Глава ІІ: Външна среда за развитие на биологичното земеделие в България

Глава ІІ: Външна среда за развитие на биологичното земеделие в България

ІІ.1. Почвено-климатични условия в България

Биоклиматичните условия на България формират три големи почвени зони – севернобългарска горско-степна зона, южнобългарска ксеротермална зона и планинска зона. Всяка от тези зони се отличава с разнообразни почви. В севернобългарската горско-степна зона преобладават черноземите и сивите горски почви, в южнобългарската ксеротермална зона – смолниците и канелено-горските, планинската зона се характеризира с планинските кафяви горски почви. В България е установено наличието на 31 почвени типа. Почвите са класифицирани по плодородие в 11 групи.

Големите и малки язовири в нашата страна притежават характеристики, изключително благоприятни за биологично отглеждане на аквакултури, тъй като отглеждането на риба и други водни организми става само за сметка на естествена храна (планктон и бентос) и води до биологична продукция

ІІ.2. Земеделието като икономически сектор

Територията на България е 11 млн. ха, от които 5,7 млн. ха (или 52,1% от територията на страната) са класифицирани като земеделски земи. През последните пет години практически няма съществени изменения по този показател. През 2003 г. се наблюдава намаление на необработваните земи, спрямо 2002 г. (456 133 ха през 2003 г. спрямо 471 507 ха през 2002 г.). Използваната земеделска площ е 5,3 млн. ха от земеделските земи. Обработваемите земи в България, заети с едногодишни култури и временни ливади през 2003 г. са 3 238 782 ха и съставляват 60,8% от използваната земеделска площ. Угарите (обработваеми земи, които в годината на наблюдение не се реколтират; обработени или не, площите остават в тази категория не повече от две години) през 2003 г. са наблюдавани върху 455 798 ха (8,5% от използваната земеделска площ). Площите, заети с многогодишни култури по данни на БАНСИК 2003 са 0,29 млн. ха, тези на пасищата и ливадите - 1,8 млн. ха.

Преобладаващ тип съоръжения за аквакултурно производство са басейните от землен тип, използвани предимно в топловодното рибовъдство. Значително по-малко на брой са басейните от циментов тип използвани основно за пъстървовъдство. Стопанствата със садкови съоръжения до края на 2004 г. са 7 на брой или 3,2 % от общия брой аквакултурни стопанства. В страната този тип съоръжения се използват основно за суперинтензивно производство на пъстървови и шаранови видове риби.

В производството на марикултури се ползват въжени колектори.Основен водоизточник за водоснабдяване на стопанствата във вътрешността на страната са повърхностни водни обекти – реки. Садковите установки (мрежени клетки) са разположени основно в язовири.

Преобладаващият брой стопанства в България имат обща водна площ от 1 до 10 ha, това са около 40 % от общия брой стопанства. Голям е и дялът (27 %) на стопанствата с обща водна площ за аквакултурно производство под 1 ha. Малък е броят на стопанствата, които експлоатират водни площи над 20 ha.

ІІ.3. Собственост на земята и структура на земеделските производители

В резултат на проведената аграрна реформа, приключила през 2001 г., и последвалите доброволни делби, земеделската земя е силно раздробена. Към днешна дата в България има 9 297 923 броя имоти.

Общият брой на земеделските стопанства по данни от Преброяванена земеделските стопанства през 2003 г. е 665 548. Тези стопанства обхващат 2 904 479,6 ха от използваната земеделска площ (5 326 300). От тези стопанства около 217 473 (33%) са с размер под 0,3 ха. 23% от земеделските стопанства са с размер над 1 ха, но те обхващат 2 711 887,9 ха (93% от ИЗП на стопанствата). Най–малките земеделски стопанства (с размер около 1–2 ха) произвеждат предимно плодове (вкл. грозде), зеленчуци, тютюн или са заети с животновъдство. По-големите (над 2 ха) – отглеждат предимно житни култури. Често те създават партньорства между 2 и повече земеделски стопанства с цел да оптимизират използването на техниката.

От регистрираните общо 257 аквакултурни обекти до момента с обща водна площ 3 100 ha преобладават непълносистемните – 61 %, а останалите 39 % са пълносистемни. Непълносистемните стопанства са предимно от угоителен тип за производство на риба за консумация, а само около 3 % от общия брой стопанства са специализирани в производството на зарибителен материал. Основен дял заемат стопанства, отглеждащи топлолюбиви видове 69 %, като в 4 от тях се отглеждат есетрови риби. На второ място са студеноводните – 24 %, има стопанства, които отглеждат топлолюбиви и студенолюбиви видове, а земеделски стопанства за марикултури заемат едва 2,3 % от общия дял на стопанствата в страната.