І.5. Политическа, законова и финансова рамка на биологичното производство в България

І.5. Политическа, законова и финансова рамка на биологичното производство в България

І.5.1. Български стратегии, планове и програми, имащи отношение към биологичното земеделие

Държавната аграрна политика в България е насочена към постигане на европейски модел на земеделие. Тя се стреми максимално да отговори на приоритетите за привеждане в съответствие на националното ни законодателство с изискванията на законодателството на ЕС (виж Глава ІІ.9.). България стриктно изпълнява поетите ангажименти в процеса на преговорите за членство в областта на земеделието, опазването на околната среда и развитието на селските райони.

В съответствие с Регламент на Съвета и Комисията 1268/99 България разработи своя Национален план за развитие на земеделието и селските райони 2000–2006 г. Този план е основата за усвояването на средствата от предприсъединителната програма САПАРД на ЕС. След очакваното присъединяване на България към ЕС през 2007 г. страната ще има възможност да ползва средства от фондове за изпълнение на Общата селскостопанска политика. За тази цел в момента се разработва Национален план за развитие на земеделието и селските райони 2007– 2013 г. Този план задължително ще включва Национална агроекологична програма (НАЕП) съгласно изискванията на гореспоменатия регламент. Проект на НАЕП³⁷, която ще бъде задължителна за прилагане след присъединяването ни, е одобрен от Министерство на земеделието и горите през април 2003 г. НАЕП ще бъде тествана чрез Мярка 1.3 от Националния план за развитие на земеделието и селските райони по Програма САПАРД. Целта на мярката е чрез прилагане на определени агроекологични дейности в точно определени и контрастиращи помежду си райони на страната да се провери ефектът на въздействие на прилаганите дейности върху околната среда . Една от основните дейности, които са заложени и в програмата (НАЕП), и в мярката (1.3), е подпомагането на биологичното земеделие.
Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (1995 г.)³⁸

Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България посочва, че ключът за опазване на биологичното разнообразие е възприемането на такъв подход към стопанисването и управлението на ресурсите, който отчита стойността на запазването и възстановяването на разнообразието във всички форми, както в защитените територии, така и в земите извън тях. Земеделието е важен отрасъл на икономиката на България, който оказва съществено въздействие върху биологичното разнообразие. Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България (НСОБР) поставя акцент върху развитието на устойчиво земеделие, а биологичното земеделие е една от най–подходящите форми за това.

Националната стратегия за опазване на околната среда определя като основна и най–важна цел подобряването на качеството на живот на населението чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природна среда. За постигането на тази цел основно значение има интегрирането на политиката по околна среда в политиките на развитие на другите сектори, сред които и земеделието.

Развитието на биологичното производство и опазването на земите са сред целите, поставени в проекта на Национална стратегия по околна среда (2005–2014)⁴⁰. С проекта се предвижда до 2007 г. да се увеличи дела на земеделските земи, върху които се прилагат биологичните методи на производство до 3% от земеделските земи.

Стратегията и Плана (2005–2012 г.) за осигуряване на необходимия капацитет за изпълнение задълженията на Република България по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Конвенцията на Обединените нации за биологичното разнообразие и Конвенцията на Обединените нации за борба с опустиняването определят биологичното земеделие като икономически сектор, чието развитие ще допринесе за постигането на целите и на трите конвенции.

І.5.2. Законодателство на България по отношение на биологичното производство

• 
  Закон за биологичното разнообразие (обн., ДВ 77/9.8.2002 г.);
  
• 
  Закон за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ 42/5.5.1999 г., последно изм., ДВ 18/5.3.2004 г.);
  
• 
  Закон за водите (обн., ДВ 67/27.7.1999 г., последно изм., 70/10.8.2004 г.);
  
• 
  Закон за защита на растенията (обн., ДВ 91/10.10.1997 г., последно изм., ДВ 18/5.3.2004 г.)
  
• 
  Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн., ДВ 10/4.2.2000 г., последно изм., ДВ 114/30.12.2003 г.);
  
• 
  Закон за защитените територии (обн., ДВ 133/11.11.1998 г., последно изм., ДВ 91/25.9.2002 г.);
  
• 
  Закон за лечебните растения (обн. ДВ. 29/7.4.2000 г., последно изм., ДВ 91/25.9.2002 г.);
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи (обн., ДВ 35/24.4.1996 г., последно изм., ДВ 112/23.12.2003 г.);
  
• 
  Закон за опазване на околната среда (обн., ДВ 91/25.9.2002 г., последно изм., ДВ 70/10.8.2004 г.);
  
• 
  Закон за опазване почвата от замърсяване (обн., ДВ 84/29.10.1963 г., последно изм., ДВ 113/28.12.1999 г.);
  

Според Закона за опазване на земеделските земи, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатявания и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества.

В Закона за опазване на околната среда са предвидени задължения при използване на различни компоненти на природната среда като води, почва, биологично разнообразие, включително и от собствениците и ползвателите на земеделски имоти. Законът за опазване на почвата от замърсяване изисква животновъдните стопанства да имат съоръжения за събиране на сметта и обезвреждане на отпадъчните води, вредните вещества и отпадъците, които замърсяват почвата.

Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за лечебните растения предвиждат правила за правилно и рационално използване на флората и фауната и тяхното опазване. Когато е разрешено извършване на земеделски дейности в определени видове защитени територии, законите постановяват забрани за използване на изкуствени торове и химични вещества, паша на определен добитък, събиране на диви растения. Събирането на билки от естествените им находища се извършва при спазването на Закона за лечебните растения. Същото представлява стопанска дейност и може да се извършва след издаване на позволително за ползване и заплащане на такса.

Законът за ветеринарно-медицинската дейност урежда ветеринарно-санитарния контрол върху отглеждането, развъдната дейност и търговията с животни, добивът, преработката съхранението, транспортирането и търговията със суровини и продукти от животински произход и безопасността на фуражите. Животните, животновъдните стопанства, предприятията за производство на храни от животински произход подлежат на задължителна регистрация от Националната ветеринарномедицинска служба. Законът регламентира и правилата за защита и хуманно отношение към животните и контрол за тяхното спазване.

Биологичното земеделие по своята философия е насочено не само към спазване на всички общи изисквания относно опазване на околната среда, здравето на човека и хуманно отношение към животните, но и въвежда още по строги правила за това.

• 
  Закон за защита на растенията (обн., ДВ 91/10.10.1997 г., последно изм., ДВ 18/5.3.2004 г.);
  
• 
  Закон за животновъдството (обн., ДВ 65/8.8.2000 г., последно изм., ДВ 18/5.3.2004 г.);
  
• 
  Закон за храните (обн., ДВ 90/15.10.1999 г., последно изм., ДВ 70/10.8.2004 г.).
  
• 
  Наредба 22 от 4.7.2001 г. за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ 68/3.8.2001 г.);
  
• 
  Наредба 35 от 30.08.2001 г. за биологичното производство на животни, животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ 80/18.9.2001 г.).
  

В Закона за храните член 6в регламентира кои от тях са произведени по биологичен начин – когато са спазени правилата за биологично производство и контролът върху него. Също така законът определя в кои случаи може да се използа означаването на храните с думите „биологичен“ или „био“. Законът за храните препраща и към другите два закона, уреждащи биологичното производство – Закона за защита на растенията и Закона за животновъдството.

Член 12а от Закона за защита на растенията и Наредба 22 за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях уреждат подробни правила за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях. По този начин в българските нормативни актове се въвеждат регламентите на ЕС относно отглеждане на растения и производство на растителни продукти и храни от растителен произход по биологичен начин. Растенията и растителните продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени изискванията на наредбата относно запазването и повишаването на плодородието на почвата, борбата с неприятели, вредители, болести и плевели по растенията, използването на семена и посадъчния материал.

Плодородието и биологичната активност на почвата се поддържат и повишават чрез бобови растения, зелено торене или растения с дълбоки корени в рамките на подходящо сеитбообръщение или използване на оборска тор, получена от стопанства с биологично земеделие. Когато е невъзможно пълноценното подхранване на растенията или подобряване на почвата по този начин, могат да се използват торовете, посочени в Приложение 1 към Наредба 22.

За борбата с неприятели, вредители, болести и плевели по растенията се прилагат мерки като избор на подходящи видове и сортове растения, подходящо сеитбообръщение, подходяща обработка на почвата, защита от естествените неприятели и вредителите. В случай на непосредствена опасност за растителна защита е допустимо да се използват продуктите, посочени в Приложение 2 към Наредба 22.

Събирането на некултивирани растения, растящи в зони с естествена среда, се счита за биологичен начин на производство, ако в период от 3 години преди брането, тези зони не са третирани със забранени продукти, ако по този начин не се нарушава естествената среда и ако зоните не са подложени на индустриални замърсявания или силен автомобилен трафик.

Периодът на преход от конвенционално към биологично земеделие е 2 години от засяването на съответната култура, а за многогодишните култури – 3 години преди първата реколта. Всеки производител, който въвежда биологично производство, представя план за преход на контролния орган, който от своя страна ежегодно следи и оценява изпълнението му.

Горепосочените срокове могат да бъдат увеличавани или намалявани от контролния орган, след одобрение от Министъра на земеделието и горите, в зависимост от това как е използвана земеделската земя.

Храните от растителен произход са произведени по биологичен начин, когато минимум 70% (чл. 4) от съставките им са от земеделски произход и произведени по биологичен начин. Съставките от неземеделски произход могат да бъдат тези, посочени в Приложение 4 към Наредба 22.

Членове от 14 до 14е от Закона за животновъдството и Наредба 33 за биологичното производство на животни, животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях уреждат реда и условията за биологично животновъдство и производство на храни от животински произход по биологичен начин. С тях се въвеждат в българското право регламентите на ЕС относно отглеждане на животни и производство на животински продукти и храни от животински произход по биологичен начин.

Животните са отгледани и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени изискванията на наредбата относно: произход на животните, хранене на животните, профилактика на заболяванията и тяхното лечение, максимален брой животни на хектар в зависимост от вида и категорията им, чийто отделени количества животински екскременти да са еквивалентни на 170 кг азот/хектар/година, районите за свободно отглеждане на животните и сградите за отглеждане на животните.

В стопанствата с биологично производство животните могат да се хранят с фуражи, произведени по биологичен начин, а през периода на бозаене животните се хранят с майчино мляко. Използването на конвенционален фураж се допуска само при спазване на Приложения 1, 2, 3, 4, т. 1.1. и т. 1.2 към Наредба 35. Забранено е използването на антибиотици или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността им.

За профилактика на заболяванията по животните могат да се прилагат мерки като избиране на подходящи породи животни и методи на селекция, хранене с достатъчно качествен фураж, редовни разходки и достъп до пасища за укрепване на защитните сили на организма, подходяща гъстота на стадото, съобразено изискванията за минимален брой животни, отглеждани на единица площ в обора. За лечение на животните могат да се използват физиотерапевтични препарати, хомеопатични лекарствени средства, микроелементи и веществата, посочени в Приложение 3 към Наредба 35. Забранено е лечението с алопатични ветеринарно-медицински препарати, както и с ветеринарно-медицински препарати, стимулиращи растежа и продуктивността, и с хормони.

Общото количество оборски тор, което се използва годишно за торене в дадено стопанство, е максимум 170 кг азот на хектар земеделска земя. Максималният брой на видовете животни, съответстващи на това количество, е посочен в Приложение 12 към Наредба 35.

Периодът на преход от конвенционално към биологично животновъдство се отнася както до земята, от която се произвежда фураж, така и до отглежданите животни. В първия случай се прилага Наредба 22. Във втория случай периодът на преход варира от 12 месеца до 10 седмици в зависимост от вида животни. При преход към биологично производство едновременно в цялото стопанство, включващо животните, пасищата и другата земя за производство на фураж, общият период на преход е 24 месеца.

Храните от животински произход са произведени по биологичен начин, когато минимум 70% (чл. 5) от съставките на храната са от земеделски произход и добити по биологичен начин и съставките от неземеделски произход са само тези, посочени в Приложение 8 към Наредба 35.

Всеки производител или вносител на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, е длъжен да информира одобрен контролен орган и да се регистрира и контролира от такъв контролен орган.

Земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин могат да се означават с национален знак за биологично производство.

І.5.3. Финансова рамка за подпомагане на биологично земеделие в България

Досега не е предоставяна реална финансова помощ за биологичните земеделски стопани в България. Съществуват възможности за отпускане на кредити с преферентни условия от Държавен фонд „Земеделие“ и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Инвестициите в биологичното земеделие се подпомагат приоритетно и в мярката Инвестиции в земеделски стопанства на Програма САПАРД. Биологичното производство е и една от дейностите, които ще бъдат подпомагани по Програма САПАРД чрез Мярка 1.3 „Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда“ от НПРЗСР. Ще бъдат подпомагани земеделски стопани на територията на цялата страна (с изключение на екологично замърсените райони⁴¹), които искат да осъществяват биологичното производство в съответствие със Наредби 22 и 35 от 2001 г. За компенсаторни плащания са избираеми следните култури: плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури, лечебни култури и фуражни култури. Очаква се, че с прилагането на мярката ще се засили интересът към биологично производство. Според предвижданията, в края на 5-годишното прилагане на мярката ще бъдат подпомогнати 1000–1500 производители със среден размер на стопанството от 5 ха, които се очаква да са половината от всички биологични производители в България.

Различни международни донорски програми подкрепят развитието на биологичното земеделие в малки мащаби. Най-голяма е програмата на швейцарската Агенция за развитие и сътрудничество. Програмите на холандското правителство и на британското правителство също предоставят възможности за финансиране на проекти в сферата на биологичното производство.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: