Други аспекти на външното измерение

69. Счита, че макар дейностите на предприятията от ЕС извън неговите граници да могат да надхвърлят външното измерение на общата политика в областта на рибарството, търговските дейности и частните споразумения между корабособственици от ЕС и трети държави, включително изпълняваните в рамките на двустранните политики за сътрудничество, трябва да бъдат законно зачитани и защитавани, при условие че се осъществяват в рамките на международното право;

70. Счита, че европейските инвестиции в областта на рибарството следва да бъдат включени като трети елемент на външното измерение на ОПОР заедно със споразуменията в областта на рибарството и РОУР и че ОПОР трябва да насърчава устойчивите инвестиции в рибарството извън ЕС;

71. Счита, че ОПОР трябва да насърчава стратегиите за корпоративна социална отговорност, така че да носи пълна социална отговорност в съответствие със стратегията на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност;

72. Счита, че информация за частните споразумения между корабособственици от ЕС и трети държави, както и за съвместните предприятия в трети държави, включително за броя и вида на корабите, които осъществяват дейност по силата на такива споразумения и съвместни предприятия, както и за техния улов, следва да продължи да се предоставя от съответната държава членка на Комисията и да се оповестява публично, при спазване на правилата за защита на личните и търговските данни, както е посочено в Регламента за разрешенията за риболовни дейности;

73. Настоятелно призовава ЕС да постави начало на глобална и многостранна програма, в която да се включи отговорността за развитието на устойчиви риболовни дейности;

74. Призовава Комисията и държавите членки да обърнат сериозно внимание на методите за създаването на стабилни стимули корабите под флаг на ЕС да останат в регистъра на ЕС, освен ако не сменят флага си с флагове на държави, които са изпълнили задълженията си по отношение на всички съответни РОУР; счита, че най-добрият начин да се постигне това е да се гарантира справедлива конкуренция между флаговете на държавите от ЕС и на държавите, които не са членки на ЕС, като се изисква прилагането на същите стандарти по отношение на устойчивостта на околната среда или социалната устойчивост от третите държави, както двустранно, така и многостранно, както и чрез прилагането на мерки, свързани с пазара;

75. Изразява нетърпението си поради факта, че Комисията не е добавила кораби, които да бъдат включени в списъка на ЕС на корабите, извършващи ННН риболов, различни от корабите, посочени от РОУР, нито е предложила списък на несътрудничещи държави, въпреки че Регламентът за ННН риболов е в сила от повече от две години, и настоява да го направи във възможно най-кратък срок; настоява, че е необходимо да се получи подкрепа от основите партньори на ЕС с цел премахване на ННН риболов във всички океани;

76. Настоява Комисията, а не трети държави, да бъде органът, който да предоставя фитосанитарни свидетелства на кораби от трети държави, позволяващи пряк износ на риболовни продукти в ЕС;

77. Посочва необходимостта от диференцирано управление на горните прагове на капацитета на външния флот на ЕС съвместно с РОУР и да се отчита различният контекст, в който извършва дейност този сегмент от флота;

78. Насърчава банките и другите кредитни институции да включват оценки на икономическата и социалната устойчивост и на устойчивостта по отношение на околната среда на дейностите, а не само на тяхната краткосрочна рентабилност, преди да предоставят достъп до капитал;

79. Счита, че търговската политика на ЕС следва също така да допринася за гарантирането на устойчив риболов в световен мащаб чрез насърчаване на спазването на съответните международни конвенции и споразумения, свързани с управлението на рибарството в рамките на преференциалните търговски споразумения;

80. Призовава Комисията да гарантира, че справедливата, прозрачна и устойчива търговия с риба се укрепва чрез двустранните и многостранните търговски споразумения на ЕС;

81. Счита, че същевременно следва да се предвидят стимули за тези трети държави, които не споделят стандартите на ЕС, да възприемат добри практики и по целесъобразност да се въвеждат търговски мерки, като забрана за внос на продукти от незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и за продукти от аквакултури и рибни продукти, произведени при неспазване на правата на човека и на конвенциите на ООН за труда (Международната организация на труда) и корабоплаването (Международната морска организация);

82. Настоятелно призовава Комисията да насърчава международното сътрудничество срещу ННН риболов, като анализира възможността за включване на другите две държави, които заедно с ЕС съставляват основните световни рибни пазари, а именно САЩ и Япония, така че използването на уникален идентификационен номер за всички кораби, с което да се гарантира пълната проследяемост на продукта по изцяло прозрачен начин, да бъде от начините за прилагане на тази мярка;

83. Подчертава, че сериозното и систематично нарушение от държава партньор на приетите от РОУР цели или на международните споразумения, по които ЕС е страна, относно опазването и управлението на рибните ресурси, могат да доведат до временна отмяна на преференциалните тарифи; призовава Комисията редовно да докладва на Парламента относно изпълнението на разпоредбите във връзка с опазването и управлението на рибните ресурси, включени в нейното предложение за преразгледана Обща система за преференции (ОСП);

84. Счита, че ЕС трябва да гарантира, че внасяните чрез международна търговия продукти са в съответствие с правила и разпоредби, идентични на тези за продуктите от ЕС;

85. Призовава Комисията да гарантира, че рибата и рибните продукти от трети държави отговарят на същите санитарни и хигиенни условия и са резултат от устойчив риболов, като по този начин създаде равни условия за риболов за държавите – членки на ЕС, и другите държави;

86. Призовава Комисията допълнително да рационализира политиката на ЕС по отношение на политическите цели в областта на развитието, търговията и рибарството;

87. Настоява, че двустранните и многостранните търговски споразумения, договаряни от ЕС, следва:

 да бъдат придружени от оценки на икономическото и социалното въздействие и на въздействието върху околната среда по отношение на заплахата от свръхексплоатация на ресурсите както за държавите – членки на ЕС, така и за другите държави, като отчита вече изградените от действащи споразумения мрежи;

 да спазват правилата за произход;

 да изискват проследяемост на продукта, за да се гарантира, че произхожда от законен и устойчив риболов;

 да не възпрепятстват прилагането на Регламента за ННН риболов или други разпоредби на ОПОР;

 да включват разпоредби, които да гарантират, че се търгуват единствено риболовни продукти от добре управлявано рибарство;

 да не водят до увеличаване на търговията, от което ще последва свръхексплоатация и изчерпване на ресурсите;

 да гарантират, че продукти, които не са уловени по устойчив начин, не проникват на пазара на ЕС;

 да включват разпоредби за временно спиране и преразглеждане на изплащането на финансовите вноски, както и разпоредби за временно прекратяване на прилагането на протокола в случай на нарушение на значими и основополагащи разпоредби относно правата на човека, както е посочено например в член 9 от Споразумението от Котону, или при несъответствие с Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда;

88. Припомня, че поради различните законодателства на много от търговските партньори на ЕС въпросът относно правилата за произхода и тяхната кумулация е спорна и чувствителна тема в търговските преговори; призовава следователно Комисията да обърне специално внимание на този въпрос и да договори балансирани решения, които да не поставят в неизгодно положение секторите на рибарството в ЕС;

89. Приветства предложенията на Комисията за свързани с търговията мерки като ограничения за внос на риба и рибни продукти, които да се прилагат спрямо държави, допускащи неустойчив риболов, като се гарантира съвместимостта на тези мерки с правилата на СТО;

90. Настоятелно призовава ЕС да разработи и прилага регионални стратегии за рибарство за конкретни океани и морета, по-специално за тези, в които устойчивото рибарство може да се гарантира единствено чрез международно сътрудничество;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0462

Избори за Европейски парламент през 2014 г.

PE493.715

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно изборите за Европейски парламент през 2014 г. (2012/2829(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид членове 10 и 17 от Договора за Европейския съюз,

– като взе предвид членове 10 и 11 от Акта за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решението на Съвета от 20 септември 1976 г., във вида, в който е изменено¹,

– като взе предвид изявлението на Комисията от 22 ноември 2012 г. относно изборите за Европейски парламент през 2014 г.,

– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че на равнището на Съюза гражданите се представляват пряко от членове на Европейския парламент;

Б. като има предвид, че политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза;

В. като има предвид, че председателят на Европейската комисия се избира от Парламента по предложение на Европейския съвет, който действа с квалифицирано мнозинство и който трябва да вземе предвид резултатите от изборите за Парламент и да е провел съответните консултации, преди да номинира своя кандидат;

Г. като има предвид, че Комисията колективно е отговорна пред Европейския парламент;

Д. като има предвид, че новият Парламент се нуждае от достатъчно време, за да може да се организира преди избирането на председателя на Комисията;

Е. като има предвид, че за да може новата Комисия да бъде готова за встъпване в длъжност на 1 ноември 2014 г., изборът на председател на Комисията следва да бъде извършен през юли 2014 г. по време на учредителната месечна сесия на Парламента;

Ж. като има предвид, че Парламентът подлага на гласуване своето одобрение на назначаването на целия колегиум на членовете на Комисията, след като изслуша кандидатите, предложени от Съвета по общо съгласие с избрания председател, въз основа на предложения, направени от държавите членки;

1. Настоятелно призовава политическите партии в Европейския съюз да номинират кандидати за длъжността председател на Комисията и очаква тези кандидати да играят водеща роля в парламентарната избирателна кампания, по-специално като представят лично своята програма във всички държави членки на Съюза; подчертава, че е важно да бъде засилена политическата легитимност както на Парламента, така и на Комисията чрез по пряко свързване на техните съответни избори с избора на гласоподавателите;

2. Призовава възможно най-голям брой членове на следващата Комисия да бъдат избрани измежду членовете на Европейския парламент, с цел да се отрази равновесието между двете институции със законодателни правомощия;

3. Призовава бъдещия председател на Комисията да гарантира постигането на баланс по отношение на половете в Комисията; препоръчва всяка държава членка да предложи едновременно една жена и един мъж като кандидати за следващия колегиум на членовете на Комисията;

4. Счита, с оглед на новите условия за избора на Европейската комисия, въведени от Договора от Лисабон, и произтичащите от тях промени в отношенията между Парламента и Комисията, които ще настъпят след изборите през 2014 г., че надеждните мнозинства в Парламента ще бъдат от първостепенно значение за стабилността на законодателните процедури на Съюза и доброто функциониране на неговите изпълнителни органи, и поради това призовава държавите членки да установят в своето законодателство за провеждането на избори, в съответствие с член 3 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, целесъобразни и пропорционални минимални прагове за разпределението на местата, с цел да се отрази надлежно изборът на гражданите, направен от тях на изборите, като същевременно се осигури по ефективен начин функционирането на Парламента;

5. Отправя искане до Съвета да се консултира с Парламента относно провеждането на изборите или от 15 до 18 май, или от 22 до 25 май 2014 г.;

6. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията и на парламентите и правителствата на държавите членки.

P7_TA-PROV(2012)0463

Положението с правата на човека в Иран, и по-специално масовите екзекуции и неотдавнашната смърт на блогъра Sattar Behesthi

PE493.695

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно положението с правата на човека в Иран, по-специално масовите екзекуции и неотдавнашната смърт на иранския автор на блог Сатар Бехешти (2012/2877(RSP))

– като взе предвид предишните си резолюции за Иран, и по-конкретно тези относно правата на човека,

– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 23 октомври 2012 г. относно десет неотдавнашни екзекуции в Иран,

– като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 11 ноември 2012 г. относно смъртта на задържания ирански автор на блог Сатар Бехешти,

– като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Иран от 13 септември 2012 г.,

– като взе предвид освобождаването на пастора Юсеф Надаркхани от затвора през септември 2012 г.,

– като взе предвид резолюции 62/149 и 63/168 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г. и 18 декември 2008 г. съответно относно мораториум върху използването на смъртното наказание,

– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията за правата на човека, по които Иран е страна,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че сегашното положение с правата на човека в Иран се характеризира със съществуващ процес на системни нарушения на основните права; като има предвид, че защитниците на правата на човека (по-специално тези на жените, на децата и на активистите за правата на малцинствата), журналистите, авторите на интернет блогове, хората на изкуството, студентските лидери, юристите, синдикалистите и природозащитниците продължават да живеят под силен натиск и постоянна заплаха от арест;

Б. като има предвид, че авторът на интернет блог, който отправи критики към иранския режим по интернет, беше арестуван на 30 октомври 2012 г. от специализираното полицейско подразделение по въпросите на киберпрестъпността, известно като FATA, за предполагаеми престъпления в кибернетичното пространство, и почина в ареста; като има предвид, че точните обстоятелства на смъртта му все още не са установени и като има предвид, че в няколко доклада се посочва, че той е починал в резултат на изтезания в ирански затвор;

В. като има предвид, че членовете на семейството на Сатар Бехешти в Иран са били заплашени с арест, ако говорят пред медиите за смъртта му, или заведат съдебно дело срещу предполагаемите виновници за изтезанията;

Г. като има предвид, че смъртта на Сатар Бехешти е друг трагична пример за системни и постоянни изтезания, малтретиране и отказ на основни права, на които лишените от свобода поради техните убеждения лица в Иран редовно са подложени, като същевременно агентите от службите по разузнаване и сигурност работят в атмосфера на пълна безнаказаност;

Д. като има предвид, че след няколко дни на мълчание относно смъртта на Сатар Бехешти, иранският съдебен съвет по правата на човека заяви ангажимента си да преразгледа всички аспекти на случая и решително да преследва всички лица, участващи в случая;

Е. като има предвид, че заместник-председателя на иранския парламент Мохамед Хасан Абуторабифард обяви на 11 ноември 2012 г., че комисията за национална сигурност и външна политика на иранския парламент ще разследва случая;

Ж. като има предвид, че специалните докладчици на ООН относно положението с правата на човека в Иран, екзекуциите по бързата процедура, изтезанията и свободата на изразяване са приветствали решенията на иранския парламент и на съдебната власт да разследват смъртта на г-н Бехешти, като отбелязват същевременно, че са докладвани редица случаи в Иран, при според твърденията задържаните са починали в ареста в резултат на малтретиране или изтезания, липса на медицинска помощ или небрежност;

З. като има предвид, че на 22 октомври 2012 г. Саед Седигхи и деветима други мъже бяха екзекутирани по обвинения за престъпления, свързани с наркотици; като има предвид, че повечето от тези хора не са получили справедлив съдебен процес и са били подложени на изтезания по време на задържането им;

И. като има предвид, че след екзекуцията на г-н Седигхи, органите на властта предупредиха членовете на семейството му да не говорят пред медиите и им попречиха да проведат обществена траурна церемония след погребението му;

Й. като има предвид, че през последните години в Иран е отбелязано драматично увеличаване на екзекуциите, включително на непълнолетни, с над 300 регистрирани екзекуции от началото на 2012 г.; като има предвид, че смъртното наказание редовно се налага в случаи, когато на обвинените се отказва правото на справедлив съдебен процес, както и за престъпления, които не попадат в категорията „най-тежки престъпления“ съгласно международните стандарти;

К. като има предвид, че иранските органи на властта продължават да полагат усилия за изграждане на „халал интернет“, ефективно лишаващ иранците от достъп до световната глобална мрежа, както и да използват информационни и комуникационни технологии, за да нарушават основни свободи, като например свободата на изразяване и свободата на събрания; като има предвид, че Иран ограничава свободата в интернет чрез ограничаване на наличната честотна лента, разработване на държавни сървъри, специфични интернет протоколи (IPS), доставчици на интернет услуги (ISP) и търсачки, и чрез блокиране на международни и местни сайтове за социални мрежи;

Л. като има предвид, че през 2012 г. наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта беше присъдена на двама ирански активисти, юристката Насрин Сотудех и филмовия режисьор Джафар Панахи; като има предвид, че Насрин Сотудех излежава присъда в затвор заради работата си в изобличаването на нарушения на правата на човека в Иран и започна гладна стачка, след като й бяха отказани семейни посещения; като има предвид, че Джафар Панахи обжалва присъда с наказание шест години затвор, 20 години забрана за филмова дейност и забрана за пътуване в чужбина;

1. Изразява своята дълбока загриженост относно непрекъснато влошаващото се положение с правата на човека в Иран, нарастващия брой на политическите затворници и лишените от свобода поради техните убеждения, постоянно високия брой на екзекуциите, включително на непълнолетни, широкото прилагане на изтезания, несправедливите процеси и баснословните суми, изисквани за освобождаване под гаранция, както и тежките ограничения върху свободата на информация, изразяване на мнение, събрания, религия, образование и движение;

2. Изразява дълбока загриженост във връзка със смъртта на Сатар Бехешти в затвора; настоятелно призовава иранските органи да проведат задълбочено разследване на случая, за да се установят точните обстоятелства на смъртта му;

3. Изразява дълбока загриженост във връзка с докладите, в които се посочва, че Сатар Бехешти е бил изтезаван в затвора; настоятелно призовава иранските органи на властта да гарантират, че за всеки отделен случай на предполагаеми изтезания и форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение в местата за лишаване от свобода се провежда разследване и че извършителите са подведени под отговорност за своите действия; припомня, че използването на телесно наказание, което се равнява на изтезания, е несъвместимо с член 7 от Международния пакт за граждански и политически права;

4. Остро осъжда прилагането на смъртното наказание в Иран и призовава иранските органи, в съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН № 62/149 и 63/168, да въведат мораториум върху екзекуциите до премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава иранското правителство да забрани екзекуцията на непълнолетни лица и да обмисли замяна на всички смъртни присъди, които понастоящем са произнесени за непълнолетни лица; настоятелно призовава иранското правителство да оповести статистически данни относно смъртното наказание и факти за правораздаването в случаи на смъртно наказание;

5. Изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на справедливост и прозрачност на съдебния процес, както и отказа на правото на справедлив съдебен процес в Иран; призовава иранските органи на властта да гарантират строго спазване на справедлив съдебен процес на всички задържани, както е предвидено в МПГПП;

6. Настоятелно призовава иранските органи на властта да освободят всички политически затворници и лишени от свобода поради техните убеждения, включително Насрин Сотудех (носител на наградата „Сахаров“ заедно с Джафар Панахи), за да могат и двамата да дойдат в Европейския парламент през декември 2012 г. да получат наградите си; изразява своята загриженост във връзка с влошаването на здравословното състояние на Насрин Сотудех; призовава органите на съдебната система и органите на затворите в Иран да сложат край на малтретирането на Насрин Сотудех; изразява своето съчувствие и пълна солидарност с исканията на Насрин Сотудех; призовава иранските органи на властта да позволят на всички затворници достъп до адвокати по техен избор, необходимото медицинско обслужване и семейни посещения, на които те имат право по силата на международното право в областта на правата на човека, както и да се отнасят с тях с достойнство и уважение;

7. Призовава иранските органи да приемат мирните протести и да предприемат мерки във връзка с многобройните проблеми, пред които е изправено иранското население,

8. Призовава иранските органи на властта да гарантират религиозната свобода в съответствие с иранската конституция и МПГПП;

9. Настоятелно призовава иранските органи да докажат, че са напълно решени да си сътрудничат с международната общност за подобряване на положението с правата на човека в Иран и призовава иранското правителство да изпълнява всички свои задължения, произтичащи както от международното право, така и по международните конвенции, които е подписало;

10. Счита, че посещението на специален докладчик на ООН може да помогне да се изготви преглед на положението с правата на човека в Иран; отбелязва със загриженост, че Иран не е приел всички посещения на специалните докладчици или на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 2005 г. насам; призовава Иран да изпълни заявеното си намерение да разреши посещение на специалния докладчик на ООН за правата на човека в Иран, д-р Ахмед Шахед, през 2012 г.;

11. Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Парламента, да използва ефективно новия инструмент за демокрация и права на човека с цел подпомагане на демокрацията и спазването на правата на човека в Иран, включително свободата на изразяване онлайн;

12. Призовава представителите на ЕС и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да насърчат иранските органи да се включат отново в диалог по въпросите на правата на човека; отново потвърждава своята готовност да участва в диалог за правата на човека с Иран на всички равнища въз основа на универсалните ценности, залегнали в Хартата на ООН и в международните конвенциите;

13. Подкрепя двупосочния подход на ЕС към Иран (санкции в съчетание с дипломация), но същевременно изразява загриженост във връзка с отрицателното въздействие на широкомащабните санкции срещу Иран върху иранския народ, в това число увеличаване на инфлацията и недостиг на необходими стоки, по-специално лекарства;

14. Призовава Съвета за засилване на целенасочените мерки срещу ирански физически и юридически лица, включително държавни институции, които са отговорни или участват в тежки нарушения на правата на човека и ограничения на основните свободи, по-специално чрез злоупотреба с ИКТ, интернет и медийна цензура; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички авоари в ЕС, включително недвижими имоти, принадлежащи на иранци, обект на ограничителните мерки, са иззети и замразени;

15. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека и на правителството и парламента на Ислямска република Иран, както и настоящата резолюция да бъде преведена на фарси.

P7_TA-PROV(2012)0464

Положението в Бирма, и по-специално продължаващото насилие в щата Rakhine

PE493.698

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно положението в Бирма/Мианмар, по-специално продължаващото насилие в щата Ракхайн (2012/2878(RSP))

– като взе предвид предходните си резолюции относно Бирма/Мианмар, по-специално резолюциите от 20 април 2012 г.¹ и 13 септември 2010 г.²,

– като взе предвид доклада от 24 август 2012 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Бирма/Мианмар,

– като взе предвид Решение 2012/225/ОВППС на Съвета от 26 април 2012 г.,

– като взе предвид изявлението на президента Теин Сеин пред парламента на Бирма от 17 август 2012 г. относно положението в щата Ракхайн,

– като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН от 25 октомври 2012 г. относно положението в щата Ракхайн в Бирма/Мианмар,

– като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 26 октомври 2012 г. относно подновяването на насилието в щата Ракхайн в Бирма/Мианмар,

– като взе предвид съвместната декларация, подписана на 3 ноември 2012 г. от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и министъра на канцеларията на президента на Мианмар, г-н У Аун Мин, в Центъра за мир на Бирма/Мианмар в Янгон,

– като взе предвид призива, отправен от върховния комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай към правителството на Бирма/Мианмар на 9 ноември 2012 г., за предприемане на необходимите стъпки за предоставяне на права на граждани и за равно третиране на общността рохингия,

– като взе предвид писмото на президента Теин Сеин до генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун от 16 ноември 2012 г., в което президентът на Бирма/Мианмар обеща да разгледа предоставянето на гражданство на непритежаващите гражданство мюсюлмани от общността рохингия,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

– като взе предвид членове 18–21 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) от 1948 г.,

– като взе предвид член 25 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

– като взе предвид декларациите на различни представители на правителството и опозицията на Бирма, включително Аун Сан Су Чи, с които на етническото малцинство рохингия се отказват граждански права и отговорността на държавните органи за неотдавнашните насилствени сблъсъци се свежда до минимум,

– като взе предвид декларацията на Националната комисия по правата на човека на Бирма/Мианмар от август 2012 г., в която се заявява, че преследването на общността рохингия и събитията в щата Ракхайн не са в областта на тяхната отговорност,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че от началото на 2011 г. правителството на Бирма е предприело значителни стъпки за възстановяване на гражданските свободи, но случилите се неотдавна жестокости в щата Ракхайн показват огромните трудности, които все още предстои да бъдат преодолени,

Б. като има предвид, че положението в щата Ракхайн продължава да бъде напрегнато, като от юни 2012 г. досега най-малко 110 000 души бяха принудени да напуснат домовете си, а 89 души бяха убити и над 5 300 домове и религиозни сгради бяха разрушени от повторното избухване на насилието през октомври,

В. като има предвид, че мнозинството от разселените лица принадлежат към общността рохингия и живеят в неприемливи условия в лагери, които са твърде пренаселени, при тревожни нива на недохранване на децата, напълно неадекватни водоснабдяване и канализация, почти никакви достъпни възможности за образование и без подходящ достъп за хуманитарна помощ;

Г. като има предвид, че извънредното положение, което позволява въвеждането на военно положение, бе наложено в щата Ракхайн след началото на междуобщностните сблъсъци през юни 2012 г. и че в края на октомври правителството обяви комендантски час в засегнатите райони и разположи в тях допълнителни сили за сигурност – мерки, които не успяха досега да спрат насилието;

Д. като има предвид, че дискриминацията срещу малцинството рохингия продължава; като има предвид, че съгласно сведенията местните органи са били съучастници в нападенията срещу общността рохингия и следват активна политика на прогонване на тази общност от страната; като има предвид, че международната общност настоятелно призова правителството на Бирма да преразгледа закона за гражданството от 1982 г., за да гарантира възможността за придобиване на гражданство за общността рохингия и премахването на първопричините за трайната дискриминация срещу населението от тази общност;

Е. като има предвид, че Ракхайн е вторият по бедност щат на Бирма/Мианмар, която от своя страна е една от най-слабо развитите страни в света, и че бедността и репресиите са изиграли своята роля в подклаждането на междуобщностното насилие, както и тежките исторически спомени на двете общности;

Ж. като има предвид, че на 31 октомври 2012 г. трима експерти на ООН изразиха своето дълбоко безпокойство относно продължаващото междуобщностно насилие в щата Ракхайн и призоваха правителството спешно да предприеме мерки за преодоляване на причините, пораждащи напрежението и конфликта между будистката и мюсюлманската общности в региона;

З. като има предвид, че правителството на Бирма/Мианмар създаде през август 2012 г. комисия за разследване, без да включи в нея представител на общността рохингия, с цел разследване на причините за избухването на сектантско насилие и изготвяне на предложения за прекратяването му, но досега работата на тази комисия беше неефективна;

И. като има предвид, че с оглед на продължаващото насилие приблизително един милион души от общността рохингия са избягали през изтеклите години в съседните страни, като около 300 000 търсят убежище в Бангладеш и 92 000 – в Тайланд, а приблизително 54 000 нерегистрирани лица, търсещи убежище, се намират в лагери по границата между Тайланд и Мианмар;

Й. като има предвид, че най-малко 4 000 души са избягали с лодки в Ситуе, столицата на щата Ракхайн, където правителството е отделило мюсюлманите, включително хората от общността рохингия, от останалото население и ги е преместило в лагери; и като има предвид, че се счита, че най-малко 3 000 души от общността рохингия са избягали по море до границата между Бирма и Бангладеш, където на силите за сигурност на Бангладеш от юни насам е наредено да изтласкват обратно всички лица, приближаващи границата;

K. като има предвид, че по време на своето посещение в столицата на Бирма, Найпидо, председателят на Европейската комисия Жозе Барозу предложи на Бирма помощ за развитие в размер на 78 милиона евро и подчерта, че ЕС е готов да мобилизира 4 милиона евро за незабавна хуманитарна помощ при условие че се гарантира достъп до засегнатите райони;

1. Изразява безпокойство от възобновяването на етническо насилие в Ракхайн, което доведе до голям брой загинали и ранени, до разрушаване на имущество и разселване на местното население, и изразява своята загриженост, че междуобщностните сблъсъци могат да изложат на риск прехода към демокрация на страната и биха могли да имат по-широко отражение в целия регион;

2. Признава продължаващото осъществяване на политически реформи и реформи в областта на гражданските права в Бирма, но призовава настоятелно властите да увеличат своите усилия, включително чрез освобождаването на останалите политически затворници, и спешно да предприемат мерки за преодоляване на междуобщностното насилие и неговите последствия;

3. Изразява убеждението си, че настоящото нарастване на междуобщностното насилие в щата Ракхайн е следствие от продължителните политики на дискриминация срещу общността рохингия; подчертава, че досега е направено малко за предотвратяване или справяне с първопричините на междуобщностното напрежение и етническата дискриминация;

4. Отбелязва уверенията на правителството, че ще проведе пълно и независимо разследване на събитията и ще предприеме действия срещу подстрекателите на насилието; призовава правителството на Бирма/Мианмар да предприеме незабавни мерки за прекратяване на етническото насилие и дискриминация и да изправи пред съда виновниците за насилствените сблъсъци и други свързани с тях нарушения в щата Ракхайн;

5. Призовава всички страни да намерят трайни начини за решаване на споровете между общностите и отново отправя своя призив към политическите сили да заемат ясна позиция в полза на едно плуралистично общество с приобщаващ диалог с местните общности;

6. Призовава правителството на Бирма/Мианмар да прекрати дискриминационните практики срещу общността рохингия; отново отправя своите призиви за изменение или отмяна на закона за гражданството от 1982 г., за да се гарантира равният достъп на общността рохингия до бирманско гражданство;

7. Призовава властите на Бирма да предприемат по-енергични действия по въпросите на гражданските права, по-специално достъпа до образование, разрешението за работа и свободата на движение за малцинството рохингия;

8. Призовава правителството на Бирма/Мианмар да предостави на агенциите на ООН и на хуманитарните НПО, както и на журналистите и дипломатите безпрепятствен достъп до хуманитарна помощ за всички засегнати групи от населението; освен това призовава властите на Бирма спешно да подобрят условията в лагерите за разселване на общността рохингия;

9. Призовава ЕС и държавите членки да предоставят хуманитарна помощ и да подкрепят правителството на Бирма в усилията му да стабилизира положението и да изпълни по-бързо програмите за реформи по начини, които укрепват принципите на правовата държава и зачитат правата на човека и политическата свобода;

10. Приветства предложението, направено от комисията по правовата държава на парламента на Бирма, и настоятелно призовава правителството незабавно да осъществи законодателните, институционалните и политическите реформи, необходими за прекратяване на сериозните нарушения на правата на човека в областите, засегнати от етнически и други въоръжени конфликти, и да предприеме действия срещу настоящата безнаказаност на продължаващите нарушения на правата на човека, особено там, където те се извършват от държавните сили;

11. Приветства освобождаването на 17 септември 2012 г. на 514 затворници, включително 66 политически затворници, и освобождаването на 19 ноември 2012 г. на 66 затворници, включително най-малко 44 политически затворници, в рамките на амнистия, която съвпадна с посещението на президента на САЩ Барак Обама в Бирма/Мианмар; призовава правителството на Бирма да освободи всички задържани поради техните убеждения, да изясни колко души все още са задържани и да предприеме стъпки за гарантиране на реинтегрирането на освободените затворници в обществото;

12. Приветства заключенията на Съвета относно Бирма/Мианмар от 23 април 2012 г., които включват временно прекратяване на ограничителните мерки, наложени на правителството, с изключение на оръжейното ембарго, както и желанието на ЕС да продължава своята подкрепа за прехода на страната; като се има предвид, че въпросите за правата на човека са от ключово значение за проблемите, предизвикващи загрижеността на ЕС: подкрепата за процеса на реформи, приноса за икономическото, политическото и социалното развитие и установяването на принципите на правовата държава и основните свободи, по-специално свободата на изразяване и на събирания, приветства във връзка с това неотдавнашното посещение на председателя на Европейската комисия и незабавното увеличаване на финансовите средства за хуманитарна помощ за 2012 г. с цел да се помогне на населението от щата Ракхайн;

13. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Бирма/Мианмар, на върховния представител на ЕС, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, на генералния секретар на АСЕАН, на междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на генералния секретар на Британската общност на нациите, на специалния представител на ООН по правата на човека за Бирма/Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

P7_TA-PROV(2012)0465

Положението на мигрантите в Либия

PE493.699

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно положението на мигрантите в Либия (2012/2680(RSP))

– като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

– като взе предвид ратификацията от Либия на 25 април 1981 г. на Конвенцията на Африканския съюз за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка,

– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите и протокола към нея за основаване на Африкански съд по правата на човека и народите, ратифицирани от Либия съответно на 26 март 1987 г. и 19 ноември 2003 г.;

– като взе предвид предишните си резолюции относно Либия, по-специално резолюцията си от 15 септември 2011 г.¹,

– като взе предвид пакета за Либия в рамките на ЕПС от 15 май 2012 г.,

– като взе предвид резолюцията си от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека и сигурността в региона на Сахел²,

– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 23 юли 2012 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад от Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политиката на сигурност³,

– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Либия от 13 юли 2012 г. и 3 ноември 2012 г.,

– като взе предвид доклада на генералния секретар относно мисията на ООН за подпомагане на Либия, приет на 30 август 2012 г.,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че Либия проведе първите си демократични и свободни избори през юли 2012 г. по забележително мирен и редовен начин; като има предвид, че на 9 август 2012 г. страната стана свидетел на първото в историята си мирно предаване на властта от Националния преходен съвет на Общия национален конгрес, на когото беше възложена задачата да приеме Конституция и други съществени законодателни реформи;

Б. като има предвид, че първото от повече от петдесет години либийско правителство, съставено след демократични избори, положи клетва на 14 ноември 2012 г.;

В. като има предвид, че Либия преживява следреволюционен период, изпълнен с предизвикателства, включващи широк кръг от проблеми, като се започне от сигурността (разоръжаване, демобилизиране и реинтеграция на бунтовническите милиции и реформа на националната армия, полицията, граничните и други сили за сигурност на държавата), националното помирение, преходната съдебна система, и прилагането на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, и се стигне до необходимостта от предприемане на много други реформи от ключово значение и до изграждането на демократични институции и демократична държава;

Г. като има предвид, че исторически Либия е разчитала на работници мигранти в сектори, включващи здравеопазване, образование, селско стопанство, услуги по домовете и почистване; като има предвид, че Либия все още е притегателен център за лица, търсещи убежище и бежанци от конфликтите в Африка, Азия и Близкия Изток;

Д. като има предвид, че възможностите на органите да контролират пристигането на хора по протежение на над 4 378 км от сухопътната граница на Либия са изключително ограничени;

Е. като има предвид, че между 1,5 и 2,5 милиона чуждестранни работници са работили в Либия по време на управлението на полковник Кадафи; като има предвид, че от началото на освобождението на 17 февруари 2011 г., много мигранти бяха принудително включени в наемнически групи по време на управлението на Кадафи и голям процент от тях в момента са задържани без съдебен процес или са напуснали страната; като има предвид, че по данни на Международната организация по миграция (МОМ), към края на ноември 2011 г. около 800 000 мигранти вече са напуснали страната, отпътувайки към съседни държави, но много от тях са се върнали или други са пристигнали междувременно;

Ж. като има предвид, че в Либия срещу мигрантите, лицата търсещи убежище и бежанците редовно се извършват злоупотреби и нарушения на правата на човека, и като има предвид, че чужденци без документи продължават да бъдат изложени на опасност от експлоатация, расизъм, произволно задържане, нанасяне на побой и мъчения, включително в места за задържане;

З. като има предвид, че чужденците в Либия все още са особено уязвими по отношение на злоупотребите поради вакуума в сигурността, разпространението на оръжия, липсата на национално законодателство относно убежището и относно работниците мигранти, неподходящата съдебна система и слабото управление; като има предвид, че чужденците, включително бременни жени, жени с малки деца и непридружени деца са задържани заедно с възрастни, масово в места за задържане, специално предназначени за нелегални мигранти или директно от милицията;

И. като има предвид, че неотдавнашните доклади, съставени от Международна федерация за правата на човека, Migreurop, Амнести интернешънъл и Правосъдие без граници за мигранти (JWBM), въз основа на редица разследвания в Либия през юни 2012 г., изтъкват повтарящи се случаи на малтретиране на мигранти, задържани в осем места за задържане в Куфра, Триполи, Бенгази и района на планината Нафуза;

Й. като има предвид, че Либия все още не е ратифицирала Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците;

К. като има предвид, че ВКООНБ въпреки че понастоящем присъства в страната, все още няма узаконен статут в Либия;

Л. като има предвид, че някои държави членки възобновиха преговорите с Либия относно контрола на миграцията;

М. като има предвид, че изцяло функциониращо и демократично правителство в Либия е предпоставка за преговори с ЕС, ООН и другите международни партньори по споразумения за сътрудничество с Либия;

1. Приветства встъпването в длъжност на първото либийско правителство, чиято легитимност произтича от демократични избори и насърчава членовете на правителството да действат решително за изграждане основите на демократична, отчетна и функционираща държавна структура в Либия; призовава международните фактори, най-вече ЕС, да бъдат готови да помогнат на либийското правителство и на Общия национален конгрес в тази сложна задача;

2. Призовава Либия да приеме и приложи законодателство, съобразено с международните й задължения, най-вече по отношение на гарантирането на спазването на универсалните права на човека; признава все пак, че такива усилия изискват време, като се има предвид, че новоизбраното правителство съвсем наскоро положи клетва; признава, че преодоляването на разрушителното наследство от режима на Кадафи ще наложи решителни действия и подходящо обучение до установяването на изцяло отчетна, основана на права правова, съдебна система и система на сигурност;

3. Изразява загриженост по повод изключително уязвимото положение на сигурността и правата на човека на чужденци, които в момента се намират в Либия, най-вече онези от тях, идващи от Африка на юг от Сахара и Източна Африка, които търсят работа или политическо убежище и онези от тях, които все още са в затвор; изразява особена загриженост по повод условията на живот на мигрантите, задържани в центрове за задържане, особено в Куфра, Триполи, Бенгази и района на планината Нафуза;

4. Изразява дълбока загриженост по повод екстремните условия, при които са задържани чужденци, в това число жени и деца, като много от тях са жертви на сексуално насилие и насилие, основано на пола, и по повод невъзможността им да се позоват на подходяща правна уредба и защита, което води до задържане без определен срок и до липса на възможност да обжалват решение за принудително отвеждане;

5. Настойчиво призовава либийските органи да защитят всички чуждестранни граждани, независимо от имигрантския им статут, от насилие, експлоатация, заплахи, сплашване и злоупотреба;

6. Призовава правителството на Либия и Общия национален конгрес да предоставят на всички национални и местни структури подходящо законодателство и инструкции, с цел да гарантират справедливо отношение, недопускане на дискриминация и необходимата защита за всички бежанци, лица, търсещи убежище и мигранти, като специално внимание се обърне на правата, свързани със сигурността и правата на жените и децата;

7. Очаква от новите либийски органи да ратифицират без забавяне Конвенцията на ООН от 1951 година за статута на бежанците и протокола към нея от 1976 година, и да приемат законодателство относно убежището, съобразено с международното право и стандарти;

8. Призовава новите либийски органи незабавно да предоставят законов статут на ВКООНБ и да улеснят работата му; насърчава по-тясно сътрудничество между ЕС, ВКООНБ и други агенции на ООН, развиващи дейности при постконфликтни ситуации;

9. Призовава новите либийски органи да улеснят работата на всички организации, които могат да помогнат за защита и подкрепа на лицата, търсещи убежище, бежанците и мигрантите;

10. Призовава Либия да приложи законодателство с цел да регулира влизането и престоя на чужденци в страната, включително функционирането на системата за предоставяне на убежище; призовава ЕС да предостави на Либия и на съседните й държави, техническа и политическа подкрепа при изпълнение на тази задача, включително мерки за подобряване на настоящите места за задържане;

11. Приканва Либия да предостави легален статут на работниците мигранти в Либия, като им осигури цялостна защита на техните човешки права, включително трудови права, в съответствие с приложимите стандарти на МОТ;

12. Приканва ЕС и неговите държави членки да действат внимателно при преговорите по бъдещи споразумения за сътрудничество и споразумения за контрол на миграцията с новите органи на Либия, като гарантират, че посочените споразумения включват ефективни механизми за наблюдение на защитата на правата на човека на мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище;

13. Призовава чуждестранните компании, развиващи дейност в Либия, най-вече европейските дружества, да гарантират цялостно съответствие с корпоративната им социална отговорност като принципна политика, приложима спрямо дейностите им, която гарантира реализиране на корпоративната социална отговорност, най-вече по отношение на работниците мигранти;