Настоящият документ разглежда биологичното земеделие като система на специфично отглеждане на растения, животни, растителни и животински продукти, преработката им в биологични храни и реализацията им на пазара.
1. Разбиране за биологично земеделие
В света съществуват редица определения за биологично земеделие. Българският план за развитие на биологичното земеделие се разработва в съответствие с Европейския план за биологични храни и земеделие от 2004 г. и затова приема цитираното в него определение на „Кодекс Алиментариус“1 на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) и Световната здравна организация (СЗО), според което биологично земеделие е „цялостна система за управление на производството, която насърчава и укрепва устойчивостта на агроекосистемата, включително и биоразнообразието, биологичните цикли и почвената биологична дейност. Тя поставя акцент върху използването на практики за управление вместо входящи вложения извън стопанството, като взема под внимание факта, че регионалните условия изискват местно адаптирани системи. Това се изпълнява чрез използване, където е възможно, на агрономични, биологични и физикомеханични методи, като противовес на използването на синтетични материали, за изпълнение на определена функция в рамките на системата“.
2. Защо се изготвя Национален план
за развитие на биологичното земеделие в България
Едно от най-големите предизвикателства за България в процеса на икономическо преструктуриране е да се осигури баланс между достатъчното производство на хранителни продукти, увеличаване на заетостта и превантивното опазване на околната среда.
Биологичното земеделие и други интегрирани агроекологични дейности са конкретни практики, които пряко допринасят за устойчивото развитие на селските райони в България и страната като цяло. Те могат да доведат до стабилизиране на екосистемите, запазване и възстановяване на природните ресурси, развитие на селските райони и предотвратяване на процеса на изоставяне на земите. Установено е, че много малка част от земите в България са замърсени в миналото, а през последните 7–8 години не се установяват нови замърсявания. По-сериозен е проблемът с ерозията на почвите – процес, от който е засегната около три четвърти от територията на страната. Очакваното развитие на селскостопанското производство в резултат на прилагане на програмите и политиките на Европейския съюз (ЕС) в областта на селското стопанство може да доведе до интензифициране на производството, и съответно – до увреждане на почвите. Програма САПАРД на Европейската комисия и ползването на структурните фондовете след присъединяването на страната към ЕС са шанс за развитие на биологично селскостопанско производство и прилагането на екологосъобразни земеделски практики, водещи до опазване на почвеното плодородие в страната и създаване на екологично чистите земеделски земи.
Биологичното земеделие води до стабилизиране на доходите на земеделските стопани чрез навлизане на нови, развиващи се пазари на качествени и здравословни хранителни продукти, което означава и намаляване на безработицата. Това се потвърждава и от заключенията на Европейския план за биологични храни и земеделие. България разполага с благоприятни възможности да заеме достойно място във все още незапълнената пазарна ниша на биологични продукти в ЕС и света.
В България първите стъпки за развитие на биологичното земеделие датират от шейсетте години на 20 век, но едва през последните 15 години се засилва интересът към този вид производство. В резултат на проведената през месец ноември 2003 г. в гр. Пловдив конференция на високо ниво „Шансовете на биологичното земеделие в разширения ЕС“, Министерството на земеделието и горите (МЗГ) пое ангажимент да разработи Стратегия и Национален план за действие за развитие на биологичното земеделие.
Националният план за развитие на биологичното земеделие (НПРБЗ) е изготвен в периода октомври 2004 – юни 2005 г. с финансиране от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Министерство на земеделието и горите и с логистичната подкрепа на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“. Основният принцип за изготвяне на плана е широко участие на заинтересованите страни. В изпълнение на този принцип бе създадена работна група2 от повече от 30 представители на ключови заинтересовани страни. Работата на работната група бе подпомогната от експертен екип, също съставен от специалисти в сферата на биологичното земеделие от неправителствени организации, научните среди и консултантски фирми. Работният вариант на НПРБЗ бе обсъден с повече от 600 души от цялата страна чрез серия от шест срещи, проведени във всеки от районите за планиране в периода март–април 2005 г.
ГЛАВА І. БИОЛОГИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРИЯ І.1. Контрол и сертификация и на биологичното производство в България
Съгласно българската законова уредба, контролът и сертифицирането на биологичната продукция в нашата страна са поверени на юридически лица – търговци и сдружения с нестопанска цел, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ и получили разрешение от министъра на земеделието и горите.
Дейността на чуждестранните контролни органи, извършващи контрол и сертификация на биологичното производство на територията на България, чието седалище е извън България, ще бъде регламентирана до края на 2005 г. Предвижда се министърът на земеделието и горите да издава разрешение за извършване на контрол и сертификация на територията на България на чуждестранни контролни органи, ако те притежават сертификат за акредитация, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт ЕN 45 0113. За да получат разрешението от министъра на земеделието и горите, чуждестранните контролните органи ще трябва да подадат молба в МЗГ, която съдържа данни за правния статут на лицето в страната, в която е регистрирано: регистрация, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление) и предмет на дейност.
Наредбите за биологично производство4 отреждат на Министерството на земеделието и горите ролята на компетентен орган, който има задължението да прилага законодателството в областта на биологичното земеделие. За това прилагане в МЗГ са изградени необходимите структури:
* Комисия по биологично земеделие, която подпомага министъра при одобряване на контролните органи и при отнемане на разрешението им и решава въпроси, свързани с биологичното производство и неговото означаване;
* Секретариат към Комисията, който организира работата й и поддържа отделни регистри на биологичните производители, преработватели и вносители в България, на контролните органи в България и в страните членки на ЕС.
* Експертен екип за осъществяване на надзор – упълномощени и обучени са понастоящем шест лица експерти от МЗГ и съответните служби към него, които да осъществяват надзор върху контролните органи. Надзорът се извършва чрез ежегодно одитиране на одобрените сертифициращи органи.
Ефективността на извършвания контрол на биологичното производство е от определящо значение за завоюване доверието на потребителите. Ефективността на този контрол е и едно от задължителните условия, на които трябва да отговаря всяка страна, нечленуваща в Европейския съюз, която желае да бъде в списъка на третите страни с призната еквивалентност на практиката и да се ползва от значително по-облекчения режим на внос на нейни продукти в страните членки на Европейския съюз. Страна, която не е включена в този списък, на практика трябва да пресертифицира своята продукция чрез контролен орган, признат от европейските компетентни органи.
Има два режима на внос на биологична продукция от трети страни в Европейския съюз:
1. Съгласно чл. 11(6) на Регламент 2092/91:
Вносители от страна членка са оторизирани от компетентния орган на съответната страна да предлагат на пазара продукти с означение „биологични“, внасяни от трети страни, при условие, че осигурят достатъчни доказателства, че:
-
продуктите, за които се иска разрешение за внос, са произведени съгласно изисквания, еквивалентни на тези, предвидени в Регламента;
-
са били подложени на инспекционни мерки с ефективност, еквивалентна на тази, предвидена в регламента.
2. Съгласно чл. 11(1) на Регламент 2092/91:
Въз основа на завършена процедура по атестация и получена положителна оценка на еквивалентността на извършения контрол и сертификация на биологичните продукти, трета страна е включена с решение на Европейската комисия в списъка на страни с призната еквивалентност на практиката на системата на производство, контрол и сертифициране на биологичната продукция.
Критериите за включване в списъка на страните по режима на чл.11(1) са:
-
В страната да има въведено законодателство, регламентиращо биологичното производство, което да възпроизвежда принципите на европейското законодателство в тази област.
-
Страната да има осъществен износ на биологична продукция.
-
Националното законодателство да е работещо и ефективно.
В момента в страната има само един одобрен национален сертифициращ орган – „SGS България“. Подадени са документи за акредитиране и на други организации.
Независимо от съществуващата система за сертификация и контрол, в някои случаи чуждестранните партньори изискват данни от анализи на биологично произведени продукти, осъществени в акредитирани лаборатории по международно признати методи за анализ. В България съществуват пет5 акредитирани лаборатории за изследвания на биологични продукти и храни. В момента те не са в състояние да осигурят пълната гама изследвания и все още не се ползват с необходимото доверие от страна на западноевропейските страни.
Сподели с приятели: |
