Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2012)0253

Правата на човека и положението със сигурността в региона Сахел

PE489.335

Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека и сигурността в региона на Сахел (2012/2680(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз относно Мали/Сахел от 23 април 2012 г.¹,

– като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз относно Сахел от 23 март 2012 г.², в които се одобрява концепцията за управление на кризи във връзка с цивилна мисия за предоставяне на консултации, помощ и обучение по линия на ОПСО в Сахел,

– като има предвид доклада на ЕСВД, озаглавен „Стратегия за сигурност и развитие в Сахел: доклад за напредъка в прилагането, март 2012 г.“,

– като взе предвид доклада на Съвета за сигурност на ООН за мисията за оценка на въздействието на либийската криза върху региона на Сахел от 2012 г. и изявленията на Съвета за сигурност на ООН относно Мали от 22 март³, 26 март⁴, 4 април⁵ и 9 април 2012 г.⁶,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегия на Европейския съюз за сигурност и развитие в Сахел от 21 март 2011 г. (3076-то заседание на Съвета по външни работи),

– като взе предвид резолюциите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от 18 май 2011 г. относно демократичните въстания в Северна Африка и Близкия изток: последиците за държавите от АКТБ, Европа и света⁷ и от 23 ноември 2011 г. относно „Арабската пролет“ и последиците за съседните държави от Субсахарска Африка⁸,

– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 1 декември 2011 г., които насърчават върховния представител да продължи подготвителната работа с оглед на ангажимент по линия на ОПСО за подсилване на регионалните способности за сигурност в региона, в тясно сътрудничество с Африканския съюз,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно Либия от 21 март, 23 май и 18 юли 2011 г. и 23 март 2012 г.,

– като взе предвид окончателния доклад на Съвета на Европейския съюз относно инициативата за сигурност и развитие в Сахел от 1 октомври 2010 г.¹,

– като взе предвид съответните допълнителни разпоредби на Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 3, 6, 21 и 39 от него, и на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 205, 208, 214 и 222 от него,

– като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС („Споразумението от Котону“) и по-специално членове 1, 8, 25 и 28 от него,

– като взе предвид партньорството за мир и сигурност Африка–ЕС и по-специално инициативи 2, 7 и 8 от Плана за действие 2011–2013 г., приет на срещата на върха Африка–ЕС, проведена в Триполи на 29 и 30 ноември 2010 г.,

– като взе предвид протокола към Конвенцията за предотвратяване и борба с тероризма на Африканския съюз, приета в Адис Абеба на 8 юли 2004 г. на 3-та редовна сесия на Конференцията на Африканския съюз,

– като взе предвид обръщението на Бан Ки-Му към люксембургския парламент на 17 април 2012 г., в което той призова международната общност да реагира на назряващия конфликт и размирици в региона на Сахел, който страда от тежка суша и където нараства броят на разселените лица и се покачват цените на храните и горивата,

– като взе предвид сигнала за бедствие към международната общност, подаден на 5 юни 2012 г. от Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS) след неговата среща на високо равнище в Ломе, Того, чиято цел е решаването на проблема с продоволствената сигурност в региона и особено в Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад,

– като взе предвид стратегическия документ „Подготовка за криза във връзка с продоволствието и изхранването в Сахел и съседните страни“, съвместно изготвен и актуализиран през февруари 2012 г. от „Действие срещу глада“, Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), Службата за координация на хуманитарните въпроси към ООН (OCHA), Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Световната програма по изхранване (СПИ), и лансиран като стратегия за по-добър отговор на риска от нова криза във връзка с продоволствието и изхранването в Сахел през 2012 г. от името на регионалната работна група на Постоянния междуведомствен комитет (IASC) за продоволствена сигурност и изхранване,

– като взе предвид призива от 10 април 2012 г. на различните агенции на ООН –УНИЦЕФ, ВКБООН и СЗО – за предоставяне на допълнително финансиране за милионите жители, засегнати от продоволствената несигурност в региона на Сахел,

– като взе предвид призива на УНИЦЕФ за предоставяне на 26 милиона долара за Мали, така че да може да отговори на здравните и хранителните нужди на децата до края на годината,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Западна Африка, и по-специално резолюцията си относно Мали от 20 април 2012 г.²,

– като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно политическото въздействие на конфликта в Либия върху съседните държави от АКТБ и ЕС (101.157/fin), приета в Horsens, Дания на 30 май 2012 г.,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че в региона на Сахел съчетанието от суша, наводнения, деградация на почвите, ниски добиви от селскостопански култури, високи цени на храните, разселване, криза с бежанците, хронична бедност, слабо управление и влошаващо се вследствие на различни конфликти положение със сигурността и правата на човека засяга милиони хора в целия регион;

Б. като има предвид, че лицата, засегнати от политическата и продоволствената криза, живеят в условия на крайна бедност, което означава неудовлетворяване на основните им човешки нужди и увеличаване на социалното напрежение; като има предвид, че повечето от тези лица са жени, лишени от всякакъв вид защита, които представляват една особено уязвима част от населението;

В. като има предвид, че държавите членки на Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS) са отчели 9 % спад в производството на зърнени култури през 2012 г. в сравнение с предходната година, като производството на зърнени култури в Сахел намалява с 26 %, а в Чад и Гамбия с 50 %;

Г. като има предвид, че според ООН 18 милиона души са засегнати от свързаната със сушата и конфликтите криза в региона на Сахел в Западна Африка, където повече от 200 000 деца са починали от недохранване през 2011 г. и където понастоящем един милион деца са изложени на риск от остро недохранване;

Д. като има предвид, че нестабилността на държавата, лошото управление и корупцията в страните от Сахел, в съчетание с изоставането в икономическото развитие, което води до хронична бедност, осигуряват идеална среда за терористичните групи, трафикантите на наркотици и хора и групировките, занимаващи се с пиратство, търговия с оръжие, пране на пари, незаконна имиграция и мрежи на организираната престъпност, които се обединяват, за да дестабилизират региона, което оказва отрицателно въздействие и върху съседните региони;

Е. като има предвид, че регионът е изправен пред тревожно засилване на връзките между трафикантите на наркотици в Латинска Америка и в държавите от Западна/Централна Африка, и като има предвид, че последният регион в момента представлява основен маршрут за транзитно преминаване на пратки с наркотици за Европа, където потреблението на кокаин съставлява 25 % от световното потребление; като има предвид, че тези тенденции изискват по-голяма ангажираност от страна на Европейския съюз;

Ж. като има предвид, че конфликтите в Либия и Мали, при които стотици хиляди разселени лица мигрират към Буркина Фасо, Нигер и Мавритания, повлияха отрицателно на положението със сигурността в региона, който страда от остра продоволствена несигурност, недостиг на вода, увеличаване на престъпността и дълбока нестабилност;

З. като има предвид, че конфликтът в Либия доведе до разпространението на огромни количества оръжие в Сахел-сахарския регион и до внезапното навлизане на тежко въоръжение, което, в ръцете на различните настанили се в този регион терористични и престъпни групировки и трафиканти на наркотици, представлява сериозна заплаха за сигурността и стабилността на целия подрегион;

И. като има предвид, че бившите бойци, които се завръщат от Либия в Нигер, Чад, Мали и Мавритания със значителни количества оръжие и амуниции, са потенциални нови членове на бунтовническите движения, групите, свързани с Ал Кайда в ислямския Магреб (AQIM), и престъпните групи, и допринасят за дестабилизирането на региона като цяло;

Й. като има предвид традициите на толерантност, солидарност и уважение към човешката личност, спазвани съгласно исляма, който се изповядва в региона;

К. като има предвид, че липсата на значимо социално-икономическо развитие, несправедливото разпределение на ресурсите, високото равнище на безработицата сред младите хора, хроничната бедност, трудовата несигурност и безнадеждните социални лишения играят важна роля за набирането на младежи от терористични групи;

Л. като има предвид, че възходът на бунтовнически групи като „Боко Харам“ в Чад и в Нигерия е заплаха за стабилността на целия регион на Сахел;

М. като има предвид, че това развитие, заедно с възраждането на иредентизма сред туарегите в държави като Мали и Нигер, поставя под заплаха стабилността и териториалната цялост на държавите от Сахел-сахарския регион, и по-специално Мавритания и Буркина Фасо;

Н. като има предвид, че съществуват явни връзки между терористичните групи в Сахел-сахарския регион и трафикантите на наркотици, оръжия, цигари и хора; като има предвид, че няколко европейски граждани бяха отвлечени и държани в плен, по-конкретно през последните години;

О. като има предвид, че борбата срещу тероризма в Сахел минава също така през активна политика на развитие, социална справедливост и укрепване на принципите на правовата държава и интеграцията; като има предвид, че на местното население трябва да бъдат предложени икономически перспективи, които предоставят алтернатива на престъпната икономика;

П. като има предвид, че Сахелийската дъга е основен район между Африка на юг от Сахара и Европа и че следователно ситуацията в сахело-сахарската ивица е основен въпрос за сигурността както за Африка, така и за Европа,

Р. като има предвид, че всички международни, регионални и национални заинтересовани лица следва да бъдат мобилизирани, за да се ускори борбата срещу тероризма и да се засили сигурността в региона, включително чрез структуриран диалог;

С. като има предвид, че стратегията на ЕС идентифицира Мавритания, Мали и Нигер като основните страни в Сахел, и защитава тезата, че липсата на правителствен капацитет и системната бедност представляват взаимно подсилващи се динамики;

Т. като има предвид сериозното отражение на несигурността върху икономиката на региона, най-вече върху миннодобивния и туристическия сектор, както и върху неговото развитие и създаването на работни места; като има предвид, че намалената сигурност доведе до спиране на текущите проекти за развитие в няколко държави от подрегиона, като така без работа останаха много млади хора и уязвимостта им увеличи риска те да бъдат привлечени от терористични или престъпни групи;

1. Изразява дълбоката си загриженост относно влошаването на положението със сигурността в региона на Сахел и призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с органите и парламентите на държавите от региона, гражданското общество и регионални и международни органи, в т.ч. Африканския съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), за да се разгледат всеобхватно съществуващите политически, икономически, социални и екологични първопричини за бедността, да се подпомогнат икономическото развитие, доброто управление и подобреният достъп до ключови инфраструктури и базисни услуги за местното население, както и за да се помогне за консолидацията на държавните институции, правосъдието, полицията и митниците с оглед засилването на сигурността и принципите на правовата държава в региона;

2. Недвусмислено осъжда всички опити за завземане на властта чрез сила, всички актове на тероризъм и на плячкосване на болници, училища, агенции за подпомагане и правителствени сгради, всички форми на жестоки и нечовешки наказания, свързани с прилагането на шариата, както и всички военнопрестъпления, отвличания и тежки нарушения на правата на човека, насочени към населението на Мали, в частност в контролираните от бунтовниците северни райони; призовава също така малийските органи и туарегското освободително движение да постигнат мирно и трайно решение чрез конструктивен диалог;

3. Осъжда по-специално жестокостите спрямо мирното население, които бяха насочени срещу жените и децата повече, отколкото срещу други жертви, като особено остро осъжда използването на отвличания и изнасилвания като оръжие по време на война;

4. Настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да ускори изпълнението на различните компоненти на стратегията на ЕС за сигурност и развитие в региона на Сахел; подкрепя ангажимента на Съвета да допринесе за развитието на мирен и стабилен регион, където продоволствената самодостатъчност е осигурена;

5. Припомня, че тъй като сигурност и развитие са тясно свързани, подобряването на положението със сигурността е неразделно свързано с икономическия растеж и намаляването на бедността в региона; призовава следователно ЕС да въведе инструменти за повишаване на сигурността в региона, като акцентът се поставя по-специално върху изграждането на капацитет в засегнатите държави и върху насърчаването и укрепването на всеобхватен диалог между основните действащи лица в региона;

6. Призовава Комисията и ЕСВД, при прилагането на стратегията на ЕС за сигурност и развитие в Сахел (с акцент върху четири групи действия: развитие, добро управление и решаване на вътрешни конфликти; дипломатически действия; сигурност и принципи на правовата държава; дейности за противодействие на екстремисткото насилие и радикализирането), да приеме водещия принцип на обвързването на сигурността с нуждите на развитието, и в частност продоволствената сигурност;

7. Приветства сахелската антитерористична програма, западноафриканската информационна система, проекта за мир и сигурност на ECOWAS и плана за действие на ECOWAS срещу наркотиците и престъпността, предприети в рамките на стратегията на ЕС за сигурност и развитие в Сахел, както и регионалните инициативи като организираните от Африканския център за проучвания и изследвания в областта на тероризма относно способността на националните правни системи да отговорят на тероризма;

8. Счита, че стратегията на ЕС за сигурност и развитие в региона на Сахел, при все че дава положителни резултати, трябва да разглежда опасността от фрагментация и да подобри синхрона на предприетите от ЕС действия в рамките на различни инструменти, свързани с решаването на проблемите в региона на Сахел;

9. Призовава Съвета и държавите членки да мобилизират всички налични ресурси, за да насърчат сигурността и развитието в Сахел-сахарския регион в сътрудничество с държавите от региона, ООН и други международни партньори;

10. Приветства пакета на Западноафриканската общност на стойност 80 милиона щатски долара, обещан в отговор на неотложния характер на кризата в региона на Сахел, както и увеличението на хуманитарната помощ на ЕС за региона на Сахел от 45 милиона евро до над 120 милиона евро от началото на 2012 г., като настоятелно призовава всички страни да гарантират, че тази помощ се ползва от нуждаещите се; призовава същевременно международната общност да направи необходимите финансови усилия за решаване на продоволствената криза и липсата на сигурност в региона;

11. Посочва, че Сахел е един от регионите, които са най-силно засегнати от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие, което оказва дълбоко въздействие върху селското стопанство, земеделските стопани и живота на местното население, а също така увеличава бедността и неравенствата; приветства съвместната дейност на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) с Постоянния междудържавен комитет за контрол на засушаванията в Сахел (CILSS), Мрежата на системите за ранно предупреждение за опасност от глад (FEWSNET), Световната програма по прехрана и правителствата;

12. Призовава настоятелно ЕС, като същевременно се координира с останалите донори, да заеме силна водаческа позиция и да предприеме бързи действия за предотвратяване на това кризата в региона на Сахел да се превърне в катастрофа, тъй като хуманитарното положение в региона се очаква да остане критично поне до основната реколта тази есен;

13. Е убеден, че за международната общност е изключително важно в средносрочен и дългосрочен план да постави акцент на своите действия върху укрепването на способността на засегнатото население да се справя с бъдещи засушавания и други шокове, намалявайки неговата зависимост от спешната помощ, върху подобряването на стратегиите за справяне с глада и върху борбата със структурните слабости, като по този начин проблемът се реши по по-ефикасен начин;

14. Настоятелно призовава ЕС и международната общност да поставят акцент на своите дейности върху усилията за запазване на средствата за препитание на най-уязвимите домакинства, върху засилването на устойчивостта на пастирите, земеделските пастири и земеделските стопани, върху подпомагането на управлението/съхранението на природните ресурси като водата, дърветата и почвата, върху предоставянето на интегрирана спешна продоволствена помощ за най-уязвимите фамилии и най-вече за жените, върху намаляването на опасността от бедствия и управлението им на местно, национално и регионално равнище, както и върху подпомагането и засилването на координацията и управлението на информацията за продоволственото осигуряване и ранните системи за предупреждение;

15. Счита, че е налице спешна необходимост да се подкрепят инициативите, насочени към укрепване на диалога и повишаване на способността за съпротива на местните общности, за да устоят и да се противопоставят на привлекателността на тероризма и на набирането на младежи от терористични и други престъпни групи, включително чрез подкрепа за заетост и обучение на младите хора;

16. Призовава настоятелно държавите от Сахел-сахарския регион, новата либийска власт и компетентните многостранни агенции да предприемат всички необходими мерки за възпрепятстване разпространението на оръжия в региона чрез установяване на подходящи механизми за контрол и сигурност на националните граници в целия регион, включително механизъм за възпрепятстване на прехвърлянето на малки оръжия и леко въоръжение, и да осъществят програми за събиране и унищожаване на незаконни малки оръжия и леко въоръжение, както и да установят мерки за обмен на информация и стартиране на съвместни операции за сигурност в региона;

17. Приветства установяването на Съвместния оперативен щаб-комитет (СЕМОС), създаден през 2010 г. от Алжир, Мали, Мавритания и Нигер за координиране на борбата срещу тероризма, организираната престъпност и трафика на наркотици в Сахел-сахарския регион;

18. Приканва международната общност като цяло и в частност ЕС да засилят своето сътрудничество с държавите от Сахел-сахарския регион и Икономическата общност на Западноафриканските държави в областта на борбата срещу тероризма и организираната престъпност в подрегиона, по-специално като увеличат ресурсите за Съвместния оперативен комитет (CEMOC);

19. Призовава всички мерки, предприети в борбата срещу тероризма, да са в съответствие с международните конвенции и протоколи за защита на правата на човека;

20. Подчертава, че следва да се предприемат ефективни мерки, за да се прекъснат източниците на финансиране на терористите и техните съучастници, и призовава държавите от региона да възприемат мерките, препоръчани от Службата на ООН по наркотиците и престъпността, по-специално реформа на наказателноправните системи, приемане на антикорупционни закони, подобрен контрол на търговията с леки оръжия и замразяване на банковите сметки на заподозрени лица;

21. Припомня и осъжда отвличането на 24-25 ноември 2011 г. на двама френски граждани, един шведски и един холандски гражданин, а също и на един южноафриканец, притежаващ британски паспорт, както и убийството на германски гражданин, оказал съпротива на похитителите; отбелязва, че след тези случаи броят на заложниците от държави на ЕС в областта Сахел достигна 12, като Ал Кайда в ислямския Магреб все още държи в плен двама испански и един италиански гражданин, отвлечени в западен Алжир през октомври 2011 г., четирима френски граждани, отвлечени в Нигер през септември 2010 г., както и швейцарски мисионер, отвлечен в Тимбукту;

22. Изразява надежда, че всяка официално поискана от правителството на Мали мисия в рамките на европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) ще помогне на държавите в подрегиона да контролират своите граници по-ефективно и, в частност, да се борят с трафика на оръжия, наркотици и хора;

23. Приветства действията, предприети от ECOWAS, Африканския съюз и ООН, както и от съседните държави, за да улеснят бързото връщане на Мали към конституционния ред и да дадат ход на конкретни мерки за защита на суверенитета, единството и териториалната цялост на страната; отбелязва резултата от конференцията, проведена в Уагадугу на 14-15 април 2012 г. под егидата на президента на Буркина Фасо Блез Компаоре – посредника, назначен от ECOWAS, и се надява, че графикът и условията на прехода ще бъдат доизяснени бързо;

24. Призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат специално внимание на положението на жените и момичетата в региона на Сахел и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхната защита от всякакъв вид насилие и нарушаване на човешките им права;

25. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералните секретари на ООН и АС, на ECOWAS и на държавите – членки на ЕС.

P7_TA-PROV(2012)0264

Случаи на безнаказаност във Филипините

PE489.338

Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2012 г. относно случаите на безнаказаност във Филипините (2012-2681(RSP))

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Допълнителния протокол към него, по които Филипините са страна,

– като взе предвид стратегическия документ по държави на Комисията за Филипините за периода 2007-2013 г.,

– като взе предвид споразумение за финансиране на програмата на ЕС-Филипините за подкрепа на правосъдието, което беше подписано през октомври 2009 г. и има за цел да ускори съдебните производства срещу извършителите на извънсъдебни екзекуции, и новата програма „Правосъдие за всички“,

– като взе предвид неотдавнашната ратификация от страна на Филипините на Римския статут на Международния наказателен съд и на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

– като взе предвид доклада на работната група на ООН за общия периодичен преглед относно Филипините от 31 май 2012 г.,

– като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън от 24 април 2012 г.,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Филипините, и по-специално резолюцията си от 21 януари 2010 г.¹,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че Есмаел Амил Еног, служител на фамилията Ампатуан от Магинданао, изчезна през март 2012 г., след като свидетелства пред съда, че е закарал въоръжени членове на милиция до мястото, на което са били убити 57 жертви през 2009 г.; като има предвид, че осакатеното му тяло, носещо следи от изтезания, беше намерено на 31 май 2012 г.;

Б. като има предвид, че – безпрецедентен акт – ръководителите на фамилията Амапатуан, обвинени в организирането на масовото избиване в Магинданао, бяха арестувани след събитията от 23 ноември 2009 г., като активите и банковите сметки на 28 членове и приближени на клана бяха замразени;

В. като има предвид, че съдебният процес срещу обвинените за извършването на масовото избиване в Магинданао започна на 8 септември 2010 г. в Манила; като има предвид, че Андал Ампатуан и няколко от синовете му са подсъдими за масовото избиване, а около стотина други заподозрени все още са на свобода;

Г. като има предвид, че Есмаел Еног беше третият убит свидетел от началото на съдебния процес през 2010 г., а близките на други свидетели сигнализираха, че са били обект на нападения, заплахи, предложения за подкуп или тормоз;

Д. като има предвид, че бруталната смърт на г-н Еног е ясен индикатор за факта, че атмосферата на безнаказаност, позволила масовото избиване в Магинданао, все още съществува в страната;

Е. като има предвид, че според информации, публикувани от международната преса, четирима журналисти са убити през 2012 г. и Филипините са считани за опасна за медиите държава от страна на организациите, наблюдаващи правата на човека;

Ж. като има предвид, че извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания значително са намалели след идването на власт на президента Акино; като има предвид обаче, че капацитетът на правителството за ефективна борба с ширещата се безнаказаност на извършителите на такива деяния и за справяне с политически мотивираното насилие в страната остава недостатъчен;

З. като има предвид, че според правозащитните организации от няколко стотици случая на извънсъдебни екзекуции през последното десетилетие само по 7, включващи 11 обвиняеми, са повдигнати обвинения и по нито един от тези случаи – от идването на президента Акино на власт насам;

И. като има предвид, че след масовото избиване в Магинданао правителството създаде Независима комисия срещу частните армии с цел разпускане на частните милиции, но без конкретни резултати до настоящия момент;

Й. като има предвид, че съгласно доклада от май 2011 г. на Независимата комисия срещу частните армии съществуват най-малко 72 действащи частни въоръжени групировки в страната;

К. като има предвид, че последният общ периодичен преглед относно Филипините отново отправи препоръките от 2008 г, а именно: слагане на край на безнаказаността за извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и изтезанията и подвеждане на отговорните за такива актове под съдебна отговорност; увеличаване на усилията за пълна забрана на изтезанията, извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания; прекратяване на безнаказаността чрез подвеждане на извършителите под съдебна отговорност и гарантиране на адекватна защита за журналистите и правозащитниците;

Л. като има предвид, че Законът за принудителното или недоброволно изчезване беше прието от Сената на Филипините през юни 2011 г. и от Камарата на представителите на Филипините през май 2012 г.;

1. Решително осъжда убийството на третия свидетел на масовото избиване в Магинданао и убийството на четирима журналисти и изразява своята солидарност със семействата на убитите;

2. Изразява сериозните си опасения във връзка със съдебната независимост и бавния процес на произнасяне на съдебни решения срещу нарушаването на правата на човека в страната и призовава за незабавно независимо разследване на скорошните случаи на убийства;

3. Призовава правителството на Филипините да предприеме допълнителни мерки с цел прекратяване на безнаказаността за извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и изтезанията и подвеждане на отговорните за такива деяния лица под съдебна отговорност, включително извършителите на масовото избиване в Магинданао, които все още са на свобода; призовава също така за освобождаване на всички отвлечени лица, все още държани в плен, и за изясняване на всички други нерешени случаи;

4. Приветства повдигането на обвинение срещу 196 лица за масовото избиване в Магинданао, но изразява съжаление относно факта, че до момента не е постигнат реален напредък на съдебния процес;

5. Настоятелно призовава правителството на Филипините да ратифицира Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване и да приложи Закона за принудителното или недоброволно изчезване;

6. Призовава правителството на Филипините да гарантира адекватна защита за правозащитниците, синдикалните дейци и журналистите, ефективно да разследва и подлага на съдебно преследване нападенията срещу журналисти и да въведе в правото на държавата силно законодателство, забраняващо такива деяния и налагащо наказателноправни санкции;

7. Настоятелно призовава държавните органи да създадат, в рамките на комисията по правата на човека, специална програма за защита на свидетелите и жертвите, включително защита на семействата на жертвите, в случаите, в които има сериозно нарушаване на правата на човека, по-специално когато предполагаемите извършители са войници, полицейски или държавни служители;

8. Изразява безпокойство, че прибягването до изтезания и малтретиране на заподозрените, задържани от полицията, продължава да е широко разпространено, и настоятелно призовава органите на Филипините да увеличат усилията си за решителна борба срещу нарушенията на филипинския закон за борба с тероризма от 2009 г.;

9. Настоятелно призовава правителството за незабавна забрана и разформироване на паравоенните сили (включително когато паравоенната дейност е под военно ръководство) и на местните милиции и за установяването на пълен военен и полицейски контрол върху въоръжените цивилни части, по-специално Географските части на въоръжените цивилни сили и организациите на цивилни доброволци;

10. Призовава правителството да предприеме конкретни мерки за изпълнение на препоръките, отправени към Филипините на наскоро проведения общ периодичен преглед; настоятелно го призовава да отмени, без повече забавяне, Изпълнителна заповед 546, с цел забрана на частните армии;

11. Приветства ратифицирането от страна на Филипините на Римския статут на Международния наказателен съд на 30 август 2011 г. и на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на 17 април 2012 г.;

12. Приветства важните стъпки, предприети от правителството на Филипините в неговите опити за предотвратяване на убийствата и подвеждането на техните извършители под съдебна отговорност, както и създаването на нова оперативна група на Прокуратурата за справяне с извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания;

13. Приветства успешното изпълнение на програмата EPJUST и новата програма ЕС-Филипините за подкрепа за правосъдието „Правосъдие за всички“, която ще стартира скоро и ще отпусне сумата от 10 милиона евро за периода 2012-2015 г. с цел насърчаване на равен достъп до правосъдие и ефективното му прилагане за всички граждани като цяло, и по-специално за бедните и за лицата в необлагодетелствано положение, особено жените, децата, малцинствата и коренното население, както и дейците в областта на правата на човека и социалната сфера;

14. Призовава правителството на Филипините да разреши на специалния докладчикът на ООН да посети страната, за да проучи на място положението с правата на човека;

15. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента и правителството на Филипините, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на АСЕАН.

P7_TA-PROV(2012)0265

Положението на етническите малцинства в Иран

PE491.928

Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2012 г. относно положението с етническите малцинства в Иран (2012/2682(RSP))

– като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Иран, и по-конкретно относно правата на човека,

– като взе предвид резолюция № 16/9 на Съвета на ООН по правата на човека за създаване на мандат на специален докладчик за положението с правата на човека в Иран,

– като взе предвид докладите относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран на специалния докладчик на ООН за правата на човека в Иран от 23 септември 2011 г. и от 6 март 2012 г.,

– като взе предвид заявлението на говорителя на върховния представител Катрин Аштън относно прилагането на смъртно наказание в Иран, направено на 30 май 2012 г.,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) и Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация, по всички, от които Иран е страна,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че сегашното положение с правата на човека в Иран се характеризира със съществуващ процес на системни нарушения на основните права; като има предвид, че малцинствата в Иран продължават да бъдат дискриминирани и тормозени на етническа или религиозна основа; като има предвид, че през последните месеци малцинствените групи провеждаха демонстрации за своите права и като има предвид, че това доведе до широко мащабно лишаване от свобода на участници в тях;

Б. като има предвид, че шестима членове на арабското малцинство ахвази в Иран биват съдени след като са били задържани без обвинение в продължение на почти година във връзка с дейностите си от името на това малцинство; като има предвид, че съществуват оправдани опасения, че те може да не получат справедлив съдебен процес и може да са изложени на опасност от изтезания или други форми на малтретиране;

В. като има предвид, че на 5 юни 2012 г., например, Mohammad Mehdi Zalieh, иранско-кюрдски затворник, е починал в затвора Rajaee Shahr в резултат на недостатъчна медицинска помощ, оказана от органите на затвора;

Г. като има предвид, че конституцията на Ислямска република Иран официално предвижда справедливото третиране на етническите малцинства; при все това като има предвид, че на практика членовете на етнически малцинства като азери, араби, кюрди и балочи се сблъскват с широк спектър от нарушения на човешките и гражданските права, включително посегателства над правото им на свобода на събрания, на сдружаване и на изразяване;

Д. като има предвид широко разпространената социално-икономическа дискриминация срещу лицата, принадлежащи към малцинствата, включително изземване на земя и конфискация на имущество, както и отказ на заетост и ограничения на социалните, културните и езиковите права в нарушение на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и на Международния пакт за икономически, социални и културни права;

Е. като има предвид, че дискриминацията срещу етническите малцинства оказва значително въздействие в областта на образованието, тъй като училищата в регионите с малцинства са често бедни и съществува тенденция процентът на преждевременното напускане на училище и неграмотността в тези региони да бъде по-висок отколкото средния процент за страната, което допринася за недостатъчното представителство на националните и етническите малцинства на високи правителствени длъжности;

Ж. като има предвид, че жените, които не са с персийски произход, се сблъскват с двойна дискриминация като членове на маргинализирани общности и жени в Иран, където законодателството конкретно ограничава техните права;

З. като има предвид, че в Иран се отбелязва драматично увеличение на екзекуциите, включително на малолетни и непълнолетни лица, през последните години; като има предвид, че смъртното наказание редовно се налага в случаи, когато на обвинените се отказва правото на справедлив съдебен процес, както и за престъпления, които не попадат в категорията „най-тежки престъпления“ съгласно международните стандарти;

1. Изразява своята сериозна загриженост относно непрекъснато влошаващото се положение с правата на човека в Иран, включително за лица, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства, поради системна политическа, икономическа, социална и културна дискриминация;

2. Призовава иранските органи да елиминират всички форми на дискриминация срещу лицата, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства, които са признати официално или по друг начин; изисква на всички лица, принадлежащи към малцинства, да бъде разрешено да упражняват всички права, залегнали в иранската конституция и в международното право, включително гаранциите, предвидени в Международния пакт за граждански и политически права и в Международния пакт за икономически, социални и културни права, по които Иран е страна;

3. Призовава иранските органи да гарантират, че задържаните членове на арабското малцинство ахвази в Иран — Mohammad Ali Amouri, Rahman Asakereh, Hashem Sha’bani Amouri, Hadi Rashidi, Sayed Jaber Alboshoka и Sayed Mokhtar Alboshoka — ще бъдат съдени в съответствие с международните стандарти за справедлив съдебен процес с надлежна защита от изтезания и други форми на малтретиране и без да се прибягва до смъртно наказание;

4. Настоятелно призовава иранските органи да освободят всички активисти, които понастоящем са лишени от свобода заради изразената от тях мирна подкрепа за правата на малцинствата;

5. Призовава иранските органи да зачитат правото на етническите малцинства да използват собствените си езици, в личния и в обществения живот, и по-специално да гарантират образование на малцинствени езици в съответствие с конституцията на Ислямска република Иран;

6. Призовава независимия експерт на ООН по въпросите на малцинствата и специалния докладчик на ООН по съвременните форми на расизъм, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост да изискат посещение в Иран, за да се докладва относно положението с правата на човека, и по-специално тежкото положение на малцинствата;

7. Призовава иранските органи да гарантират религиозната свобода в съответствие с иранската конституция и Международния пакт за граждански и политически права и да сложат край на практиката на дискриминация и тормоз, упражнявана спрямо религиозни малцинства като мюсюлманите, които не са шиити, асирийците и други християнски групи, системното преследване на бахайското малцинство и прилагането на смъртно наказание спрямо лицата, които са се отказали от ислямската религия;

8. Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Парламента, да използва ефективно новия инструмент за демокрация и права на човека, за да подкрепи демокрацията и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинствата, в Иран;

9. Остро осъжда прилагането на смъртното наказание в Иран и призовава иранските органи, в съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН № 62/149 и 63/138, да въведат мораториум върху екзекуциите до премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава правителството да забрани екзекуцията на малолетни и непълнолетни лица и да замени всички смъртни присъди, които понастоящем са произнесени за малолетни и непълнолетни лица;

10. Отново потвърждава своята готовност да участва в диалог за правата на човека с Иран на всички равнища въз основа на универсалните ценности, както са залегнали в Хартата на ООН и конвенциите на ООН;

11. Призовава иранските органи да демонстрират, че са поели изцяло ангажимент за сътрудничество с международната общност с цел подобряване на положението с правата на човека в Иран; подчертава необходимостта от по-тясно обвързване със Съвета по правата на човека и механизмите на ООН за правата на човека;

12. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и на службата на върховния лидер, на правителството и парламента на Ислямска република Иран.

P7_TA-PROV(2012)0266

Създаване на европейска седмица за предоставяне на информация относно спирането на сърдечната дейност

PE484.525

Декларация на Европейския парламент от 14 юни 2012 г. относно създаване на европейска седмица за предоставяне на информация относно спирането на сърдечната дейност

Европейският парламент,

– като взе предвид член 123 от своя правилник,

A. като има предвид, че всяка година в Европа приблизително 400 000 души биват засегнати от внезапно спиране на сърдечната дейност в извънболнични условия, като процентът на оцеляване е по-нисък от 10 %;

Б. като има предвид, че оцеляването на множество привидно здрави жертви зависи от сърдечно-белодробната реанимация (CPR), извършена от намиращите се наблизо, и от ранната дефибрилация и като има предвид, че намеса в рамките на 3-4 минути може да увеличи възможността за оцеляване до повече от 50 %;

В. като има предвид, че в Европа програмите за автоматична външна дефибрилация са прилагани само отчасти;

1. Призовава Комисията и Съвета да насърчават:

– приемането на общи програми за прилагане на автоматична външна дефибрилация на обществени места и за обучение на непрофесионалисти във всички държави членки,

– коригиране на законодателството, за да се улесни сърдечно-белодробната реанимация и дефибрилацията от немедицински лица,

– систематично събиране на данни за обратна информация и управление на качеството за всяка програма;

2. Призовава Комисията и държавите членки да създадат европейска седмица за предоставяне на информация относно спирането на сърдечната дейност, насочена към засилване на информираността и обучение на широката общественост, лекарите и медицинските служители;

3. Призовава Комисията да подпомогне държавите членки при приемането и прилагането на национални стратегии за равнопоставен достъп до висококачествена сърдечно-белодробна реанимация;

4. Призовава Комисията и държавите членки да въведат хармонизирано законодателство в рамките на ЕС, за да предоставят имунитет по отношение отговорността на оказващите първа помощ немедицински лица, които оказват доброволна помощ при спешни кардиологични случаи;