Съдържание съкращения 4 въведение 5
ІІ.6. Финансиране на земеделието в България
Изтегляне 2.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- IІ.7. Развитие и състояние на биологично земеделие в света
- ІІ.8.1. Международни организации и тяхната дейност
- ІІ.8.2. Международни стандарти и регламенти
ІІ.6. Финансиране на земеделието в БългарияПравителствената политика за финансиране на земеделието в страната се осъществява главно, чрез инвестиционни програми и целеви субсидии от ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) и Програма САПАРД. Предвижда се да се изгради Разплащателна агенция в рамките на ДФ „Земеделие“ до 2007 г., за да се изпълнят поетите ангажименти в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС. Тази Разплащателна агенция ще управлява фондовете от Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони, както и националното финансиране в помощ на земеделските производители. В Аграрния доклад за 2002 г., Министерството на земеделието и горите прави заключение, че въпреки стабилността, постигната в банковия сектор, все още няма достатъчно кредити за земеделие. Те са необходима за нормалното производство и инвестиране в сектора. Това се дължи на известен брой причини, сред които са:
В резултат на тези причини, кредитите дадени за земеделски бизнес представляват по-малко от 2% от общото количество кредити, отпускани годишно от банките. Това повишава значението на източниците на финансиране, специално насочени към земеделието. IІ.7. Развитие и състояние на биологично земеделие в светаБиологичното земеделие, като начин на мислене и практика, води началото си от първите години на 20-ти век с прилагането на различни алтернативни методи на земеделското производство, главно в Австрия, Швейцария и Германия. В световен план вълната на преход към биологично земеделие започва през 80-те години на миналия век – тогава биологичното производство се развива в почти всички Западноевропейски страни и САЩ. По това време се създават и първите административни отдели по биологично земеделие в Австрия, Франция, Дания и др. със задача да формират и координират държавната политика в тази област и да регламентират биологичното производство. В повечето страни тези структури са се разраснали, като във Франция например, в Министерство на земеделието и риболова е прераснала в дирекция и е създадена Агенция „Био“. В началото интересът е слаб, а броят на стопанствата малък. Следва динамично развитие към края на 90-те години, главните причини, за което са:
Днес биологичното земеделие се практикува в приблизително 100 страни по света и земеделските площите под биологично управление постоянно нарастват. Страните членки на ЕС, включително и някои от новоприсъединилите се през 2004 г., са в доста напреднала фаза на развитие на биологичното производство. През 90-те години бе отбелязан много бърз растеж в сектора. През 1985 г., сертифицираното биологично производство (включително и площите в преход) възлиза само на 100 000 ха в 6 300 стопанства в ЕС или по-малко от 0,1% от общата използвана обработваема площ. До края на 2002 г., тази цифра нараства до 4,4 млн. ха за 150 000 стопанства или 3,3% от общата обработваема площ и 2,3% от стопанствата. Планът на Чешката Република за развитие на биологичното земеделие от 2004 г. докладва 810 биологични земеделски стопанства, които заемат 6% от земеделската земя. Програмата за развитие на биологичното земеделие на Литва от 2001 г. отбелязва наличието на 210 биологични земеделски стопанства, заемащи 0,14% от земеделските земи. Съгласно проучване на немската Фондация за екология и земеделие (SOEL) от месец февруари 2004 г. повече от 24 млн. ха земя се управляват биологично в целия свят. В частност голяма част от биологичното производство е локализирано в Австралия – 10 млн. ха земя и 2000 земеделски стопанства, Аржентина – почти 3 млн. ха земя и Италия – почти 1,2 млн. ха. В страните от Латинска Америка под биологично управление са 100 000 ха и 150 000 земеделски стопанства, в Европа повече от 5,5 млн. ха и 170 000 земеделски стопанства, в Северна Америка са регистрирани 1,5 млн. ха земя и 10 500 земеделски стопанства, управлявани по биологичен начин. В Азия (Япония) състоянието на биологичното земеделие е 880 000 ха земя, кореспондираща на 61 000 земеделски стопанства и в Африка (Египет) – 320 000 ха земя и 71 000 земеделски стопанства.
IІ.8. Международна рамка за развитие на биологичното земеделие44ІІ.8.1. Международни организации и тяхната дейностВ много страни се провежда официална политика за развитието на биологичното земеделие. Повечето от тях са разработили и прилагат национално законодателство в тази сфера и са изградили система за сертификация и контрол, а други са в процес на изготвяне на своята законодателна рамка. 
За развитието на биологичното земеделие в световен мащаб работят както международни, така и частни неправителствени организации, главните от които са: Международна федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM). Създадена е през 1972 г. и обединява 740 организации от 103 страни. Нейната мисия е да информира, обединява и оказва помощ на биологичното движение в цялото му разнообразие.Целта, която си е поставила е използване в световен мащаб на устойчива биологична система, която се основава на принципите на биологичното селско стопанство. IFOAM е демократична федерация, която:
Международната федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM) осъществява своя 4-годишна програма известна като „I–GO – IFOAM – Growing organic“, насочена към подкрепа на биологичното движение в развиващите се страни. Тя има за цел да направи преглед на състоянието на биологичното земеделие и да изготви предложения за повишаване и утвърждаване развитието на биологичния сектор в тези страни. Организацията за прехрана и земеделие (FAO) е организация на ООН, работеща в областта на храните и земеделието и изпълнява функциите на органа на Обединените нации за прехрана и земеделие. На 15-тата сесия на Комитета по земеделие към ООН се препоръча да се развият програмите между организациите и секторите, работещи в областта на биологичното земеделие. Така е поставено началото на Програма за развитие на биологично земеделие 2002–2007 г. (16 сесия на Комитета по земеделие през 2001 г.). Програмата за развитие на биологичното земеделие е утвърдена в средносрочен план 2002–2007 г. като приоритет на Обединените нации за съвместни действия в областта на биологичното земеделие. Програмата цели да постигне развитие в следните насоки:
Организацията за прехрана и земеделие към Обединените нации отчита, че плюсовете на развитието на биологичното земеделие по отношение на икономиката и околната среда са привлекли вниманието на много страни. Непрекъснато в международен план се увеличава подкрепата от страна на правителствата за развитие на биоземеделието като възможност за преобразуване на ниско добивните земеделски системи във високо продуктивни биологични земеделски системи. Биологичното земеделие е едно ново предизвикателство по отношение на възможностите за развитие на биологична система, която да съгласува особеностите на околната среда, планираното нарастване на населението и сигурността на изхранването му. FAO отбелязва, че биологичното земеделие е безопасен способ за повишаване на производството на хранителни продукти, не носи вреда за здравето и околната среда. В априлския Доклад на Организацията за прехрана и земеделие (FAO) през 2004 г. се призовава към нова „зелена революция“, „... за да се защитим от глобалното затопляне да повишим добивите и да увеличим производството на хранителни продукти, като подобрим състоянието на околната среда“. Комисията, която съгласува дейността между Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации и Световната здравна организация (Joint FAO/WHO), чрез съвместна „Програма за хранителни стандарти“ започва дейността си през 1991 г. с участието на наблюдатели – организации като Международната федерация на движенията за биологично земеделие и Европейския съюз и др. Нейната основна цел е съгласуване на дейностите за защита здравето на консуматорите, утвърждаване на добри практики в областта на търговията с хранителни продукти и внедряване и развитие на международни стандарти за защита на хранителните продукти. Тя разработва ръководни принципи за производство, преработка, етикетиране и търговия с биологично произведени храни. През юни 1999 г. е разработен първият стандарт за производство, преработка, етикетиране и търговия с биологични продукти от растителен произход, а през юли 2001 г. е одобрен стандарта за производство, преработка, етикетиране и търговия с биологични продукти от животински произход. Тези стандарти са публикувани в интернет на официалната страница на Комисията „Codex Alimentarius“ под наименованието „Codex Alimentarius“. Наръчникът „Codex Alimentarius“ е комплекс от международно приети хранителни стандарти, представени в общ план, които включват също и осигуряването на защита на околната среда под формата на определени практики, практически насоки и др. препоръчителни мерки. Публикациите на „Codex Alimentarius“ са предназначени да ръководят и пропагандират утвърждаването на дефиниции и препоръки за храните и да подпомагат тяхното съгласуване по отношение на международното производство и търговия. В наръчника е отделена специална част за биологичното земеделие – производство, преработка, търговия и етикетиране на биологични храни, под наименованието „Codex Alimentarius Ръководство за биологично земеделие“. ІІ.8.2. Международни стандарти и регламентиБиологичното земеделие в световен план на практика следва принципи приети в целия свят, които се преобразуват в зависимост от местните социално-икономически, геоклиматични и културни особености. Като следствие на това IFOAM поддържа самостоятелна система за акредитация чрез Международна организация за биологична акредитация (IOAS), която ръководи акредитационна програма и предоставя международни гаранции за качество на биологична продукция на местно и регионално ниво. Международните базови стандарти на IFOAM – „IBS IFOAM Basic Standard“ са въведени през 1980 г. Те определят начина на отглеждане, преработка и съхранение на биологични продукти. Отразяват съвременното равнище на биологичното производство и преработка, тъй като не трябва да се разглеждат като окончателни, а по–скоро като продукт, намиращ се в стадий на развитие, който способства за развитието на биологичното производство в света. Тези стандарти се подразделят на общи принципи, препоръки и стандарти. Общите принципи са целите, към които са ориентирани биологичното производство и преработка. Препоръките са стандартите, които IFOAM пропагандира, но не трябва да се допълват и не са задължителни. Стандартите представляват минимални изисквания, които трябва да бъдат изпълнявани, като са възможни отклонения. Базовите стандарти на IFOAM – „IBS IFOAM Basic Standards“ са одобрени на Генералната Асамблея на IFOAM (Victoria, Canada), през август 2002 г. и са базата, основата на международните и националните стандарти, които включват :
В съвместния Доклад на Организацията за прехрана и земеделие към Обединените нации (FAO) и Световната здравна организация (WHO) за работата на Комисията по „Codex Alimentarius“ от май 2003 г., изнесен на 56-тата сесия на ООН се одобряват препоръките да се даде много висок приоритет в световен план на установяването на научно обосновани стандарти за безопасност на хранителните продукти, както и на въпросите свързани с храненето и здравето. Отбелязва се, че една от предпоставките на устойчиво икономическото развитие се явява системата за производството на безопасни хранителни продукти, основана на регулирана рамка, обезпечаваща охраната на здравето на потребителите. „Codex Alimentarius“ се явява в качеството на ръководен документ (упътване) за правителствата за развитието на национални регулации за биологично произведени храни и е важна значителна стъпка към хармонизацията на международните правила за развиващият се пазар на биологични продукти. Главната, първостепенна задача по хармонизиране и уеднаквяване на изискванията в областта на биологичното земеделие е постигната чрез споразумение между Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации, Световната здравна организация и Форум организацията на Обединените нации, създадена на Конференцията по търговия и развитие (FAO, IFOAM, United Nations Conference on Trade and Development (UNCTAD)). На конференцията в Нюрнберг, Германия, през февруари 2002 г. за международна хармонизация и еквивалентност в биологичното земеделие е поставено началото на съвместна работна група за хармонизация и еквивалентност на стандартите и регулациите в биологичното земеделие. Целта на международната работна група (ITF Broshure – International Task Force on Harmonisation and Equivalence in Organic Agriculture) е да се направи преглед на съществуващите биологични стандарти и регулации, да се прецени състоянието и да се формулират предложения, които да се предоставят за обсъждане на правителствата, Комисията „Кодекс Алиментариус“, съответните организации, работещи в областта на биологичното земеделие (FAO, IFOAM, UNCTAD и др.). Конвенциите на ООН за биологичното разнообразие, за изменение на климата и за борба с опустиняванетo, налагат следния извод: човешките дейности в областта на растениевъдството и животновъдството са тясно свързани със състоянието на околната среда. Следователно, природозащитните мерки и устойчивото им използване има централно значение за развитие на човешките дейности и борбата с бедността. Международната Комисия по околна среда и развитие към ООН прави следния извод: „Основните трудности в решаването на проблемите на околната среда носят не технически, а политически, икономически и социален характер. Решенията зависят от формирането на ново отношение към обкръжаващата ни среда и човешкото общество“. В Йоханесбургската декларация на ООН по устойчиво развитие – 26 август–4 септември 2002 г., Йоханесбург, Южна Африка, се казва, че една от главните цели и основна потребност на устойчивото развитие е „... изкореняване на нищетата чрез промяна на модела на потребление и производство и охрана и рационално използване на природните ресурси“. В публикацията „Световното земеделие: напред – 2015–2030 г.“ за първи път се прави теоретичен анализ на вероятното развитие по отношение на изискванията за производство в биологичното земеделие в подкрепа на постоянното му развитие. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|