Съдържание: пролог по следите на мистерията време

Учените документират близо 50 подобни периода на застудяване, циклично повтарящи се през опреде­лени интервали. Планетарната орбита периодично се отдалечава и приближава към Слънцето. Охлаждане­то и затоплянето предизвикват драстични климатични аномалии. Последиците - плавни или резки обновле­ния сред растителните и животински видове.

С геомагнитното поле на планетата също настъп­ват промени. Доказано е - земните полюси се движат. Не е ясна причината за това. Счита се, че за послед­ните 60 милиона години са се извършили 60 техни смени с кризисни бедствия за живота. За последните 150 години магнитното поле на Глобуса е отслабнало с около 10 %. Тревожно откритие. Не е изключено да се подготвя поредна смяна на полюсите.

Изброените колизии будят размисъл - безметежно ли ще е бъдещето? Преди 500 милиона години, напри­мер, Сахара се е намирала на Южния полюс. После, незнайно как, поемайки на север, преминава през Ек-ватора и се озовава немного далече от него.

Кога ще се извърши поредният грандиозен колапс, с произтичащите трудно предсказуеми последици? Кога животът отново ще достигне своята критична "точка на пречупване"? - Никой не знае.

Никой ли?...

И тъй със старата наша родителка (или хазяйка) Земя бързо или бавно настъпват изменения. Доказано е - Слънцето пулсира. Това влияе на климата. Плав­ността на преходните сезони напоследък се топи. Во­дата и разгневената земя -две мощни стихии, способ­ни да пометат всичко по пътя си, дори високо развити цивилизации, стават все по-опасни. Подобни нелеки мегапромени, както се узна, са настъпвали неведнъж.

Нека се върнем отново на Сахара - най-младата пустиня. Толкова обширна, че в нея с лекота може да се побере Австралия. Образувана е преди няколко хиляди години в резултат на засушаване в Северна Африка. Какво го предизвиква? - Учените мълчат. Догадките - несигурни. А само преди десетина хилядолетия, сочат изследванията, животът на тери­торията на съвременната пустиня неузнаваемо про­цъфтява. По безбрежните й пасища бродят стада биволи, антилопи, зебри, носорози, преследвани от лъвове и ягуари. Злачните й простори са напоявани от благодатни дъждове.

Климатичният срив се извършва преди няколко хи­ляди години. Относително близък, при това страшно кратък геоложки период.

Обратите в климата не са изолирани. Съставят част от още неизучени циклични (понякога инцидент­ни) глобални и космически процеси.

Какво ни чака занапред?

Бедствията, предизвиквани от резки температурни промени едва ли ще престанат. Геологията съхранява огромна документална информация за катастрофални изменения на земната кора, предизвикали гибелта на хиляди животински и растителни видове. В по-ново време - на градове, империи и цивилизации.

Небивала суша, според американския археолог Дик Гил, унищожава двадесетвековното могъщо цар­ство на маите през 9 век след Христа. Касае се за научно доказано засушаване в Америка за кратък гео­ложки период.

На Земята едва ли ще цари вечно спокойствие. Все някога ще се стовари поредният застрашителен удар. Все някога. А дотогава?...

Започне ли Човечеството да вярва, че владее природата, незнайно защо се развихрят глобални ка­таклизми. Така е от потъването на Лемурия и Атлан­тида до Критско-Микенската цивилизация. Не е из­ключено подобни явления да се повторят в близко или далечно бъдеще.

Какви ще са изненадващите "мимически жестове" на Гея? Кога ще ни сполетят поредните удари? През 2011 година, както предвиждат маите? Част от тях - към 2025-2032 година, както пророкува Слава Сев-рюкова? През 2060, както предопределя Исак Нютон? След още хиляда лета? Много по-късно? Сега?

Има ли значение. „След нас - потоп" - успокоява ни егоистичната сентенция. Ами ако бедствието наис­тина предстои в близките десетилетия? Тихо или гръ-мовно - с грозна мощ. Дали сме готови да реагираме адекватно?

Многократни са сътресенията на границата на оце­ляване, но не са били фатални за живота на плане­тата. Така ще е и сега. Рискът от нова геоопасност може би, е по-малък дори от 1:1000. За Слава Севрюкова тя обаче е сериозна. Прогнозира я с нежелание и безпокойство - част от изпитанията се задават твърде скоро.

Край планетата - гъмжило от астероиди. Кой от тях ще извие смъртоносна спирала?

Досега са открити едва 60 % от "скалистите не­бесни странници". Счита се - средно на 10 000 годи­ни астероид с размери около 200 метра се взривява на Земята. Учените успокояват - не ни застрашава. Засега. Но още не са изчислени траекториите на ос­таналите 40 %. Освен това гравитацията на Гея вли­яе върху орбитите на приближаващите астероиди.

Масивните космически тела от Слънчевата система също. Кой би гарантирал, че в неопределено време ще се разминем с опасния сблъсък?

Неотдавна американски астрофизици предвиж­дат: астероидът "ХФ 11" предстои да премине риско­вано край нас през 2028 година. Възниква заплаха от сблъсък. След по-прецизни изчисления техни колеги категорично отхвърлят опасността. Друга група астро­номи са загрижени - този път за астероида "Тултие", циркулиращ интимно близо. Евентуалната катастрофа с него, с оглед на размерите му, би могла да се окаже фатална за живота.

През март 2004 г. "2004 ФХ' с размери 30 метра се разминава на косъм с нашата планета. Астрономите с ужас го засичат, кръжащ на 42 000 километра. Това е ор­битата на "очите на Земята" - изкуствените спътници.

През 2006 г. руски учени алармират пред вестник "Известия": траекторията на астероида "Апофиз-99942" ще се кръстоса с тази на планетата ни на 13.04.2029 г. Диаметърът му е към 600 метра. Според тях, за пър­ви път от 200 години насам гигантско небесно тяло ще се приближи толкова близо. В безобидния вариант на срещата ще пострадат военни и телекомуникационни спътници. В най-лошия ще бъдем засегнати. Директ­ното съприкосновение ще срине определени райони. Едва ли напълно ще унищожи планетата. Астрофизиците успокояват - "регионалната катастрофа" не ще помели повече от 30 % от населението.

Срокът за евентуалното бедствие учудващо точно съвпада с периода на предречените от Слава Севрюкова задаващи се крупните земни изпитания (2025-2032 г).

(Възникнат ли проблеми с населяващите я твари, Земята изглежда може да ги разрешава експлозивно.)

През 1993 г. астрономи от цял свят с любопитство наблюдават как внушителна по размери комета се ус­тремява към Юпитер. Грандиозният сблъсък оставя забележими и днес белези с размери на Земята по планетата-гигант. Ами ако това ни бе споходило?...

"Синята гостоприемница"', като всички обекти във Вселената, обменя енергия с космическите тела. Все още не са опознати мащабите на тези процеси, провокирани от мястото и времето на циркулация на Слънчевата система в сложната й орбита из Млеч­ния път. Изчислено е - нейният пълен оборот в га­лактиката се извършва за около 200 000 години. Не са изяснени съпътстващите го сеизмологични и геоклиматични закономерности.

Слава Севрюкова само предупреждава за най-близките разтърсващи катаклизми. Нищо повече.

* * *

Не е изключено планетарната хармония да бъде нарушена от другаде - избухване на нова суперзвезда. Това неведнъж се е случвало в съседни и далечни галактики. За астрофизиците не е ясно има ли цикличност в мегакосмическите процеси. След взрива на суперзвездата Тоба в далечното минало на земни­те полюси се натрупва трикилометрово снежно покри­вало. Някои изследователи считат, че Човечеството тогава оредява с около 60%.

Логичен е въпросът: ще се случи ли онова, което би могло да споходи Земята веднъж на много години?

От толкова време - почти нищо. И изведнъж - пореди­ца невиждани бедствия! Здравият разум отказва да го приеме.

Не е изключено да се касае за избухване на супер-вулкан, като този на остров Сан Торин, изтрил крит-ско-микенската цивилизация, на Херкулан и Помпей с Везувий, или Мон Пеле на остров Мартиника през 1902 година.

1816-та е известна като година без лято. Засегната е реколтата от Европа до Америка. Причината - вулка­на Тамбора на остров Ява. Едно от най-смъртоносни­те изригвания в писаната история. Загиват над 71 000 души. 1816-та и 1817-та години са критични за изхран­ването ни от векове насам.

Най-сериозна е опасността от застиналия супер-вулкан в парка Йелоустоун в САЩ. Неговото последно изригване, сочат проучванията, е създало ледникова епоха и заплашило с унищожение човешкия род. През 2003 година спящото чудовище дава признаци за про­буждане. Слава Богу, разминава се. Инак, освен не­предсказуемите вреди и климатични промени, с оглед разположението му, би покосил милиони. Установени са три изригвания на суперстрашилището. Очаква се следващо в близките 100 000 години. Но кога?

Заплахата е най-вече за САЩ. Избухне ли спазматично потрепващият гигант, може температурата на Глобуса да падне с 12 градуса и да завали сняг дори на Екватора. Естествено е част от населението да погине от глад. Супервулканът Тамбора на остров Ява веднъж вече ни е довеждал до границата на изтребление. На Йелоустоун ли е ред?

При масирани древни вулканични ерупции в Ин­донезия човешкият род оредява до критични граници. Учени считат, че тогава на планетата се съхраняват не повече от 10 000 души. Други допускат - до 2-3000. За наше щастие супервулканите и суперзвездите са из­ключително рядко явление.

Слава Севрюкова твърди: „Ще оцелеят хората по високото". При мощно вулканично изригване най-сла­бо застрашени от вредни газове и прашни наслоявания са наистина върховете.

Не само пророците, а и все повече съвременни учени напоследък отговорно ни подготвят за предсто­ящ в недалечно време страховит геоколапс. За съжа­ление малцина им вярват. Всъщност, така ли е?

Земетресенията - тежки рушителни конфликти на природата с хората. Не вулкани, пожари и наводне­ния, а те взимат най-много жертви.

Земната кора е образувана от 12 тектонични плочи, плаващи над огненотечна магма. На границите им са така наречените разломи. Спорадично възникващото триене между масивите им предизвиква трусове.

Разярена ли е Гея? Учените успокояват: ежегодно протичат милион земетресения. Повечето - на океан­ското дъно. Не е проблем да се предвиди ще се раз-люлее ли даден район - инцидидентни или циклични са земните спазми. Трудно се определя точното време и място на предстоящия. Геокатаклизъм от степен 8,3 по Рихтер би бил равносилен на взривяване на 3 ми­лиарда тона динамит. Последиците?...

Земетресенията нахлуват внезапно. Раздрусват живота и домовете ни. Ако имаме късмет, си отиват, без да ни ги отнемат.

Нека надникнем в "мрачната статистика" на най-съкрушителните. За да сме готови за неизбежното, трябва да се поучим от миналото.

Силен трус от 6,9 по Рихтер разтърсва Калифорния в САЩ през 1906 година. Предизвикан е от разлома Сан Андреас. Възстановяването на щетите коства 10 милиарда долара. Еспертите подготвят за евентуално повторение в недалечно време, предвиждайки още по висок магнитуд - до 8,3 по Рихтер.

22.05.1960 година. Чили е изправено пред най-мощ­ното, регистрирано с научна апаратура земетресение

- 9,5 по Рихтер. Променя се релефът на страната. Засегнатите участъци потъват с 2,5 метра. Над 200 000 квадратни метра изчезват в океана. Цунамна вълна, висока 18 метра, достига Хаваите и Япония. Последиците - над 2000 загинали и 2 000 000 бездомни.

Мащабното бедствие в оня район не е инцидент­но. Геолозите откриват следи на повече от дузина в рисковия район за последните две хилядолетия. През 1575 г. например е поредното рушително разлюляване на земната кора. Експертите тревожно очакват още по-мащабен трус откъм южните брегове на страната, способен да разцепи централно Чили.

Да припомним сеизмографския колапс в по-ново време на 26.12.2004 г. в Индонезия. Освен нея пострадват Азия и Африка. Трусът от почти 9 степен по Рихтер с последвалите цунами е с мощност 36 000 ядрени бомби като тази над Хирошима. Последиците - двадесетметрови вълни в акваторията на Индийски океан отнемат живота на близо 300 000 души. Други над 140 000 се считат за безследно изчезнали. По официални (забележете, официални!) статистики - близо половин милион загинали.

Трагедията в Индонезия е предизвикана от реак­цията на едва 6 % от земния разлом. Ами ако по индукция се бяха задействали близките геотектонични участъци? Това е най-силното колебание на земната кора от 40 години насам. При него леко се олюлява планетарната ос. Толкова е масивно, че планетата, сочат изследователските центрове, се отклонява с 2,5 сантиметра от нея. А онова черно денонощие се удъл­жава с 3 микросекунди.

С какъв магнитуд ще удари следващият мегатрус? Учените предупреждават - мощабен спазъм ще раз-люлее Глобуса, застрашавайки не една нация. Леко­мислено е успокоението, че земетресенията няма да се повторят. Те, според Слава Севрюкова, са циклич­ни. Сеизмолозите още не ги познават достатъчно.

Гея се нуждае от спасителна екология, за да не "възроптае" срещу разрастващото се поселение, пре­върнало се в неин унищожител. С разрушение ли се отблагодаряваме за предоставените блага на родната планета? Ами ако и тя приложи свещеното си "право на евтаназия" над нас? И стрелките на часовника в оня безпаметен миг поемат обратно...

Геоплочите, провокиращи нестабилността на земната кора, се състоят от скални маси. Астерои-дите също. Скалите са съставени от минерали, има­щи кристална структура. Известна е способността на кристалите да съхраняват и предават информация. „В минералите - твърди Слава Севрюкова, - се откро­яват най-елементарни форми на живот." Такова е мнението и на други езотерици за "носителите на първичен разум".

Нека вникнем във фразата: „Нарушена е земната и небесна хармония". Минералите ли ще са "оръдие­то" за възстановяване изгубеното равновесие? Раз­местят ли се геотектоничните плочи, в чиито със­тав те участват, ще възникнат сеизмични сривове. С последица - оредяване на Човечеството.

Земята - мокра, запокитена в Космоса, синьо-зелена кристална топка. Кой гениален гадател би се наел да вещае по нея планетарните или наши съдбини?...

„Планетата ни ще става все по-стихийна и смъртоносна - напомнят безпристрастните учени.

Нима изброените дотук бедствия са нещо ново? Нека се върнем към мрачната статистика от природни катастрофи.

В свръхпренаселеността тази страна е на първо място в света и по броя на човешките щети при тру­сове. През юли 1976 г. при поредния масивен геотремор изцяло е сринат град Чан Шан. Загиват 667 000 души. През 1956 г. подобно природно бедствие отнема живота на 830 000 китайци.

След Китай по брой на жертвите са Индия и Мек­сико с техните гъсто населени градове. Разлюляване на земната кора с магнитуд 8,00 по Рихтер в Мекси­ко на 19.03.1985 г. отнема живота на 35 000 души. На 26.01.2001 г. при конвулсия с магнитуд 7,7 по Рихтер в Индия загиват над 20 000 души. През 2005 г. в Каш-мир близо 80 000.

Какво се задава в годините на "все по-гневно Слън­це"? Огнените му протуберанси безмилостно ни об-стрелват. Последиците отекват върху люшкащата се в спираловидна орбита синя космическа прашинка Гея.

Не бе ли Индонезийският трус предупредителен? Има ли признаци за приближаваща "геокатаклизмена буря"? Учените не знаят какво активира земните плочи и разломите между тях. Теорията за тектониката. опитваща да обясни земетресенията, е изпъстрена с бели петна.

Трусове, наводнения, вулкани, пожари, суша... Трябва ли да се изброяват смразяващите кръвта щети от мрачната статистика? При отсъствие на надежд­ни способи да се предвиди "поредната земна мимика или цунами.

За сметка на това в световен мащаб се разраст­ват мегаполисите с техните небостъргачи. Полови­ната градове-гиганти незнайно защо са върху едни от най-опасните земни разломи. Не подготвя ли Чо­вечеството идеални мишени за евентуални бъдещи геосътресения?

Извод: колкото по-гъсто населена е Земята, толкова по-жестоки ще са данъците при природни бедствия.

Друга опасна угроза са резките промени в климата. Учени съветват за явлението глобално затопляне да се ползва истинското име глобално прегряване. Спо­ред най-тревожните прогнози, след драстични анома­лии от 6 милиарда на Земята ще се съхранят не пове­че от около 500 000 души. Това ще са хората, живеещи на север и по планинските върхове. Нека припомним пророчествата на Слава Севрюкова: "Ще оцелеят живеещите по високите места."Крупни атмосферни промени предвижда и Ванга. „Аномалиите е климата ще стават все по-чести"- прогнозират експертите. Някои алармират: „Очаква се промяна в движението на Земята около остта и, с произтичащи непредви­дими последици."

Въпросът не е: ще осъмне ли светът в апокалиптичен ужас, а ще има ли хора, надживели суперкошмара? И още- нима съвременното Човечество, "скъпоценният камък в пръстена на Вселената", ще се превърне в предупреждение за следващата генерация?

С изтъняването на озоновия слой, понастоящем всеки двама от трима австралийци страдат от рак на кожата. Продължи ли разрастването на озоновата дуп­ка, проблемът може да прерасне в глобален.

Какво е мнението на квалифицираните специали­стите? Нека се взрем напред към несъстоялите се процеси през призмата на науката. В предаване на "Дискавъри чанъл" "2050 - бъдеща буря", излъчено на 21.03.2004 г., авторитетни американски учени не скри­ват тревожни предвиждания: "До 2025 година се зада­ват бедствия, каквито не сме виждали".

Странно съвпадението с годините! Предсказаната от Слава Севрюкова предстояща глобални изпитания от 2025 до 2030 г. са публикувани далече преди това във в. "Диалог", брой от 22.02.1991 г.: „Виждам, ще на­стъпи онази дивна хубава хармония между людете. Но трябва да минем сега този период, който като че ли е препънка, забавяне на времето. Ясно ли е? За­щото то е като камък на препънка. ДАДЕНИ НЕЩА ЩЕ СЕ ПРЕЖИВЕЯТ (к. м.) и тогава вече ще настъ­пи духовното при човека. Това ще стане от 2025 до 2030 година."

Ученият не е в състояние да изчисли кога ще на­стъпи часът на рушителното зло. Изчисленията доказ­ват - покачи ли се температурата на Земята до 60 градуса по Целзий, водата на нея ще се изпари.

Трудно е да си ги представим глобалните сътресе­ния. Поголовно замърсена, Природата като че все по-открито и яростно се бунтува. Ако се състои епохална катастрофа, изброените досега природни бедствия може да се окажат смешна детска играчка пред нея.

* * *

Показателно за аномалиите в климата на разбунената Гея, е случващото се в Перу с "Ел Ниньо" - ци­клични наводнения в невиждани мащаби, съпроводе­ни с порои и свлачища. Не е известна причината за рушителната сила на този природен феномен.

Развихрят ли се природните, ще отприщят и завърлуват човешки стихии. Верижна реакция - едно бед­ствие провокира друго.

„Не е изключено да се зададе пореден ледников период - отекват прогнозите на учените в същото предаване на "Дискавъри чанъл". - С разтопяване шапките на Северния и Южния полюс ще се повиши океанското ниво. Реките ще прелеят. Водата на Се­верния Ледовит океан ще се устреми към Атлантика. Това рязко ще охлади и спре течението Гълфстрийм. Резултатът - студ, сковаващ Европа."

В Арктика вече се откроява ефектът на глобалното затопляне. Огромни оголени от ледове пространства, някои с територията на Германия. Посоченото телеви­зионно предаване афишира: „Трябва да се действа спешно от Световната общност за предотвра­тяване екологична катастрофа, застрашаваща бъдещето на Човечеството - наводнения, пожа­ри, промяна на сезоните със зловещи последици."

Смразяващи прогнози, отговорно представени от на­учни работници. Нима и те като Слава Севрюкова фан­тазират?... Но какво може да се предприеме без съдей­ствието на световните управници, заети с преразпреде­ляне оредяващите земни богатства? Та нали само преди относително неголям брой години (не повече от 10 000 - б. а.) драматична промяна в климата превръща Саха­ра от плодородна равнина в пустиня. Ако това е етап от цикъл, не е ли ред за разливане на водите?...

* * *

Катаклизмите - следствия от критични геофизични и климатични събития. Започнали ли са?

„До 2 026 година се предвижда температурата на Земята да се увеличи с близо 2 градуса. "-Това със загриженост предвиждат съвестните експерти от цитираното телевизионно предаване.

Да гадаем ли какво ще последва? До 2 мм годиш­но се увеличава нивото на Световния океан. Така ли ще е и след 20-30-50 обиколки на Земята около Слънцето? Официално оповестената статистика през 2007 година сочи - 16 % от ледниците в Северния ле­довит океан вече са заличени.

Най-силно засегната от Северно море е Холандия.

Част от площта й е на 6,5 метра под морското ниво. Оцелява с диги. Без тях територията й би била два пъти по-малка. С разтапяне на полярните шапки, за­щитните съоръжения ще могат ли все тъй успешно да я обезопасяват? Перлата на Италия Венеция се снижава към водата с 2 сантиметра годишно. Ще про­дължава ли да потъва и занапред с тези темпове?... Бангладеш, едва на 0,5 м над океанското ниво, еже­годно е притискана от все по-колосални наводнения. Вече 18 000 акра от територията й са залети от бавно покачващите се води.