Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕО и Израел за оценка на съответствието и приемане на промишлените продукти (ОСП) ***

Комисия по международна търговия

PE483.808

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2012 г. относно проекта за решение на Съвета за сключването на Протокол към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна, за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти (ОСП) (12428/2012 – C7-0205/2012 – 2009/0155(NLE))

– като взе предвид проекта на решение на Съвета (12428/2012),

– като взе предвид Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна¹, което влезе в сила на 20 ноември 1995 г.,

– като взе предвид проектопротокола към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Държавата Израел, от друга страна, за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти (ОСП) (05212/2010),

– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка (v), както и с член 218, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C7-0205/2012),

– като взе предвид Въпроса с искане за устен отговор 000129/2012, внесен от Комисията по международна търговия и от Комисията по външни работи, в който комисарят беше помолен да определи обхвата на териториалната компетентност на израелския отговорен орган,

– като взе предвид отговора на въпроса с искане за устен отговор, даден от комисаря по търговията Карел Де Гухт на пленарното заседание на 3  юли 2012  г., в който Комисията изясни всички опасения на комисиите по международна търговия и по външни работи,

– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

– като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия и становището на Комисията по външни работи (A7-0289/2012),

1. Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2. Призовава Комисията да докладва редовно пред Парламента относно всеки напредък, постигнат при прилагането на Протокола;

3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Държавата Израел.

P7_TA-PROV(2012)0386

Бъдещето на политиката на ЕС за развитие

Комисия по развитие

PE485.931

Резолюция на Европейския парламент от 23 октомври 2012 г. относно програма за промяна: бъдещето на политиката на ЕС за развитие (2012/2002(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637 – SEC(2011)1172 – SEC(2011)1173),

– като взе предвид заключенията на Съвета относно „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Бъдещият подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави“ (COM(2011)0638),

– като взе предвид заключенията на Съвета относно „Бъдещия подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави“²,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно съгласуваността на политиките за развитие³,

– като взе предвид съвместното съобщение от 12 декември 2011 г., озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС — към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

– като взе предвид общата декларация от 20 декември 2005 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейски консенсус“⁴,

– като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощта от 2 март 2005 г.: поемане на отговорност, хармонизиране, приравняване, резултати и взаимна отговорност⁵,

– като взе предвид Програмата за действие от Акра от 4 септември 2008 г.⁶,

– като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 1 декември 2011 г.¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2007 г., озаглавено „Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие“ (COM(2007)0072),

– като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета относно обща система на данък върху финансовите сделки и за изменение на Директива 2008/7/ЕО (COM(2011)0594),

– като взе предвид всички ангажименти, поети от международната общност в областта на развитието и сътрудничеството в рамките на ООН и на другите компетентни международни организации, които ЕС и държавите членки са подкрепили,

– като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно осъществения напредък в посока постигане на Целите на хилядолетието за развитие: средносрочен преглед за подготовка на срещата на високо равнище на ООН през септември 2010 г.²,

– като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие: усвоени уроци и перспективи за бъдещето³,

– като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта⁶,

– като взе предвид Партньорската проверка на КПР на политиките и програмите на Европейския съюз в областта на сътрудничество за развитие, публикувана на 24 април 2012 г. от Комитета за подпомагане на развитието (КПР) на ОИСР⁷,

– като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни⁸,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 16 февруари 2012 г.⁹,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0234/2012),

A. като има предвид, че съгласно Договора от Лисабон намаляването на бедността и, като крайна цел, нейното изкореняване представляват основната цел на политиката на Европейския съюз в областта на развитието,

Б. като има предвид, че Европейският консенсус за развитие, подписан от Комисията, Съвета и Парламента, е достижение; като припомня значението и обхвата на този документ, който утвърди европейската пътна карта по отношение на развитието, както и достиженията и насоките, които произтичат от него,

В. като има предвид, че 2015 г. е крайният срок за постигане на Целите на хилядолетието за развитие,

Г. като има предвид, че програмата за промяна ще трябва да даде отговори на един дълбоко променен свят, в който разликата между богати и бедни продължава да се задълбочава във всички държави и по-специално в развиващите се страни,

Д. като има предвид, че глобализацията, макар и важен източник на богатство, по-специално в държавите със среден доход, не допринесе в достатъчна степен за намаляване на несигурността или дори на бедността; ярко доказателство за което е увеличението на общия брой на хората по света, които страдат от глад и недохранване, включително в много държави със среден доход,

Е. като има предвид, че в съобщението на Комисията е заявено, че спазването на правата на човека и доброто управление продължават да бъдат предусловия за развитието; като има предвид, че това включва необходимостта да се намерят подходящи мерки и условия, съответстващи на положението във всяка страна, като формата и равнището на сътрудничество за развитие ще бъдат определени според конкретната ситуация на всяка партньорска държава, включително според възможностите им за осъществяване на реформи,

Ж. като има предвид, че сътрудничеството за развитие се състои в насърчаване на човешкото развитие и реализирането на човешкото същество във всичките му измерения, включително културното измерение,

З като има предвид, че засилването на взаимодействията и стратегическото съчетаване на хуманитарна помощ и помощ за развитие е необходимо условие за развитието на устойчивостта и за да се постави началото на процес на устойчиво развитие в нестабилните държави или държавите в преход, чието население е сред най-бедните и уязвимите,

И. като има предвид, че в съответствие с член 2, параграф 3 от Договора за Европейския съюз една от целите на Съюза е да насърчава устойчива социална пазарна икономика и че този подход се прилага и за политиката за развитие и политиката за съседство,

Й. като има предвид, че в съответствие с Договора от Лисабон прилагането на политиката за развитие следва да бъде кохерентна и че мерките за насърчаване на икономическия растеж в развиващите се страни следва да служат на първо място за борба с бедността и изключването, по-специално чрез достъп до образование и до здравни грижи,

К. като има предвид, че следва да бъде отхвърлен всеки опит за разширяване на определението за ОПР, което да включва наскоро предложените от Комисията „подход за целия Съюз“ и подход „ОПР+“, както и елементи, които нямат отношение към помощите, като например финансовите потоци, разходите за военни цели, анулирането на дългове и по-специално на дълговете по експортни кредити, и паричните средства, изразходвани в Европа за студенти и бежанци;

Л. като припомня волята на Комисията да сложи край на ОПР за държави със среден доход в рамките на диференцирането, така, както е предвидено в програмата за промяна,

М. като има предвид, че целта на предложената от Комисията програма за промяна е засилване на настоящото въздействие на политиката за развитие, осъществяването на стратегията „Европа 2020“ и на другите интереси на Европейския съюз в областта на външната дейност на Съюза, то тя следва да бъде планирана в съответствие с целите на неговата политика за развитие,

Н. като има предвид, че на международно равнище има демократичен дефицит в структурите за вземане на решения, особено в рамките на Г-20, основани върху вид управление, който изключва най-бедните развиващи се страни,

O. като има предвид анализа на Комисията относно настоящите недостатъци на политиката за развитие (фрагментираност на помощта и дублиране, породени от далеч не оптималното разделение на труда между донорите),

П. като има предвид, че новата програма предвижда ограничен брой приоритети, които са по-подходящи за посрещане на новите предизвикателства, включително въздействието на финансовата криза, изменението на климата, енергийните проблеми и повтарящите се продоволствени кризи,

1. Счита, че програмата за промяна е новаторска, тъй като, наред с другото, обръща внимание на използването на бюджетна подкрепа, на съчетаването на безвъзмездни средства и на заеми, както и на насърчаването на частния сектор; счита, че използването на тези механизми трябва да допринесе основно за излизане на гражданите на развиващите се страни от бедността и от зависимостта от помощ и за разпространението и прилагането на принципите за добро административно и данъчно управление;

2. Приветства Съвета за това, че в заключенията си от 14 май 2012 г. взема под внимание, както основните принципи на сътрудничеството за развитие на ЕС, така и известен брой позиции, изразени от Парламента в неговите неотдавнашни резолюции по отношение на сътрудничеството за развитие;

3. Изразява съжаление заради липсата на политически диалог между институционалните участници, което е особено вредно за съгласуваността на политиките за развитие (СПР); в тази връзка изразява съжаление, че съобщението на Комисията не съдържа предложения за прилагане на практика на съгласуваността на политиките за развитие чрез свързване на помощта за развитие с други сфери на политиката на ЕС, по-специално търговската политика, селскостопанската политика и политиката в областта на рибарството на Съюза; в този смисъл подкрепя забележката на Съвета, че е „необходимо тясно сътрудничество между Европейската служба за външна дейност и Европейската комисия, за да се осигури по-голяма последователност във външната дейност на ЕС и СПР“;

4. Посочва, че в настоящия си вид механизмът за сливане има за цел да смеси публичните безвъзмездни средства със заемите от финансови институции и с други механизми за споделяне на риска, в момент на финансова криза, налагаща бюджетни ограничения за развитие; следователно изисква Комисията да предостави ясна информация за това как този механизъм служи на целите на политиката за развитие въз основа на критериите, определени в ОПР, и как следва да бъдат упражнявани правомощията на Парламента за наблюдение;

5. Отбелязва намерението на Комисията да насърчава „приобщаващ и устойчив растеж за човешко развитие“, но изразява съжаление, че в документа не се посочва необходимостта да се насърчава по-справедливо преразпределение; подчертава, че от гледна точка на развитието този нов инструмент не следва да има друга цел освен намаляването на бедността и борбата срещу неравенството; предупреждава, че има опасност изключителното внимание към икономическия растеж и прекалено голямото доверие в резултатите от автоматичното преразпределение на развитието в частния сектор да доведат до небалансиран и неприобщаващ растеж, без да оказват реално въздействие върху намаляването на бедността; изисква ЕС да преразгледа тази политика в полза на политиките за устойчиво развитие, включително по отношение на търговията, преразпределянето на богатството и социалната справедливост, с цел да бъдат подобрени условията на живот и труд за цялото население и в градските, и в селските райони;

6. Счита, че от финансова, регулаторна, административна и социална гледна точка създаването на микропредприятия и МСП в развиващите се страни с цел насърчаване на предприемачеството и развитието на частния сектор е основен фактор за създаване на благоприятна бизнес среда в развиващите се страни; счита, че ЕС следва да се съсредоточи върху намаляването на прекомерната регулаторна тежест за МСП и микропредприятията и в този контекст следва да насърчава и подобрява допълнително достъпа до микрокредити и микрофинансиране;

7. Счита, че програмата за промяна следва да донесе реална промяна на политиката, като се съсредоточи върху гарантирането на индивидуалните и колективните права на населението в развиващите се страни, както са изложени във Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права или Декларацията на ООН за правото на развитие, както и в договорите за опазване на околната среда;

8. Счита, че ефективните системи за правата на собственост върху земя в развиващите се страни са изключително важни за изкореняването на бедността и за създаването на справедливо и приобщаващо общество; за да се постигне това една от целите на програмата за промяна следва да бъде осигуряването на сигурни системи за права на собственост върху земя в развиващите се страни, както и на контрола за спазването им;

9. Потвърждава отново в този контекст ангажимента си към социалното приобщаване, както и към решението най-малко 20 % от помощта на Съюза като цяло да се предоставят за основните социални услуги, както са определени от ООН в Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

10. Посочва, че около 82 % от хората с увреждания в развиващите се страни живеят под прага на бедността; поради това счита за особено важно програмата за промяна да прилага член 32 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която вече е подписана от ЕС, и която признава необходимостта международното сътрудничество да бъде достъпно за хората с увреждания и да ги приобщава;

11. Приканва представители на националните парламенти на държавите членки на ЕС да провеждат структурирани годишни срещи с Европейския парламент, за да гарантират съгласуваността на изразходването на помощта за развитие и да засилят съгласуваността на политиките за развитие;

12. Отбелязва, че Комисията поставя бедността като ключов елемент на новата си политика на „диференциране“; въпреки това констатира, че 70 % от лицата, чийто доход е по-нисък от прага на бедността, живеят в държави със среден доход, много от които остават крехки и уязвими, най-вече развиващите се малки островни държави (РМОД), поради това изразява съжаление, че бедните в тези държави остават лишени от достъп до образование, здравеопазване и други от ползи от вътрешния икономически растеж, ситуация, за която тези държави носят отговорност; призовава Комисията, при прилагането на концепцията за разграничаване, да определи критерии за уязвимост в общите програмни насоки на новия инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) и в 11-ия ЕФР, който се обсъжда в момента, както и да вземе предвид не само националния БНД, но и реалното положение по отношение на бедността, човешкото развитие и неравенството във всяка държава;

13. Призовава Комисията и ЕСВД да изпълнят обещанието си за подход, основан на правата на човека в целия процес на сътрудничество за развитие;

14. Подчертава отговорността на всички държавни и недържавни участници да насочат своите стратегии към премахване на бедността; подчертава, от една страна, отговорността на ЕС да постигне своята цел за 0,7 % до 2015 г., и от друга страна, изключителното значение на борбата с бедността в страните с бързо развиваща се икономика чрез средства, свързани с тяхната вътрешна солидарност; в този смисъл приветства заключенията на Съвета, който насърчава Съюза да „продължи да води политически диалог с по-напредналите страни по въпросите за намаляване на бедността и борбата срещу неравенството“;

15. Подчертава значението на солидарността между поколенията; в тази връзка приканва Комисията да приеме включването на семейството във всички аспекти на политиката като всеобщ водещ принцип за постигане на целите за развитие на ЕС;

16. Призовава за допълнително развиване на ясна връзка между помощ, възстановяване и развитие, най-вече в контекста на продължаващата криза във връзка с изхранването и подчертава необходимостта от ефективна и устойчива подкрепа чрез комбинация от публично-частни партньорства и корпоративна социална отговорност; отново обръща внимание на призива на Парламента и на Съвета към Комисията да гарантира по-ясна и целенасочена стратегия за изхранването, която да разглежда управлението на продоволствената сигурност и намаляването на променливостта на цените на храните до края на 2012 г.;

17. Счита, че решаването на въпроса с недохранването е изключително важно, тъй като този въпрос продължава да бъде основна тежест за здравеопазването в развиващите се страни; за тази цел призовава за инвестиции конкретно в храните, здравето и храненето, като признава, че подобряването на храненето на майките и децата е ключов фактор за изкореняването на бедността и постигането на устойчив растеж;

18. Счита, че е от същностно значение държавите със среден доход да предоставят все по-голям дял от своя доход за социални цели, по-специално чрез разработване на системи за данъчно облагане и други системи за вътрешно преразпределяне и за социална защита, като по този начин дадат възможност на Европейския съюз постепенно да намали настоящите си програми за развитие, така че да се възползват най-бедните държави, като същевременно поддържа тясно партньорство държавите със среден доход, особено в областта на социалната политика;

19. Одобрява концепцията за диференциране; въпреки това приканва Комисията да проведе преговори за пътна карта за постепенно намаляване на официалната помощ за развитие (ОПР) за държавите със среден доход и постепенно да ги включи в тристранни договорености за сътрудничество от типа Север–Юг–Юг; също така призовава това постепенно намаляване да се осъществява като при всички случаи се взема предвид принципът на предвидимост на помощта; освен това призовава ЕС да определи средства за пряко сътрудничество с регионални групи, засегнати от бедност, в държавите със среден доход;

20. Счита, че е подходящо да се оцени необходимостта от провеждането на международна конференция с участието на страните от групата БРИКЮ, която да се съсредоточи, от една страна, върху бъдещото финансиране на ЦХР и, от друга страна, върху насърчаването на тристранните договорености за сътрудничество, включващи един донор от Север, една страна с бързо развиваща се икономика и една развиваща се страна; посочва, че понятието „ефективност на развитието“ е не само полезно за оценяване на съгласуваността на политиките за развитие (СПР), но и предоставя възможност за задълбочаване на диалога със страните от групата БРИКЮ, тъй като е предпочитаното понятие от нововъзникващите донори в сътрудничеството за развитие;

21. Приветства специалното внимание, отделено на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в програмата за промяна; настоятелно призовава ЕС да предприеме допълнителни действия за по-ефективното включване на правата на човека и демокрацията във всички аспекти на политиката за сътрудничество за развитие и да гарантира, че програмите на ЕС за развитие допринасят за изпълнението на международните задължения на партньорските държави във връзка с правата на човека;

22. Подкрепя желанието на Комисията да предостави бюджетна помощ на партньорските държави, веднага щом те се ангажират в рамките на политически диалог с цел пренасочване на бюджетните си приоритети към целите за развитие в основните социални сектори; счита, че бюджетната подкрепа следва да бъде по-тясно обвързана със положението с правата на човека и с управлението в страните бенефициери; отново призовава за установяване на по-подробни критерии в това отношение за предоставянето на бюджетна подкрепа;

23. Въпреки че признава връзката между развитието и сигурността, изразява убеждение, че бюджетът на ЕС за развитие следва да остане отделен от финансирането на въпроси, свързани с военната сигурност, която е вътрешнополитически въпрос;

24. Призовава Комисията да изясни връзката между развитие и миграция; настоява, че бюджетите за развитие в тази сфера следва да подпомагат единствено целта за разработване на интегриран план за регионално развитие в ключовите области, свързани с имиграцията, като създаването на работни места, изграждането на инфраструктура за питейна вода, електричество, здравни центрове, училища и др.;

25. Счита, че новата стратегия по отношение на правата на човека, която се съсредоточава както върху икономическите, социалните и културните права, така и върху правата, които вече са кодифицирани във Всеобщата декларация за правата на човека, следва да окаже въздействие върху условията за бюджетна подкрепа; подкрепя положителна и премерена условност в тази област, основана на динамичен подход – насочен към запазване на достиженията, постигнати след години партньорство – и която е в рамките на партньорство на основата на политически диалог, отнасящ се до използването на различните методи за прилагане на финансовата подкрепа на Европейския съюз;

26. Призовава Комисията, Европейския съвет и държавите членки да обърнат особено внимание на правата на малцинствата и настоява в програмите за развитие да се включат неподлежащи на обсъждане клаузи за правата на човека и за недискриминация, наред с другото, по отношение на дискриминацията, основана на пол, на расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, и спрямо хората, живеещи с ХИВ/СПИН;

27. Изразява съгласие с призива на Съвета за възприемане на подход за развитие, основан на правата, чрез който ЕС признава по-специално правата на всеобщ и недискриминационен достъп до основни услуги, на участие в демократични политически процеси, на прозрачност и отчетност, и на справедливост, и спазване на принципите на правовата държава, като акцентът е поставен върху бедните и уязвимите групи;

28. Изразява съжаление въпреки това, че съобщенията на Комисията относно правата на човека основно представляват част от по-широко обвързване с условия, свързани с доброто управление, което изглежда, че има само инструментална стойност за развитието; посочва, че подходът към развитието, основаващ се на правата на човека, не може да се ограничи до подобно обвързване с условия и че е необходимо интегрирано отношение към правата на човека, което да обръща еднакво внимание на гражданските, културните, икономическите, политическите и социалните права, и развитието да се разбира, на първо място, като човешко развитие;

29. В този контекст припомня колко е важно ЕС да признае правото на развитие на тези партньорски държави, както и задълженията, които произтичат от това право за държавите донори;

30. В съответствие с програмата за действие, приета на Международната конференция за населението и развитието на ООН, проведена в Кайро през 1994 г., призовава Комисията да продължи да подкрепя подход, основаващ се на правата на човека, по отношение на населението и програмата за развитие, най-вече чрез сътрудничество с организациите на гражданското общество и агенции на ООН като Фонда на ООН за населението (ФНООН);

31. Насърчава Съвета да предприеме действия по предложението на Комисията за добре структуриран ефективен данък върху финансовите сделки, който цели повишаване на приходите, за да се осъществят приоритетите на приобщаващото глобално развитие;

32. Настоятелно припомня на Комисията и на държавите членки, че ОПР трябва да продължи да бъде гръбнакът на европейската политика на сътрудничество за развитие, имаща за цел изкореняване на бедността; затова подчертава, че ако се насърчават широко иновативните източници на финансиране за развитие, те трябва да допълват ОПР, трябва да се използват въз основа на подход, насочен към бедните, и не могат в никакъв случай да бъдат използвани за заместване на тази помощ;

33. Счита, че налагането на условия за използване на някои правила за предоставяне на ОПР и бюджетна подкрепа следва да върви редом със стабилни работещи институции и демократичен контрол на бюджетите от страна на парламентите, сметните палати, гражданското общество и регионалните и местните органи в държавите бенефициери, и с гаранции от страна на ЕС по отношение на непрекъснатостта и предвидимостта на предоставяната от Съюза помощ; приветства факта, че Съветът е включил тези препоръки в своите заключения; подчертава необходимостта от продължаване и разширяване на системата за „договори за ЦХР“;

34. Счита, че официалното публикуване на ОПР не отразява в достатъчна степен средствата, които реално са налични в това отношение;

35. Подчертава, че е необходимо да се засили политическият диалог, по-специално между трите институции на ЕС, за да се подсилят съществуващите равнища на консенсус и ангажираност по отношение на приемането на „Европейския консенсус за развитие“ през 2005 г., който следва да остане доктриналната рамка за съгласуваността на политиките за развитие (СПР); ето защо счита, че новата програма може само да бъде инструмент, който е съвместим с „Консенсуса“, който води към по-ефективна политика за развитие в полза на първостепенната цел на ЕС за сътрудничество за развитие, а именно изкореняването на бедността, – по-специално чрез усилията за осъществяване на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и чрез ролята, която изпълняват здравеопазването и образованието – в контекста на устойчивото развитие;

36. Желае да се запази консенсусният подход на всички институционални участници от ЕС по отношение на сътрудничеството за развитие, както е определен на 20 декември 2005 г., и в този дух призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да добави своя подпис към Европейския консенсус за развитие, тъй като Европейската служба за външна дейност, председателствана от него, има голяма отговорност в областта на програмирането;

37. Счита, че Съюзът следва да поеме изцяло своята отговорност като най-голям донор на помощ за развитие в света, да оползотворява и използва по-добре своя политически потенциал и да утвърждава допълнително водещата си позиция на международно равнище по въпросите на развитието, по-специално чрез разпространяване на принципите на добро управление и обучението на участниците на местно равнище, като използва решително правомощията, които му предоставя член 210 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да предприема всякаква полезна инициатива за поощряване на координацията на политиките на ЕС и на държавите членки, свързани със сътрудничеството за развитие, както и за синхронизирането на техните програми за помощ;

38. Изразява съжаление, че Комисията призовава единствено Съвета да одобри нейната програма за промяна, въпреки обстоятелството, че демократичният контрол, съгласно предвиденото в Договора от Лисабон, следва да бъде прилаган изцяло в областта на осъществяването на политиката за развитие; подчертава, че за да функционира, за всяка промяна в географските, тематичните и секторните приоритети на Съюза в областта на развитието трябва да се вземе решение чрез процедура на съвместно вземане на решение от Парламента и Съвета в рамките на инструментите за финансиране на сътрудничеството за развитие, които попадат в обхвата на обикновената законодателна процедура;

39. Приветства поставянето на акцент върху по-тясната координация между държавите членки чрез развиване на съвместно програмиране, единни европейски договори за бюджетна подкрепа и общи рамки на ЕС за измерване и съобщаване на резултатите и за условията за зачитане на правата на човека;

40. Изразява убеждението, че поддържането на високи равнища на финансиране на образованието в сферата на развитието е изключително важно, тъй като насърчава необходимата обществена информираност по въпросите, свързани с развитието;

41. Приветства намерението на Комисията, че „ЕС следва да се стреми да помогне на страните при ситуации на несигурност“; отбелязва обаче, че двустранните отношения може да не са достатъчни за постигането на тази цел, предвид новата бюджетна рамка и факта, че държавите в подобно положение често не разполагат с функционираща правителствена или правна система; поради това призовава ЕС да работи с трети държави в даден регион с цел подпомагане на развиването и функционирането на институциите, правовата държава и съдебните системи на партньорските държави;

42. Призовава Комисията да разработи инструментите, необходими за гарантиране на стратегическа връзка между хуманитарна помощ и развитие в нестабилни, кризисни и следкризисни ситуации, за да се повиши устойчивостта на населението на съответните държави;

43. Припомня, че по отношение на предложението за 11-ия ЕФР всяка нова политическа насока след приемането на програмата за промяна трябва да съответства на духа и буквата на Споразумението от Котону;

44. Счита, че е необходимо да се изтъкнат сравнителните предимства на политиката на сътрудничество за развитие на ЕС, и във връзка с това призовава Комисията, с помощта на ОИСР, да определи методология, която й дава възможност да оцени въздействието на собствената си политика и да го сравни с въздействието на политиката на другите участници, по-специално т. нар. „бързо развиващи се“ икономики;

45. Припомня необходимостта от съгласуван подход на 28-те участници, обединени от „Консенсуса“, и призовава за съвместно разглеждане на положението и общо разбиране на стратегическите въпроси;

46. Призовава за създаване на независима експертна група, административно прикрепена към Комисията, чиято цел може да бъде да развива способността за анализ и за даване на препоръки за всички европейски участници в сътрудничеството, за да се гарантира добавената стойност на една добре координирана и съгласувана политика;

47. Подкрепя намерението на Комисията да съсредоточи дейностите, провеждани от ЕС във всяка партньорска държава, в ограничен брой приоритетни сектори, но припомня, че за да се постигнат най-добрите резултати, тези приоритети ще трябва да се определят в рамките на партньорството и да се зачитат напълно правото на собственост и приоритетите на партньора;

48. Подкрепя факта, че Съветът припомня „задължението по Договора да се отчитат целите на сътрудничеството за развитие в политиките с потенциално отражение върху развиващите се страни и тези цели да се преследват в общата рамка на външната дейност на Съюза“;

49. Подчертава същественото значение на насърчаването и на защитата на доброто управление; във връзка с това изисква Комисията да подкрепи програмите за обучение на специалистите в областта на правото и програмите за модернизиране на законодателствата, по-специално законодателствата, които се отнасят за земеползването;

50. Счита, че устойчивото развитие включва ефективно събиране на данъци, автоматично разкриване на печалбата на транснационалните дружества и данъците, които плащат в отделните развиващи се държави, в които развиват дейност, и включва борба със злоупотребата с данъчни убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитал; в тази връзка приветства проекта за законодателство на ЕС за докладване държава по държава и проект по проект, което следва да бъде включено в политиката на ЕС, залегнала в програмата за промяна;

51. Изразява убеждението, че помощите за търговията и инструментите за подпомагане на търговията на ЕС, които понастоящем са насочени единствено към секторите на износа, следва да се променят, за да подпомагат търговията на местните и регионалните пазари;

52. Припомня, че едно активно и приобщаващо гражданско общество е най-добрият гарант, както в северните, така и в южните страни, за добро демократично управление, за защита на уязвимите групи, по-специално на хората с увреждания и малцинствата, за отговорността на частния сектор, както и за по-добър капацитет за разпределение на ползите от икономическия растеж;

53. Изразява съжаление, че Комисията не поставя достатъчно силен акцент върху аспектите на бедността, свързани с пола; счита, че ЕС трябва да инвестира в специфичните нужди на жените и да създаде пакети от законодателни мерки за социална закрила, насочени към предизвикателствата, пред които са изправени жените; подчертава, че равенството между половете и овластяването на жените са ключови фактори за постигането на целите за международно развитие; подчертава факта, че политическото и икономическото овластяване на жените е не само двигател на равенството между половете, но и основен елемент за постигането на цялостен икономически растеж в развиващите се страни и за намаляване на бедността; призовава Комисията да гарантира, че равенството между половете и овластяването на жените ще се превърнат в основна съставна част на всички политики и програми на ЕС за развитие чрез плана от 2010 г. за действие за равнопоставеност на половете ;

54. Желае в програмата за промяна да се уточни важната и независима роля на регионалните и местни органи и на гражданското общество като важни и независими участници, не само в полза на изпълнението на програми или проекти за развитие, но и като основни участници в процеса на изготвяне на политиките за развитие, основани на доказателства; подчертава значението на подобряването на сътрудничеството с тях и призовава за непрестанен диалог и обсъждане в хода на процеса на определяне на политиките; в тази връзка подчертава колко е важно да се установи диалог между ЕС и организациите на гражданското общество и регионалните и местните органи;

55. Призовава за по-голяма информираност в новите държави членки относно значението на помощта за развитие;

56. Изразява надежда, че сътрудничеството за развитие ще се тематизира по-конкретно през 2015 г., ключова година, през която ще се изисква сериозен размисъл, по-специално по отношение на последващите действия, които да се предприемат във връзка с ЦХР; би желал Комисията да обяви 2015 г. за „Европейска година за развитие“;

57. Посочва, че по-доброто разбиране на въздействието върху развитието на политиките, които не са пряко свързани с развитието, е изключително важно за създаването и контрола на една ефективна рамка за развитие; поради това счита, че е от съществено значение програмата за промяна да насърчава идеята за съгласуваност на политиките за развитие на базата на доказателства;

58. Изисква всяка подкрепа за частния сектор от ОПР да се впише в рамките на планове и/или национални стратегии на партньорските държави и да съсредоточи така отпуснатите суми в развитието на човешките ресурси, достойния труд, устойчивото управление на природните ресурси и развитието на висококачествени приобщаващи публични услуги в полза на населението; подкрепя предпазни мерки, за да се гарантира, че частните дружества спазват правата на човека, осигуряват достойни работни места и плащат данъците си в държавите, където извършват дейност;

59. Приветства предложението на програмата за промяна относно ефективността на помощта, с оглед на значението ѝ за подобряването на качеството на живот, намаляването на бедността в страните бенефициери и постигането на ЦХР, и настоятелно призовава за по-решителни действия на ЕС в това отношение; подчертава значението на бързото прилагане на Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие; счита, че успешното преминаване от концепцията за ефективна помощ към концепцията за сътрудничество за ефективно развитие изисква силна ангажираност от страна на ЕС и неговите международни партньори; изразява надежда за постигането на бърз международен консенсус по отношение на работните договорености за глобалното партньорство;

60. Счита, че някои нови предизвикателства, по-специално изменението на климата и всеобщият достъп до енергия, не са обхванати в достатъчна степен от секторите на намеса, формулирани в предложението на Комисията;

61. Отново подчертава искането си за включване в програмата за промяна на задълженията и отговорностите на чуждестранните инвеститори, извършващи дейност в развиващите се страни, по отношение на зачитането на правата на човека и стандартите в областта на околната среда и основните трудови стандарти на МОТ; счита, че предприятията от ЕС следва да носят правна отговорност в държавите си на произход за нарушаване на тези задължения и отговорности от страна на техните клонове в чужбина и от образуванията под техен контрол;

62. Призовава ЕС да признае правото на развиващите се страни да регулират инвестициите, да облагодетелстват инвеститорите, които подпомагат стратегията за развитие на партньорската държава, и да третират преференциално местни и регионални инвеститори, за да насърчават регионалната интеграция;

63. Изразява съжаление, че програмата за промяна не разглежда въпроса за наемането на земя в развиващите се страни, който засяга местната продоволствена сигурност; изразява дълбока загриженост относно текущия феномен на придобиване на земеделска земя от страна на чуждестранни инвеститори, подкрепяни от правителствата, някои от които от ЕС, което застрашава да подкопае политиката на ЕС за борба с бедността;

64. Подчертава, че е необходимо да се вземе под внимание трансверсалното измерение на културата и необходимото му отчитане във всички външни политики на ЕС като цяло и по-специално в политиката за развитие;

65. Счита, че Комисията трябва да запази монопола върху програмирането в областта на политиката за развитие и за сътрудничество;

66. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕСВД и правителствата и парламентите на държавите членки.