Хранително-вкусовата промишленост в България е сравнително добре развита. В момента тя произвежда 3,6% от брутния вътрешен продукт (БВП). В нея са заети 3,7% от работната сила на страната. Приватизацията в тази област е приключена – 84% от съществуващите предприятия са частна собственост, а останалите са закрити. Към май 2003 г. в България има 8000 фирми, заети в хранително-вкусовата индустрия. За 1343 от тях това е основен бизнес, а за останалите – допълнителен. Месопреработвателната промишленост е един от най-динамичните сектори. България има традиции както в малки, така и в големи производствени структури в сферата на месопреработването. В момента повече от 97% от животновъдната продукция се обработва в частни предприятия и кланици.
Основните продукти в сферата на преработката на плодове и зеленчуци са консервите, концентрираните сокове, сухите гъби и билките. Местните замразени и сухи плодове и зеленчуци, както и соковете, са конкурентноспособни на външния пазар.
ІІ.5. Състояние на търговията със земеделски продукти и храни
в България ІІ.5.1. Експорт на земеделска продукция
България е с положителен търговски баланс в земеделието. Търговията със земеделски продукти възлиза на 10% от общия национален износ. Докато за периода 1997–2000 г. 49% от общата търговия е с 15-те страни от ЕС, търговията със земеделски продукти с ЕС заема по-ограничен дял – 33% от българския земеделски износ за същия период. През 2003 г. делът на експорта на селскостопански стоки за ЕС нараства до 41,8%. С Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) (вкл. Австралия, Kaнaдa, Нова Зеландия, САЩ, Турция и Япония) той е 59,6%, с арабските страни – 3,5%, със страните от Балканския полуостров – 7,9%, с Централно европейско споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) – 6,1%.
Традиционно България изнася 25% от хранителната си продукция. През 2003 г. тя възлиза на 783 млн. долара. Основните експортни храни и земеделски продукти за 2003 г. са зърно – 64 млн. долара, преработени плодове и зеленчуци – 55 млн. долара, месо и месни продукти (продукти от агнета, овце, гъски и патици) – 57 млн. долара.
Българската билкова индустрия е добре позната в Европа и годишно около 14 000 тона се изнасят най-вече за Германия. Около 45% от изнасяните билки са култивирани, а останалата част са диви билки, събирани главно в горските райони.
През 2004 г. България е изнесла общо 5 630 тона рибни продукти, годни за консумация. Около 25% от количеството изнесена риба е под формата на замразени рибни продукти, които са предназначени за Румъния, Югославия и Германия. Износът се допълва от мекотели, чието количество е значително през 2004 г. и е в размер на 46% от общото количество на износа и е насочен основно за Япония, Югославия, Гърция и Турция
ІІ.5.2. Вътрешен пазар на земеделски продукти и храни
Доходът на средния български потребител е около 24% от средния доход за ЕС. Относително голяма част от доходите се изразходва за храна, като тези разходи възлизат на около 53,5% от общите разходи – това е 3 пъти по-високо, отколкото средните еквивалентните разходи в ЕС 15 – 17,4%.
Най-ясно очертаната тенденция на пазара на храни за последните три години е въвеждането и маркетинга на нови търговски марки храни. Потребителите развиват лоялност към търговската марка и търсят марките като гаранция за добро качество. Местните хранителни фирми също се опитват да насърчават местните търговски марки на чуждестранните пазари. Основният фактор, движещ навлизането на храните с етикети за запазена марка в България, е развитието на по-зрял сектор за продажби на дребно.
През последните години българските потребители започнаха да променят хранителните си навици като избират по-здравословни и качествени храни. Потребителите показват силно предпочитание към пресните, богати на витамини храни, като пресни плодове и зеленчуци вместо консервирани, замразени плодове и зеленчуци вместо консервирани; прясно и охладено месо вместо замразено месо, както и диетични или здравословни храни. Поради тази нова тенденция, производители разшириха своята продуктова гама с „активни“ или „цели“ храни (цели ядки, зародиш от пшеница и др.), специализиран хляб (с повече ръж, овес, цели ядки, повече соево брашно) и природосъобразни продукти. Въпреки това, за количествата и тенденциите на този подсектор няма събрана и налична информация.
Най-вероятно, развитието на хранителната индустрия през следващите три години ще се определя главно от промените в навиците на хранене на градското население. Това са потребителите в активна възраст, които имат най-високи приходи. Тези потребители предпочитат полуфабрикати – у дома си те не готвят и купуват здравословни продукти и замразени храни.
ІІ.5.3. Търговска мрежа
През последните 10 години секторът „Продажби на дребно“ в България претърпя значителни структурни промени и растеж – 14% за периода 1997–2001 г. След икономическата криза през 1997 г., пазарната ситуация бързо се промени. През 1997–1998 г. започнаха да се появяват хипермаркети и супермаркети, като техният пазарен дял нарасна значително през 1999–2002 г. През 2001 г. пазарният дял на търговските точки за продажба на дребно е както следва: бакалии – 54%, хипермаркети и супермаркети – 23%, павилиони – 13%, открити пазари – 2,5%, други – 7,5%. Ръстът на другите типове магазини за продажба на дребно е скромен. През 2001 г., броят на специализираните магазини нарасна незначително – с 5%, а броят на павилионите нарасна с 6% в сравнение с 1999 г. Сред всички търговски точки за продажба на дребно най-динамично бе развитието на магазините в бензиностанциите. През 2001 г. техният брой нарасна с 50% в сравнение с 1999 г. – от 96% на 144%. С изключение на най-големите вериги бензиностанции като „Шел“, OMV, „ЛукОйл“ и „Петрол“, другите по-малки бензиностанции започнаха да разкриват магазини за продажба на дребно през 2000 г.
Понастоящем хипермаркетите и супермаркетите са разположени единствено в големите градове и центровете с по-голямо население. Минимаркетите и бакалиите заемат 53% от общия брой магазини за храни за продажба на дребно. Бакалиите са типични за по-малките градове. Както в големите градове, така и в по-малките има открити земеделски пазари. В селата има само т. нар. смесени магазини, в които се предлагат хранителни и нехранителни артикули, често заедно с малка закусвалня. Рядко в селата има открити земеделски пазари и бакалии.
Традиционният открит пазар остава главния източник на пресни плодове и зеленчуци за крайните потребители. Тези продажби възлизат на 90–95% от общите продажби на откритите пазари. Понастоящем тези пазари са конкурентноспособни по отношение на разновидността, качеството и цените на пресните плодове и зеленчуци в сравнение с хипермаркетите, супермаркетите и бакалиите. Откритите пазари се различават от супермаркетите и бакалиите по предлагане на различни зеленчуци и плодове, като диви горски плодове (малини, ягоди и др.) и някои типове ядки и подправки. Те предлагат и по-добър избор на плодове, например 6 до 10 сорта ябълки в сравнение с 2–3 сорта, които обикновено се предлагат в другите магазини. От друга страна, повечето открити пазари са ограничени по отношение на подходящо място за съхранение и складови помещения; те разчитат на сезонните продажби; не предлагат надеждни услуги (например работят с механични или пружинени везни, които не винаги са точни в сравнение с електронните везни в бакалии, супермаркети и хипермаркети).
Главният източник на плодове и зеленчуци са пазарите на едро, някои от които се управляват вече професионално. Те имат подходящи хладилни помещения и извършват контрол на качеството и безопасността на храните. Тези пазари обработват и съхраняват голямата част от внасяните плодове и зеленчуци. Въпреки това, тези складове и хладилни хранилища имат нужда от модернизиране и подобряване на условията на съхранение, както и по-добро регулиране и системи за ефективно сортиране.
Като цяло, сегашната пазарна система на земеделските и рибните продукти и по-конкретно зеленчуци, цветя, риба и рибни продукти може да се характеризира с разпокъсана маркетинг верига между производители и потребители. България все още няма добре развита национална мрежа за разпределение на хранителни продукти. Липсата на развити дистрибуторски компании принуди много производители и преработватели на храни да закупят свои собствени транспортни средства и да развият собствени канали за реализация. В някои подсектори, като замразените храни, дистрибуторските фирми трудно могат да просъществуват. Това е свързано главно с неразвитата верига за хладилно съхранение и липсата на хладилни камиони. Всичко това не позволява ефективното разпространение на замразени храни. В подсектори като спиртни напитки, месо и месни продукти, започват да се появяват национални дистрибуторски компании. Тези производители, които работят със специализирани дистрибуторски мрежи, продължават да разчитат отчасти на собствените си усилия или работят с няколко дистрибутора, за да покрият целия пазар и да разширят продажбите. Въпреки това, през последните години тенденцията на големите фирми за хранителни продукти е да ползват специализирани дистрибутори на едро. Същото е валидно и за търговците на дребно, които така намалява броят на доставчиците. Налице е продължаващ процес на концентрация на дистрибуторската дейност. Въпреки това, в повечето подсектори на хранителната индустрия дистрибуторските фирми все още имат най-вече регионално покритие.
Сподели с приятели: |
