Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева

Учител: Беше прекрасна слънчева утрин със синьо небе и лек ветрец, разнасящ мириса на млада трева и разцъфтели цветя. Селището на джуджетата се събуди, изтръпнало от ужасна новина — край последната къща се бе излегнал червенобрад Великан и охкаше страховито.

-Тревога! Великан край село! Чувате ли този ураганен шум? Не е вятър, а дъхът му... Тревога, Великан.

-Престанете, спокойно! — провикна се Лъвското сърце най-смелият сред джуджетата. Нека не си загубваме ума!

Не изглежда да е лош...

-Никаква злина не ни е сторил.

-Да чуем какво иска от нас.

Неколцина смелчаци го последваха, пристъпвайки пред­пазливо.

Тогава Великанът им разказал какво се случило с него:

-Помогнете ми да излекувам зъбобола си! Толкова ме ми и зъбът, че от болки мога да стана зъл и да изпотроша всичко наоколо. Помогнете ми, моля ви! Не издържам вече!

Тогава Лъвското сърце се провикнал:

-Не се тревожи, Великане! Аз ще ти кажа няколко вълшебни и думи и зъбоболът ще изчезне.

Карабамба — була — зум!

Ти как мислиш? Правилно ли ще постъпиш, ако кажеш и вълшебни думи?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 2
Учител: Разбрал болката на Великана, до джуджетата бе дошъл и мъдрият бухал Бухо-Бух.

Той му предложил да изпие силен горещ чай от горските треви и така зъбобола му да мине. Пъргавата и скоклива катеричка Зизи също настоя Великана да изпие чай и болката му ще престане.

И ти ли ще постъпиш така?

Защо? Правилно ли е според теб?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето
СИТУАЦИЯ 3

Учител: Скоро в селището на джуджето се събраха всички животни. Най-смелият от тях рече:

-Великане, ние сме твои приятели и искаме да ти помогнем. Затова иди до горския зъболекар — доктор Вади зъбко той ще те прегледа и каже как да излекуваш зъбобола си.

Умната и хитра Лисана се съгласи с това предложение помоли Великана — неин приятел — да го изпълни.

ОГС №11

ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Децата да почувстват необ­ходимостта от грижите на възрастните хора в дома.

Учител: Една сутрин Детският дом в Синята гора осъмна в небивала суматоха.

Децата чакаха учителките, за да започнат веселите си иг­ри.

Чакаха лелите, за да си говорят и да им помагат, чакаха, чакаха... Но никой не се появи.

Навсякъде беше тъмно и мръсно, нямаше кой да изчисти, кой да оправи и сложи покривките на леглата им.
Чиниите стояха мръсни и неизмити в мивката. Децата бя­ха с измачкани и неизпрани дрехи. Нямаше вода и не можеха^; да се измият.

Беше студено и мрачно. Парното не работеше. Децата зъзнеха и не знаеха какво да правят.

Бяха и гладни, а нямаше храна. Целият дом бе опустял.

Нещо страшно се бе случило.

Изведнъж грозен и див крясък прозвуча във въздуха:

-Куф-куф! Ха-ха-ха... Колко е хубаво така! Разбрахте ли какво стана? Тази нощ тайно в дома дойдоха злите духове от Черната дупка. Те отвлякоха всички ваши любими жени и учителките, и лелите, готвачките, перачките, шивачките, домакините. Отвлякоха и мъжете — огнярите и общия работници. Закараха ги в Подземното царство, където ще бъдат слуги. |

А вие сега ще трябва да вършите всичко онова, което и жените и мъжете правеха за вас. Не стойте! Започвайте и работете, деца! — не спираше кукумявката Кора. Няма кой да в помогне! _Г

Ти ще можеш ли да се справиш? Правилно ли ще постъпиш? Защо?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 2

Учител: Децата гледаха изплашено и тревожно.

За тях винаги се грижеха жените от детския дом. Те ги хранеха, обличаха, къпеха, решеха, възпитаваха, водеха на разходка, екскурзии, бяха им майки. А бате Митко и двамата огняри им подравяха играчките, носеха продуктите, пускаха - парното, бяха им приятели.

Децата не можеха да вършат всички тези неща,.

Тогава добрият стар котарак Чопър им каза:

-Не се! плашете, деца! Вие сами ще се грижите за се си. Вие вече сте големи!

Нали така, Джесби!

-Да, аз също вярвам, че вие сами можете да се справите, деца! — гордо отвърна едрото куче. Не чакайте повече никого, а момичетата да започват работата на жените, а момичетата това, което са вършили мъжете в дома!

Правилно ли ги съветват те?

Ти така ли ще постъпиш?

Защо?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.

Вместо да се успокоят децата започнаха да плачат. Колко много неща не знаеха в живота! Колко малки бяха те, а какви огромни неща трябваше да вършат...

Настъпи вечер. Скоро в небето видя огромно огнено кълбо. То се въртеше и идваше право към дома. От него се появиха звездните мускетари. Те застанаха мигновено до деца­та и ги успокоиха:

-Мили деца, не бойте се! Ние ще ви помогнем. Вие сте малки и не можете да вършите това, което правят жените и мъжете за вас в детския дом. Ние ще ги спасим отзлите духо­ве на Черната дупка. Те отново ще се грижат за вас, отново ще бъдете чисти, нахранени, ще играете заедно и целият ваш дом ще бъде уютен и красив.

Лягайте, а утре вашите приятели ще бъдат тук. Нашият капитан Звезделин ви обещава това! Ние отиваме да ги осво­бодим! Довиждане, деца!
ОГС№12

ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Детето да разбере, че в да­лечни времена и в наши дни за здравето на хората се грижат здравните работници.

Учител: Един цар много обичал да се весели. Почти всяка вечер събирал знатни приятели и с тях ядял и пиел до късно през нощта. Малко по малко царят се пропил.

Но след всяко напиване сутринта тойсе чувствал много зле: иyста таму горчало, главата го боляла тъй силно, сякаш ще се пръсне, не му се говорело, всичко го дразнело и сърдело.

Тогава той заповядал да разгласят, че който намери лек, от който да не му става лошо от пиене щему даде голяма награда. Скоро при него се явил магьосникът Фън, който му казал:

-Царю, аз намерих лека, който търсиш. Нося ти тези червени вълшебни хапчета. Изпиеш ли ги — вече няма да ти става лошо след пиене!

Правилно ли го съветва магьосникът? Ти как мислиш? Защо?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 2

Учител: Царят бил объркан и не знаел дали да послуша магьосникът Фън. Той се страхувал от всякакви хапчета, а незнаел дали тези не били отровни. В това време пристигнала жена му. Тя го посъветвала да започне отново да пие и всички болки ще му изчезнат.

Същото потвърдила и любимата му дъщеря, Ирена. Ц двете настоявали царя да започне да пие непрекъснато. Така той щял да се излекува.

Ти на същото мнение ли си?

Така ли ще постъпиш и ти?

Правилно ли е?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 3

Учител: Всички здравни лица, които се грижили за него величество — и лекарят, и зъболекарят — му обяснили следното:

— Царю, послушай ни! Лекът, който търсиш се намира в самия теб. Нито магьосникът, нито хапчетата ще ти помогна. Ти не трябва да пиеш непрекъснато и да се събираш с пияни приятели. Необходимо е да излизаш на разходка сред природата всеки ден, да дишаш чист въздух, да се храниш смногоплодове и зеленчуци, да вършиш полезни дела. Така никога няма да ти става лошо.

Защото бистра водица — мирна главица!

Този мъдър съвет подкрепили и царските старейшини.

ОГС №13

Учител: Звездичка беше едно чудно красиво и добро мо­миченце. Сутрин то ходеше в детската градина, а вечер помагаше на мама да приготвят вечерята, след което самичко! се измиваше и обличаше нощницата. Самичко си оправяше дори и леглото, после целуваше мама и татко, загасваше лампата и лягаше да спи. Тогава при нея идваше другата звездичка от небето и започваха да си разказват приказки.

Една вечер звездичката не долетя. В стаята на малкото момиче пристигна небесният вестоносец Аризал:

— Аз идвам, за да те отведа със себе си. Ти ще бъдеш принцеса в лунното царство! У вас ти всичко правиш сама. там няма да работиш нищо. Ще имаш много слуги, които изпълняват всяко твое желание.

Ще бъдеш господарка и за нищо няма да мислиш. Ще серазхождаш, играеш, веселиш по цели дни. Няма да имаш нужда и от твоите родители! Обличай се и да тръгваме!

И ти ли ще постъпиш така?

Защо? Правилно ли е?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.

Учител: Звездичка се чудела какво да прави. В този момент се явили костенурките Нинджи. Те били усмихнати и сели:

-Не се бой, Звездичке! Ела с нас! Ние отиваме да освобождаваме принцеса Инея от злата вещица Зула.

Тя също е изоставила своите родители и живее в Лунното царство като принцеса.

-Идвай, идвай с нас! Ще бъдеш щастлива и безгрижна — настоявала и приятелката им Дъсти.

И ти ли ще направиш така? Защо? Помисли!

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 3

Учител: Другояче обаче мислила кръстницата на Звездичка — феята Аламан. Тя се явила ненадейно и казала:

-Мило дете, хубаво е да бъдеш принцеса, да има слуги, да се радваш и веселиш цели дни. Но не това е най- важното на света! Ти имаш майка и баща, обичаш ги силно винаги им помагаш, радваш се искрено, когато си с тях. Щастието е твоето детство, защото имаш много добри родители. Аз не бих ги напуснала никога, дори за да стана принцеса.

Така мислят и моите помощнички — звездните феи!

ОГС №13

ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Детето да осъзнае, че всеки човек има любимо занимание, което го нрави различен от другите.

Едно мишленце мило

измайстори хвърчило.

Хоп! Тра-ла-ла,

ла, ла, ла, ла, ла!

Това мишле, разбира се, беше самият Таратунчо — Бара- бунчо.

Такова хубаво хвърчило никой друг не би могъл да из­майстори.

-Ей! Зеленко! Жабчо! Таралеж! Елате да видите! - раз­вика се Таратунчо — Барабунчо и помъкна хвърчилото към полянката до таралежковата къщичка, защото нямаше търпе­ние да го покаже на приятелите си.

-Браво, Таратунчо! — долетя веднага шареното бухалче Зеленко. Ти ли го направи!

-Да — отвърна гордо мишлето. Аз сам. С крачета и ръчици сковах аз от дъсчици. Хоп! Тра-ла-ла-ла!

-Много здраво си го направил. Добър майстор си! Но нещо му липсва, Таратунчо. Искаш ли да го направим по-кра­сиво? Аз обичам да рисувам и ще го изрисувам! — попита Зе­ленко.

А ти как мислиш? Правилно ли ще постъпи Зеленко?

Защо?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.

Учител: Скоро на полянката дотърчаха един по един и другите приятели.

-Това се казва майстор — рече таралежчето Черешко. Дз също мога да помогна, обичам да майсторя различни пан­делки.

Ще направя огромна червена панделка и ще я закача на хвърчилото. Така ще стане най-красиво!

-Прекрасно! Прекрасно хвърчило! — свирна щурчето Знънливко. Но аз не мога нищо да правя — натъжи се то. Как Ще играя с хвърчилото, като съм толкова некадърен, не зная с Какво да го украся. Аз съм лош, лош, лош...

И ти ли си на това мнение?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.

Учител: Бавно и тежко тук дойде мечокът Чо. Той се огледа и рече:

-Хубаво хвърчило си измайсторил, Таратунчо! Това така, защото обичаш да правиш различни неща, да създава интересни предмети. Всеки един от вас може да върши нещо което обича най-много. Зеленко обича да рисува, Черешко прави красиви панделки, а Звънливко пише песнички. Всеки един от вас може да прави нещо, което другите не умеят. Всеки има любимо занимание.

Затова съберете се заедно и направете най-красивото хвърчило на света!

Всички горски животни започнаха да пляскат и да кимат утвърдително след думите на Чо.

-Точно така. Това е вярно, послушайте умния и добър, татко Чо!

ОГС№14

ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Децата да не изпитват страх от неизвестността, а да бъдат добри и великодушни при среща с нея.

Учител: Чуйте една много страшна история: Този Гръм-тряс-бум се появи рано сутринта в четвъртък и беше едно страшилище невиждано — черно и космато, с огромен търбух на гладник и лакомник, в който можеше да се събере половината свят. Че беше великан — това се виждаше. Но дали беше великански змей, или друго някое великанско чудовище — кой не можеше да каже. Той се настани в небето, закри слънцето, сякаш го пъхна в малкото си джобче и почна да повтаря с дебел, боботещ глас:

-Внимавайте, защото ей сега ще кажа Гръм-тряс-бум кажа ли така — всичко ще свърши.

-Леле, леле, леле! — скри се Жабчо в тръстиките реката. — Какво ли смята да прави? Аз най-добре да взема да избягам от тук, да отида далече в планината и хубаво да се скрия, за да не ме намери и изяде това чудовище. Няма да кажа на никого къде съм!

Ти така ли ще постъпиш? Защо? Правилно ли е?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.

Учител: Тежко въздъхна таралежчето Черешко:

-Ако беше на земята, аз тайно щях да се приближа до него. Щях да го боцкам с моите остри игли дотогава, докато той се спука и ни остави на мира!

-Аз пък ще ти помагам и ще бъда непрекъснато до тебе — предложи пчеличката Мая.

-Ще се радвам да убием това грозно чудовище. Така ще направим, нали Черешко! Не ни е страх вече от чудовището!

Правилно ли ще постъпят двамата приятели? Как мис­лиш ти? Защо?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 3

Учител: Ненадейно при тях долетя спасителният отряд на Чип и Дейл.

-Стойте, тук са вашите спасители! Разбрахме за вашия проблем и веднага пристигаме. Ние познаваме много добре Гръм-тряс-бум — рече Чип. Той е огромно чудовище, но за­що искате да го убивате! Не се страхувайте! Нищо лошо не ви е сторил. Говорихме с него и научихме, че го боли глава, за­това е излязъл от скривалището си. Гледа ви от небето и ви се радва, не е виждал земята, не познава никого. Никой не иска да убива, търси приятели. Дори носи подаръци на тези, които ще му станат приятели. Затова най-добре е да му помогнем и да излекуваме главоболието. Така вие няма да бъдете убийци, а великодушни, добри и щедри към всички — познати и не­познати — същества.

Ние ще му помогнем!

ОГС №15

ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Децата да почувстват необ­ходимостта от културни обноски.

Учител: И така, имало едно време един баща, който имал много злоядо дете. Не че не искало съвсем да яде, но щом му купел нещо, веднага му се приисквало нещо друго:

-Искам кифличка!

Бащата купувал.

-Не искам кифличка, искам кюфтенце!

Той пак купувал.

-Не, не кюфте, искам сандвич!

Бащата купувал ли, купувал...

Искам торта, не искам торта, искам юфка, не искам юф­ка, искам пържола, млекце, боб, шоколад, праз... И така ната­тък, и така нататък, до безкрай!

Горкият баща харчел цялата си заплата, за да угоди на капризното си дете. Бил много добър. Управителите на слад­карници и магазини в града вече ги познавали и бързали да се скрият в склада, щом се появели. Така си живеели двамата. Една вечер дошъл духът на Злото и казал на бащата:

-Това дете е лошо, капризно, невъзпитано. То никога не знае какво иска, нахално е и няма никакви обноски, капчица култура. Ето защо искам да ми го дадеш на мен, а аз ще го направя свой слуга!

И ти ли ще направиш така? Защо? Правилно ли ще постъ­пиш?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 2

Учител: Скоро се появила храбрата катеричка Чучу, която бързо отсякла:

-Дайте ми на мен това дете! Аз няма да правя като баща му и няма да му купувам всичко. То но цял ден ще ходи из гората и непрекъснато ще работи. То не заслужава своя до­бър баща!

-Правилно, правилно — повтаряло зайчето Морковчо— Такова лошо и некултурно дете не съм виждал. Аз също смятам, че то трябва да бъде наказано с много работа!

А ти как мислиш? Защо?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.

Учител: Но ето какво посъветвала добрата баба Меца:

-Аз мисля, че този баща прекалено много изпълнява желанията на своето дете. Виновни са и бащата, и детето. Възрастните хора са тези, които трябва да преценяват всяка постъпка, всяко действие на своите деца и дали те заслужават да бъдат наградени. Аз бих разговаряла спокойно с това дете, бих обяснила най-елементарните норми на поведение, как трябва да с отнасят хората помежду си. Ще го науча да се използва вълшебник те думи „моля, заповядай, благодаря". То трябва да се научи да уважава възрастните хора, особено своите родители.
Няма да изпълнявам всеки негов каприз, а ще го възпита­вам да бъде търпеливо, тактично, възпитано, културно!

Това счита за най-правилно и разумно и съветът на горс­ките старейшини.

ОГС№16

ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Детето да изпитва стремеж към изучаване на света.

-Слушай! — каза ми един ден таралежчето Черешко. — Много ми е нужен влак. Искам да направя светско пътешест­вие, да се запозная с други страни и народи. Искам един бърз и дълъг влак, който да се движи със страхотна бързина и да върви навсякъде!

И аз му нарисувах влакчето с много прозорци, за да може да гледа света докато пътува. Черешко каза: „Едно, две, три..." и потегли.

От България влакчето тръгна за Франция, после мина през Испания, Италия, прекоси Бяло море, Азия и изведнъж спря в Африка. Там го посрещнаха невиждани от него живот­ни — африкански крокодили, папагали и горили, слонове и носорози и африканци голи. Качиха го на една камила и тръг­наха да го разхождат из Африка. В този миг мухата Цеце заб­ръмча над главата му.

-Бър-бър-бръм! Бягай бързо ти оттук! Всички те са страшно гладни и искат да те опекат навън. Лоши, грозни, мързеливи тук са всички животинки живи!

Връщай се обратно! Страшно е да си на гости в Африка!

И ти ли мислиш така? Правилно ли е? Защо?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.

Учител: Твоята майка мила друго е решила. Когато спрете да се разхождате, ти иди до най-близката поща и се обади на вълшебния стрелец Чунчук. Той ще дойде и ще те спаси от тези африканци черни. Скрий се в най-гъстия храсталак и ни­кой няма да може да те намери.

Баба ти Жана също иска да избягаш от тях. Тя те съветва веднага да сториш това!

И ти ли ще постъпиш така? Защо? Правилно ли ще е ре­шението ти?

Следва оценка и решение на ситуацията от детето.
СИТУАЦИЯ 3

Учител: Най-добрият ти приятел зайчето Морковчо те съветва следното:

— Черешко, когато всеки иска да опознае света, той трябва да бъде смел и решителен. Да не се страхува от новите н ща. Трябва да има приятели навсякъде и да ги обича без разлика на цвят — бели, жълти, черни. Не трябва да се страхува или да бяга от тях. Интересни са всички страни но света, а който обича пътешествията той иска да знае всичко, да умее всичко, да обича всички — и хора, и животни, и ниви, и градини, и гори, и поля и всичко, всичко на света!

Не бягай от новите си приятели, а заедно с тях разгледай и опознай Африка. Тя е чудна, интересна и много богата страна. Нейните жители са добри и сърдечни! Те са твои приятели. Не само Морковчо мисли така. Членовете на горското народно събрание имат същото становище и желаят ти да останеш в Африка като смел, умен и любознателен пътешественик.

ОГС№17
ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Пренос на знанията на дете­то за лъжата и кражбата като отрицателен феномен.
СИТУАЦИЯ 1

Бягството

Янко живееше с майка си и баща си в малка къща на края на града. Бащата на Янко беше строг човек и често му се ка­раше за сторените бели.

Един ден Янко беше останал сам и си играеше в двора на къщата. Ровеше с пръчка в пръстта, хвърляше камъчета по прелитащите птички и се забавляваше.

Но, ето че едно от камъчетата полетя право към прозоре­ца на къщата. Дан-н-н издрънча прозорецът и на земята се разсипаха стотици малки стъкълца. Янко пребледня от упла­ха. Какво ли ще каже сега баща му, когато види счупения прозорец. Момчето си представи тежката бащина ръка, която посяга да го хване и да го напердаши за сторената пакост. То знаеше, че боят този път няма да му се размине и реши да из­бяга от къщи. Тръгна накъдето му видят очите. Прекоси мно­го улици, мина покрай различни магазини, но никъде не се спря.

Скоро Янко стигна до центъра на града. Той си спомни, че няколко пъти беше минавал оттук с родителите си. Но то­гава всичко му изглеждаше много по-хубаво и празнично. Во­дата в шадраваните сякаш се смееше и пръскаше закачливо минаващите хора. Тук се намираха сградите на кукления теа­тър, пощата, банката, киното и на много, много магазини, с красиво подредени витрини.

Но всички те сега се сториха студени и страшни на малкото момченце, като големи великани, които стоят на пост щ наблюдават всичко от високо. Дори в песента на шадраваните имаше някаква зловеща закана.

Янко се уплаши малко. Почувства се беззащитен и само­тен. Поиска му се да се върне отново вкъщи, но се сети за счупения прозорец и продължи напред. Тогава видя как една жена, седнала на тротоара, прегърнала в скута си малко детенце просеше пари от минувачите..

Янко тъкмо се чудеше накъде да тръгне, когато чу някак врява зад себе си. В следващия миг две момчета профучах край него, а след тях тичаше разплакана жена.

• 
  Дръжте ги, те са крадци, откраднаха ми чантата — викаше жената.
  

Тогава съвсем ненадейно отнякъде до него се приближи малката кибритопродавачка. Тя му каза:

-Янко, не можеш да се върнеш вкъщи, помисли за счупения прозорец. Застани като онази жена на улицата, може някой човек да ти даде пари за хляб.

Ти как мислиш, правилно ли го е посъветвала? Ти как би постъпил в тази ситуация?

Тогава до него се доближиха палавниците Хюи, Дюн Луи. Те му казаха:

-Помниш ли онези момчета, които откраднаха чанта на жената? Доближи се и ти до някой човек и му вземи портмонето. Така ще имаш пари и ще можеш да си купиш храна

Правилно ли е това? Ти как би постъпил в тази ситуация.

Янко се чудеше какво да прави, когато на помощ му се притекоха гумените мечета. Те казаха:

-Лошо е да се краде и да се проси. Най-добре е да се вър­неш в къщи. По-добре признай си честно, че си счупил прозоре­ца нарочно и баща ти може и да ти прости, а ти друг път ще бъ­деш по-внимателен. Малки деца като тебе не трябва да се скитат сами по улиците на града, защото той крие много опасности.

ОГС№18
ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Пренос на знанията на дете? то за неговата етническа принадлежност.

Приказка за Ром

Асен и Васко играеха на поляната с голяма и красив топка. Те се скараха за топката. Тогава при тях дойде по-гол мата сестра на Асен — Калина и каза, че ще им разкаже приказка. Двете деца веднага зарязаха топката и кротко седнах до Калина, а тя започна да разказва:

-Някога, може би преди хиляди години по върховете големите планини живеели богове. По полята и горите щастливи и безгрижни хора. Всички деца се раждали в мир.

На една планина в един голям и много красив стъклен кристален замък, откъдето можело да се види всичко, живеел Цар Баба и царица Дай. Най-голямото щастие за тях били трите красиви като звездици дъщери и един много хубав син на и Ром. Трите дъщери имали много работа по цял ден. Те би орисници. Щом някъде се родяло дете, те отивали при него и казвали какво го очаква през живота му. Малкият Ром много завиждал на своите сестри, че винаги са заедно и се срещата много хора. Той също искал да се срещне с хората, но май му, баща му и останалите богове не му разрешавали.

Не минало много време и Ром подготвил таен план за напускане на замъка. В една лятна гореща нощ тон взел най-бързия кон на баща си и препуснал към земния рай — към хората . Пътувал дълго, минал през много гори и поля, преплу­вал през морета и ето, че стигнал един град. Там той срещнал много красиво момиче, в което се влюбил и поискал да се ожени за него.

Но ето, че цар Баба бил разярен, разбирайки за бягството на сина си Ром и в тази нощ от небето се изсипали поройни дъждове и гръмотевици и заедно с тях се носели тежки закли­нания. Майчиното сърце било съкрушено. Обляна в сълзи, след всяко заклинание на Цар Баба, изпращала но едно добро заклинание за сина си.

Цар Баба:

-И никога да няма място под слънцето за тях и поколе­нията им напред.

Царица Дай:

-И да бъдат много щастливи.

Цар Баба:

-И никой да не разбира езика им но света.

Царица Дай:

-И с пророчество хляба си да изкарват.

Цар Баба:

-И все по прашни пътища да ходят и покрив над глава­та си да нямат.

Царица Дай:

-И хубаво да пеят и най-хубавите танци да са техни.

Цар Баба:

-Гонени отвсякъде да бъдат и хляба си да крадат.

Царица Дай:

-Най-весели по нрав да бъдат.

Цар Баба:

-Голи и боси да се скитат и нищо по света да не поз­наят.

Орисах ви, „Аз Царя на орисниците и такава да е съдба­та ви, защото сине мой ти не послуша волята на боговете.

Царица Дай:

-Орисах ви „Аз, Царицата на орисниците, знайте, че моята любов ще ви закриля по пътищата тежки, че всеки дъжд са моите сълзи, че слънцето е моята усмивка, навсякъде ще бъда с вас.

И тръгнал Ром със своята любима по дългите и прашни пътища. Любовта им била толкова голяма, че дори и не разб­рали заклинанията. Вървейки един ден на пътя намерили ки­тара. Взел я Ром и засвирил. В звуците й той чувал гласа на майка си.

Калина свърши разказа си, а двете деца, вперили очички в нея, попиваха всяка дума.

-Хареса ли ви приказката? — попита тя.

-Да, да, много, но какво е станало нататък с Ром и не­говата жена, изпълнили ли са се заклинанията на Цар Баба? Майката помогнала ли им е?

-Чакайте, чакайте — каза Калина — първо помислете. Можете ли да се досетите има ли в света хора, които имат та­кава съдба като на Ром и на жена му.

Децата се замислиха. Тогава при тях дошла пчеличката Мая, която искала да им помогне и казала:

-Аз мисля, че Калина говори за певците и танцьорите. Те са весели и добри и могат да танцуват, свирят и пеят мно­го хубаво.

Ти как мислиш? За кого говори Калина?

Но тогава се намесили Чип и Дейл, които казали на децата:

-Сигурно Калина говори за орисниците. Те пророкуват какво ще ти се случи през живота.

Дали е така и защо?

Тогава на помощ пристигнали гумените мечета, които казали: