Съдържание съкращения 4 въведение 5
ІІ.10. Пазарни възможности за развитие на биологичното земеделие
Изтегляне 2.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Държава
- ІІ.11. Генетично модифицирани организми
ІІ.10. Пазарни възможности за развитие на биологичното земеделиеСпоред ОИСР, биологичният сектор в началото на 21-ви век се оценява на обща стойност 26 млрд. щ. д. – 11 млрд. щ. д. в Европа и 13 млрд. щ. д. в САЩ, и е като цяло най-бързо нарастващия земеделски сектор с около 15–30% годишно въпреки много ниската си база. Въпреки че Австралия и Аржентина заемат най-голям дял на сертифицирана биологична земеделска земя, най-вече за паша, Океания и Южна Америка са твърде малки като пазари за биологични продукти, като реализират около 100 млн. щ. д. всеки. Продажбите на дребно в Азия през 2003 г. се оценяват от порядъка на 400–450 млн. щ. д. В ЕС биологичното земеделие възлиза средно на около 2% от стойността на общия земеделски продукт. Предполагаемият дял на биологични продукти в общите продажби на храни също възлиза на около 2%.55
Датският План за развитие на биологичното земеделие (1999 г.) заключава, че интересът на потребителите към биологичните продукти е силен и продължава да нараства. Около 47% от домакинствата в Дания купуват биологични продукти често или от време на време. От тях 15% целенасочено купуват биологични продукти, когато са налични. Ето защо съществува голям потенциал за увеличаване на продажбите сред потребителите, които купуват биологични продукти нерегулярно. Перспективата за експлоатиране на този потенциал налага постоянни усилия за подобряване на качеството на биологичните продукти. В Дания използването на биологични продукти в институционалните заведения за хранене също отбелязва нарастваща тенденция. В бюджета на публичния сектор за 1997 г. се дава голям стимул за закупуване на биологични продукти. ІІ.11. Генетично модифицирани организмиПрез 1996 г. България прие „Правилник за разпространението на генетически изменени висши растения, създадени чрез рекомбинантна ДНК технология“), ДВ, бр. 721, 16.08.1996). С правилника са регламентира създаването на Съвет за безопасна работа с генетично изменени висши растения (Съвет). През 1998 г. фирмите Новартис, Пионер и Монсанто правят постъпки за разрешаване на изпитване на трансгенна царевица. През 1999 Съветът разрешава широки производствени опити. През 1999, българските земеделски производители произведоха първата реколта с царевица, устойчива на хербициди. Повечето от царевицата е дадена за фураж на животните и по този начин навлиза и в хранителната верига. По информация на МЗГ издадените разрешения за ГМ царевица през 1999 г. са за 1300 ха, през 2000 г. – 1900 ха, през 2001 г. – 640 ха, през 2002 г. – 220 ха, през 2003 г. – 211,95 ха. В рамките на проект на Агробиоинститут, финансиран от UNEP/GEF, е изготвен проектозакон за генетично модифицирани организми (ГМО). Законът за ГМО е приет и обнародван в Държавен вестник бр. 27 от 29.03.2005 г. Той включва част от Директива 90/219/ЕЕС за работа с генетично модифицирани микроорганизими при контролирани условия, Директива 2001/18/ЕЕС относно съзнателното пускане в околната среда и на пазара на ГМО и регламент 1946/2003 за трансгранично придвижване на ГМО. Законът не отразява европейското законодателство според Регламентите1829/2003/ЕЕС за генетично модифицирани храни и фуражи и 1830/2003 за проследимост и етикетиране на ГМО и проследимост на храни и фуражи, произведени от ГМО. По отношение на Регламент 1829/2003 изискванията относно етикетирането на генетично модифицирани храни са въведени в националното ни законодателство в Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Основните изисквания, които са свързани с необходимост от изграждане и укрепване на административен капацитет или с изработване на процедури за прилагане на Регламент 1829/2003, както и на Регламент 1830/2003 ще бъдат въведени с предстоящото изменение на Закона за храните. Останалите текстове от тези регламенти ще се прилагат директно от датата на членство на България в ЕС. Законът за ГМО забранява отглеждането изключително важни за България култури като тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички видове зеленчуци и овощни култури чрез включването им в забранителния режим за освобождаването им в околната среда. Законът забранява освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, забраната за освобождаване в околната среда и пускането на пазар на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност. Този закон следва да сложи край на неконтролираното освобождаване на ГМО в околната среда и неизбежното генетично замърсяване на селскостопанските култури. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|