Съдържание: пролог по следите на мистерията време

Свидетели сме на плавно, почти незабележимо сбъдване на предсказания, направени отпреди 40 го­дини. Можем ли да си позволим безразсъдството стра­ната ни още повече да осиротее?

Никой не ни принуждава да вярваме в пророчест­ва. Но още по-нелепо е да съзираме накъде ни водят "съвременните титани на политическия небосклон", а да не можем нищичко да променим. Слава Севрюкова деликатно подготвя за поредно мъченичество, пре­ди да ни е затресло страховитото юдинско хоро за пог­ребване страната ни на части. Ванга в своите прозре­ния неведнъж също подчертава - трябва да се пазим от Турция. Може би, все още не е късно да се осуети зловещата катастрофа, надвисваща в мирно време.

Тревожните прозрения не рамкират края на държа­вата. Не са и начало на края, а част от края на нача­лото на едно зреещо зло. Останалото зависи, колкото банално да е, от нас. Предците ни винаги са отблъск­вали нашествениците. Съпротивата срещу чужди до-могвания не трябва да престава. Но колцина са здравомислещите? И кой им обръща внимание?

Нека управниците не се самозабравят, че пишат историята. Впрочем, когато го правят, то е с кръвта на подвластните им. Дали бъдещето ще е снизходително към тях и техните грехове? Може би, единствено на­мерят ли сили да не допуснат сбъдването на едни от най-мрачните пророчества.

За задаващите се крупни световни бедствия (обект на следващата глава) Слава и Ванга са единодушни - слабо ще засегнат нашата страна.

Пренасяйки се напред във времето, след разрази­ли се природни катаклизми пред Слава Севрюкова се откриват огромни обезлюдени пространства. Някъде по височините около Стара Загора съзира момче с фес на главата - около 12-13 годишно. Смазващото по своята апокалиптичност видение за бъдещето на Родината с болка е споделено пред Мария и Тотка Анастасови.

Дотам ли ще стигнат сепаратистите? Здравият раз­ум не го побира.

Да, част от територията ни, според прорицателка-та, предстои да бъде завладяна от чужденци. Може би, по мирен път (още по-юдинско!) югоизточната рискова област ще добие административен суверени­тет. Независимо как ще се стигне до поредната огромна загуба, едва тогаз по тъжна ирония на съдбата ще бъде прекъсната "тежката ни орисия на вечно губещи".

Но нима юнакът балкански е толкова заспал, да чака пагубния черен час? Да изтръгнат от Родината жива плът, та "от сън дълбок да се пробуди"?...

Какво са решили да сторят с нас "родолюбивите" експериментатори? Казват - водели ни към рая. Меж­ду рая и рая разликата е едно ударение...

Мъчителни въпроси. Стискани зад зъбите с години. Кореспондират с други, още по-трудни. Бидейки тол­кова "успешно управлявани", задължително ли е да живеем с чувство на страх? Ужасяващ, изтъкан от не-известности. Особено след "Промяната".

Свободният човек с необременено съзнание не е податлив на манипулация. Така е при демократичните народи. Такива ли сме? „Историята - според Хегел - се повтаря. Първият път като трагедия, втори­ят като фарс." Ако сме изживели трагедията, фарсът ли предстои?

Когато "нахлу демокрацията", изкушена от дъха на свободата, най-жизнената част на народа ни, като по стародавна традиция се разля по света. Та оттам да въз­диша и страда за бавно ликвидиращата се наша дър­жавност. Не е ли това Третото ни велико преселение?

Патриотите в Родината мръзнахме по митинги, шествия, бдения - убедени, че е за добро. И какво? -Затънахме до шия в див капитализъм. В най-изроден вид - тоталитарен, с маска на демокрация.

В ново антибългарско посткомунистическо време, звучно ашладисано под звънката примамлива демо­кратична магия. Кой знае, може да настъпи и самата демокрация някога в истинския си блясък, с цялата си мощ. Някога...

* * *

Едно последно нелеко предвиждане. Слава Севрюкова предрича (прогнозата е от началото на 1990 г):

- Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език. От най-старите народи в Европа сме, няма да ни затрият.

(Още в началото на деветдесетте години на мина­лия век сибилата предупреждава за "опити за затриване" - б. а.)

И уверено продължава:

- Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани сме. Други народи ще се заличат, ние не.

С мрачните прогнози до тук. Ред е на оптимис­тичните.

• 
  Въпреки упадъка - продължава пророчицата, - трябва да се гордеем с народността си. Открай вре­ме сме изпращали в забвение най-страшните пороби­тели. Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почита­ни в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!
  
• 
  На Земята винаги има две крайности - Светлина и Тъма - продължава прорицателката. - Те владе­ят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла не­прогледна Тъма, но по-често благоденства томителна Светлина. Душите, въплътени на българска земя, се извисяват. Племето ни, подобно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюира­ли, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте, в сравне­ние с другите народи. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.
  

ДАЙ БОЖЕ!

За "царуващия в последните години Апокалипсис" Севрюкова се изразява така: „Трябва повече да обича­ме реда на Бога. Ред, който непосветените наричат хаос."

В словата на пророчицата прозира оптимизъм. При една, както узнахме, нелека карма.

„Ще изтекат черните времена - споделя тя пред Милена Нейкова. - В България нещата ще се проме­нят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.

Блесва светлинка в тунела. Не бива да гасне на­деждата. Ама и тунелът си го бива...

Аферим!

Полза от бедни съюзници няма. А ние ще тънем в нищета, докато милионерите чисти като ангели "раз­криват" досиетата си. Докога?

В разговор с инженер Стамен Стаменов, прези­дент на Асоциация "Феномени", Слава Сеерюкова пророкува за бъдещето на страната (цитирам по не­гови спомени): „Държавата ще се срине. Ще се из­редят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив - ще я крадат. Ще минават тия, ония... И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 го­дина. България - завършват предсказанията - ще се изправи на крака едва тогаз."

Подобни прогнози прорицателката споделя и пред Красимира Шопова още преди 10.11.1989 година: „С Промяната много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане жена. (В случая не уточнява годината - б. а.) Ще възвърне в политическия живот истинското родолюбив и забравените изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим раз­цвет във всички области."

Нищо чудно да се наложи да ни спасява жена, щом крехките кавалери на честта се боят от истината. И чудо - начело да застанат справедливи управленци, които да не сриват държавата. Или тя вече дотам ще е плячкосана и грохнала, та няма да има какво да се задига?

Все някога ще изгрее Българската пролет. Все някой ще трябва да измие позорния срам, благозвучно наречен "Преход".

До какво е сведена държавата ни в съвременния й вариант - чистилище или ад? Тя - шампион в Страс­бург - дванадесет хиляди несправедливо ощетени по­даници от години водят дела срещу нея. В отпор на незаконни действия на родни управленци срещу тях.

Нима заради нечия бедна култура и наивитет в из­бора не ни подвеждаха? Волно или неволно не ста­вахме ли съучастници във великото разорение? Не успяха ли да направят точно това с нас хитроумните балкански политиканчета? Какво читаво и чисто дадо­ха в най-ново време на народа в нравствения СПИН на покварата, освен неизбежния прием в Евросъюза!

Болезнено трудно е да си простим грешките. За­туй ли не желаем да гласуваме, омерзени от отврати­телния сурогат, представян за демокрация от родните демокраДЦи? От години не се говори откровено, нито излиза цялата истина за положението в България. Спестява се порочността, по която се реализира така наречената "Промяна".

А нима може да съществува реална демокрация без референдум! Нормално е след събиране опреде­лен брой подписи от населението по кой да е значим общодържавен проблем, решението му да се узакони. Глас народен - глас божи. Той да е подплатен със за­конодателна сила. С него да се сменят неудачни пра­вителства. А не, въздишайки, да броим стотинчиците за деня и... дните им. Докато овластените, обкръжени с верни социолози, се кипрят от синия екран, кичей­ки се с измислени заслуги. (Телевизорът за родните "богоизбрани" комай замени огледалото.) Затова, че народът мило протягал ръце към тях и си ги искал от­ново и отново, ама все тях на власт (може и под нови абревиатури). Че не можел да диша без миличките им физиономии и тези на услужливите им протежета от уж противниковите партии. Т е. - пак тях.

Всеобщото свободно допитване до населението ще намали разрастващата пропаст между управляващи и управляеми. С референдумите ще приключи профа-низираната имитация на демокрация. Ще се ограничи корупцията и масовото неизпълнение на предизборни лозунги и обещания. Тогава, объркани, "любимите" довчера олигарси, открай време водещи слугинска политика към наложения отвън "най-голям брат", но не и към избралите ги, ще отстъпят място на други, по-достойни. Или, респектирани от гнева народен, щат не щат, ще се променят. Ако не - прав им път - да си ходят!

Нормално ли е при реална демокрация тази тема да не е отворена дори за дискусии? Да се бяга от ре­ферендума като дявол от тамян? Не прозират ли гузни съвести? С вечната боязън да не се изпусне още тлъс­тия, недооглозган докрай кокал?

„Най-добрият учител, според тибетците, е вра­гът. Той ни учи на търпение." Господи, какво богат­ство в милата Родина на люде, работещи за нашето усъвършенстване!...

Не е ли време да изберем не хлевоусти бърборков-ци, без чувство за свян, а водачи с реални заслуги, отговорност и поне мъничко МИЛОСТ КЪМ НАРОДА?

„Нещата в България ще се оправят единствено тогава, когато и ние се оправим" - пророкува за бъ­дещето на страната, допълвайки Слава Севрюкова, Вера Кочовска.

Независимо дали са червени, сини, оранжеви, жълти, народът все повече разбира - истинският цвят на досегашните ни "закрилници" е катранен. Така е, смесят ли се цветовете в политическото бояджий­ство. Назрява мигът да гласуваме не със синя, чер­вена, жълта или зелена бюлетина, а с божествена... Не за политици, а за ЧОВЕЦИ С НЕЗАВИСИМ ДУХ И АПОСТОЛСКА ПРЕДАНОСТ. Тъй ни съветват Слава и Ванга.

Де ги? - Не се съзира още подобно чудо на хори­зонта. Но, може би...

- Зове Виктор Юго, защитникът на разорения след Априлското въстание (за кой ли път), сведен до геноцид и възкръсващ от пепелища наш народ.

(Перспективите пред съдбините на света, според прогнозите на психотронния феномен, ще разгледа­ме в следващата глава.)

* * *

Толкова за нелеките проблеми на настоящето.

• 
  Бъднините на "страдалното ни Отечество", как­то се очертават, са шарени, та шарени. Докога? Докога България ще е спящ духовен гигант? Къде е достойно­то ни място в Европейския съюз?
  
• 
  Помнете, няма да сме държава, която е ей тъй
  

Прогнозите на прорицателката са завещание за Бъдещето:

Замислена за страдалческата съдба на народа, пророчицата продължава:

Родната наука кой знае защо се бои да наруши установеното статукво. Прекомерно се съобразява с "водещите световни достижения". Нима част от тях, като всичко на този свят, не са временни, в развитие? Затова ли е сдържана към "спорните домогвания" на Слава Севрюкова и дарбата й?

Така наречените "съвременни политици" са по­средствени или слаби народопсихолози. Не разбират или забравят - специфична черта на народа, извира­ща от широкото славянско море, е склонността към мистика. С нея не ще се преборят ни наши, ни чужди чиновници-управленци. На Запад това качество е сла­бо познато или напълно отсъства.

В едно от оптимистичните си прозрения Слава Се­врюкова внимателно загатва: „Да знаете - духът на библейския Давид вече се е превъплътил в Бълга­рия."

Отказвайки да разкрие самоличността му, пророчицата го съзира и щрихира - момче на 7-8 години. (Това е през 80-те на миналия век - б. а.) Пред доцент Лилия Методиева и други от обкръжението й споделя: „Държавата ни ще изпадне в критично състояние на границата на оцеляване. Когато е на ръба, духът на превъплътения Давид, тогава неин водач, ще я спа­си. В негово лице България ще даде на света значим политик. Той ще направи много за страната и за Ев­ропа. "

(Къде е сега този бъдещ управник, който реанимирайки и прославяйки страната ни, ще въздигне и Евро­па? Ако от пророчеството се отправим към съвреми­ето, тази "белязана" личност сега би трябвало да е на двадесет и няколко години.

Навярно не е близко, но не е и прекомерно далечно времето за изпълнение на оптимистичното предсказа­ние. А и страната ни комай още не е срината дотам.

Възможно е предреченият държавен мъж да се яви на политическата сцена след вече упоменатата жена-ръководител, работеща всеотдайно за народа.

• 
  Неоценим е психичният заряд на българина. Страната ще преодолее кризата и укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно - писмеността на сла­вянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата кул­тура. Това е кармично предопределено.
  
• 
  Помнете, ще удивим Човечеството - про­дължава с възторг. - Родените сред нас откри­тия ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на чо­вешкия род големи умове. В областта на наука­та, та дори и в омразната напоследък (годината е 1990 - б. а.) политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.
  

- Хората ще заживеят обединено - леят се предсказания. - Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-обединители.

• 
  Не ни ли заплашва опасност при съвременните тенденции да ни претопят малцинствата?
  
• 
  Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други наро­ди, както ми се "разкрива", ще изчезнат, ние - не. Помнете - НИКОГА! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.
  

(Задаващите се мащабни геоизпитания са обект на следващата глава - б. а.)

Какъв по-окрилящ порив да съхраним национално­то единство в името на една велика идея. Да опазим скромните 111 хиляди квадратни километра духовно поле. Такова е бъдещето на България, на "тази неве­роятна - според руския академик Лихачов - държава на духа".

За да достигнем развитите страни, в някои области трябва да сме на крачка пред тях. Но нима открай вре­ме не сме водачи - с нашите невероятни носители на предсказателски и лечителски способности? Затова ли са ожесточено преследвани?...

„Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас - изтъква пророчицата -се откроява един единствен избор - Духовността.

За нея: „Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави на Човечество­то велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните."

Тези предсказания все още не са реализирани. Бъ­дещето предстои.

Всеки тунел крие искрица светлинка. Предусещайки тревогите, притиснали ни от началото на деветдесетте години на миналия век, прорицателката мъдро успо­коява: „Не бойте се, най-тъмно е преди зазоряване... Тежката мрачна българска карма, побеляла от очак­ване, вече е на привършване".

Какво пък - нима само България се топи. Човеч­ността по света като че редее. Заливат ни псевдохудожествени произведения, антихуманни фил­ми, стресиращи новини, дави ни като втори жълт потоп чудовищ­на преса. Не е изключено сриво-вете и изтъняващата Човечност да проправят път на ужасяващи бедствия. На тях предстои да се спрем в следващата глава. На каквато асимилация и безмилостен геноцид да е подложен народ от нестинари, от чиито недра е излязъл свръхсетивен елит като Петър Дънов, Преподобна Стойна, Ванга, дядо Влайчо, Слава Севрюкова, не е за подценяване. Открай време проводник на Духа, оцелявал благодарение на него, не може да е обречен на гибел.

...Толкова за мрачните ни изпитания и томителни светлинки надеждица. Нека през очите на богобелязаната се взрем в перспективите на мъглявия глобален хоризонт, които открояват задаващите се

„Синко, що е издумала, нарисувала или начертала, ке се сбъдне."