Публично-частно сътрудничество

33. Подчертава решаващата роля на значимото и допълващо се сътрудничество в областта на кибернетичната сигурност между публичните органи и частния сектор както на равнище ЕС, така и на национално равнище, с цел създаване на взаимно доверие; съзнава, че по-нататъшното подобряване на надеждността и ефективността на съответните публични институции ще допринесе за изграждането на доверие и за споделянето на информация от критично значение;

34. Призовава партньорите от частния сектор при разработването на нови продукти, устройства, услуги и приложения да обмислят решения за заложена още при проектирането сигурност и стимули за онези, които разработват нови продукти, устройства, услуги и приложения със заложена при проектирането сигурност като основна характеристика; призовава при сътрудничеството с частния сектор да съществуват минимални стандарти за прозрачност и механизми за търсене на отговорност с цел предотвратяване и борба с кибернетичните атаки;

35. Подчертава, че защитата на критичната информационна инфраструктура е включена в Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в контекста на повишаване на степента на сигурност за гражданите и предприятията в кибернетичното пространство;

36. Призовава за създаването на постоянен диалог с тези партньори относно най-доброто използване и устойчивостта на информационните системи и споделянето на отговорността, необходимо за сигурното и правилно функциониране на тези системи;

37. Счита, че държавите членки, институциите на ЕС и частният сектор, в сътрудничество с ENISA, следва да предприемат стъпки за увеличаване на сигурността и целостта на информационните системи, за предотвратяване на атаки и за минимизиране на последиците от атаките; подкрепя Комисията в усилията й да изготви минимални стандарти за кибернетична сигурност и системи за сертифициране за компаниите, както и да осигури правилните стимули за насърчаване на усилията на частния сектор за повишаване на сигурността;

38. Призовава Комисията и правителствата на държавите членки да насърчават частния сектор и участниците от гражданското общество да включат управлението на кибернетични кризи в своите планове за управление на кризи и анализ на риска; призовава освен това за въвеждане на обучение за повишаване на осведомеността относно важните въпроси на кибернетичната сигурност и кибернетичната хигиена за всички членове на своя персонал;

39. Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки и съответните агенции и органи, да разработят рамки и инструменти за една система за бърз обмен на информация, която да гарантира анонимност при докладване на кибернетични инциденти за частния сектор, да даде възможност на участниците от публичната сфера да бъдат постоянно информирани и да предоставя помощ, когато е необходимо;

40. Подчертава необходимостта ЕС да улесни развитието на конкурентен и иновативен пазар за кибернетична сигурност в ЕС с цел да се даде по-добра възможност на МСП да работят в тази област, което ще допринесе за даване на тласък на икономическия растеж и за създаване на нови работни места;

Международно сътрудничество

41. Призовава ЕСВД да предприеме активен подход по отношение на кибернетичната сигурност и да интегрира аспекта за кибернетичната сигурност във всички свои действия, особено по отношение на трети държави; призовава за ускоряване на сътрудничеството и обмена на информация за това, как да се подходи към въпросите на кибернетичната сигурност с трети държави;

42. Подчертава, че доизграждането на цялостна стратегия на ЕС за кибернетична сигурност е предварително условие за създаването на ефективно международно сътрудничество в областта на кибернетичната сигурност, което се налага от трансграничната природа на кибернетичните заплахи;

43. Призовава тези държави членки, които все още не са подписали или ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство (Конвенцията от Будапеща), да го направят без по-нататъшно отлагане; подкрепя Комисията и ЕСВД в техните усилия за популяризиране на конвенцията и нейните ценности сред трети държави;

44. Съзнава необходимостта от международно договорена и координирана реакция спрямо кибернетичните заплахи; във връзка с това призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да поемат водеща роля на всички форуми, по-специално в ООН, като полагат усилия за постигане на по-широко международно сътрудничество и окончателно споразумение относно определяне на общо разбиране за нормите на поведение в кибернетичното пространство, както и да насърчават сътрудничеството за разработване на споразумения за контрол над кибероръжията;

45. Насърчава обмена на знания с държавите от групата БРИКЮ и други държави с бързо развиващи се икономики в областта на кибернетичната сигурност, с цел да се проучат евентуални общи реакции на нарастващата кибернетична престъпност и кибернетичните заплахи и атаки както на гражданско, така и на военно равнище;

46. Настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да предприемат активен подход в рамките на съответните международни форуми и организации, по-специално на ООН, ОССЕ, ОИСР и Световната банка, с цел прилагане на съществуващото международно право и постигане на консенсус относно нормите за отговорно поведение на държавите по отношение на кибернетичната сигурност и отбрана и чрез координиране на позициите на държавите членки с оглед насърчаване на основните ценности и политики на ЕС в областта на кибернетичната сигурност и отбрана;

47. Призовава Съвета и Комисията в рамките на своите диалози, отношения и споразумения за сътрудничество с трети държави, по-специално тези, които предвиждат сътрудничество или обмен в областта на технологиите, да настояват за минимални изисквания за предотвратяване и борба с кибернетичната престъпност и кибернетичните атаки, както и за минимални стандарти в областта на сигурността на информационната система;

48. Призовава Комисията да улесни и подпомогне третите държави, ако е необходимо, в техните усилия да изградят своя капацитет за кибернетична сигурност и кибернетична отбрана;

Сътрудничество с НАТО

49. Отново заявява, че въз основа на своите общи ценности и стратегически интереси ЕС и НАТО носят специална отговорност и притежават капацитет да се справят с нарастващите предизвикателства в сферата на кибернетична сигурност по-ефективно и в тясно сътрудничество чрез търсене на възможно допълване, без дублиране и при зачитане на съответните им отговорности;

50. Подчертава необходимостта от обединяване и споделяне на практическо равнище, като има предвид допълващия се характер на подхода на ЕС и НАТО спрямо кибернетичната сигурност и отбрана; подчертава необходимостта от по-тясна координация, особено относно планирането, технологиите, обучението и оборудването по отношение на кибернетичната сигурност и отбрана;

51. Призовава настоятелно всички съответни органи в ЕС, занимаващи се с кибернетична сигурност и отбрана, въз основа на съществуващите допълващи се дейности по развитието на отбранителна способност, да задълбочат своето практическо сътрудничество с НАТО с оглед обмен на опит и знания относно това, как да се изгради устойчивост за системите на ЕС;

52. Счита, че ЕС и САЩ следва да задълбочат взаимното си сътрудничество за противодействие на кибернетичните атаки и престъпления, тъй като това е приоритет на трансатлантическите отношения след срещата на високо равнище между ЕС и САЩ в Лисабон през 2010 г.;

53. Приветства създаването на работна група ЕС–САЩ относно кибернетичната сигурност и кибернетичните престъпления, осъществено на срещата на високо равнище между ЕС и САЩ през ноември 2010 г., и подкрепя усилията на тази група да включи въпросите на кибернетичната сигурност в трансатлантическия политически диалог;

54. Приветства създаването съвместно от Комисията и правителството на САЩ, в рамките на работната група ЕС–САЩ, на обща програма и пътна карта за съвместни/синхронизирани трансконтинентални кибернетични учения през периода 2012/2013 г.; отбелязва първото кибернетично атлантическо учение през 2011 г.;

55. Подчертава необходимостта както за САЩ, така и за ЕС, като най-големи източници на кибернетично пространство и потребители, да работят заедно за защита на правата и свободите на техните граждани да използват това пространство; подчертава, че макар националната сигурност да е първостепенна задача, кибернетичното пространство следва да бъде гарантирано, но също и защитено;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0458

Ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия

Комисия по външни работи

PE489.485

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия (2012/2095(INI))

– като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално членове 42 и 43,

– като взе предвид член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно гражданската защита и член 214 относно хуманитарната помощ,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно дипломатическата дейност на ЕС в областта на климата от 18 юли 2011 г.¹,

– като взе предвид съвместния документ за размисъл на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно дипломатическата дейност в областта на климата от юли 2011 г.²,

– като взе предвид съвместния доклад от 2008 г. относно изменението на климата и международната сигурност, представен на Европейския съвет от върховния представител Хавиер Солана и Европейската комисия, и последвалите препоръки³,

– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „За европейски сили за гражданска защита: помощ за Европа“, от май 2006 г.,

– като взе предвид решението на Съвета от 8 ноември 2007 г. за създаване на общностен механизъм за гражданска защита⁴, съобщението на Комисията, озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“, от 26 октомври 2010 г., (COM(2010)0600) и своята резолюция от 27 септември 2011 г.⁵,

– като взе предвид предложението за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза от 20 декември 2011 г. (COM(2011)0934),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 2008 г. относно Европейския съюз и арктическия регион (COM(2008)0763) и своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север¹,

– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС²,

– като взе предвид заключенията от проведената през октомври 2011 г. в Берлин конференция, озаглавена „От преговори за климата към дипломация за климата“, и от проведената през март 2012 г. в Лондон конференция, озаглавена „Диалог на тема климата и сигурността за 21 век“,

– като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно изменението на климата и международната сигурност от юли 2011 г.³,

– като взе предвид докладите на Програмата на ООН по околната среда от 2011 г. и 2012 г., озаглавени „Сигурност на прехраната: изменение на климата, конфликт и миграция в Сахел“⁴,

– като взе предвид документите на ООН относно сигурността на хората и отговорността за защита⁵,

– като взе предвид Насоките на ООН за използване на военни и граждански сили и средства за защита при помощ при бедствия — „Насоки от Осло“⁶, и Насоките на Междуведомствения постоянен комитет (IASC) относно използването на военни и граждански сили и средства за защита за подкрепа на хуманитарните дейности на ООН при сложни извънредни ситуации,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (SEC(2007)0781, SEC(2007)0782, COM(2007)0317) и съвместната декларация „ Към постигане на Европейски консенсус относно хуманитарната помощ“⁷,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0349/2012)

Общи бележки

1. Отбелязва отражението на изменението на климата върху глобалната сигурност, мира и стабилността;

2. Изразява съжаление, че през последните четири години въпросът за изменението на климата като най-голямата заплаха пред глобалната сигурност беше засенчен в обществения дебат от икономическата и финансовата криза, което също така представлява непосредствена глобална заплаха;

3. Счита, че увеличаването на екстремните метеорологични събития в последните години увеличава разходите на глобалната икономика не само за развиващите се страни, но и за света изобщо, както под формата на преки разходи за възстановяване и подкрепа, така и на непреки разходи за увеличаване на застраховките и за по-високи цени на продуктите и услугите; подчертава, че тези събития също така представляват влошаване на някои заплахи за международния мир и човешката сигурност;

4. Посочва, че допълнително утежнените от изменението на климата природни бедствия са силно дестабилизиращ фактор, особено за уязвимите държави; при все това отбелязва, че досега никой конфликт не е бил породен изключително от изменението на климата; подчертава, че населението с влошаващ се достъп до прясна вода и храни вследствие на природни бедствия, влошени от изменението на климата, е принудено да мигрира, което натоварва икономическите, социалните и административните възможности на някои и без това уязвими региони или на по-слабо развитите държави и по този начин води до конфликти и отрицателни последствия за цялостната сигурност; припомня, че тези събития създават конкуренция между общностите и държавите за оскъдните ресурси;

5. Признава, че сериозните кризи могат да бъдат предвиждани и следва да бъдат предотвратявани чрез прилагане на широкообхватен подход, който да включва сфери на политиката, използващи докрай наличните инструменти на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и политиките за хуманитарната помощ и помощта за развитие; отбелязва също така, че НАТО беше в центъра на първия международен отговор на предизвикателствата пред екологическата сигурност през 2004 г., когато Алиансът заедно с пет други международни агенции¹ създаде Инициативата за околната среда и сигурността (ENVSEC) за разглеждане на екологически въпроси, които заплашват сигурността в някои уязвими региони;

6. Отчита значението на критичната инфраструктура, която осигурява подкрепа за ОПСО;

7. Признава, че въпреки че разглеждането на изменението на климата от перспективата на връзката му със сигурността може да бъде положително, то е само един компонент от действията на ЕС относно изменението на климата, които се опитват да използват политически и икономически инструменти за смекчаване и адаптиране към изменението на климата;

8. Посочва, че в своите стратегии, политики и инструменти за външни действия ЕС следва да взема предвид въздействието на природните бедствия и изменението на климата върху международната сигурност; припомня освен това, че във връзка с природните и други бедствия е важно да се обърне специално внимание на жените и децата, които са особено уязвими при кризи;

9. В тази връзка припомня мандата на Комисията за хуманитарна помощ и гражданска защита и подчертава необходимостта съществуващите инструменти да се доразвият и укрепят;

10. Отново потвърждава значението във връзка с това на ограничаването на рисковете от бедствия, за да се намали въздействието на кризите върху уязвимите части от населението;

11. Отбелязва, че е особено важно анализът на въздействието на обусловените от климата кризи и природните бедствия, които са резултат от тях, да се включи в стратегиите и оперативните планове на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) преди, по време и след евентуалното възникване на природни или хуманитарни кризи, и да се разработят резервни планове за смекчаване, насочени към регионите, които са най-силно изложени на риск, като едновременно с това се спазват хуманитарните принципи, залегнали в Договора от Лисабон; също така призовава за практическо сътрудничество, като например съвместни учения;

12. Подчертава, че изграждането на ефективен отговор на последствията от изменението на климата не трябва само да подобрява предотвратяването на конфликти и управлението на кризи, но също така да подобрява възможностите за анализ и ранно предупреждение;

13. Припомня, че Договорът от Лисабон изисква от Съюза да развие граждански и военни способности за международно управление на кризи в целия обхват на действията, посочени в член 43 от него, по-специално предотвратяване на конфликти, хуманитарни и евакуационни мисии, мисии за съвет и помощ във военната област, умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти; в същото време е на мнение, че следва да се избягва припокриването на инструменти и че следва да се направи ясно разграничение между инструментите от и извън обхвата на общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с членове 196 и 214 от ДФЕС; повтаря необходимостта да се избягва всякакво припокриване с добре установените инструменти за хуманитарна помощ и гражданска защита, които са извън мандата на ОПСО;

14. Признава, че военните структури имат капацитет и активи в екологическото разузнаване, оценката на риска, хуманитарната помощ, помощта при бедствия и евакуациите, които имат решаваща роля при ранно предупреждение, свързано с изменението на климата управление на кризи и реагиране при бедствия;

15. Посочва, че Договорът от Лисабон въвежда нови разпоредби (членове 21—23, 27, 39, 41, параграф 3, 43—46 от ДЕС), по-специално свързаните с началния фонд, определен в член 41, параграф 3, и че те все още трябва да бъдат приложени;

16. Изтъква, че ЕС следва да се ангажира допълнително с ООН, Африканския съюз и ОССЕ, включително в контекста на ENVSEC (Инициативата за околната среда и сигурността), за споделяне на анализи и съвместно справяне с предизвикателствата на изменението на климата;

17. Подчертава ценността на взаимодействието между гражданските и военните усилия при кризи като тези в Хаити, Пакистан и Ню Орлиънс; счита, че тези взаимодействия са доказали как военните сили могат да осигурят ценен принос при обусловените от климата кризи и природни бедствия чрез предоставяне на пряка и навременна помощ на засегнатите области и населения;

18. Приветства факта, че изменението на климата става все по-централна тема в обсъждането на глобалната сигурност, особено след 2007 г., когато Съветът за сигурност на ООН за пръв път обсъди изменението на климата и неговите последствия за международната сигурност; приветства усилията на ЕС и на правителствата на държавите членки да повдигнат въпроса в рамките на Съвета за сигурност на ООН през юли 2011 г. и в заключенията на Съвета по външни работи относно дипломатическата дейност на ЕС в областта на климата;

Нуждата от политическа воля и действия

19. Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), като отговорен за провеждането на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза:

a) когато е целесъобразно, да взема предвид изменението на климата и природните бедствия и техните последствия за сигурността и отбраната при анализа на кризи и заплахи от конфликти;

б) да оцени кои държави и/или региони са потенциално най-застрашени от конфликти и нестабилност в резултат от изменението на климата и природните бедствия; да направи списък на такива държави/региони; като част от годишните доклади за ОВППС да предостави информация относно изпълнението на политиките и инструментите на ЕС, които са насочени към разглеждане на тези предизвикателства в държавите/регионите от списъка;

в) да увеличи практическите възможности на ЕС за предотвратяване на конфликти, управление на кризи и възстановяване след кризи; да координира отблизо усилията си с тези на Комисията и политиката на ЕС за развитие във връзка с необходимостта от подпомагане на държавите партньори, когато става въпрос за устойчивост на изменението на климата и други измерения на приспособяването към изменението на климата;

г) да приспособи съответно, в тясно сътрудничество с Комисията, дългосрочните планове на ЕС за развиване на граждански и военни способности и възможности;

20. Счита, че ЕС трябва да изготви списък с предизвикателствата, пред които е изправен в области като арктическия регион, Африка, арабския свят и Хималаите и Тибетското плато („Третия полюс“), по-специално потенциала за конфликти за водните ресурси;

21. Подчертава значението на продължаването и засилването на помощта за развитие и хуманитарната помощ на ЕС, която е насочена към приспособяване, смекчаване, реагиране, устойчивост, облекчаване и развитие в период след кризи във връзка с обусловени от климата кризи и природни бедствия; отбелязва значението на инициативи като намаляването на риска от бедствия и обвързването на помощта, възстановяването и развитието и призовава Комисията да включи тези програми и действия в хуманитарната помощ и по-специално в помощта за развитие; приветства предложената засилена роля на механизма за гражданска защита на ЕС, особено извън Европейския съюз;

22. Приветства Инициативата за околната среда и сигурността (ENVSEC) на UNDP, UNEP, ОССЕ, НАТО, Икономическата комисия на ООН за Европа и Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа¹, която е насочена към справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на хората и околната среда, като предлага на страните в Централна Азия, Кавказ и Югоизточна Европа комбинирания експертен опит и ресурсите на тези организации; отбелязва, че цялостното изпълнение на ENVSEC все още е ограничено, но че досега тя служи като важен инструмент за институционална координация и като входна точка за улесняване на процесите на интегриране;

23. Подчертава, че ЕС следва да работи с ключовите региони в риск и най-уязвимите държави, за да засили способността им да се справят; подчертава, че ЕС би могъл в още по-голяма степен да включи приспособяването и устойчивостта на изменението на климата в регионалните стратегии на ЕС (например Стратегията ЕС—Африка, Барселонския процес, Черноморското взаимодействие, Стратегията ЕС—Централна Азия и Плана за действие за Близкия Изток);

24. Призовава ЗП/ВП и Комисията да включат потенциалните ефекти от изменението на климата върху сигурността в най-важните стратегии, политически документи и финансови инструменти за външна дейност и ОПСО; ;

25. Обръща внимание на факта, че енергийната сигурност е тясно свързана с изменението на климата; счита, че енергийната сигурност трябва да бъде подобрена чрез намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива като тези, внасяни от Русия по тръбопроводи; припомня, че тръбопроводите ще станат уязвими на спукване при топенето на дълбоко замръзналата земя, и подчертава, че трансформацията на Арктика е едно от сериозните въздействия от изменението на климата върху сигурността на ЕС; подчертава необходимостта да се разгледа този умножаващ риска фактор чрез засилена стратегия на ЕС за Арктика и чрез засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, която намалява значително зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин подобрява позицията му по отношение на сигурността;

26. Призовава Европейската агенция по отбрана (ЕАО) и въоръжените сили на държавите членки да развиват зелени и отчитащи енергийните аспекти технологии, като използват докрай потенциала, предлаган от възобновяемите енергийни източници;

27. Приветства неотдавнашните опити за засилване на координацията между НАТО и ЕС в областта на развиването на способности; признава нуждата от определяне на предимствата на сътрудничеството за двете организации при спазване на специфичните за тях отговорности; подчертава необходимостта от установяване и създаване на взаимодействие по отношение на проектите за обединяване и споделяне и проектите за интелигентна отбрана (НАТО), които биха могли да бъдат реализирани в отговор на природни бедствия и обусловени от климата кризи;

28. Призовава ЗП/ВП да използва пълния потенциал на Договора от Лисабон и възможно най-бързо да внесе предложения за изпълнение на началния фонд (член 41, параграф 3 от ДЕС) по отношение на възможни бъдещи проекти за обединяване и споделяне, съвместни способности и съвместен постоянен запас от оборудване за операции по граждански кризи;