Капацитет и структури за провеждането на операции

63. Отбелязва, че военните операции на ЕС все още твърде често срещат затруднения при сформирането на военни сили и че когато липсва надежден капацитет, доверието в ОПСО е изложено на риск; призовава следователно държавите членки да имат готовност да предоставят качествени персонал и оборудване;

64. Отбелязва, че структурите за управление на кризи в рамките на ЕСВД не разполагат с достатъчно персонал, както граждански, така и военен, а това оказва влияние върху тяхната способност да реагират и допринася за известна маргинализация на ОПСО; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да намери възможно най-скоро решение за преодоляването на това положение; подчертава пряката връзка, която трябва да съществува между заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и структурите за управление на кризи на ОПСО;

Граждански персонал и капацитет

65. Подчертава трудностите, пред които са изправени държавите членки във връзка с осигуряването на достатъчен брой квалифициран и обучен персонал за гражданските мисии по линия на ОПСО; призовава Комисията и ЕСВД да проучат възможности за подпомагане на държавите членки с оглед на повишаване на броя на полицейските служители, съдиите и високоспециализирания персонал в областта на публичната администрация, които да бъдат изпратени в гражданските мисии по линия на ОПСО;

66. Отбелязва продължаването на срока на гражданската приоритетна цел 2010 след тази дата и приветства приемането на многогодишна програма за развитието на гражданския капацитет; призовава държавите членки, и по-специално съответните министерства, да се мобилизират, за да я изпълнят;

67. Подчертава необходимостта от разработване – в допълнение към капацитета, споменат в контекста на гражданската приоритетна цел във връзка с полицейските служители, съдиите и високоспециализирания персонал в областта на администрацията – на по-ефективни насоки и капацитет за посредничество с цел осигуряване на подходящи ресурси за своевременно и координирано посредничество;

68. Със загриженост отбелязва, че в някои държави членки определянето, координацията и разполагането на граждански персонал в мисии по линия на ОПСО все още страда от използването на твърде различни национални практики и критерии; призовава за по-висока степен на координация между държавите членки и идентифицирането на най-добрите практики в това отношение;

69. Във връзка с това изразява съжаление, че върховният представител/заместник-председателят на Комисията и държавите членки са пренебрегнали предишните резолюции на Парламента, в които се призовава за осигуряването на достатъчен и компетентен граждански персонал и значителен капацитет; във връзка с това припомня заключенията на Съвета от 21 март 2011 г. относно гражданския капацитет на ОПСО и счита, че те все още са напълно актуални, а именно:

 да се привлече достатъчен брой квалифициран и обучен персонал;

 да се разработят подходящи средства за улесняване на мисиите, в т.ч. завършена софтуерна среда „Goalkeeper“; по-гъвкави подготвителни мерки; по-добри механизми за оборудване на гражданските мисии (включително установяване на постоянна складова база);

 да продължи осъществяването на подготвителни дейности за гражданските мисии в съответствие с приложимите разпоредби на ДЕС;

 да се утвърди оценяването на въздействието и прилагането на извлечените поуки;

 да се засили сътрудничеството с трети държави и международни организации;

Военен персонал и капацитет

70. Отбелязва, че понастоящем ЕС изпитва значителни финансови ограничения и че държавите членки, по финансови, бюджетни и политически причини, свързани с кризата в еврозоната или не, на този етап намаляват или в най-добрия случай поддържат своите бюджети за разходи за отбрана; подчертава потенциалното отрицателно въздействие на тези мерки върху техния военен капацитет и следователно върху способността на ЕС ефективно да поеме своята отговорност в областта на поддържането на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност;

71. Отбелязва увеличаване на военния капацитет и въоръжаването на азиатския континент, и по-специално в Китай; призовава да бъде задълбочен диалогът с региона, като се набляга на въпросите, свързани със сигурността и отбраната;

72. Подчертава освен това, че увеличаването на броя външни операции през последните години, независимо дали в Ирак, Афганистан или Африка, включително Либия, е и продължава да бъде значителна финансова тежест за държавите, които участваха или все още участват в тези операции; отбелязва, че тези разходи имат пряко въздействие върху амортизацията и преждевременното износване на оборудването, а също така и върху готовността на държавите да участват в операции по линия на ОПСО, предвид ограниченията по отношение на техните бюджети и възможности;

73. Подчертава, че в абсолютно изражение общите разходи в бюджетите за отбрана на всички държави членки са почти същите като разходите на най-големите бързоразвиващи се сили и че следователно проблемът е в по-малка степен бюджетен, отколкото политически, от определянето на европейска промишлена и технологична база до обединяването на някои оперативни способности; посочва, че за развитието на европейска отбранителна промишленост могат да допринесат консорциуми, съвместни инициативи и проекти за сливане на европейски предприятия на равнище ЕС;

74. Отбелязва, че военните действия в Либия, започнати от Франция и Обединеното кралство с подкрепата на САЩ и продължени впоследствие от НАТО, подчертаха способността на някои европейски държави да участват в решаването на тежки конфликти, но изтъкнаха и затрудненията, които срещат те при изпълнението на тези дейности за дълъг период от време, по-специално поради липсата на основен капацитет като дозареждане във въздуха, събиране на разузнавателни данни и боеприпаси с прецизно насочване;

75. Припомня своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите – членки на ЕС и подчертава, че препоръките в нея са от значение за развитието на военния капацитет на държавите членки в дух на споделяне и обединяване на ресурси;

76. Приветства двустранни споразумения като френско-британския договор за военно сътрудничество и призовава и другите държави членки да обмислят подобни двустранни или многостранни споразумения за военно сътрудничество и интеграция като важен инструмент за икономии на разходи, чрез който може да се избегне дублирането и да се постави основата на процес по изграждане за ОПСО и на бъдещето на интеграцията на ЕС в областта на сигурността;

77. Приветства постигнатия първоначален напредък на инициативата на ЕС за обединяване и споделяне и отдава дължимото значение на работата на Европейската агенция по отбрана (EDA), благодарение на която бяха определени 11 приоритетни области за действие; подчертава по-специално напредъка, постигнат в четири области: дозареждане във въздуха, морско наблюдение, медицинска помощ и обучение; призовава, при все това, да се осигури стратегическа рамка за тази инициатива;

78. Изразява съжаление, обаче, че досега инициативата за обединяване и споделяне не е спомогнала за запълване на пропуските, установени в Приоритетна цел 2010; отбелязва колебанията на държавите членки да поемат бремето на водеща нация в един от предложените 300-та проекта за „обединяване и споделяне“, представени от Военния секретариат на ЕС (ВСЕС) през април 2011 г;

79. Призовава държавите членки, в перспективата на Европейския съвет, посветен на въпросите за отбраната и предвиден за следващата година, да направят преглед на съществуващия капаците в рамките на ЕС и да постигнат устойчивост на инициативата в крайна сметка, за да се стартира процес по планиране на отбраната в Европа;

80. Приветства предложението на EDA за разработване на доброволен кодекс на поведение относно обединяването и споделянето с оглед улесняване на сътрудничеството между държавите членки при придобиването, използването и споделеното управление на военния капацитет;

81. Подкрепя по-специално проекта за дозареждане във въздуха, в който има и компонент „придобиване“; в тази връзка изразява съжаление, обаче, относно предвижданите ограничени резултати от действията, които се свеждат само до подновяване на съществуващия капацитет, вместо да изграждат нов; настоява държавите членки да запазят европейския характер на тази инициатива и счита, че Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR) ще бъде в състояние да управлява компонента „придобиване“;

82. Приветства споразумението, подписано на 27 юли 2012 г. между Европейската агенция по отбрана и OCCAR, чрез което отношенията между двете агенции ще бъдат институционализирани и ще се пристъпи към по-интегрирано сътрудничество по отношение на програмите за развитие на военния капацитет и към обмен на класифицирана информация;

83. Припомня, че войната в Либия показа също така липсата на разузнавателни безпилотните летателни апарати („дрони“) в рамките на европейските въоръжени сили, и припомня, че понастоящем съществуват два конкурентни проекта за дрони със средна височина на полета и голяма издръжливост; отбелязва също така френско-британското сътрудничество в областта на бойните безпилотните летателни апарати, за което би било от полза, ако не се ограничава до двустранно и бъде отворено и за други европейски партньори;

84. Счита, че създаването на Европейското командване на въздушния транспорт (EATC) е конкретен и успешен пример за обединяване и споделяне, и подчертава, че създаването на флота от A400M в рамките на тази структура би подсилило значително капацитета на ЕС и на неговите държави членки за действия извън тяхната територия; насърчава всички участници да допринесат с всички налични превозни средства за EATC; насърчава неучастващите държави — членки на ЕС да се включат в EATC;

85. Призовава Комисията, Съвета, държавите членки и Европейската агенция по отбрана да обмислят прилагането на иновативни решения за увеличаване на капацитета на ЕС за действия извън неговата територия, по-специално като част от двупистов подход: публично-частно партньорство в областта на въздушния транспорт, изградено около малка флота от A400M, ще позволи превозването както на хуманитарна помощ в случай на бедствия, така и на оборудване и персонал при мисиите и операциите в рамките на ОПСО;

86. Настоява, че засилването на европейския капацитет следва да се изразява също така и в консолидиране на промишлената и технологическа база на европейската отбранителна промишленост; в тази връзка припомня значението на принципа за европейски избор и целесъобразността на един законодателен акт „Купувай европейското“;

87. Отбелязва, че финансовата и бюджетна криза, засегнала ЕС и неговите държави членки, ще доведе до загуба на експертен опит, ако не се лансира на европейско равнище мащабна програма на двустранна или многостранна основа, и че тази криза може също така да доведе до изчезването на една високо специализирана промишлена структура; подчертава също така, че европейските средни предприятия във военната промишленост също бяха засегнати от икономическата и финансова криза и че те имат икономически принос и предоставят работни места в някои държави членки;

88. Приветства предложението на Комисията относно „Хоризонт 2020“ за бъдещи финансирани от ЕС граждански и военни научни изследвания и обществени поръчки в подкрепа на мисии в рамките на ОПСО; установява с безпокойство намаляването на бюджетните кредити за научни изследвания и технология, което в дългосрочен план засяга възможността на европейците да поддържат надежден капацитет за отбрана въз основа на целия набор от въоръжение и военно оборудване; напомня на държавите членки техния ангажимент да увеличат средствата за научни изследвания и технологии в областта на отбраната, така че те да представляват най-малко 2 % от бюджета за отбраната, и припомня, че инвестициите в научни изследвания и технологии в областта на отбраната са дали важни резултати във връзка с гражданските приложения;

89. Приветства скорошните инициативи и проекти, свързани с кибернетичната отбрана; приканва държавите членки да работят в още по-тясно сътрудничество с EDA при развиването на капацитет за отбрана, и особено от кибернетично естество, по-специално предвид изграждането на доверие, обединяването и споделянето; приветства факта, че кибернетичната отбрана ще бъде един от приоритетите на EDA в областта на научните изследвания и технологиите в областта на отбраната;

90. Приветства усилията на EDA за запазване на европейска промишлена и технологична база за отбрана, както и инициативата Барние/Таяни за създаване в рамките на Европейската комисия на работна група, която да има за задача да опазва и развива този стратегически инструмент, чиято функция е да гарантира автономията на ЕС и на неговите държави членки в областта на отбраната; изисква от Комисията да държи информиран Парламента относно текущата дейност на работната група и я призовава да включи в бъдеще и Парламента;

91. Призовава държавите членки да прилагат изцяло директивата за обществени поръчки в областта на отбраната (2009/81/ЕО¹, така че да се постигне по-голяма оперативна съвместимост на оборудването и да се води борба срещу разпокъсването на пазара, което в много случаи е от полза за трети държави;

92. Приветства съобщението на Комисията в областта на промишлената политика от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“, което признава, че секторът на отбраната има силно изразено национално измерение, и обявява разработването на широкообхватна стратегия за подкрепа на конкурентоспособността на отбранителната промишленост;

93. Припомня значението на плана за развитие на капацитета, разработен от ; призовава държавите членки по-добре да го интегрират в националното си планиране и с повече готовност да дават принос за проектите на EDA;

94. Счита, че Съветът и държавите членки следва да подкрепят в по-голяма степен капацитета на Съюза, позволяващ осъществяването на икономии посредством обединяване на средствата, и по-специално що се отнася до EDA, Сателитния център на ЕС и Европейския колеж по сигурност и отбрана;

95. Настоятелно призовава Съвета и държавите членки да предоставят на EDA необходимия бюджет и квалифициран персонал, така че тя да е в състояние да изпълнява всички задачи, възложени ѝ от Договора от Лисабон; подчертава, че това трябва да се вземе предвид в контекста на следващата многогодишна финансова рамка;

Космическа политика в подкрепа на ОПСО

96. Подчертава, че е необходимо, с оглед на автономността на ЕС при вземането на решение и осъществяването на операции, да се разполага с адекватни сателитни средства в областта на сателитните изображения, събирането на информация, комуникациите и наблюдението на космическото пространство; счита, че тези области могат да са предмет на по-засилено споделяне и обединяване на средствата в сравнение със съществуващите споразумения на двустранна основа или със Сателитния център на ЕС по отношение на програмите Helios, Cosmo-Skymed и SAR-Lupe; изразява надежда, че програмата MUSIS, която ще замени настоящото поколение спътници за наблюдение, ще бъде пример за сътрудничество както между европейските страни, така и с ЕСВД и политическите и военни органи на Съюза;

97. В този контекст призовава Съвета и Комисията да проучат възможността за финансово участие на ЕС в бъдещите програми за космически сателитни изображения, така че да се даде възможност на политическите и военни органи на Съюза и на ЕСВД да „възлагат задачи“ на сателитите и да разполагат, по искане и в зависимост от собствените си нужди, със сателитни изображения на регионите, в които има кризи, или на тези, в които трябва да се разгърне мисия по линия на ОПСО;

98. Припомня необходимостта от финансиране от страна на Съюза на проекта за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), който следва да се превърне, по подобие на програмата Галилео, в ключова инфраструктура на ЕС;

99. Отбелязва, че въпреки въведените изменения в механизма ATHENA, предходните резолюции на Парламента и доктрината за разгръщането на бойни групи на ЕС, както например се иска в писмото от Ваймар, до настоящия момент не е разгърната нито една такава група, въпреки че те могат да представляват военна сила за първо влизане на съответния терен, докато бъдат сменени от други сили с по-голям капацитет за дълготрайно присъствие;

100. Счита, че тази ситуация подкопава доверието в бойните групи като инструмент и в ОПСО като цяло, тъй като тези групи вече би трябвало да са разгърнати; насърчава държавите членки да останат мобилизирани и да изпълнят задълженията си във връзка с този инструмент, като се има предвид, че с оглед на финансовите инвестиции и инвестициите в човешки ресурси за бойните групи, да не бъдат използвани при наличието на различни възможности за това вече се превръща в пасив;

101. Отново подчертава, че механизмът ATHENA следва да се коригира допълнително, за да се увеличи делът на общите разходи, като по този начин се гарантира по-справедливо разпределение на тежестта при военните операции и се преодолеят негативните стимули за държавите членки да поемат водещи роли в мисиите на ОПСО;

102. Подкрепя процеса на преразглеждане на процедурите за управление на кризи, който следва да приключи до края на годината и да улесни по-бързото разгръщане на граждански и военни операции по линия на ОПСО; счита, че процедурите за управление на кризи следва да се запазят за операциите по линия на ОПСО и да не включват други инструменти, което би създало риск от утежняване на процедурата; подкрепя също така преразглеждането на процедурите за финансиране с цел по-голяма гъвкавост и бързина при мобилизиране на средства;

Структури и планиране

103. Счита, че ролята за координиране на мисиите в Африканския рог, поверена на Оперативния център, е първа стъпка към създаването на европейски капацитет за планиране и провеждане на операции, разполагащ с достатъчно персонал и средства за комуникации и контрол; въпреки това изразява съжаление, че Центърът не е постоянен или главен пункт за планиране и провеждане на граждански и военни операции;

104. Отново призовава за създаването на оперативен главен щаб на Европейския съюз за оперативно планиране и провеждане на граждански мисии и военни действия в рамките на ЕСВД, по целесъобразност посредством постоянно структурирано сътрудничество;

105. Отбелязва изразената от Съвета воля в заключенията му от декември 2011 г. за засилване на капацитета за предварително планиране; подкрепя разширяването в тази посока на правомощията на Военния секретариат на ЕС; счита, че Оперативният център би могъл също така да подкрепя Военния секретариат на ЕС за тази задача;

106. Отбелязва с интерес разделянето на Ситуационния център на две нови структури: Ситуационна служба („Situation Room“), от една страна, и Център за разузнаване („Intelligence Centre“ или „INTCEN“), от друга, като приветства факта, че последният ще се разраства, ако държавите членки имат волята да развиват ОВППС и ОПСО;

107. Препоръчва създаването на постовете временни или постоянни експерти по въпросите на сигурността в делегациите на ЕС, които имат най-голямо значение за ОПСО, за да се отговори по по-добър начин на въпросите в областта на сигурността; призовава да се обмисли превантивната роля, която биха могли да имат тези постове в областта на сигурността и ранно предупреждение;

108. Посочва, че и ЕС, и НАТО, обединени в стратегическо партньорство, отново потвърдено на срещата на най-високо равнище в Чикаго, са ангажирани в различни региони като Косово, Афганистан и борбата срещу пиратството в Аденския залив и Индийския океан; припомня в този контекст значението на доброто сътрудничество между Европейския съюз и НАТО;

109. Счита, че укрепването на гражданския и военния капацитет на ЕС също ще е от полза за НАТО и ще спомогне за създаването на полезни взаимодействия между двете организации;

110. Отбелязва, че блокирането във връзка с турско-кипърския спор не възпрепятства двете организации да водят, по целесъобразни начини, политически диалог, да работят заедно благодарение на контактите между съответния персонал или да координират дейностите си; призовава обаче за решаване на този спор, за да се подобри сътрудничеството между двете организации;

111. Приветства сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на военния капацитет, по-специално с цел да се избегне всяко дублиране между инициативата за обединяване и споделяне на възможностите на ЕС и инициативата на НАТО за т.нар. интелигентна отбрана;

112. Подчертава значението практическото сътрудничество в областта на киберсигурността и киберотбраната, основаващо се на съществуващото взаимно допълване в развитието на отбранителен капацитет, и подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество в тази връзка, особено що се отнася до планирането, технологиите, обучението и оборудването;

113. Изразява съжаление по повод развиването на граждански структури за управление на кризи в рамките на НАТО, тъй като това представлява ненужно дублиране на вече съществуващия и добре развит капацитет в ЕС;

EС / АС

114. Приветства сътрудничеството между Европейския съюз и Африканския съюз за поддържане на мира и стабилността на африканския континент; отбелязва, че ЕС допринася за изграждането на архитектура за мир и сигурност в Африка и за тази цел подкрепя усилията за мир на АС и африканските регионални организации като Икономическата общност на Западноафриканските държави с цел борба срещу нестабилността, несигурността и терористичната заплаха, от Африканския рог до Сахел;

115. Припомня, че ЕС остава главният донор за бюджета на AMISOM, и подчертава необходимостта от стратегическа визия относно бъдещето на тази операция;

ЕС / ООН

116. Приветства доброто сътрудничество, развито между ЕСВД и Департамента на ООН по мироопазващите операции; отбелязва, че ЕС, със своите бойни групи, би могъл да осигурява сила за първо влизане на съответния терен при спешни операции за поддържане на мира, в очакване на силите на Обединените нации, които продължат операцията;

117. Подчертава значението на сътрудничеството между ЕС и ОССЕ в регионите от общ интерес и по въпроси като превенция на конфликти, управление на кризи, възстановяване след конфликти, както и насърчаване и укрепване на принципите на правовата държава; изразява задоволство от факта, че обхватът на това сътрудничество се е разширил и задълбочил през последните години, но призовава към по-тясно сътрудничество и взаимодействие при справянето с кризи и конфликти, като се избягва дублирането на усилия и се разработят икономически ефективни подходи;

118. Подчертава трайното значение на силната трансатлантическа връзка и приветства сътрудничеството между ЕС и САЩ за операциите за управление на кризи, включително EUTM Сомалия, EUNAVFOR Аталанта, EULEX Косово и EUPOL Афганистан;

119. Приветства рамковите споразумения, подписани до настоящия момент от ЕС с над десет трети държави, за да се даде възможност за тяхното участие в граждански и военни операции, провеждани в рамката на ОПСО;

o

o o