Съдържание съкращения 4 въведение 5
І.5. Политическа, законова и финансова рамка на биологичното производ-ство в България
Изтегляне 2.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- І.5.2. Законодателство на България по отношение на биологичното производство
- І.5.3. Финансова рамка за подпомагане на биологичното земеделие в България
І.5. Политическа, законова и финансова рамка на биологичното производ-ство в БългарияІ.5.1. Български стратегии, планове и програми, имащи отношение към биологичното земеделиеНационален план за развитие на земеделието и селските райони 2000–2006 по специалната програма на ЕС за присъединяване в областта на земеделието и селските райони САПАРД7 В съответствие с Регламент на ЕС 1257/99 България разработи своя Национален план за развитие на земеделието и селските райони 2000–2006 г. Този план е основата за усвояването на средствата от предприсъединителната програма САПАРД на ЕС. Разработен е проект на НАЕП8, която ще бъде задължителна за прилагане след присъединяването ни, е одобрен от Министерство на земеделието и горите през април 2003 г. НАЕП ще бъде тествана чрез Мярка 1.3 от Националния план за развитие на земеделието и селските райони по Програма САПАРД. Целта на мярката е чрез прилагане на определени агроекологични дейности в точно определени и контрастиращи помежду си райони на страната да се провери ефектът на въздействие на прилаганите дейности върху околната среда. Една от основните дейности, които са заложени и в програмата (НАЕП) и в мярката (1.3), е подпомагане на биологичното земеделие. Като страна-членка на ЕС от 2007г., България има възможност да ползва средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За тази цел са разработeни: - Национален стратегически план за развитие на селските райони 2007–2013 г.; - Програма за развитие на селските райони на Република България за периода 2007-2013г.; - Наредби за прилагане на мерките, заложени в Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007-2013г. Политиката на правителството относно развитието на селските райони, определена в Националния стратегически план за развитие на селските райони (НСПРСР), е неразделна част от националната стратегия насърчаваща регионалното развитие на страната. Основните предвидени интервенции решават въпроса за ниската конкурентоспособност в земеделието и горите, неблагоприятната бизнес среда, и липсата на алтернативни източници на доходи. В тяхната цялост, предвидените мерки и дейности в Програмата за развитие на селските райони в НСПРСР целят да повишат качеството на живот и условия на работа в селските райони и превъзмогване на негативните демографски тенденции. В допълнение, политиката на сближаване ще подкрепя устойчивото селско развитие чрез инвестиции в човешкия и физически капитал, както и базисната инфраструктура в селските райони, допълвайки интервенциите на НСПРСР. ОС 2 „Опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони” от Праграмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е свързана с развитие на селскостопански методи, целящи опазване и съхранение на околната среда, компенсиране на производителите в планинските и други необлагодетелствани райони за поддържане на земята в добро състояние и спиране обезлюдяването на тези райони. Тя е насочена към постигане на европейския стратегически приоритет “Подобряване на околната среда и селската природа”. В Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., НАЕП ще се прилага чрез мярката „Агроекологични плащания”, която е една от мерките по Част 1 („Мерки, целящи устойчивото използване на земеделските земи”) на Приоритетна ос 2 (“Подобряване на околната среда и селската природа - управление на земята”) на Регламент 1698/2005г. за развитие на селските райони чрез Е3ФРСР. Една от основните дейности, които са заложени в мярка „Агроекологични плащания”, е подмярка „Биологично земеделие”. Освен по ОС 2 биологичните производители магат да се възползват и от средствата, предвидени в мерките от ОС 1. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (1995 г.)9 Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България (НСОБР) посочва, че ключът за опазване на биологичното разнообразие е възприемането на такъв подход към стопанисването и управлението на ресурсите, който отчита стойността на запазването и възстановяването на разнообразието във всички форми, както в защитените територии, така и в земите извън тях. Земеделието е важен отрасъл на икономиката на България, който оказва съществено въздействие върху биологичното разнообразие. НСОБР поставя акцент върху развитието на устойчиво земеделие, а биологичното земеделие е една от най-подходящите форми за това. Национална стратегия за околната среда 2000–2006 г.10 Националната стратегия за опазване на околната среда определя като основна и най-важна цел подобряването на качеството на живот на населението чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природна среда. За постигането на тази цел основно значение има интегрирането на политиката по околна среда в политиките на развитие на другите сектори, сред които и земеделието. Развитието на биологичното производство и опазването на земите са сред целите, поставени в проекта на Национална стратегия по околна среда (2005–2014)11. С проекта се предвижда до 2007 г. да се увеличи дела на земеделските земи, върху които се прилагат биологичните методи на производство до 3% от земеделските земи. Стратегията и Плана (2005–2012 г.) за осигуряване на необходимия капацитет за изпълнение задълженията на Република България по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Конвенцията на Обединените нации за биологичното разнообразие и Конвенцията на Обединените нации за борба с опустиняването определят биологичното земеделие като икономически сектор, чието развитие ще допринесе за постигането на целите и на трите конвенции. І.5.2. Законодателство на България по отношение на биологичното производствоЗаконите в областта на опазване на околната12 среда в широк смисъл, които обхващат защита на водите, земята, въздуха, здравето на човека, опазване на флората и фауната, както и подзаконовите актове за тяхното прилагане, създават общата рамка за извършване на определени дейности от стопанските субекти, включително и селскостопански дейности. Докато земеделските производители са свободни в избора си какъв вид земеделска дейност да упражняват, в това число и биологично земеделие, за тях винаги възниква задължение да спазват изискванията, свързани с опазване на земята, водите, биологичното разнообразие и здравето на хората. В този контекст прилагането на методите на биологичното земеделие е един от най-ефективните подходи в сектор „Земеделие“ за посрещане на изискванията на законодателството в сферата на околната среда. Б. Специални нормативни актове, уреждащи биологичното земеделие:
Със Закона за защита на растенията, Закона за животновъдството и Закона за храните и с приемане на Наредба 22 за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях и Наредба 35 за биологичното производство на животни, животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях, се положиха основите за развитие на биологичното земеделие, което отговаря напълно на изискванията за устойчиво развитие на селското стопанство и неговия принос за опазване на биологичното разнообразие. В Закона за храните член 6в регламентира кои от тях са произведени по биологичен начин – когато са спазени правилата за биологично производство и контролът върху него. Също така законът определя в кои случаи може да се използа означаването на храните с думите „биологичен“ или „био“. Законът за храните препраща и към другите два закона, уреждащи биологичното производство – Закона за защита на растенията и Закона за животновъдството. Член 12а от Закона за защита на растенията и Наредба 22 уреждат подробни правила за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях. По този начин в българските нормативни актове се въвеждат регламентите на ЕС относно отглеждане на растения и производство на растителни продукти и храни от растителен произход по биологичен начин. Растенията и растителните продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени изискванията на наредбата относно запазването и повишаването на плодородието на почвата, борбата с неприятели, болести и плевели по растенията, използването на семена и посадъчен материал. Члeнове от 14 до 14е от Закона за животновъдството и Наредба 33 уреждат реда и условията за биологично животновъдство и производство на храни от животински произход по биологичен начин. С тях се въвеждат в българското право регламентите на ЕС относно отглеждане на животни и производство на животински продукти и храни от животински произход по биологичен начин. Животните са отгледани и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени изискванията на наредбата относно: произход на животните, хранене на животните, профилактика на заболяванията и тяхното лечение, максимален брой животни на хектар в зависимост от вида и категорията им, чийто отделени количества животински екскременти да са еквивалентни на 170 кг азот/хектар/година, районите за свободно отглеждане на животните и сградите за отглеждане на животните.
Различни международни донорски програми подкрепят развитието на биологичното земеделие в малки мащаби. Най-голяма е програмата на швейцарската Агенция за развитие и сътрудничество. Програмите на холандското правителство и на британското правителство също предоставят възможности за финансиране на проекти в сферата на биологичното производство. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|