите ― членки на ЕС, и в държавите от Южното Средиземноморие;

38. Признава ролята на ЕИБ чрез Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство (МЕИП) в подпомагането на МСП в Южното Средиземноморие; приветства решението за увеличаване на тавана за нейните операции в региона с 1 милиард евро, чрез което операциите на ЕИБ в региона ще възлизат на 6 милиарда евро през следващите три години; потвърждава отново, че ЕИБ следва да насочи своите инвестиционни проекти конкретно към МСП и към разработването на инфраструктурни проекти, по-конкретно в областта на енергетиката, като се има предвид потенциалът на този регион и помощта, която може да му окаже ЕС за неговото развитие и използване; настоява, че ЕИБ се нуждае от увеличаване на административните си правомощия, с цел да контролира партньорските банки посредници, които предоставят „глобални заеми“ в съответствие с критериите на целите на външната дейност на ЕС, за да поеме пълна отговорност за дейността си пред обществеността;

39. Приветства неотдавнашното участие на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в региона на Средиземноморието и допълнителните финансови средства, обещани от ЕС и няколко отделни държави-членки на ЕС за дейностите на банката; настоятелно призовава Европейския съвет и Европейския парламент да ратифицират в кратки срокове измененията в Споразумението за създаване на ЕБВР, което ще подпомогне пълноценното функциониране на банката в Средиземноморския регион; счита, че общият размер на финансирането, налично за инвестиции на ЕБВР в региона, следва да бъде увеличен, както и че МСП следва да бъдат главните получатели на тези инвестиции; насърчава държавите от Южното Средиземноморие да докажат своята ангажираност чрез прилагане на принципите на демокрация, плурализъм и пазарна икономика, за да могат да имат достъп до инвестиции съгласно устава на банката;

40. Изразява убеденост, че свободното трансгранично движение на представителите на деловите среди е от съществено значение за правилното функциониране на дадена зона за свободна търговия; изразява твърдото становище, че ЕС следва да се стреми към по-голяма съгласуваност между имиграционната и търговската си политика;

41. Отбелязва, че облекчаването на визовия режим остава проблем за много представители на деловите кръгове от държавите от Южното Средиземноморие, които трябва да посещават ЕС заради участия в срещи, обучения или други делови причини; с оглед на това приветства неотдавнашното съобщение, озаглавено „Диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие“, в което Комисията предвижда споразумения за облекчаване на визовия режим в подкрепа на мобилността, наред с другото, на представители на деловите среди; счита, че процедурите за „почтеност“ и „надеждност“ при издаването на визи следва да бъдат облекчени и изисква от Комисията да води преговори за тези споразумения координирано с търговските преговори и да гарантира, че тяхното изпълнение не е прекалено бюрократично за МСП;

Укрепване на процеса от Агадир

42. Изразява съжаление, че Евро-средиземноморската зона за свободна търговия не е била основана преди 2010 г. и се надява, че всички партньори ще се възползват от стимула, създаден от Арабската пролет, да осъществяват напредък в прокарването на необходимите реформи с цел създаване на функционираща и напълно разработена зона за свободна търговия, без да се нарушава конкуренцията спрямо производителите от ЕС;

43. Предлага в рамките на откриването на политика на свободен обмен редовното извършване на оценки на въздействието с цел активно и непрекъснато наблюдение на отражението на тази политика върху средиземноморските държави в южната част на Европа, така че в крайна сметка да бъдат постигнати положителни резултати за гражданите и икономическите и производствените системи на различните държави.

44. Подчертава, че въпреки че търговските стратегии, специфични за конкретните държави, следва да бъдат приветствани, тези споразумения не следва да бъдат в ущърб на регионалната интеграция; изразява съжаление, че търговията Юг–Юг остава много ограничена и с оглед на това отбелязва, че през 2009 г. само 6 % от вноса на държавите от Южното Средиземноморие е бил с произход от други държави от Южното Средиземноморие в сравнение с вноса от ЕС в размер на 40 %; насърчава новите демократично избрани правителства да бъдат по-отворени от своите предшественици към търговията със съседните държави;

45. Признава, че групата от Агадир е единственият пример за съгласувани усилия за търговия Юг–Юг и насърчава присъединилите се към нея страни да разширят обхвата и членството в групата; изисква от Комисията да продължи да оказва подкрепа на тази група като крайъгълен камък, върху който да се изгради бъдещата търговска стратегия на ЕС;

46. Освен това изисква от Комисията да включи известни гъвкави механизми в ЗВССТ, които в крайна сметка биха позволили сливане на индивидуалните споразумения със Споразумението от Агадир, за да се сформира единна Евро-средиземноморската зона за свободна търговия;

47. Отбелязва с удовлетворение предстоящото въвеждане на механизма за улесняване на търговията и инвестициите, който ще служи като база данни, даваща възможност на стопанските субекти да получават актуализирана информация относно условията за търговия и инвестиции в региона; настоява, че използването на този механизъм от предприятията в държавите от Южното Средиземноморие следва активно да се насърчава и че той следва да се превърне във фактор, улесняващ осъществяването на вътрешнорегионална стопанската дейност, а не само да служи като информационно средство;

48. Приветства Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, която следва да включва пълно зачитане на техническото споразумение между ЕС и Израел относно продуктите с произход от израелски поселения; отправя искане към Комисията да ускори установяването на нови правила за произход съгласно Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход най-късно до края на 2013 г., когато държавите от Южното Средиземноморие ще загубят преференциите по ОСП и благоприятните правила за произход по тази схема;

49. Насърчава държавите ― членки на ЕС, да имат по-амбициозна роля в стратегията на ЕС за южните съседни държави чрез осигуряване на основни програми за стипендии за студенти от държавите от Южното Средиземноморие от двата пола и от всякакъв социално-икономически и етнически произход, по-специално в областта на икономиката, бизнеса, информационните технологии, комуникациите и търговията; приканва Комисията и заместник председателя/върховния представител незабавно да предложат създаването на евро-средиземноморски програми „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“; отбелязва, че другите участници в региона, като държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), са били по-ефективни при предоставянето на този вид помощ на държавите от Южното Средиземноморие; счита, че тези обмени могат да осигурят трайни връзки с бъдещи делови партньори от държавите от Южното Средиземноморие;

50. Припомня ролята на хората на изкуството, участниците в културния живот и авторите на блогове в предоставянето на възможност на някои арабски граждански общества да се освободят от диктаторските режими и да открият пътя към демокрацията; призовава ЕС да гарантира включването в търговската си политика на измерението на културното сътрудничество, включително съвместни инициативи в областта на изкуството, образованието, медиите, интернет и други важни сектори, с цел насърчаване на човешките права и демокрацията;

51. Призовава предстоящото създаване на търговски камари на ЕС с държави партньори да служи като проводник за насърчаване на съвместни търговски дейности и взаимен обмен между икономическите партньори, включително семинари и бизнес изложения; изразява съжаление, че с изключение на Търговската камара на ЕС-Израел в региона няма други двустранни търговски камари на ЕС;

52. Изразява непреклонното си убеждение, че е необходимо търговските инициативи на Комисията да бъдат подкрепени чрез по-силно присъствие на място на търговски служители на ЕС; изразява съжаление, че делегацията на ЕС има само един търговски служител в Тунис и няма никакво присъствие в Йордания, въпреки провежданите действия за разширяване на обхвата за ЗВССТ с тези държави;

53. Освен това счита, че е от съществено значение за ЕС в пълна степен да координира своите дейности за подпомагане на търговията, инвестициите и финансирането в региона, за да има максимално положително въздействие; изразява загриженост, че значителният брой участници, както в рамките на ЕС, така и в самите държави партньори и другите външни участници, могат да станат причина за обезсмисляне или „дублиране“ на значителни усилия поради липса на координация;

54. Подчертава необходимостта от по-тясно съгласуване между Европейската политика на съседство (ЕПС), инструментите за финансиране, като механизма за инвестиции по линия на добросъседството и различните европейски, международни и регионални финансови институции в региона, включително ЕИБ, ЕБВР и Световната банка, така че да се гарантира максимална ефективност и последователност; изисква от Комисията да поеме инициативата за координиране на тези усилия;

o

o o