Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2012)0364

(7) Европейските социални партньори постигнаха споразумение относно минималното време за почивка, приложимо за морските лица, и Директива 1999/63/EО² беше приета с оглед на изпълнението на посоченото споразумение. Същата директива дава възможност също така да се разрешат изключения по отношение на минималното време за почивка на морските лица. Възможността обаче за разрешаване на изключения следва да бъде ограничена по отношение на максималната им продължителност, честота и обхват. Измененията от Манила имаха за цел, наред с другото, да определят обективни граници на изключенията за минимално изискуемите часове за почивка на вахтения персонал и морските лица, на които са възложени задачи, свързани с безопасността, сигурността и предотвратяването на замърсяване, с оглед да бъде избегната умората. Измененията от Манила следва да бъдат включени в Директива 2008/106/ЕО по начин, който гарантира съответствие с Директива 1999/63/ЕО, изменена с Директива 2009/13/ЕО³.

(8) Освен това, като се признава значението на определянето на минимални изисквания по отношение на условията на живот и труд на всички морски лица, Директива 2009/13/ЕО ще породи действие, както е посочено в нея, когато влезе в сила Морската трудова конвенция от 2006 г.

(9) Директива 2008/106/ЕО съдържа също механизъм за признаването на системите за обучение и освидетелстване на морски лица от трети държави. Признаването се предоставя от Комисията в съответствие с процедура, при която която Комисията се подпомага от Европейската агенция по морска безопасност („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета¹, и от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета². Придобитият опит в прилагането на посочената процедура предполага, че тя следва да бъде променена, а именно по отношение на срока за вземане на решение от Комисията. Тъй като признаването изисква извършването на проверка от Агенцията, която трябва да бъде планирана и проведена, и в повечето случаи изисква и значително адаптиране към изискванията на Конвенцията STCW от съответната трета държава, целият процес не може да бъде приключен в рамките на три месеца. Въз основа на опита изглежда, че един по-реалистичен срок в това отношение е срок от 18 месеца. Крайният срок за решението на Комисията следва да бъде съответно изменен, а възможността за държавата членка, отправила искането, временно да признае системата по STCW на трета държава следва да бъде запазена с цел да се запази гъвкавост. Освен това разпоредбите за признаването на професионалната квалификация съгласно Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации³ не са приложими по отношение на признаването на свидетелствата на морски лица съгласно директива 2008/106/ЕО.

(10) Наличните статистически данни за морските лица от Съюза са непълни и често неточни, което прави по-трудно изготвянето на политики в този ▌сектор. Подробни данни относно освидетелстването на морски лица не могат изцяло да решат този проблем, но те очевидно биха спомогнали. Съгласно Конвенцията STCW ▌страните по нея са задължени да поддържат регистри на всички свидетелства и потвърждения, както и на съответното продължаване на валидността или на други мерки, които ги засягат. Държавите членки имат задължението да поддържат регистър на издадените свидетелства и потвърждения. За да се придобие възможно най-пълна информация относно положението с трудовата заетост в Съюза и изключително с оглед да се улесни изготвянето на политики от държавите членки и Комисията, от държавите членки следва да се изисква да изпратят на Комисията подбрана информация, която вече се съдържа в техните регистри на свидетелствата за правоспособност на морските лица. Тази информация следва да бъде съобщавана единствено за целите на статистическия анализ и не трябва да се използва за административни и правни цели или за проверка. Посочената информация трябва да отговаря на изискванията на Съюза за защита на данните и следователно в Директива 2008/106/ЕО следва да бъде въведена разпоредба във връзка с това.

(12) С цел събиране на данни относно морската професия в съответствие с нейното развитие и развитието на технологиите, правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да бъде делегирано на Комисията по отношение на адаптациите на приложение V към Директива 2008/106/ЕО. Използването на такива делегирани актове следва да е ограничено до тези случаи, в които измененията на Конвенцията STCW и на кодекса изискват промени на посоченото приложение. Освен това такива делегирани актове следва да не изменят разпоредбите относно предоставянето в анонимен формат на данните, споменати в посоченото приложение. От особено значение е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище. По време на разработването и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета в срок и по подходящ начин.

(13) Корабоплаването на Съюза разполага с високо качество на морските познания и опит, което допринася за засилване на неговата конкурентоспособност. Качеството на обучението на морските лица е важно за конкурентоспособността на този сектор и за привличането на европейските граждани, по-специално на младите хора, към морските професии.

(14) За да се поддържат нормите за качество по отношение на обучението на морските лица, е необходимо да се подобрят мерките за предотвратяване на практиките на измама, свързани със свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност.

(15) С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на Директива 2008/106/ЕО изпълнителните правомощия в областта на обучението и освидетелстването на морските лица са предоставени на Комисията. По същата причина на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия и във връзка със статистическите данни относно морските лица, които държавите членки следва да предоставят на Комисията. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията¹.

(16) За приемането на техническите изисквания, необходими за осигуряване на подходящото управление на статистическите данни, посочени в приложение V към Директива 2008/106/ЕО, както и за приемането на решения за изпълнение относно признаването и оттеглянето на признаването на системите по STCW на трети държави следва да се използва процедурата по разглеждане.

(17) Измененията от Манила ▌влязоха в сила на 1 януари 2012 г., докато преходните разпоредби могат да се прилагат до 1 януари 2017 г. За да се даде възможност за гладък преход към новите правила, в настоящата директива следва да се предвидят ▌същите преходни разпоредби като предвидените в измененията от Манила.

(18) На 89-ото си заседание Комитетът по морска безопасност на ИМО отбеляза необходимостта от разяснение относно прилагането на измененията от Манила, като се вземат предвид преходните разпоредби, посочени в тях и Резолюция 4 на Конференцията по STCW, в която се отчита необходимостта от постигане на пълно съответствие до 1 януари 2017 г. Това разяснение беше осигурено чрез STCW.7/Circ.16 и STCW.7/Circ.17. По-специално в STCW.7/Circ.16 се посочва, че валидността на никое подновено свидетелство не следва да продължава след 1 януари 2017 г. за морски лица, които притежават свидетелства, издадени в съответствие с разпоредбите на Конвенцията STCW, които са се прилагали непосредствено преди 1 януари 2012 г., и които не са отговорили на изискванията на измененията от Манила, както и за морски лица, които са започнали одобрен плавателен стаж, одобрена програма за образование и обучение или одобрен курс за обучение преди 1 юли 2013 г.

(19) Следва да се избягва допълнително забавяне при въвеждането в законодателството на Съюза на приетите в Манила изменения, за да се запази конкурентоспособността на морските лица от Съюза, както и да се поддържа безопасността на борда на корабите чрез съвременно обучение.

(20) За целите на единното прилагане на измененията от Манила в рамките на Съюза, се препоръчва при транспонирането на настоящата директива държавите членки да вземат предвид насоките, съдържащи се в циркулярните писма на ИМО STCW.7/Circ.16 и STCW.7/Circ.17.

(21) Тъй като целта на настоящата директива, а именно хармонизирането на действащите правила на Съюза относно обучението и освидетелстването на морските лица, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради обхвата и последиците от действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(22) Директива 2008/106/ЕО следва да бъде съответно изменена,

Член 1
Изменения в директива 2008/106/ЕО

Директива 2008/106/ЕО се изменя, както следва:

1) Член 1 се изменя, както следва:

а) Точки 18 и 19 се заменят със следното:

„18) „правилник за радиосъобщенията“ означава правилникът за радиосъобщенията, приложен или считан за приложен към международната конвенция за телекомуникациите, така както е изменена;

19) „пътнически кораб“ означава кораб, както е определен в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г. (SOLAS 74), така както е изменена;“;

б) Точка 24 се заменя със следното:

„24) „Кодекс STCW“ означава Кодекс за подготовка и освидетелстване на моряците и носене на вахта (Кодекс STCW), както е приет с Резолюция 2 на Конференцията от 1995 г., в най-новата й версия;“;

в) Точка 27 се заличава;

г) Точка 28 се заменя със следното:

„28) „плавателен стаж“ означава стаж на борда на кораб във връзка с издаването или подновяването на свидетелство за правоспособност, свидетелство за професионална компетентност или свидетелство за друга квалификация;“;

д) Добавят се следните точки:

„32) „радиооператор за СМСББ“ означава лице, квалифицирано в съответствие с глава IV от приложение I;

33) „Кодексът ISPS“ означава Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, приет на 12 декември 2002 г. с Резолюция 2 на Конференцията на договарящите се правителства по SOLAS 74, в най-новата й версия;

34) „офицер по сигурността на кораба“ означава лицето на борда на кораба, отговорно пред капитана, назначено от компанията като отговорно по сигурността на кораба, включително изпълнението и поддръжката на плана за сигурността на кораба и на връзката със служителя по сигурността на компанията и със служителите по сигурността на пристанищните съоръжения;

35) „задълженията, свързани със сигурността“ включват всички задачи и задължения на борда на корабите, както са определени в глава XI/2 от SOLAS 74, така както е изменена ▌ и в Кодекса ISPS;

36) „свидетелство за правоспособност“ означава свидетелство, издадено и потвърдено за капитаните, лицата от командния състав и радиооператорите в съответствие с глави II, III, IV или VII от приложение I, което дава право на своя законен притежател да заема длъжност и да изпълнява предвидените функции с нивото на отговорност, посочени в свидетелството;

37) „свидетелство за професионална компетентност“ означава свидетелство, различно от свидетелството за правоспособност, издадено на морско лице, в което се посочва, че са изпълнени съответните изисквания за обучение, компетенции или плавателен стаж, предвидени в настоящата директива;

38) „удостоверение“ означават документ, различен от свидетелството за правоспособност или от свидетелство за професионална компетентност, използван, за да се установи, че са изпълнени съответните изисквания на настоящата директива;

39) „електромеханик“ означава лице от командния състав, квалифицирано в съответствие с приложение I, глава ІІІ;

40) „палубен боцман“ означава лице от редовия състав, квалифицирано в съответствие с приложение I, глава ІІ;

41) „машинен боцман“ означава лице от редовия състав, квалифицирано в съответствие с приложение I, глава ІІІ.

42) „електротехник“ означава лице от редовия състав, квалифицирано в съответствие с приложение I, глава ІІІ.“.

2) В член 3 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че морските лица, които служат на борда на кораби, посочени в член 2, са получили обучение, което най-малкото отговаря на изискванията на Конвенцията STCW, установени в приложение I към настоящата директива, и притежават свидетелства, така както са определени в член 1, точки 36 и 37, и/или удостоверение съгласно определението в член 1, точка 38.“.

3) Член 4 се заличава.

4) Член 5 се изменя, както следва:

a) Заглавието се заменя със следното:

„Свидетелства за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност и потвърждения“;

б) Параграф 1 се заменя със следното:

„1. „Държавите членки следят свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност да бъдат издавани само на кандидати, които отговарят на изискванията по настоящия член.“;

в) Параграф 3 се заменя със следното:

„3. Свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност се издават в съответствие с правило I/2, параграф 3 от приложението към Конвенцията STCW.“;

г) вмъква се следният параграф:

„3а. Свидетелствата за правоспособност се издават само от държавите членки след проверка на достоверността и валидността на всички необходими удостоверения и в съответствие с разпоредбите, предвидени в настоящия член.“;

д) в края на параграф 5 се прибавя следното изречение:

'Потвържденията, удостоверяващи издаването на свидетелства за правоспособност и потвърждения, удостоверяващи свидетелство за професионална компетентност, издадени на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложение I, се издават само ако са изпълнени всички изисквания на Конвенцията STCW и на настоящата директива.“;

е) Параграфи 6 и 7 се заменят със следното:

„6. Държава членка, която признава свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност, издадено на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложението към Конвенцията STCW съгласно процедурата, предвидена в член 19, параграф 2 от настоящата директива, издава потвърждение на това свидетелство, за да удостовери признаването му само след като се увери в истинността и валидността на свидетелството. Използваният образец на потвърждение съответства на този, предвиден в раздел А-I/2, параграф 3 от Кодекса STCW.

7. Потвържденията, посочени в параграфи 5 и 6:

а) могат да бъдат издавани като отделни документи;

б) се издават само от държави членки;

в) всички имат уникален номер, с изключение на потвържденията, удостоверяващи издаването на свидетелство за правоспособност, които могат да имат същия номер като съответното свидетелство за правоспособност, при условие че този номер е уникален; както и

г) престават да са валидни, когато срокът на действие на потвърденото свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност, издадено на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложението към Конвенцията STCW, изтече или свидетелството бъде отнето, действието му бъде спряно или то бъде отменено от държавата членка или третата държава, която го е издала, и във всички случаи с изтичане на петгодишен срок от датата на издаването им.“;

„11. Кандидатите за свидетелство доказват по задоволителен начин:

а) своята самоличност;

б) че са на възраст, не по-малка от предвидената в правилата, изброени в приложение I, приложими за исканото свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност;

в) че отговарят на нормите за здравословна годност, посочени в раздел A-I/9 от Кодекса STCW;

г) че са преминали предвидените в правилата в приложение I плавателен стаж и всяко друго задължително обучение, свързано с исканото свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност; както и

д) че отговарят на нормите за правоспособност, предвидени в правилата в приложение I за длъжностите, функциите и нивата, които трябва да бъдат посочени в потвърждението на свидетелството за правоспособност.

12. Всяка държава членка се задължава:

а) да поддържа един или повече регистри за всички свидетелства за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност и потвърждения за капитани и лица от командния състав и, в ▌зависимост от случая, за лица от редовия състав, които са издадени, които са с изтекъл срок на действие или които са с продължена валидност, със спряно действие, отнети или обявени за изгубени или унищожени, както и за издадените привилегировани разрешения;

б) да предоставя информация за статуса на ▌свидетелствата за правоспособност, потвържденията и привилегированитe разрешения на другите държави членки или на другите страни по Конвенцията STCW и на компаниите, които искат да проверят истинността и валидността на свидетелствата за правоспособност и/или на свидетелствата, издадени на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от приложение І, представени им от морските лица с оглед получаване на признаване съгласно правило I/10 от Конвенцията STCW или с цел получаване на работа на борда на кораб.

5) Вмъква се следния член:

„Член 5а
Информиране на Комисията

За целите на статистическия анализ единствено и изключително за използване от държавите членки и Комисията за формулирането на политиката всяка държава членка ежегодно предоставя на Комисията информацията, посочена в приложение V към настоящата директива, относно свидетелствата за правоспособност, относно потвържденията, удостоверяващи признаването на свидетелствата за правоспособност, както и, на доброволна основа, относно свидетелства за професионална компетентност, издадени на лица от редовия състав в съответствие с глави II, III и VII от приложението към Конвенцията STCW.“.

а) вмъква се следният параграф:

„1а. За кораби, на които е разрешено да се ползват от разпоредбите на Конвенцията STCW относно крайбрежното плаване, включващо плаване край бреговете на други държави членки или на други страни по Конвенцията STCW в границите на тяхното определение на крайбрежно плаване, държавата членка сключва споразумение със съответните държави членки или страни по Конвенцията, в което се посочват подробностите относно съответните търговски зони, както и други съответни разпоредби.“;

б) вмъкват се следните параграфи:

„3а. Свидетелствата за правоспособност на морски лица, издадени от държава членка или страна по Конвенцията STCW за определените ѝ граници на крайбрежно плаване, могат да бъдат признати от други държави членки за служба в техните определени граници на крайбрежно плаване, при условие че съответните държави членки или страни по Конвенцията сключат споразумение, в което се посочват подробностите относно съответните търговски зони и други съответни условия.

3б. Държавите членки, даващи определение на крайбрежно плаване, в съответствие с изискванията на настоящия член:

а) спазват принципите, уреждащи крайбрежното плаване, посочени в раздел A-I/3 от Кодекса STCW;

б) включват границите на крайбрежното плаване в потвържденията, издадени съгласно член 5.“.

7) В член 8 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки вземат и налагат подходящи мерки за предотвратяване на измами и други незаконни практики във връзка с издадените свидетелства и потвърждения, и предвиждат санкции, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.“.

а) Параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Държавите членки установяват необходимите ред и процедури за безпристрастно разследване на всякакви случаи на некомпетентност, действие, бездействие или създаване на опасност за сигурността, които биха могли да застрашат пряко безопасността на човешкия живот или на имуществото на море или морската среда, от страна на притежатели на свидетелства за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност или потвърждения, издадени от тази държава членка във връзка с изпълнение на задължения, свързани с тези свидетелства