Съдържание: пролог по следите на мистерията време



страница11/19
Дата02.05.2017
Размер2.98 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   19

* * *

,Да не робуваме на суеверия!" - Това навярно ще ни призоват премъдрите управници. Но нима от Роди­ната трябва да бъде изтръгната тази или по-голяма част, та да се постреснем? Такова страшно хоро да ни залюлее? Не е ли по-разумно правителството да реагира сега? Да откликне и Православната църква за единението на народа? Или трябва да стигнем до дъното на предречената трагедия, която да ни обе­дини?

Свидетели сме на плавно, почти незабележимо сбъдване на предсказания, направени отпреди 40 го­дини. Можем ли да си позволим безразсъдството стра­ната ни още повече да осиротее?

Никой не ни принуждава да вярваме в пророчест­ва. Но още по-нелепо е да съзираме накъде ни водят "съвременните титани на политическия небосклон", а да не можем нищичко да променим. Слава Севрюкова деликатно подготвя за поредно мъченичество, пре­ди да ни е затресло страховитото юдинско хоро за пог­ребване страната ни на части. Ванга в своите прозре­ния неведнъж също подчертава - трябва да се пазим от Турция. Може би, все още не е късно да се осуети зловещата катастрофа, надвисваща в мирно време.

Тревожните прозрения не рамкират края на държа­вата. Не са и начало на края, а част от края на нача­лото на едно зреещо зло. Останалото зависи, колкото банално да е, от нас. Предците ни винаги са отблъск­вали нашествениците. Съпротивата срещу чужди до-могвания не трябва да престава. Но колцина са здравомислещите? И кой им обръща внимание?

Нека управниците не се самозабравят, че пишат историята. Впрочем, когато го правят, то е с кръвта на подвластните им. Дали бъдещето ще е снизходително към тях и техните грехове? Може би, единствено на­мерят ли сили да не допуснат сбъдването на едни от най-мрачните пророчества.

За задаващите се крупни световни бедствия (обект на следващата глава) Слава и Ванга са единодушни - слабо ще засегнат нашата страна.

Пренасяйки се напред във времето, след разрази­ли се природни катаклизми пред Слава Севрюкова се откриват огромни обезлюдени пространства. Някъде по височините около Стара Загора съзира момче с фес на главата - около 12-13 годишно. Смазващото по своята апокалиптичност видение за бъдещето на Родината с болка е споделено пред Мария и Тотка Анастасови.

Дотам ли ще стигнат сепаратистите? Здравият раз­ум не го побира.

Да, част от територията ни, според прорицателка-та, предстои да бъде завладяна от чужденци. Може би, по мирен път (още по-юдинско!) югоизточната рискова област ще добие административен суверени­тет. Независимо как ще се стигне до поредната огромна загуба, едва тогаз по тъжна ирония на съдбата ще бъде прекъсната "тежката ни орисия на вечно губещи".

Но нима юнакът балкански е толкова заспал, да чака пагубния черен час? Да изтръгнат от Родината жива плът, та "от сън дълбок да се пробуди"?...



* * *

Четиридесет и пет години вдъхновено ни водеха през "червената" пустиня управници към розови бъднини, за да се затрият свидетелите на капиталистическия живот. Още 45 ли ще кретаме към "обетованата земя", предвождани от техните наследници, за да си отидат и свидетелите на "тоталитарното минало"?

Къде ще се озовем, устремени към химери, за кой ли път изгряващи в розово? Мъдреците съветват: „Преди да направиш крачка, обърни се. Виж откъде си поел".

Какво са решили да сторят с нас "родолюбивите" експериментатори? Казват - водели ни към рая. Меж­ду рая и рая разликата е едно ударение...

Мъчителни въпроси. Стискани зад зъбите с години. Кореспондират с други, още по-трудни. Бидейки тол­кова "успешно управлявани", задължително ли е да живеем с чувство на страх? Ужасяващ, изтъкан от не-известности. Особено след "Промяната".

Свободният човек с необременено съзнание не е податлив на манипулация. Така е при демократичните народи. Такива ли сме? „Историята - според Хегел - се повтаря. Първият път като трагедия, втори­ят като фарс." Ако сме изживели трагедията, фарсът ли предстои?

Когато "нахлу демокрацията", изкушена от дъха на свободата, най-жизнената част на народа ни, като по стародавна традиция се разля по света. Та оттам да въз­диша и страда за бавно ликвидиращата се наша дър­жавност. Не е ли това Третото ни велико преселение?

Патриотите в Родината мръзнахме по митинги, шествия, бдения - убедени, че е за добро. И какво? -Затънахме до шия в див капитализъм. В най-изроден вид - тоталитарен, с маска на демокрация.

В ново антибългарско посткомунистическо време, звучно ашладисано под звънката примамлива демо­кратична магия. Кой знае, може да настъпи и самата демокрация някога в истинския си блясък, с цялата си мощ. Някога...

* * *

Едно последно нелеко предвиждане. Слава Севрюкова предрича (прогнозата е от началото на 1990 г):

- Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език. От най-старите народи в Европа сме, няма да ни затрият.

(Още в началото на деветдесетте години на мина­лия век сибилата предупреждава за "опити за затриване" - б. а.)

И уверено продължава:

- Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани сме. Други народи ще се заличат, ние не.

С мрачните прогнози до тук. Ред е на оптимис­тичните.


  • Въпреки упадъка - продължава пророчицата, - трябва да се гордеем с народността си. Открай вре­ме сме изпращали в забвение най-страшните пороби­тели. Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почита­ни в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!

  • На Земята винаги има две крайности - Светлина и Тъма - продължава прорицателката. - Те владе­ят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла не­прогледна Тъма, но по-често благоденства томителна Светлина. Душите, въплътени на българска земя, се извисяват. Племето ни, подобно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюира­ли, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте, в сравне­ние с другите народи. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.

Прабългарите са вярвали в единосъщния Тангра. Не е от значение как го зоват, Бог е един. В Библия­та е казано; „Последните ще бъдат първи". Помне­те - от България ще поеме по земята голяма Мъд­рост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест. Колкото до славяните, на тях принадлежи Бъ­дещето.

Положението в страната, за голямата психотроничка, предстои да се промени. Въпреки изпитанията, сред грохота на слава и падения, България ще остане. За да пребъде!

ДАЙ БОЖЕ!



* * *

За "царуващия в последните години Апокалипсис" Севрюкова се изразява така: „Трябва повече да обича­ме реда на Бога. Ред, който непосветените наричат хаос."

В словата на пророчицата прозира оптимизъм. При една, както узнахме, нелека карма.

Ще изтекат черните времена - споделя тя пред Милена Нейкова. - В България нещата ще се проме­нят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.



Като прогонени от подивели ветрове, ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея. Затова ви казвам: гласувайте, кой как желае, но гласувайте! Отреденото ще стане, ала всеки трябва да поеме и лична отго­ворност, за да извърши България своята нелека мисия!"

Блесва светлинка в тунела. Не бива да гасне на­деждата. Ама и тунелът си го бива...



"Любими водачи" за кой ли път ни залъгват със светло бъдеще - с участие в блокове и съюзи, които щели да издигнат нивото ни на живот. (Докога обла­гите ще са все в бъдеще време? А "избраниците" ще получават сега своя свещен дял.) Та тези "титани на родолюбието" издигат нивото на живота (своя). И по­жизнено окупират телевизионния екран, да не би слу­чайно да ги забравим.

Аферим!


Нека трезво разсъждаваме. България е била, е, и ще си остане бедна страна. Затова блоковете и империите, към която се закрепва, безславно се разклащат и рушат. Повечето отдавна вече са за­личени от атласа. Сред тях са здраво стъпилата на три континента могъща Византия, всяващата респект имперска Турция, военизираната, разрастваща се на­цистка Германия, непобедимият доскоро "по-голям брат" СССР. Кой е наред?

Полза от бедни съюзници няма. А ние ще тънем в нищета, докато милионерите чисти като ангели "раз­криват" досиетата си. Докога?



* * *

В разговор с инженер Стамен Стаменов, прези­дент на Асоциация "Феномени", Слава Сеерюкова пророкува за бъдещето на страната (цитирам по не­гови спомени): „Държавата ще се срине. Ще се из­редят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив - ще я крадат. Ще минават тия, ония... И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 го­дина. България - завършват предсказанията - ще се изправи на крака едва тогаз."

Подобни прогнози прорицателката споделя и пред Красимира Шопова още преди 10.11.1989 година: „С Промяната много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане жена. (В случая не уточнява годината - б. а.) Ще възвърне в политическия живот истинското родолюбив и забравените изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим раз­цвет във всички области."

Нищо чудно да се наложи да ни спасява жена, щом крехките кавалери на честта се боят от истината. И чудо - начело да застанат справедливи управленци, които да не сриват държавата. Или тя вече дотам ще е плячкосана и грохнала, та няма да има какво да се задига?



Слава Севрюкова успокоява: „Ще настане чудо през XXI век в Родината." (Земният ни още неокра-ден докрай рай -б. а.)

Все някога ще изгрее Българската пролет. Все някой ще трябва да измие позорния срам, благозвучно наречен "Преход".

До какво е сведена държавата ни в съвременния й вариант - чистилище или ад? Тя - шампион в Страс­бург - дванадесет хиляди несправедливо ощетени по­даници от години водят дела срещу нея. В отпор на незаконни действия на родни управленци срещу тях.

Нима заради нечия бедна култура и наивитет в из­бора не ни подвеждаха? Волно или неволно не ста­вахме ли съучастници във великото разорение? Не успяха ли да направят точно това с нас хитроумните балкански политиканчета? Какво читаво и чисто дадо­ха в най-ново време на народа в нравствения СПИН на покварата, освен неизбежния прием в Евросъюза!

Болезнено трудно е да си простим грешките. За­туй ли не желаем да гласуваме, омерзени от отврати­телния сурогат, представян за демокрация от родните демокраДЦи? От години не се говори откровено, нито излиза цялата истина за положението в България. Спестява се порочността, по която се реализира така наречената "Промяна".

А нима може да съществува реална демокрация без референдум! Нормално е след събиране опреде­лен брой подписи от населението по кой да е значим общодържавен проблем, решението му да се узакони. Глас народен - глас божи. Той да е подплатен със за­конодателна сила. С него да се сменят неудачни пра­вителства. А не, въздишайки, да броим стотинчиците за деня и... дните им. Докато овластените, обкръжени с верни социолози, се кипрят от синия екран, кичей­ки се с измислени заслуги. (Телевизорът за родните "богоизбрани" комай замени огледалото.) Затова, че народът мило протягал ръце към тях и си ги искал от­ново и отново, ама все тях на власт (може и под нови абревиатури). Че не можел да диша без миличките им физиономии и тези на услужливите им протежета от уж противниковите партии. Т е. - пак тях.

Всеобщото свободно допитване до населението ще намали разрастващата пропаст между управляващи и управляеми. С референдумите ще приключи профа-низираната имитация на демокрация. Ще се ограничи корупцията и масовото неизпълнение на предизборни лозунги и обещания. Тогава, объркани, "любимите" довчера олигарси, открай време водещи слугинска политика към наложения отвън "най-голям брат", но не и към избралите ги, ще отстъпят място на други, по-достойни. Или, респектирани от гнева народен, щат не щат, ще се променят. Ако не - прав им път - да си ходят!

Нормално ли е при реална демокрация тази тема да не е отворена дори за дискусии? Да се бяга от ре­ферендума като дявол от тамян? Не прозират ли гузни съвести? С вечната боязън да не се изпусне още тлъс­тия, недооглозган докрай кокал?



Защо ежедневно не се заснемат по телевизията и строго дамгосват публично депутатите, гласува­ли с чужди карти? Къде са независимите народни съ­дилища за контрол над самозабравения политически елит?

Най-добрият учител, според тибетците, е вра­гът. Той ни учи на търпение." Господи, какво богат­ство в милата Родина на люде, работещи за нашето усъвършенстване!...

Не е ли време да изберем не хлевоусти бърборков-ци, без чувство за свян, а водачи с реални заслуги, отговорност и поне мъничко МИЛОСТ КЪМ НАРОДА?

Нещата в България ще се оправят единствено тогава, когато и ние се оправим" - пророкува за бъ­дещето на страната, допълвайки Слава Севрюкова, Вера Кочовска.

Независимо дали са червени, сини, оранжеви, жълти, народът все повече разбира - истинският цвят на досегашните ни "закрилници" е катранен. Така е, смесят ли се цветовете в политическото бояджий­ство. Назрява мигът да гласуваме не със синя, чер­вена, жълта или зелена бюлетина, а с божествена... Не за политици, а за ЧОВЕЦИ С НЕЗАВИСИМ ДУХ И АПОСТОЛСКА ПРЕДАНОСТ. Тъй ни съветват Слава и Ванга.

Де ги? - Не се съзира още подобно чудо на хори­зонта. Но, може би...



,Да захвърлим политическите въпроси и поста­вим на техни места човешките. Това е бъдещето!"

- Зове Виктор Юго, защитникът на разорения след Априлското въстание (за кой ли път), сведен до геноцид и възкръсващ от пепелища наш народ.

(Перспективите пред съдбините на света, според прогнозите на психотронния феномен, ще разгледа­ме в следващата глава.)

* * *

Толкова за нелеките проблеми на настоящето.



  • Бъднините на "страдалното ни Отечество", как­то се очертават, са шарени, та шарени. Докога? Докога България ще е спящ духовен гигант? Къде е достойно­то ни място в Европейския съюз?

  • Помнете, няма да сме държава, която е ей тъй

- сочи ръка надолу пророчицата. И пояснява. - Не ще бъдем народ от ниска класа. Ще имаме авторитет. Но никога не ще успеем да се издигнем икономически.

Прогнозите на прорицателката са завещание за Бъдещето:



- България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината.

Замислена за страдалческата съдба на народа, пророчицата продължава:



-Ив най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъ-ци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при дру­гите народи. Затуй сме в недоимък. (Разговорът е от 1990 г. - б. а.) Но тази период няма да е безкраен.

Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече.

Родната наука кой знае защо се бои да наруши установеното статукво. Прекомерно се съобразява с "водещите световни достижения". Нима част от тях, като всичко на този свят, не са временни, в развитие? Затова ли е сдържана към "спорните домогвания" на Слава Севрюкова и дарбата й?

Така наречените "съвременни политици" са по­средствени или слаби народопсихолози. Не разбират или забравят - специфична черта на народа, извира­ща от широкото славянско море, е склонността към мистика. С нея не ще се преборят ни наши, ни чужди чиновници-управленци. На Запад това качество е сла­бо познато или напълно отсъства.

В едно от оптимистичните си прозрения Слава Се­врюкова внимателно загатва: „Да знаете - духът на библейския Давид вече се е превъплътил в Бълга­рия."

Отказвайки да разкрие самоличността му, пророчицата го съзира и щрихира - момче на 7-8 години. (Това е през 80-те на миналия век - б. а.) Пред доцент Лилия Методиева и други от обкръжението й споделя: „Държавата ни ще изпадне в критично състояние на границата на оцеляване. Когато е на ръба, духът на превъплътения Давид, тогава неин водач, ще я спа­си. В негово лице България ще даде на света значим политик. Той ще направи много за страната и за Ев­ропа. "

(Къде е сега този бъдещ управник, който реанимирайки и прославяйки страната ни, ще въздигне и Евро­па? Ако от пророчеството се отправим към съвреми­ето, тази "белязана" личност сега би трябвало да е на двадесет и няколко години.

Навярно не е близко, но не е и прекомерно далечно времето за изпълнение на оптимистичното предсказа­ние. А и страната ни комай още не е срината дотам.

Възможно е предреченият държавен мъж да се яви на политическата сцена след вече упоменатата жена-ръководител, работеща всеотдайно за народа.



Пророчицата не конкретизира точния период на събитието. Изхождайки от настоящата възраст на бъ­дещия държавник и предсказанието за жената-водач, това би трябвало да стане навярно известно вре­ме след 2017-2018 г. - б. а.)

Слава с увереност изтъква перспективите:

  • Неоценим е психичният заряд на българина. Страната ще преодолее кризата и укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно - писмеността на сла­вянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата кул­тура. Това е кармично предопределено.

  • Помнете, ще удивим Човечеството - про­дължава с възторг. - Родените сред нас откри­тия ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на чо­вешкия род големи умове. В областта на наука­та, та дори и в омразната напоследък (годината е 1990 - б. а.) политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.

(Навярно в това определение трябва да разкодира-ме Европейския съюз - б. а.)

- Хората ще заживеят обединено - леят се предсказания. - Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-обединители.



Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Със световен принос в много области на човешкото знание - наука, филосо­фия, изкуство. Тогава страната ни ще е повече от Швейцария - издига ръце, очертавайки кръг.

- Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.

  • Не ни ли заплашва опасност при съвременните тенденции да ни претопят малцинствата?

  • Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други наро­ди, както ми се "разкрива", ще изчезнат, ние - не. Помнете - НИКОГА! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.

Таман страната ни ще се пооправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогаз вече ще сме на завет за онова, което иде... То ще трае наполовина на време­то на Втората световна война..." - Иносказателно споделя пророчицата пред Красимира Шопова.

(Задаващите се мащабни геоизпитания са обект на следващата глава - б. а.)



* * *

Какъв по-окрилящ порив да съхраним национално­то единство в името на една велика идея. Да опазим скромните 111 хиляди квадратни километра духовно поле. Такова е бъдещето на България, на "тази неве­роятна - според руския академик Лихачов - държава на духа".

За да достигнем развитите страни, в някои области трябва да сме на крачка пред тях. Но нима открай вре­ме не сме водачи - с нашите невероятни носители на предсказателски и лечителски способности? Затова ли са ожесточено преследвани?...

Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас - изтъква пророчицата -се откроява един единствен избор - Духовността.



Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим све­та. А и в миналото сме го правили..."

За нея: „Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави на Човечество­то велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните."

Тези предсказания все още не са реализирани. Бъ­дещето предстои.

Всеки тунел крие искрица светлинка. Предусещайки тревогите, притиснали ни от началото на деветдесетте години на миналия век, прорицателката мъдро успо­коява: „Не бойте се, най-тъмно е преди зазоряване... Тежката мрачна българска карма, побеляла от очак­ване, вече е на привършване".

Какво пък - нима само България се топи. Човеч­ността по света като че редее. Заливат ни псевдохудожествени произведения, антихуманни фил­ми, стресиращи новини, дави ни като втори жълт потоп чудовищ­на преса. Не е изключено сриво-вете и изтъняващата Човечност да проправят път на ужасяващи бедствия. На тях предстои да се спрем в следващата глава. На каквато асимилация и безмилостен геноцид да е подложен народ от нестинари, от чиито недра е излязъл свръхсетивен елит като Петър Дънов, Преподобна Стойна, Ванга, дядо Влайчо, Слава Севрюкова, не е за подценяване. Открай време проводник на Духа, оцелявал благодарение на него, не може да е обречен на гибел.

...Толкова за мрачните ни изпитания и томителни светлинки надеждица. Нека през очите на богобелязаната се взрем в перспективите на мъглявия глобален хоризонт, които открояват задаващите се



СВЕТОВНИ СЪДБИНИ

Синко, що е издумала, нарисувала или начертала, ке се сбъдне."


1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница