Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева

1. 
   С родители: семейни албуми, участие с материали за ателието, подпомагане с дидактични материали, анкети с родителите, участие в социално-педагогически тренинг
   
2. 
   С обществени организации: организиране на изложби, участие в ревю на екологична тематика, участие в концерта „ Децата по света”
   
3. 
   С масмедии: образователни предавания
   

• 
  5 броя картини за образец;
  
• 
  5 броя еднакви с предните картини разрязани на 30 части.
  

• 
  Ателието е по идея и апробация на : Мариета Стефанова Маринова
  
• 
  Четвърта група “Пипилота”
  
• 
  5-6 годишни деца
  

1. 
   С родители: участие с материали за ателието, подпомагане с дидактични материали, анкети с родителите, участие в социално-педагогически тренинг
   
2. 
   С обществени организации: изложби от детски рисунки
   
3. 
   С масмедии: образователни предавания
   

Съществуват най-малко два начина за усвояване от детето на технологичната последователност и структурните особености на развлечението. Веднъж, това може да се реализира като информационен процес, паралелно протичащ с подготовката и провеждането на самата форма. В посочения вариант детето се учи на алгоритъма и структурирането интуитивно, практически, на принципа на пробата и грешката, индиректно ръководено от педагога (възрастния). Втори път, то може да получи достатъчно информация в тази насока предварително в игрови или обучаващи педагогически ситуации. За постигане на оптимална рефлексивност у детето като методи се използват основно графичното и действеното моделиране. Във втория вариант, предоставяйки по-широка осведоменост и осигурявайки осмисляне на алгоритъма от възпитаниците, педагогът им дава възможност за по-голяма свобода на действие и намалява степента и необходимостта от индиректно регулиране.

На първо равнище целта е да се постигне актуална установка у детето за извършване на определена продуктивна дейност. То отговаря на непълната и неподредена информация.

Методът е разговор. Похватите са уточняващи и провокиращи въпроси, чрез които педагогът може да извлече информация относно очакванията на детето за деня в насока темата и сценария на развлечението. Задоволява се потребността на възпитаника от себеизразяване. Средствата са художествени произведения от различни видове изкуство. Нужно е разнообразие в организацията на педагогическата среда с определено провокативна насоченост по отношение изразяване на позиция и лично мнение, на себеутвърждаване в ситуация и среда извън семейството.

Тук е мястото да уточним различията на това ниво в сравнение с проблемната педагогическа ситуация.

1. 
   Темата на развлечението е предварително известна на всички участници в първо равнище – възрастни и деца. Тя е логическо следствие от множество разнообразни ситуации на педагогическото взаимодействие, свързани с познавателната дейност. Темата заедно с познавателните обекти и явления в нея вече многократно е третирана по технологичната последователност на основната форма на организация – проблемната педагогическа ситуация. Така развлечението съвсем логично заема своето място в структурата на цялостния възпитателно-образователен процес в детската градина.
   
2. 
   В подготовката и реализацията на развлечението познавателната дейност е напълно интегрирана с продуктивната дейност на детето, а рефлексията се осъществява в процесите на интерпретация. Разглеждайки го в друг аспект, може да посочим самото развлечение като обект на познавателната дейност.
   
3. 
   Обикновено художествените произведения, участващи в организацията на педагогическата среда на това първо равнище, са познати на всички участници. Те вече са анализирани в други ситуации на педагогическото взаимодействие. Тук целта на произведенията е чисто провокативна в посока активността на детето, неговата интерпретативност, творчество и личностна изява,съобразно заложбите, възможностите и наличния му запас от знания и умения.
   
4. 
   Макар да се характеризира с предварителна известност на темата и дори с наличието на сценарий за развлечението това първо ниво отговаря на непълната и неподредена информация, защото са налице достатъчно неизвестни по отношение на подготовката и реализацията му.
   
5. 
   Резултатът на началното равнище е свързан с конкретизиране на очакванията и представите на детето относно осъществяване на развлечението.
   

(независимо дали е възрастен или е дете) за собствен избор. В педагогическата практика обаче често възникват конфликтни ситуации, с които учителят се налага да се справи. Обикновено в този тип взаимодействие те произтичат от недостатъчния социален опит на детето, от желанието на всички участници в групата да се изявят в найколоритната, най-ярката и себеутвърждаваща част от развлечението (напр. всички деца искат да бъдат актьори и пр.) или просто от инертност, която също доказва ограничен наличен запас от знания и умения. Това, разбира се, не позволява на учителя безапелационно да разпредели децата и така да приключи процесът на организация. Сложната психологическа същност на второ равнище изисква от учителя да спазва редица изисквания:

• 
  Да уважава правото на всяко дете на собствен избор.
  
• 
  Да отчита индивидуалните особености и конкретните заложби на всеки от възпитаниците си.
  
• 
  Да осигури равнопоставеност на всяко дете в процеса на подготовка и осъществяване на развлечението.
  
• 
  Да не нарушава принципа за хуманност и да осигури условия за сътрудничество между равностойни партньори по отношение релацията “възрастен – дете”.
  
• 
  Да допуска противоречие само в развиващите му и продуктивни аспекти.
  

В технологичния модел на развлечението на това второ равнище предлагаме играта като основен метод. Като най-самоорганизираща, а и съдържаща конфликтната ситуация като задължителен конституиращ свой компонент, е автодидактичната игра (АДИ). Именно чрез някои типове и видове автодидактични игри би могло да се постигне оптимално разпределение на участниците, като същевременно те получат достатъчна удовлетвореност от справедливото отношение към всеки. Какви автодидактични игри биха могли да се приложат?

От индивидуално-конкурентните игри могат да бъдат използвани игри от типа:

танграм, лабиринт и др. Във вид на танграми, например, могат да бъдат представени символите от знамената на различните ателиета, в които предстои участието на децата.

От кооперативно-конкурентните АДИ приложение биха могли да намерят игри от типа: лабиринт, карти, диск и др.

Съществена особеност, отличаваща второ равнище в технологичния модел на развлечението от второ равнище на проблемната ситуация, е, че автодидактичните игри се използват само в своя четвърти етап на разгърнатост, т. е. – същинската автодидактична игра. Игрите са добре познати на детето поради предходно третиране на познавателната тема в различни форми на педагогическото взаимодействие с игрова или обучаваща насоченост. Така автодидактичната игра без да губи основната си функция – да формира и усъвършенства общите умствени способности и универсалните компоненти на психичната дейност, разгръща значимостта си и като организиращ и самоорганизиращ фактор. Това само по себе си обогатява функционалността й и прави второ равнище в технологичния моделна развлечението също да отговаря на непълната, но подредена информация. В края на второ ниво децата трябва да са постигнали разпределение и готовност за участие в различните ателиета, които са структурен компонент на следващото трето равнище.

С еволюирането на социалната компетентност на детето и на групата и с кристализирането на специалните способности в личността второ равнище в технологичния модел на развлечението може да се елементаризира и да се изразява само в едно логично и коректно спрямо околните саморазпределение или в най-обикновено жребийно диференциране. Тази резултатност би могла да се постигне при 6-7-годишните деца след достатъчно натрупана от тях теоретико-емпирична информация в областта на дадената форма на педагогическо взаимодействие.

Следващото равнище в настоящата технология е тъждествено на “друга основна форма на педагогическо взаимодействие” – ателието. Трето ниво отговаря на достатъчната, но неподредена информация в проблемната ситуация. Мотивацията за това е продължаващото информационно търсене. В структурата на ателието то доминира в семантичен план. Като един от основните методи в него може да бъде посочено действеното моделиране. Графичното моделиране също намира приложение, но поскоро като моделиране на интерпретативната дейност.

Методите, похватите и средствата в това ниво се отличават с изключителното си многообразие, съответстващо на различните дейности в големия брой ателието.

Резултатът се характеризира с постигане на интересна интерпретативна форма на художествено произведение или на друго произведение на двигателната и интелектуалната човешка дейност. Провокирани са евристичният дух, потребността от естетическа удовлетвореност и стремежът на личността към положителните емоции. Освен съобразно темите на познавателното съдържание в цялостния възпитателно-образова-телен процес ателиетата се обособяват и в съответствие със спецификата на компонентите в сценария на развлечението, не изключвайки също и множеството импровизации. Формалното им структуриране е описано в педагогическата литература. Уточнени са процедурите по именуване, избор на девиз и символ, изработване на знамето на ателието. Посочена е ролята на родителя като един от възрастните партньори, участващи в това педагогическо взаимодействие.

Да се затвърдят знанията на детето за природните явления: дъжд, слънце, вятър, сняг, дъга, гръогевица и др.

Детето да подрежда в различни посоки картоните от доминото, като се комбинират взависимост от видовете природни явления и времето: облачно, слънчево и дъждовно.

Двадесет и два броя картони за домино на всяко от които са изобразени по две природни явления.

1. 
   Играят две деца.
   
2. 
   Първо играе детето определено чрез броилка.
   
3. 
   То раздава по равен брои карти на себе си и другия играч.
   
4. 
   Първото дете залага един от своите картони на игралното поле.
   
5. 
   Следващият играч (по посока на часовниковата стрелка) залага един картон и ако той не съответства на първоначално поставения картон, прибира го и пропуска един ход.
   
6. 
   Играта печели това дете, което първо се е осво­бодило от своите картони, т.е. първо е изчерпало картоните си.
   

Играещите деца се преброяват с подходяща броилка свързана с познавателната задача. Детето определено oт броилката разбърква картоните и ги раздава по равен брой между себе си и другия играч, т.е. по 11 картона. Картоните се намират на отделни пазари пред децата. Първото дете залага един картон и огласява съответното изобразено на картона природно явление. Следващото дете избира от своя куп един картон и го залага, съобразно заложения. Той поставя картона с изображението на природното явление така, че да съответства на обобщаващото понятие: слънчево, облачно и дъждовно време. Играчът е необходимо да огласи защо поставя по този начин своя картон. При погрешен ход, той си прибира в своя куп картона и пропуска един ход. Следващото по ред дете може да разполага картона си отляво или отдясно, отдолу или отгоре. Печели играта този, който пръв се освободи от своите картони. При правилна игра от картоните на доминото се получава изображение на кръговрата на водата.

Развитие на способността на детето за ориентиране на основата на знакови модели (пътни знаци за туристически маршрут).

Детето е необходимо да съобрази и се ориентира в коя посока да се придвижи, за да стигне до бивака (лагера).

Картон с изобразена на него траектория с четири входа. По нея са маркирани различни символи (туристическа маркировка), указваща пътя на малките туристи.

1. 
   В играта участват две деца.
   
2. 
   Първият играч избира самостоятелно своята траектория и „влиза" в играта в зависимост от по-големия брой точки на хвърления зар.
   
3. 
   Играчите се придвижват по посока на стрелките (пътната маркировка).
   
4. 
   Ако играчът попадне на знак: „бивак“ то е необходимо да пропусне един ход.
   
5. 
   Ако пионката попадне на знак: „брод", играчът придобива правото да се придвижи два хода напред (и избере една от двете посоки)
   
6. 
   При знак: „Забранено“, „Опасност“ - играчът се връша обратно по траекторията.
   
7. 
   При знак: „Вода" играчът остава на предишната си позиция.
   
8. 
   Печели играта това дете. което първо стигне до лагера.
   

Всяко от децата хвърля последователно зара и в зависимост от броя на точките му „влиза“ в играта. Всеки играч си избира един от четирите входа на траекториите, т е. необходимо е да се съобрази кой път да поеме, за да се стигне по-бързо до бивака. Всеки играч се придвижва толкова квадратчета напред, колкото точки показва хвърления зар. Ако играчът при един ход попадне на различна туристическа маркировка е необходимо да спазва определени забраняващи правила, а именно:

Знак „Борд“ - играчът може да премине само по траекторията обозначена с този знак и се придвижва два хода напред.

Знак „Завои на дясно" – По тази траектория играчът не може да се придвижи. Необходимо е да тръгне по другата пътека.

Знак „Опасност" - Играчът не може да продължи по избраната от него посока Необходимо е да се върне обратно по траекторията по която се е движил досега.

Знак „Бивак“ - Играчът пропуска един ход.

Знак „Вода" - играчът независимо от точките на хвърления зар остава за един ход на предишната си позиция.

Знак „Писмо на четири крачки"- играчите придобиват правото да се придвижат 4 хода напред.

Знак „Писмо" - Играчът получава определен текст от символи, свързани с туристическата символика и е необходимо да прочете (декодира) какво пише на него, т е. да състави въображаем текст, като се ориентира по значението на туристическите символи.

ИМЕ: ”С КАКВО СЕ ХРАНЯ?”

Познавателна задача:

Да се уточнят представите на детето за някои домашни животни.

Детето е необходимо да съобрази и отдели-един комплект от основна и допълнителна карта.

32 броя карти, от които 1 основна и 1 допълнителни. На основните карти са изобразени домашни животни, а на допълнителните - храната с която се хранят. Например на основната карта е изобразено прасе, а на допълнителната - царевица, коприва и др.

1. 
   В играта участват четири деца.
   
2. 
   Раздава картите детето определено чрез броилка.
   
3. 
   При получаването на картите всеки играч е не­обходимо да съобрази, отдели и огласи получените комплекти or карти.
   
4. 
   При всеки следващ ход играчите по посока на часовниковата стрелка си предават едни на друг по една карта.
   
5. 
   Играта печели детето, което първо се освободи от картите си.
   

Играчът който ще раздава картите се определя чрез броилка, подходяща за тематиката на играта. Той раздава на всеки играч по 8 карти. Всеки държи картите си в собствена банка. Първоначално е необходимо всички играчи да гледат картите си и ако е възможно да ги комплектуват на основна и допълнителни, т.е. основната - съответното домашно животно, допълнителната - храната, която то използва. В момента на комплектуването е необходимо играчите да ги огласят и да разкажат за характерните особености на това домашно животно. Картите се отделят пред всеки играч. След като всички играчи са отделили картите си при първото раздаване, следва хода. При сигнал „едно, две, три ... картата пусни!", всеки играч подава на седящия отляво на него една карта, т.е. освобождава се от ненужната за него карта. Печели играта това дете, което първо се е освободило от картите си. Останалите играчи продължават да играят до свършване картите и на последния играч.

Да се уточнят знанията на детето за листата на ши­роколистните и иглолистните дървета.

Да се уточнят знанията на детето за листата на кестена, брезата, дъба, липата и клена.

Детето е необходимо да съобрази и съотнесе изо­бражението от картончето (съответния вид листо) от заложения картон с изображението от залагания.

Детето е необходимо да съобрази и постави изображението на иглолистно листо до иглолистно дърво, широколистно до широколистно.

22 броя картони с изобразени на тях различни видове листа на иглолистни и широколистни дървета. Картоните се 1 разделени на две половини.

22 броя картони с изобразени на тях листа на клен, кестен, бреза, дъб, липа.

1. 
   Играят две деца.
   
2. 
   Играчът определен чрез броилка раздава по равно количество картони.
   
3. 
   Той залага един картон на игралното поле.
   
4. 
   Вторият играч избира от общия куп пред себе си друг картон, така че да комбинира от определен вид 2 листа.
   
5. 
   Побеждава играта този, който първи е свършил картоните от доминото.
   

Чрез броилка съответстваща на познавателната задача се определя кое дете ще играе първо и раздава картоните. Картоните са поставени на общ куп пред играчите, обърнати с лицето надолу, така че да не се виждат изображенията им. Всеки играч тегли поредно един картон т.е. го избира от своя куп и го залага съобразно заложения иглолистен или широколистен вид, така че да си съвпадат.

4.Играчът тегли от купа пред себе си произволно един картон, без да вижда изображението на него.

5.Ако е изтеглил картон само с широколистен вид, може да го върне обратно и да пропусне ход.

ИМЕ: ”СЕЗОНИ”

Познавателна задача:

Да се затвърдят знанията на децата за характерните особености на някои растения през съответното годишно време.

Детето е необходимо да съобрази и при попадане на символ за свой цвят да разкаже за промените в живата природа за сезона изобразен в съответното поле.

Игрално поле с нарисувана на него траектория преминаваща през растения (цветя, зеленчуци, плодове) характерни за четирите сезона (тип „Не се сърди човече"). Зарче.

1. 
   В играта участват три деца.
   
2. 
   Всяко дете играе с определен цвят пионка.
   
3. 
   Започва пръв играчът хвърлил най-голям брой точки на зара.
   
4. 
   Всеки играч се придвижва толкова клетки напред по траекторията, колкото показва числото на хвърления зар.
   
5. 
   Ако пионката попадне на кръгче, оцветено в цвета на неговата пионка е необходимо да разкаже за характерните особености на растенията (цветя, плодове и зеленчуци) за дадения сезон.
   
6. 
   Ако пионката на играча попадне на синьо поточе, той се връща един ход назад.
   
7. 
   Играта печели детето което е стигнало до изхода на траекторията.
   

Чрез жребий се определя кое дете с кой цвят пионка да играе. Всички започват от едно изходно положение. Започва да движи пръв пионката си този играч, който е получил най-голям брой точки със зара. Всеки играч се придвижва последователно в зависимост от броя на точките на зара. Ако играчът попадне на кръгче, оцветено с неговия цвят на пионката е необходимо да разкаже за растенията, характерни за дадения сезон, т.е. да ги изброи. Ако играчът попадне на „поточе" се връща един ход назад. Печели играта това дете, което първо стигне до „слънцето" (центъра или изхода на траекторията).