за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност

2. Държавите членки вземат и налагат подходящи мерки за предотвратяване на измами и други незаконни практики във връзка със свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност и издадените потвърждения.“;

„Санкции или дисциплинарни мерки се предвиждат и прилагат, когато:“.

9) Член 10 се изменя, както следва:

а) Параграф 1 се изменя, както следва:

i) буква а) се заменя със следното:

„а) всички дейности по обучението, оценяването на правоспособността, освидетелстването, включително издаването на медицински свидетелства, на потвърждения и подновяването на свидетелства, осъществявани от упълномощени от тях неправителствени агенции или образувания, са предмет на непрекъснат контрол в рамките на система за управление на качеството, за да може да се осигури постигането на определените цели, включително и тези, отнасящи се до квалификацията и опита на инструкторите и на оценителите, в съответствие с раздел A-I/8 от Кодекса STCW;“;

„б) когато държавни агенции или образувания изпълняват такива дейности, съществува система за управление на качеството в съответствие с раздел A-I/8 от Кодекса STCW;“;

iii) буква в) се заменя със следното:

„в) целите на образованието и обучението и свързаните с тях норми за правоспособност, които следва да бъдат постигнати, са ясно определени, както и че са определени ▌нивото на знанията, на разбирането и на уменията, съответстващи на изпитите и оценяването, изисквани съгласно Конвенцията STCW;“;

б) В параграф 2 се добавя следната буква:

„г) всички приложими разпоредби на ▌Конвенцията STCW и Кодекса STCW, включително измененията им, са обхванати от системата за управление на качеството. Държавите членки могат да включат в тази система и другите приложими разпоредби на настоящата директива.“;

в) Параграф 3 се заменя със следното:

„3. Доклад за всяко оценяване, извършено съгласно параграф 2, се съобщава от държавата членка на Комисията в съответствие с образеца, посочен в раздел A-I/7 от Кодекса STCW, в шестмесечен срок от датата на извършване на оценяването.“.

10) Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

1. Всяка държава членка определя нормите за здравословна годност за морските лица и процедурите за издаването на медицинско свидетелство в съответствие с настоящия член и на раздел A-I/9 от Кодекса STCW, като отчита, когато е приложимо, раздел Б-І/9 от Кодекса STCW.

2. Всяка държава членка гарантира, че лицата, отговарящи за оценката на здравословната годност на морските лица, са лекари, признати от тази държава членка за целите на медицинските прегледи на морски лица, в съответствие с раздел A-I/9 от Кодекса STCW.

3. Всяко морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност или свидетелство за професионална компетентност, издадено съгласно разпоредбите на Конвенцията STCW, което е на морска служба, притежава също и валидно медицинско свидетелство, издадено в съответствие с настоящия член и на раздел А-I/9 от Кодекса STCW.

4. Кандидатите за медицинско свидетелство:

а) са навършили най-малко 16 години;

б) доказват по задоволителен начин своята самоличност; както и

в) отговарят на приложимите норми за здравословна годност, установени от съответната държава членка.

5. Медицинските свидетелства важат за максимален срок от две години, освен ако морското лице е на възраст под осемнадесет години, като в този случай максималният срок на валидност е една година.

6. Ако срокът на валидност на медицинско свидетелство изтече по време на рейса, се прилага правило I/9 от приложението към Конвенцията STCW.

7. В неотложни случаи държава членка може да разреши на дадено морско лице да работи без валидно медицинско свидетелство. В този случай се прилага правило I/9 от приложението към Конвенцията STCW.“.

▌

11) Член 12 се изменя, както следва:

а) Заглавието се заменя със следното:

„Продължаване на валидността на свидетелствата за правоспособност и свидетелствата за професионална компетентност“.

б) вмъква се следният параграф:

„2а. Всеки капитан или лице от командния състав, за да продължи да служи на борда на танкери, трябва да отговаря на изискванията на параграф 1 от настоящия член и от него се изисква през интервали, ненадвишаващи пет години, да доказва продължаваща професионална правоспособност за танкери в съответствие с раздел A-I/11, параграф 3 от Кодекса STCW.“;

„3. Всяка държава членка сравнява нормите за правоспособност, изисквани по отношение на кандидатите за свидетелства за правоспособност, издадени до 1 януари 2017 г., с тези, които са посочени в част А от Кодекса STCW за съответното свидетелство за правоспособност, и решава дали е необходимо да изисква притежателите на тези свидетелства за правоспособност да преминат през подходящо обучение за опресняване и осъвременяване на знанията или оценяване.“;

г) Параграф 5 се заменя със следното:

„5. С оглед осъвременяване на знанията на капитаните, лицата от командния състав и радиооператорите всяка държава членка прави необходимото текстовете на последните изменения на националните и международните правила относно безопасността на човешкия живот на море, сигурността и опазването на морската среда да бъдат на разположение на корабите, на които е разрешено да плават под нейно знаме, при спазване на член 14, параграф 3, буква б) и на член 18.“.

12) Член 13, параграф 2 се заличава.

13) Член 14 се изменя, както следва:

а) В параграф 1 се добавят следните букви:

„е) морските лица, назначени на който и да е от нейните кораби, са получили обучение за опресняване и осъвременяване на знанията, както се изисква от Конвенцията STCW;

ж) по всяко време на борда на нейните кораби има ефективна речева комуникация в съответствие с глава V, правило 14, параграфи 3 и 4 от изменената SOLAS 74.“;

б) Добавя се следният параграф:

„4. Компаниите гарантират, че капитаните, лицата от командния състав и другите членове на екипажа, на които са възложени специфични задължения и отговорности на техните ро-ро пътнически кораби, са преминали обучението за запознаване, за да добият уменията, подходящи за длъжността, която ще заемат, и задълженията и отговорностите, които ще поемат, като се вземат предвид насоките, посочени в раздел Б-I/14 от Кодекса STCW.“.

14) Член 15 се заменя със следното:

„Член 15
Годност за носене на вахта

1. С цел предотвратяване на умората държавите членки:

а) установяват и налагат периоди за почивка на вахтения персонал и на онези, чиито задължения включват възложени задължения, свързани с безопасността, сигурността и предотвратяването на замърсяване в съответствие с параграфи 3—13;

б) изискват системите за вахта да са уредени по такъв начин, че ефикасността на вахтения персонал да не се намалява от умора, а задачите да са организирани по такъв начин, че участниците в първата вахта в началото на плаването и в следващите вахти да са достатъчно отпочинали и годни за служба във всяко едно отношение.

2. Държавите членки, с цел предотвратяване на злоупотребата с наркотици и алкохол, гарантират, че са определени подходящи мерки в съответствие с разпоредбите, предвидени в настоящия член.

3. Държавите членки вземат предвид опасността, предизвикана от умората на морските лица, и особено на онези, в чиито задължения се включва безопасното и сигурно функциониране на кораба.

4. На всички лица, които са определени за вахтени офицери или моряци, и на онези, чиито задължения включват възложени задължения, свързани с безопасността, сигурността и предотвратяването на замърсяване, се осигурява време за почивка от не по-малко от:

а) 10 часа почивка на всеки период от 24 часа; както и

б) 77 часа на всеки период от седем дни.

5. Почивката може да се разделя на не повече от два периода, единият от които е с продължителност най-малко шест часа, а интервалът между два последователни периода за почивка не надвишава 14 часа.

6. Изискванията относно периодите за почивка, определени в параграфи 4 и 5, не е необходимо да се спазват при извънредни ситуации или ▌при други извънредни работни условия. Учебните тревоги, ученията за противопожарна безопасност и ползване на спасителните лодки, и ученията, предписани от националното законодателство и международните актове, се провеждат по начин, който в максимална степен предотвратява нарушаването на периодите за почивка и не води до умора.

7. Държавите членки изискват разписанията за вахтата да бъдат обявени на леснодостъпно място. Разписанията се изготвят в стандартен формат на работния език или езици на кораба и на английски език.

8. Когато морско лице е на разположение, например когато в машинното отделение не присъстват хора, той получава съответен период за почивка като компенсация, ако нормалната продължителност на неговата почивка е била нарушена от повиквания на работа.

9. Държавите членки изискват записите на всекидневните часове за почивка на морските лица да се поддържат в стандартизиран формат, на работния език или езици на кораба и на английски език, за да се позволи наблюдението и проверката на спазването на настоящия член. Морските лица получават копие от записите, които се отнасят за тях, което копие е заверено от капитана или от упълномощено от капитана лице, както и от морските лица.

10. Независимо от правилата, определени в параграфи 3—9, капитанът на кораба има право да изиска от морското лице да положи неограничен брой часове труд, необходими за непосредствената безопасност на кораба, на лицата на борда или на товара, или за да се окаже помощ на други кораби или на лица, търпящи бедствие в морето. Съответно, капитанът може да отмени разписанието за почивка и да изиска морското лице да работи неограничен брой часове до възстановяване на нормалното положение. Веднага след като това стане практически възможно след възстановяване на нормалното положение, капитанът гарантира, че на всички морски лица, извършвали работа във време, предвидено за почивка според разписанието, се осигурява адекватен период за почивка.

11. Като надлежно вземат предвид общите принципи за опазване на здравето и безопасността на работниците и в съответствие с Директива 1999/63/ЕО, държавите членки могат, посредством законови, подзаконови нормативни актове или процедури на национално равнище за компетентния орган, да разрешават или регистрират колективни споразумения, които позволяват изключения от изискваните часове за почивка в параграф 4, буква б) и параграф 5 от настоящия член, при условие че периодът за почивка е не по-малък от 70 часа за всеки период от седем дни и се спазват ограниченията, изложени в параграфи 12 и 13 от настоящия член. Тези изключения съответстват ▌, доколкото е възможно, на определените норми, но при тях могат да се отчитат по-чести или по-продължителни периоди на отпуск или предоставянето на компенсационен отпуск на морските лица, даващи вахта, или на морските лица, работещи на борда на кораби, предназначени за кратки пътувания. Доколкото е възможно при изключенията се вземат предвид насоките по отношение на предотвратяване на умората, определени в раздел Б-VIII/1 от Кодекса STCW. Не се разрешават изключения от минималните часове за почивка, предвидени в параграф 4, буква а) от настоящия член.

12. Посочените в параграф 11 изключения от седмичния период за почивка, предвиден в параграф 4, буква б), не се разрешават за повече от две последователни седмици. Интервалите между два периода на изключения на борда не са по-къси от удвоената продължителност на изключението.

13. В рамките на възможните изключения от параграф 5, посочени в параграф 11, минималните часове за почивка през всеки период от 24 часа, предвидени в параграф 4, буква а), могат да бъдат разделени на не повече от три периода на почивка, единият от които трае поне шест часа, а никой от другите два периода не е по-къс от един час. Интервалите между два последователни периода за почивка не превишават 14 часа. Изключенията не надхвърлят два периода от 24 часа за всеки период от седем дни.

14. Държавите членки определят, с цел предотвратяване на злоупотребата с алкохол, ограничение от не повече от 0,05 % концентрация на алкохол в кръвта или 0,25 mg/l алкохол в дъха или количество алкохол, водещо до такава алкохолна концентрация, за капитани, офицери и други морски лица, когато се изпълняват възложени задължения, свързани с безопасността, сигурността и опазването на морската среда.“.

15) В член 17 параграф 1, буква в) се заменя със следното:

„в) издават свидетелствата за правоспособност, посочени в член 5;“.

а) Заглавието се заменя със следното:

„Признаване на свидетелствата за правоспособност и на свидетелствата за професионална компетентност“.

б) Параграф 1 се заменя със следното:

„1. На морските лица, които не притежават свидетелства за правоспособност, издадени от държавите членки, и/или свидетелства за професионална компетентност, издадени от държавите членки, на капитани и лица от командния състав в съответствие с правила V/1-1 и V/1-2 от Конвенцията STCW, може да бъде разрешено да служат на кораби, плаващи под знамето на държава членка, при условие че е взето решение за признаване на техните свидетелства за правоспособност и свидетелства за професионална компетентност съгласно процедурите, определени в параграфи 2—6 от настоящия член.“;

„Държава членка, която възнамерява да признае чрез потвърждение посочените в параграф 1 свидетелства за правоспособност и/или свидетелства за професионална компетентност, издадени от трета държава на капитан, лице от командния състав или радиооператор, за да служат на кораби, плаващи под нейно знаме, представя мотивирано искане до Комисията за признаване на тази трета държава.“;

„3. Комисията взема решението за признаване на трета държава- Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2, в срок от 18 месеца от датата на искането за признаване. Държавата членка, която е представила искането, може да вземе решение за едностранно признаване на третата държава до вземането на решение в съответствие с настоящия параграф.“.

17) В член 20 параграф 6 се заменя със следното:

„6. Решението за оттегляне на признаването се взема от Комисията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2. Съответните държави членки предприемат подходящи мерки за изпълнение на решението.“.

18) В член 22 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Всеки кораб, без оглед на неговото знаме, освен видовете кораби, посочени в член 2, когато се намира в пристанище на държава членка, подлежи на държавен пристанищен контрол, осъществяван от надлежно оправомощени от тази държава членка служители, за да се провери дали всички морски лица, служещи на борда, от които се изисква да притежават свидетелство за правоспособност, и/или свидетелство за професионална компетентност и/или удостоверение в съответствие с Конвенцията STCW, притежават такова свидетелство за правоспособност или валидно привилегировано разрешение, и/или свидетелство за професионална компетентност и/или удостоверение.“.

„а) проверка дали всички морски лица, служещи на борда, които са длъжни да притежават свидетелство за правоспособност и/или свидетелство за професионална компетентност в съответствие с Конвенцията STCW, притежават такова свидетелство за правоспособност или валидно привилегировано разрешение и/или свидетелство за професионална компетентност, или представят документ, доказващ, че е била подадена молба за потвърждение, удостоверяващо признаването на свидетелството за правоспособност, до органите на държавата на знамето;“.

20) В член 23, параграф 2 се изменя, както следва:

а) уводното изречение се заменя със следното:

„2. Способността на морските лица на кораба да спазват съответните норми за вахтена служба и за сигурност, установени от Конвенцията STCW, се оценява в съответствие с част А от Кодекса STCW, ако има основателни причини да се смята, че тези норми не се спазват, тъй като е настъпило някое от следните събития:“;

б) буква г) се заменя със следното:

„г) корабът в други отношения се експлоатира по начин, който представлява опасност за хора, имущество или за околната среда или по начин, който създава риск за сигурността;“.

21) Вмъква се следният член:

„Член 25а
Информация за статистически цели

1. Държавите членки съобщават на Комисията информацията, посочена в приложение V, единствено за целите на статистическия анализ. Тази информация не може да бъде използвана за административни, правни или контролни цели и е предназначена изключително за използване от държавите членки и Комисията при формулирането на политиката.

2. Тази информация се предоставя от държавите членки на Комисията ежегодно в електронен формат и включва информацията, регистрирана до 31 декември на предходната година. Държавите членки си запазват всички права на собственост по отношение на тази информация, която е под формата на необработени данни. Обработените статистически данни, които се изготвят въз основа на такава информация, стават обществено достъпни в съответствие с разпоредбите относно прозрачността и защитата на информацията, установени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1406/2002.

2а. За да се гарантира защитата на личните данни, държавите членки правят анонимна всяка лична информация, посочена в приложение V, преди да я предадат на Комисията, като използват осигурен или одобрен от Комисията софтуер. Комисията използва единствено информацията, която е направена анонимна.

3. Държавите членки и Комисията гарантират, че мерките за събиране, предаване, съхранение, анализ и разпространение на такава информация са формулирани така, че да позволяват извършването на статистически анализ.

За целите на първа алинея Комисията приема подробни мерки във връзка с техническите изисквания, необходими, за да се гарантира подходящото управление на статистическите данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 28, параграф 2.“.

22) Член 27 се заменя със следното:

„Комисията се оправомощава да приема в съответствие с член 27а делегирани актове за изменение на приложение V към настоящата директива по отношение на специфичните и съответни детайли и съдържание на информацията, която трябва да се докладва от държавите членки при условие че тези актове са ограничени до това да се вземат предвид измененията на Конвенцията STWC и Кодекса STWC и зачитат предпазните мерки за защита на данните. Тези делегирани актове не изменят разпоредбите за анонимността на данните, изисквана съгласно член 25а, параграф 2а.“.

23) Вмъква се следният член:

„Член 27а

1. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегирането на правомощия, посочено в член ▌27, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано ...⁺. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от ...⁺⁺ . Делегираните правомощия се продължават с мълчаливо съгласие за периоди със същата продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не се противопоставят на такова продължение не по-късно от три месеца преди края на всеки период.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член ▌ 27, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на никой от делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5. Делегиран акт, приет съгласно ▌ член 27, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и Съвета относно акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“.

24) Член 28 се заменя със следното:

„Член 28

„1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета*. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията**.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

__________________

25) Член 29 се заменя със следното:

„Член 29
Санкции

Държавите членки установяват система от санкции за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно членове 3, 5, 7, 9—15, 17, 18, 19, 22, 23, 24 и приложение I, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.“.

26) Член 30 се заменя със следното:

„Член 30

По отношение на тези морски лица, които са започнали одобрен плавателен стаж, одобрена програма за образование и обучение или одобрен курс за обучение преди 1 юли 2013 г., държавите членки могат да продължат да издават, признават и потвърждават свидетелства за правоспособност до 1 януари 2017 г. в съответствие с изискванията по настоящата директива, във вида им от преди ...⁺.

До 1 януари 2017 г. държавите членки могат да продължат да подновяват и да продължават валидността на свидетелства за правоспособност и потвържденията в съответствие с изискванията на настоящата директива, във вида им от преди ...⁺.“.

27) Член 33 се заличава.

29) Приложенията се изменят, както следва:

а) приложение І към Директива 2008/106/ЕО се заменя с приложение І към настоящата директива.

б) приложение ІІ към Директива 2008/106/ЕО се изменя съгласно предвиденото в приложение ІІ към настоящата директива.

в) текстът, изложен в приложение III към настоящата директива, се добавя като приложение V към Директива 2008/106/ЕО.

▌

Член 2
Транспониране

1. Без да се засяга член 30 от Директива 2008/106/ЕО, изменена с член 1, точка 26 от настоящата директива, държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива до ...^* и по отношение на член 1, точка 5 от настоящата директива - до ...^**_. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби ▌.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4
Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в ..., на […] година.

• 
  За Европейския парламент За Съвета
  

• 
  Председател Председател
  

„ПРИЛОЖЕНИЕ І

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ СЪГЛАСНО КОНВЕНЦИЯТА STCW,
ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3

ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. Правилата, посочени в настоящото приложение, се допълват от задължителните разпоредби, които се съдържат в част А от Кодекса STCW, с изключение на глава VIII, правило VIII/2.

Част А от Кодекса STCW съдържа норми за правоспособност, на които се изисква да отговарят кандидатите с оглед издаване или продължаване валидността на свидетелствата за правоспособност съгласно разпоредбите на Конвенцията STCW. За да бъде уточнена връзката, която съществува между разпоредбите на глава VII относно издаването на алтернативни свидетелства и разпоредбите на глави II, III и IV относно издаването на свидетелствата, уменията, посочени в нормите за правоспособност, са обособени по подходящ начин в седем функции, а именно:

(1) корабоводене;

(2) обработка и подреждане на товара;

(3) управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда;

(4) морско инженерство;

(5) електрообзавеждане, електронна апаратура и системи за управление;

(6) техническо поддържане и ремонт;

(7) радиосвръзки;

(1) управленско ниво;

(2) оперативно ниво;

(3) изпълнителско ниво.

ГЛАВА II
КАПИТАН И ПАЛУБНА КОМАНДА

Правило II/1
Задължителни минимални изисквания за издаване на свидетелства на вахтени помощник-капитани на кораби с тонаж, равен или по-голям от 500 бруто тона

1. Всеки вахтен помощник-капитан, който служи на борда на морски кораб с тонаж, равен или по-голям от 500 бруто тона, притежава свидетелство за правоспособност.

2. Всеки кандидат за свидетелство:

2.1. е навършил най-малко 18 години;

2.2. има одобрен плавателен стаж с продължителност не по-малко от 12 месеца в рамките на одобрена програма за обучение, включваща обучение на борда, което отговаря на изискванията на раздел А-II/1 от Кодекса STCW и е отразено в одобрен дневник за практическа подготовка, или има одобрен плавателен стаж, не по-малък от 36 месеца;

2.3. в период не по-малък от шест месеца, е изпълнявал, по време на задължителния плавателен стаж, задължения по вахтената служба на мостика под наблюдението на капитана или на квалифицирано лице от командния състав;

2.4. отговаря на приложимите изисквания на правилата от глава IV, в зависимост от случая, по отношение на изпълнението на възложените задължения по радиослужба в съответствие с Правилника за радиосъобщенията;

2.5. е преминал одобрено образование и обучение и отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-II/1 от Кодекса STCW; както и

2.6. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-VI/1, параграф 2; раздел A-VI/2, параграфи 1—4; раздел A-VI/3, параграфи 1—4 и раздел A-VI/4 параграфи 1—3 от Кодекса STCW.

Правило II/2

Капитан и старши помощник-капитан на кораби с тонаж, равен или по-голям от 3 000 бруто тона

1. Всеки капитан или старши помощник-капитан на морски кораб с тонаж, равен или по-голям от 3 000 бруто тона, притежава свидетелство за правоспособност.

2. Всеки кандидат за свидетелство:

2.1.1 не по-малко от 12 месеца за свидетелството за старши помощник-капитан; както и

2.1.2. не по малко от 36 месеца за свидетелството за капитан; все пак тази продължителност може да бъде намалена на не по-малко от 24 месеца, когато кандидатът има плавателен стаж като старши помощник-капитан в продължение на не по-малко от 12 месеца; както и

2.2. е преминал одобрено образование и обучение и отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-II/2 от Кодекса STCW за капитаните и старши помощник-капитаните на кораби с тонаж, равен или по-голям от 3 000 бруто тона.

Капитан и старши помощник-капитан на кораби с тонаж между 500 и 3 000 бруто тона

3. Всеки капитан или старши помощник-капитан на морски кораб с тонаж между 500 и 3 000 бруто тона притежава свидетелство за правоспособност.

4. Всеки кандидат за свидетелство:

4.2. за свидетелството за капитан — отговаря на изискванията за вахтени помощник-капитани на кораби с тонаж, равен или по-голям от 500 бруто тона, и доказва, че има одобрен плавателен стаж на тази длъжност с продължителност не по-малко от 36 месеца; тази продължителност обаче може да бъде намалена на не по-малко от 24 месеца, когато кандидатът има плавателен стаж като старши помощник-капитан в продължение на не по-малко от 12 месеца; както и

Правило II/3

Кораби, които не осъществяват крайбрежни плавания

1. Всеки вахтен помощник-капитан, който служи на морски кораб с тонаж, по-малък от 500 бруто тона, който не осъществява крайбрежни плавания, притежава свидетелство за правоспособност за корабите с тонаж 500 и повече бруто тона.

2. Всеки капитан, който служи на морски кораб с тонаж, по-малък от 500 бруто тона, който не осъществява крайбрежни плавания, притежава свидетелство за правоспособност за служене като капитан на корабите с тонаж между 500 и 3 000 бруто тона.

Вахтени помощник-капитани

3. Всеки вахтен помощник-капитан, който служи на морски кораб с тонаж, по-малък от 500 бруто тона, осъществяващ крайбрежни плавания, притежава свидетелство за правоспособност.

4. Всеки кандидат за свидетелство за вахтен помощник-капитан, който служи на морски кораб с тонаж, по-малък от 500 бруто тона, осъществяващ крайбрежни плавания:


4.1. е навършил най-малко 18 години;

4.2. е преминал:

4.2.1. специално обучение, включващо подходящ плавателен стаж с достатъчна продължителност, който се изисква от съответната държава членка; или

4.2.2. одобрен плавателен стаж с продължителност не по-малко от тридесет и шест месеца като член на палубната команда;

4.3. отговаря на приложимите изисквания на правилата от глава IV, ако е уместно, за изпълнение на възложените задължения по радиослужба в съответствие с Правилника за радиосъобщенията;

4.4. е завършил одобрено образование и обучение и отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-II/3 от Кодекса STCW за вахтени помощник-капитани на кораби с тонаж, по-малък от 500 бруто тона, осъществяващи крайбрежни плавания; както и

4.5. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-VI/1, параграф 2; раздел A-VI/2, параграфи 1—4; раздел A-VI/3, параграфи 1—4 и раздел A-VI/4 параграфи 1—3 от Кодекса STCW;

5. Всеки капитан, който служи на морски кораб с тонаж, по-малък от 500 бруто тона, осъществяващ крайбрежни плавания, притежава свидетелство за правоспособност.

6. Всеки кандидат за свидетелство за капитан на морски кораб с тонаж, по-малък от 500 бруто тона, осъществяващ крайбрежни плавания:


6.1. е навършил най-малко 20 години;

6.2. има одобрен плавателен стаж като вахтен помощник-капитан с продължителност не по-малко от 12 месеца;

6.3. е преминал одобрено образование и обучение и отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-II/3 от Кодекса STCW за капитани на кораби с тонаж, по-малък от 500 бруто тона, осъществяващи крайбрежни плавания; както и

6.4. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-VI/1, параграф 2; раздел A-VI/2, параграфи 1—4; раздел A-VI/3, параграфи 1—4 и раздел A-VI/4 параграфи 1—3 от Кодекса STCW.

7. Ако прецени, че размерите на даден кораб и условията на плаване са такива, че прилагането на всички изисквания на настоящото правило и на раздел А-II/3 от Кодекса STCW не е нито разумно, нито възможно на практика, администрацията може в съответната степен да освободи капитана и вахтения помощник-капитан на борда на такъв кораб или на такава категория кораби от някои от тези изисквания, като взема предвид сигурността на всички кораби, които биха могли да плават в същите води.

1. Всяко лице от редовия състав, носещо навигационна вахта на морски кораб с тонаж 500 или повече бруто тона, което не е стажант или моряк без правоспособност, притежава съответно свидетелство, за да изпълнява тези функции.


2. Всеки кандидат за свидетелство:

2.1. е навършил най-малко 16 години;

2.2. е преминал:

2.2.1. одобрен плавателен стаж, включващ не по-малко от шест месеца обучение и професионален опит; или

2.2.2. специално обучение на борда на кораба или преди качване на борда, което включва плавателен стаж с одобрена продължителност не по-малко от два месеца; както и

2.3. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-II/4 от Кодекса STCW.




3. Плавателният стаж, обучението и професионалният опит, които се изискват съгласно точки 2.2.1 и 2.2.2, се отнасят до функциите, свързани с вахтената служба, и включват изпълнението на задължения под прякото наблюдение на капитана, на вахтения помощник-капитан или на квалифицирано лице от редовия състав.

1. Всеки палубен боцман, който служи на борда на морски кораб с тонаж, равен или по-голям от 500 бруто тона, притежава съответно свидетелство.

2. Всеки кандидат за свидетелство:




2.1. е навършил най-малко 18 години;

2.2. отговаря на изискванията за издаване на свидетелства като лице от редовия състав, носещо навигационна вахта;

2.3. квалифициран е да служи като лице от редовия състав, носещо навигационна вахта, като същевременно има одобрен плавателен стаж като член на палубната команда с продължителност:

2.3.1. не по-малко от 18 месеца, или

2.3.2. не по-малко от 12 месеца и е преминал одобрено обучение; както и

2.4. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-II/5 на Кодекса STCW.




3. Всяка държава членка сравнява нормите за правоспособност, които изисква по отношение на правоспособните моряци за свидетелства, издадени преди 1 януари 2012 г., с тези, които са посочени за свидетелството в раздел A-II/5 от Кодекса STCW, и решава дали е необходимо да изиска от тези служители да осъвременят квалификациите си.

4. До 1 януари 2017 г., държава членка, която е и страна по Конвенцията относно свидетелствата за правоспособност на моряци на Международната организация на труда, 1946 г. (Конвенция № 74) може да продължи да подновява и да продължава валидността на свидетелства и потвърждения в съответствие с разпоредбите на посочената по-горе конвенция.

5. Държава членка може да приеме, че морските лица отговарят на изискванията на настоящото правило, ако те са служили на съответна длъжност в палубната команда не по-малко от 12 месеца в рамките на последните 60 месеца, предхождащи влизането в сила на настоящата директива.

Правило III/1

1. Всеки вахтен механик в наблюдавано машинно отделение или дежурен механик в машинно отделение с периодично безвахтено обслужване на борда на морски кораб с пропулсивна мощност 750 или повече kW притежава свидетелство за правоспособност.

2. Всеки кандидат за свидетелство:




2.1. е навършил най-малко 18 години;

2.2. е преминал комбинирано практическо обучение и одобрен плавателен стаж с продължителност не по-малко от 12 месеца в рамките на одобрена програма за обучение, включваща обучение на борда, което отговаря на изискванията на раздел A-III/1 от Кодекса STCW и е отразено в одобрен дневник за практическа подготовка, или е преминал комбинирано практическо обучение и одобрен плавателен стаж с продължителност от 36 месеца, от които не по-малко от 30 месеца са плавателен стаж в машинно отделение;

2.3. в период, не по-малък от шест месеца, е изпълнявал по време на задължителния плавателен стаж задължения по вахтената служба в машинно отделение под наблюдението на главен механик или на квалифициран механик;

2.4. е преминал одобрено образование и обучение и отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел A-III/1 от Кодекса STCW; както и

2.5. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-VI/1, параграф 2; раздел A-VI/2, параграфи 1—4, раздел A-VI/3, параграфи 1—4 и раздел A-VI/4, параграфи 1—3 от Кодекса STCW.

1. Всеки главен механик и всеки втори механик на морски кораб с пропулсивна мощност 3 000 и повече kW притежава свидетелство за правоспособност.

2. Всеки кандидат за свидетелство:




2.1. отговаря на изискванията за издаване на свидетелство за вахтен механик на морски кораби с пропулсивна мощност 750 или повече kW и има одобрен плавателен стаж на тази длъжност с продължителност:

2.1.1. за свидетелството за втори механик — не по-малко от 12 месеца като квалифициран механик; както и

2.1.2. за свидетелство за главен механик – не по малко от 36 месеца, като тази продължителност обаче може да бъде намалена на не по-малко от 24 месеца, когато кандидатът има плавателен стаж като втори механик в продължение на не по-малко от 12 месеца; както и

2.2. е преминал одобрено образование и обучение и отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-III/2 от Кодекса STCW.

1. Всеки главен механик и втори механик на морски кораб с пропулсивна мощност между 750 и 3 000 kW притежава свидетелство за правоспособност.

2. Всеки кандидат за свидетелство:




2.1. отговаря на изискванията за издаване на свидетелство за вахтен механик и:

2.1.1. за свидетелството за втори механик — има одобрен плавателен стаж с продължителност не по-малко от 12 месеца като стажант-механик или механик; както и

2.1.2. за свидетелството за главен механик — има одобрен плавателен стаж с продължителност не по-малко от 24 месеца, от които най-малко 12 месеца при наличие на квалификация, необходима за заемане на длъжността втори механик; както и

2.2. е преминал одобрено образование и обучение и отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-III/3 от Кодекса STCW.




3. Всеки механик, квалифициран да служи като втори механик на кораби с пропулсивна мощност 3 000 или повече kW, може да служи като главен механик на кораби с пропулсивна мощност, по-малка от 3 000 kW, при условие че неговото свидетелство е съответно потвърдено.

1. Всяко лице от редовия състав от вахтения персонал в машинно отделение с обслужване или лице от редовия състав в машинно отделение с периодично безвахтено обслужване на борда на морски кораб с пропулсивна мощност 750 или повече kW, който не е стажант или общ моряк без правоспособност, притежава съответно свидетелство за изпълнението на такива функции.

2. Всеки кандидат за свидетелство:




2.1. е навършил най-малко 16 години;

2.2. е преминал:

2.2.1. одобрен плавателен стаж, включващ не по-малко от шест месеца обучение и професионален опит; или

2.2.2. специално обучение на борда на кораба или преди качване на борда, което включва плавателен стаж с одобрена продължителност не по-малко от два месеца; както и

2.3. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-III/4 от Кодекса STCW.



3. Плавателният стаж, обучението и опитът, които се изискват съгласно точки 2.2.1 и 2.2.2, са свързани с функциите по вахтената служба в машинно отделение и включват изпълнение на задължения под прекия контрол на квалифициран механик или на квалифицирано лице от редовия състав.

1. Всеки машинен боцман, който служи на морски кораб с пропулсивна мощност 750 и повече kW, притежава съответно свидетелство.

2. Всеки кандидат за свидетелство:




2.1. е навършил най-малко 18 години;

2.2. отговаря на изискванията за издаване на свидетелство на лице от редовия състав от вахтения персонал в машинно отделение с обслужване или на лице от редовия състав в машинно отделение с периодично безвахтено обслужване;

2.3. квалифициран е да служи като лице от редовия състав, носещо машинна вахта, като същевременно има одобрен плавателен стаж в машинно отделение с продължителност:

2.3.1. не по-малко от 12 месеца, или

2.3.2. не по-малко от 6 месеца и е преминал одобрено обучение; както и

2.4. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-III/5 на Кодекса STCW.




3. Всяка държава членка сравнява нормите за правоспособност, които изисква по отношение на лица от редовия състав в машинното отделение за свидетелства, издадени преди 1 януари 2012 г., с тези, които са посочени за свидетелството в раздел A-III/5 от Кодекса STCW, и решава дали е необходимо да изиска от тези служители да осъвременят квалификацията си.

4. Държава членка може да приеме, че морските лица отговарят на изискванията на настоящото правило, ако те са служили на съответна длъжност в машинната команда не по-малко от 12 месеца в рамките на последните 60 месеца, предхождащи влизането в сила на настоящата директива.

1. Всеки електромеханик, който служи на морски кораб с пропулсивна мощност 750 и повече kW, притежава свидетелство за правоспособност.

2. Всеки кандидат за свидетелство:




2.1. е навършил най-малко 18 години;

2.2. е преминал комбинирано практическо обучение и одобрен плавателен стаж с продължителност не по-малко от 12 месеца, от които не по-малко от 6 месеца са плавателен стаж в рамките на одобрена програма за обучение, което отговаря на изискванията на раздел A-III/6 от Кодекса STCW и е отразено в одобрен дневник за практическа подготовка, или е преминал комбинирано практическо обучение и одобрен плавателен стаж с продължителност не по-малко от 36 месеца, от които не по-малко от 30 месеца са плавателен стаж в машинно отделение;

2.3. е преминал одобрено образование и обучение и отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-III/6 от Кодекса STCW; както и

2.4. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-VI/1, параграф 2; раздел A-VI/2, параграфи 1—4, раздел A-VI/3, параграфи 1—4 и раздел A-VI/4, параграфи 1—3 от Кодекса STCW.




3. Всяка държава членка сравнява нормите за правоспособност, които изисква по отношение на електромеханици за свидетелства, издадени преди 1 януари 2012 г., с тези, които са посочени за свидетелството в раздел A-III/6 от Кодекса STCW, и решава дали е необходимо да изиска от тези служители да осъвременят квалификацията си.

4. Държава членка може да приеме, че морските лица отговарят на изискванията на настоящото правило, ако те са служили на съответна длъжност на борда на кораб не по-малко от 12 месеца в рамките на последните 60 месеца, предхождащи влизането в сила на настоящата директива, и отговарят на нормите за правоспособност, посочени в раздел A-III/6 от Кодекса STCW.

5. Независимо от горните изисквания на параграфи 1—4, държава членка може да приеме, че подходящо квалифицирано лице е в състояние да изпълнява определени функции, посочени в раздел А-III/6.

1. Всеки електротехник, който служи на морски кораб с пропулсивна мощност 750 и повече kW, притежава съответно свидетелство.

2. Всеки кандидат за свидетелство:




2.1. е навършил най-малко 18 години;

2.2. е преминал одобрен плавателен стаж, включващ не по-малко от 12 месеца обучение и професионален опит; или

2.3. е преминал одобрено обучение, което включва плавателен стаж с одобрена продължителност не по-малко от 6 месеца; или

2.4. има квалификации, които отговарят на техническите компетенции в таблица А-III/7 от Кодекса STCW и плавателен стаж с одобрена продължителност не по-малко от 3 месеца; както и

2.5. отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-III/7 от Кодекса STCW.



3. Всяка държава членка сравнява нормите за правоспособност, които изисква по отношение на електриците от редовия състав за свидетелства, издадени преди 1 януари 2012 г., с тези, които са посочени за свидетелството в раздел A-III/7 от Кодекса STCW, и решава дали е необходимо да изиска от тези служители да осъвременят квалификацията си.

4. Държава членка може да приеме, че морските лица отговарят на изискванията на настоящото правило, ако те са служили на съответна длъжност на борда на кораб не по-малко от 12 месеца в рамките на последните 60 месеца, предхождащи влизането в сила на настоящата директива, и отговарят на нормите за правоспособност, посочени в раздел A-III/7 от Кодекса STCW.

5. Независимо от горните изисквания на параграфи 1—4, държава членка може да приеме, че подходящо квалифицирано лице е в състояние да изпълнява определени функции, посочени в раздел А-III/7.

Обяснителна бележка

Задължителните разпоредби относно носенето на радиовахта са изложени в Правилника за радиосъобщенията и в SOLAS 74, така както е изменена. Разпоредбите относно техническото обслужване на радиооборудването са изложени в SOLAS 74, така както е изменена, и в насоките, приети от Международната морска организация.

Правило IV/1

1. С изключение на точка 2, разпоредбите на настоящата глава се прилагат по отношение на радиооператори на кораби, експлоатирани в рамките на Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ) по начина, предписан от SOLAS 74, така както е изменена.

2. От радиооператорите, за които не се изисква да спазват разпоредбите на глава IV от SOLAS 74 относно СМСББ, не се изисква да спазват разпоредбите на настоящата глава. Независимо от това е необходимо радиооператорите на тези кораби да спазват Правилника за радиосъобщенията. Държавите членки гарантират, че надлежните свидетелства, които се изискват съгласно Правилника за радиосъобщенията, са издадени или признати по отношение на тези радиооператори.

1. Всяко лице със задължения по радиослужба на борда на кораб, задължено да участва в СМСББ, притежава надлежно свидетелство за СМСББ, издадено или признато от държавата членка в съответствие с разпоредбите на Правилника за радиосъобщенията.

2. Освен това всеки кандидат за издаване на свидетелство за правоспособност съгласно настоящото правило за работа на кораб, от който съгласно SOLAS 74, така както е изменена, се изисква да бъде снабден с радиосредства, трябва да:




2.1. е навършил най-малко 18 години; както и

2.2. е преминал одобрено образование и обучение и да отговаря на нормите за правоспособност, посочени в раздел А-IV/2 от Кодекса STCW.