Съдържание съкращения 4 въведение 5


ІІ.9. Европейска рамка по отношение на биологичното земеделие



страница27/30
Дата19.10.2017
Размер2.7 Mb.
#32706
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30

ІІ.9. Европейска рамка по отношение на биологичното земеделие

ІІ.9.1. Политика на ЕС


През 1999 г. Съветът на Европа прие биологичното производство в своята стратегия по екологична интеграция и устойчиво развитие в Общата селскостопанска политика. „Основният принцип е, че когато земеделски стопани извършват услуги за околната среда над изискваното ниво на добрите земеделски практики, те трябва да бъдат заплатени. Някои методи на земеделско производство, например биологично производство, включват производство, традиционна обработка с ниски вложения и типично местна продукция дават комбинация от положителни екологични, социални и икономически ефекти“. През юни 2001 г. в Гьотеборг, Комисията представи Стратегия на ЕС за устойчиво развитие. Една от определените дейности бе че Общата селскостопанска политика трябва да възнаграждава качеството, а не количеството, например като насърчава биологичния сектор и другите природосъобразни методи на земеделска обработка. В решението на Европейския парламент и Съвета, формулиращо Шестата програма за действие на Общността за околната среда през 2002 г., една от дейностите, предложени за постигане на целите на програмата е „да се насърчава по-щадящо природата земеделие, включително и, където това е уместно, екстензивни методи на производство, интегрирани практики на обработка, биологично производство и агробиоразнообразие“.

Целта на реформата от 2003 г. на Общата селскостопанска политика (ОСП) е да подпомогне земеделието с известен брой фундаментални принципи, които могат да бъдат обобщени по следния начин:



  • Икономическа устойчивост чрез повишена конкурентоспособност, по-силна пазарна ориентация и по-ефективно подпомагане на доходите

  • Социална устойчивост чрез по-голяма отзивчивост на изискванията на потребителите, насърчаване за подобряване на качеството и безопасността на храните и по-добър баланс на финансиране към развитие на селските райони

  • Екологична устойчивост чрез ясна рамка за по-ефективно прилагане и развитие на стандартите за околната среда и хуманното отношение към животните.

Развитието на сектора „Биологично земеделие“ в ЕС е напълно съвместим и с наскоро обявената инициатива на ЕС – Планът за действие за екологични технологии, описан в комюнике СОМ (2004) 3511. Общата цел на този план е да се стимулира използването на щадящи околната среда технологии в икономиката като цяло. В този смисъл развитието на биологичното земеделие като производство щадящо околната среда е подходящо за реализация на този документ на ЕС.

В този контекст биологичното земеделие ще се развие и подпомага като част от европейския модел за многофункционално земеделие. Съветът на министрите на земеделието от ЕС, по време на своята среща на 19 юни 2001 г., която бе председателствана от Швеция, прие следните изводи:

Съветът:

(1) ПРИЗНАВА биологично производство като един от начините за устойчиво развитие

(2) ИЗТЪКВА значението на Регламент на Съвета 2092/91 от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на хранителни продукти

(3) ПОДЧЕРТАВА, че страните членки на ЕС имат възможност да поощряват развитието на биологичното производство в рамките на развитието на селските райони по Регламент на Съвета 1257/1999 от 17 май 1999 г.

(4) ПРИЗНАВА значението на усилията в областта на етикетиране на фураж, произведен чрез биологични методи и на контрола на биологичното производство в животновъдството

(5) ИЗТЪКВА нарастващия интерес на потребителите в Европа към биологичните хранителни продукти

(6) ПРИЗОВАВА страните членки, Европейската комисия и инвеститорите към сътрудничество при изготвянето на предложения за по-нататъшно развитие на производството, преработката и търговията с продукти на биологичното земеделие в Европа

(7) ПРИЗОВАВА Европейската комисия да анализира възможността за изготвяне на план за действие на Европейския съюз за поощряване на биологичното производство и храни и да представи съответните предложения.

Въз основа на гореупоменатия призив на Съвета на министрите, Европейската комисия разработи документ, наречен „Анализ на възможностите за създаване на европейски план за действие за биологични храни и земеделие“. Той послужи като основа за изготвянето на Европейския план за действие за биологични храни и земеделие, приет през 2004 г.(COM (2004) 415 заключителен)

Основните предложения в плана за действие за фокусирани върху:



  • Информационно направлявано развитие на пазара за биологични храни, чрез повишаване на осведомеността на потребителите; предоставяне на повече информация и насърчаване на потребителите и бизнесмените; стимулиране на използването на логото на ЕС, включително и върху внасяните продукти, осигуряване на по-голяма прозрачност по различните стандарти и подобряване на наличността на статистическите данни за производството, предлагането и търсенето като инструменти на политиката и маркетинга;

  • Осигуряване на по-ефективна обществена подкрепа за биологичното производство чрез насърчаване на страните членки да използват по-съгласувано и по-широко различните мерки за развитие на селските райони, например посредством национални планове за действие, и чрез засилване на научните изследвания по биологично земеделие;

  • Подобряване и налагане на стандартите на Общността за биологично производство и изискванията за внос и инспекция чрез: определяне на основните принципите на биологичното земеделие и обясняване по такъв начин на неговата обществена роля; повишаване на прозрачността и доверието на потребителите; създаване на независим комитет за научно-технически консултации; по-нататъшна хармонизация и налагане на стандартите като се използват международните организации; подобряване на стандартите, например по отношение на хуманното отношение към животните; разработване на стандарти за все още необхванати области като аквакултури или свързани с околната среда като използване на енергията от изкопаеми източници и др.; разясняване на стандартите, определени за забрана на използването на генетично модифицирани организми (ГМО); повишаване на ефективността и прозрачността на системата за инспекция и изготвяне на по-ефективни разпоредби за внос.

ІІ.9.2. Законодателство на ЕС


А. Основни нормативни актове в областта на биологичното земеделие

  • Регламент на Съвета (ЕИО) 2092/91 от 24 юни 1991 г. за биологично производство на земеделски продукти и означаването им върху земеделските продукти и храни, изменен с Регламент на Комисията (ЕИО) 1535/92, Регламент на Съвета (ЕИО) 2083/92, Регламент на Комисията (ЕИО) 207/93, Регламент на Комисията (ЕИО) 2608/93, Регламент на Комисията (ЕО) 468/94, Регламент на Съвета (ЕО) 1468/94, Регламент на Комисията (ЕО) 2381/94, Регламент на Комисията (ЕО) 1201/95, Регламент на Комисията (ЕО) 1202/95, Регламент на Съвета (ЕО) 1935/95, Регламент на Комисията (ЕО) 418/96, Регламент на Комисията (ЕО) 1488/97, Регламент на Комисията (ЕО) 1900/98, Регламент на Комисията (ЕО) 330/1999, Регламент на Съвета (ЕО) 1804/1999, Регламент на Комисията (ЕО)331/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 1073/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 1437/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 2020/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 436/2001, Регламент на Комисията (ЕО) 2491/2001, Регламент на Комисията (ЕО) 473/2002, Регламент на Комисията (ЕО) 223/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 599/2003, Регламент на Съвета (ЕО) 806/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 2277/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 779/2004, Регламент на Съвета (ЕО) 392/2004, Регламент на Комисията (ЕО) 746/2004, Акта за присъединяване на Австрия, Швеция и Финландия, Акта за присъединяване на Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия45.

  • Регламент на Комисията (ЕИО) 94/92 от 14 януари 1992 г., уреждащ подробни правила за прилагането на разпоредбите за внос от трети страни, предвидени в Регламент 2092/91 за биологично производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храни, изменен с Регламент на Комисията (ЕО) 522/96, Регламент на Комисията (ЕО) 314/97, Регламент на Комисията (ЕО)1367/98, Регламент на Комисията (ЕО) 548/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 1566/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 1616/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 2426/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 349/2001, Регламент на Комисията (ЕО) 2589/2001, Регламент на Комисията (ЕО )1162/2002, Регламент на Комисията (ЕО) 2382/2002, Регламент на Комисията (ЕО) 545/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 2144/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 746/200446.

  • Регламент на Съвета (ЕИО) 207/93 от 29 януари 1993 г., определящ съдържанието на Анекс VI от Регламент 2092/91 за биологично производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храни, изменен с Регламент на Комисията (ЕО) 345/97 и с Регламент на Комисията (ЕО) 2020/200047.

  • Регламент на Комисията (ЕО) 1788/2001 от 7 септември 2001 г., определящ подробни правила за прилагане на разпоредбите относно проверките на вноса от трети страни съгласно член 11 от Регламент 2092/91 за биологично производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храни48

  • Регламент на Комисията (ЕО) 223/2003 от 5 февруари 2003 г. относно изискванията към етикетирането на фуражи, произведени по биологичен начин, и изменящ Регламент 2092/9149

  • Регламент на Комисията (ЕО) 1452/2003 от 14 август 2003 г., запазващ изключението, предвидено в чл. 6(3)(а) от Регламент 2092/91 по отношение на специални видове семена и посадъчен материал и определящ процедурни правила и критерии относно това изключение50

  • Регламент на Съвета (ЕО) 1783/2003 от 29 септември 2003 г. изменящ и допълващ Регламент (ЕО) 1257/1999, за поддържане развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието51

Б. Правила за биологично производство според законодателството на ЕС

Приложното поле на Регламент 2092/91 обхваща производството по биологичен начин на непреработени земеделски култури и животински продукти, преработени земеделски продукти, предназначени за консумация от човек, храни от растителен и животински произход и фуражи. Правилата за биологичен начин на производство не отменят спазването на всички изисквания от общ характер при производство на селскостопанска продукция, особено по отношение на нейната безопасност и всички аспекти, свързани със здравето на хората. По принцип правилата за биологичен начин за производство съдържат дори по-строги изисквания от конвенционалните.

Изискванията при производство на земеделски култури се съдържат в Анекс I, част А на Регламент 2091/92. Основните моменти се отнасят до плодородието и състоянието и характеристиките на почвата. Плодородието и биологичната активност на почвата могат да бъдат запазени или подобрени само при използване на многогодишна ротационна програма за засаждане на бобови култури, дълбоко коренни растения или използване на зелено торене. Използването на животински торове е разрешено, ако произхождат от стопанства с биологично производство и в рамките на ограничението 170 кг азот на година на хектар. Забранено е използването на органични или минерални торове, различни от тези посочени в Анекс II, част А на Регламент 2091/92.

Защитата на земеделските култури срещу болести, неприятели и вредители трябва да се осъществява по възможност без използване на продукти за растителна защита. Защитата на растенията следва да се осъществява чрез засаждане на устойчиви култури, подходяща ротационна програма, механично обработване и защита от естествените неприятели и вредители. При непосредствена опасност за земеделските култури могат да се използват при определени условия продуктите, посочени в Анекс II, част B на Регламент 2091/92.

Периодът на преход от конвенционално към биологично земеделие е 2 години преди сеитба за едногодишните култури и 3 години преди първата реколта за многогодишни култури с изключение на пасищата. Страна членка може да предвиди условия за удължаване или намаляване на периода на преход в зависимост от предишното използване на земята.

По смисъла на Регламент 2091/92 събирането на диворастящи ядивни растения и билки също се счита за начин на биологично производство при условие, че местата, от които са събирани, не са били третирани със забранени препарати през последните 3 години, и събирането на диворастящи ядивни растения и билки не застрашава биологичното разнообразие в тези места.

Анекс I, част B на Регламент 2091/92 урежда минималните изисквания за биологично производство на животинска продукция. Страните членки могат да предвидят и по–строги правила в националното си законодателство. Основният принцип при биологичния начин на производство на животинска продукция е взаимната зависимост между броя и вида на отглеждани животните и наличието на земеделска земя, необходима за осигуряване на паша и производство на фураж за изхранването им.

Анекс I, част B на Регламент 2091/92 също така урежда периода на преход от конвенционално към биологично производство, което съдържа два аспекта: по отношение на земята, която се използва за отглеждане на животните и по отношение на самите животните. Животните, отглеждани по биологичен начин трябва да бъдат хранени с естествена храна (напр. задължително майчино мляко за малките до определена възраст) и фуражи, произведени по биологичен начин. Защитата срещу болестите се основава на превантивни мерки: избор на устойчиви породи животни, използвани методи за отглеждане на животните, които повишават тяхната устойчивост, подходяща гъстота на стадото и високо хранителни фуражи. При поява на болест се допуска използването на физиотерапия и хомеопатични средства. Използването на алопатични ветеринарни препарати и антибиотик е допустимо само по изключени и при спазване на определени условия, когато това е неизбежно за оздравяването на животните. Стриктното спазване на изискванията за хуманно отношение към животните е задължително при биологичното животновъдство.

При производството на храни по биологичен начин действат принципите на ограничено използване на съставки и добавки от неземеделски произход и на съставки от земеделски произход, произведени по конвенционален начин. Тези ограничения са дадени в Анекс VI, части A, B, и C на Регламент 2091/92.

С оглед гарантиране на автентичността и запазване на доверието в биологичното земеделие Регламент 2091/92 създава и правила за контрол и етикетиране. Всеки производител или вносител на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, трябва да се регистрира пред съответния компетентен орган на страната членка. Те трябва освен това да бъдат постоянно контролирани от специални контролни органи, акредитирани и одобрени от съответните компетентни органи в страната членка.

Контролните органи трябва да отговарят на изискванията на стандарт EN 45011. Мерките за контрол са уредени в Анекс III Регламент 2091/92.

С Регламент 331/2000 Европейската комисия създаде лого за обозначаване на продуктите, произведени по биологичен начин. Използването на логото е доброволно. То е допустимо, ако са спазени изискванията:



  • продуктът е контролиран от одобрен контролен орган;

  • етикетът на продукта посочва производителя или вносителя и контролния орган;

  • продуктът се продава директно от производителя в затворени опаковки, или когато се предлага в търговската мрежа, е предварително пакетиран;

  • поне 95% от съдържанието на продукта е произведено по биологичен начин.

Законодателството на ЕС относно биологичното земеделие е част от политиката на качество на ЕС, която защитава автентичността и високото качество на продуктите, произведени по специален начин и по този начин отговаря на нарасналите потребности на европейския потребител за качествена и природосъобразна храна. Това е свързано със съществени икономически ползи за производителите и повишена правна защита срещу злоупотреби, неправилно използване на означенията и нелоялна конкуренция.

В подкрепа на своята политика по безопасност и качество ЕС създаде и специална схема за подпомагане на производители на качествени земеделски продукти и храни, включително тези, произведени по биологичен начин. Регламент 1783/2003 урежда подпомагането на земеделски производители, които участват в схеми за качество на храните, сред които е и биологичното земеделие. Подпомагането на земеделски производители, които участват в схеми за качество на храните, сред които е и биологичното земеделие, се урежда с. Регламент 1783/2003. Помощта се плаща като годишна поощрителна сума до определен максимален размер за период до 5 години..

С Регламент 1783/2003 също така се предвижда и възможността за подпомагане на земеделски производители, които използват селскостопански методи, способстващи за защита на околната среда, опазване на природата, хуманно отношение към животните.

До присъединяването си към ЕС България има задължения да хармонизира законодателството си с това на ЕС и да въведе в българското право правилата и условията за биологично производство. България е изпълнила това изискване и е създала национална уредба за развитие на биологичното земеделие, която е в съответствие с европейското законодателство. След като България стане страна членка на ЕС, регламентите на ЕС относно биологичното земеделие ще се прилагат пряко и директно на територията на България.



В. Други нормативни актове на ЕС, имащи връзка с биологичното земеделие

Концепцията за устойчиво земеделие включва не само икономически и социални аспекти, но и екологичните аспекти от развитието на селското стопанство. Законодателството в областта на селското стопанство в този смисъл е тясно свързано със законодателството в областта на опазването на околната среда. Биологичното земеделие е една от формите на устойчиво земеделие, при която грижата за опазване на околната среда в широк смисъл се преплита с производството на земеделска продукция. Биологичното земеделие спомага за защитата, запазването и подобряването на качеството на водата и почвата и на биологичното разнообразие.

Основните актове на ЕС в областта на опазване на водите, почвата и биологичното разнообразие са52:


  • Директива на Съвета 91/676/ЕИО от 12 декември 1991 г. относно защита на водите срещу замърсяване, причинено от нитрати от земеделски източници;

  • Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 октомври 2000 г., създаваща общата рамка за мерки на Общността в областта на опазване на водите;

  • Директива на Съвета 79/409/ЕИО от 2 април 1979 г. за запазване на дивите птици;

  • Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за запазване на естествените местообитания и на дивите растения и животни;

  • Предложение COM (2002) 179 от 16.4.2002 г. на Европейската комисия за стратегия за защита на почвата.

Връзка с биологичния начин на отглеждане на животни имат и правилата за хуманното отношение към животните. Хуманно отношение към животните означава тяхното отглеждане по начин, които е съобразен с тяхното развитие, физиологични нужди и екологични изисквания, и който не им причинява болка и страдание. Законодателството на ЕС съдържа правила за хуманно отношение към животните в стопанството и специални директиви, отнасящи се до кокошките носачки, телетата и свинете, също така правила за хуманно отношение към животните по време на транспорт и клане53. Правилата за хуманно отношение към животните са неразделна част от биологичното животновъдство. България е въвела в своето законодателство, по специално в Закона за ветеринарно-медицинска дейност и подзаконовите нормативни актове към него, правилата на ЕС за хуманно отношение към животните.

Г. Финансови възможности за развитие на биологичното земеделие

В момента биологичните земеделски стопани могат да получават помощ по първия стълб на ОСП чрез преки плащания и мерки за подпомагане на цените. Още по-важно е, че биологичното производство е напълно интегрирано в политиката за развитие на селските райони във втория стълб на ОСП и заема видно място в агроекологичните мерки. Реформата на ОСП през 2003 г. осигури полезна рамка за бъдещото развитие на биологично производство и предостави на разположение на страните членки богата гама от инструменти.54



Вторият стълб на ОСП се прилага съгласно Регламент на Съвета № 1257/99. Този Регламент третира мерките за развитие на селските райони, включващи агроекологията, както и мерките, които могат да бъдат включени в Националната оперативна програма „Земеделие“. От особено значение е фактът, че агроекологичната мярка е единствената, която е задължителна за страните членки, докато останалите са въпрос на избор от всяка от тях. Биологичното земеделие е една от мерките в сферата на агроекологията, която страните членки на ЕС могат да изберат.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница