ІІ.6. Финансиране на земеделието в България

IІ.7. Развитие и състояние на биологично земеделие в света

През 90-те години бе отбелязан много бърз растеж в сектора. През 1985 г. сертифицираното биологично производство (включително и площите в преход) възлиза само на 100 000 ха в 6300 стопанства в ЕС или по-малко от 0,1% от общата използвана обработваема площ. До края на 2002 г. тази цифра нараства до 4,4 млн. ха за 150 000 стопанства или 3,3% от общата обработваема площ и 2,3% от стопанствата.

Планът на Чешката република за развитие на биологичното земеделие от 2004 г. докладва 810 биологични земеделски стопанства, които заемат 6% от земеделската земя. Програмата за развитие на биологичното земеделие на Литва от 2001 г. отбелязва наличието на 210 биологични земеделски стопанства, заемащи 0,14% от земеделските земи.

Съгласно проучване на немската Фондация за екология и земеделие (SOEL) от месец февруари 2004 г. повече от 24 млн. ха земя се управляват биологично в целия свят. В частност, голяма част от биологичното производство е локализирано в Австралия – 10 млн. ха земя и 2000 земеделски стопанства, Аржентина – почти 3 млн. ха земя и Италия – почти 1,2 млн. ха. В страните от Латинска Америка под биологично управление са 100 000 ха и 150 000 земеделски стопанства, в Европа – повече от 5,5 млн. ха и 170 000 земеделски стопанства, в Северна Америка са регистрирани 1,5 млн. ха земя и 10 500 земеделски стопанства, управлявани по биологичен начин. В Азия (Япония) състоянието на биологичното земеделие е 880 000 ха земя, кореспондираща на 61 000 земеделски стопанства, и в Африка (Египет) – 320 000 ха земя и 71 000 земеделски стопанства.

IІ.8. Международна рамка за развитие на биологичното земеделие¹⁶

ІІ.8.1. Международни организации и тяхната дейност

В много страни се провежда официална политика за развитието на биологичното земеделие. Повечето от тях са разработили и прилагат национално законодателство в тази сфера и са изградили система за сертификация и контрол, а други са в процес на изготвяне на своята законодателна рамка.

За развитието на биологичното земеделие в световен мащаб работят както международни, така и частни неправителствени организации, главните от които са:

Международна федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM). Създадена е през 1972 г. и обединява 740 организации от 103 страни. Нейната мисия е да информира, обединява и оказва помощ на биологичното движение в цялото му разнообразие. Международната федерация на движенията за биологично земеделие осъществява своя
4-годишна програма, известна като I–GO – IFOAM – Growing organic, насочена към подкрепа на биологичното движение в развиващите се страни. Тя има за цел да направи преглед на състоянието на биологичното земеделие и да изготви предложения за повишаване и утвърждаване развитието на биологичния сектор в тези страни.

Организацията за прехрана и земеделие (FAO) е организация на ООН, работеща в областта на храните и земеделието, и изпълнява функциите на органа на Обединените нации за прехрана и земеделие. На 15-тата сесия на Комитета по земеделие към ООН се препоръча да се развият програмите между организациите и секторите, работещи в областта на биологичното земеделие. Така е поставено началото на Програма за развитие на биологично земеделие 2002–2007 г. (16-та сесия на Комитета по земеделие през 2001 г.).

FAO отбелязва, че биологичното земеделие е безопасен способ за повишаване на производството на хранителни продукти, не носи вреда за здравето и околната среда. В априлския доклад на FAO през 2004 г. се призовава към нова „зелена революция“, „... за да се защитим от глобалното затопляне да повишим добивите и да увеличим производството на хранителни продукти, като подобрим състоянието на околната среда“.

Комисията, която съгласува дейността между Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации и Световната здравна организация (Joint FAO/WHO), чрез съвместна „Програма за хранителни стандарти“ започва дейността си през 1991 г. с участието на наблюдатели – организации като Международната федерация на движенията за биологично земеделие и Европейския съюз и др. Нейната основна цел е съгласуване на дейностите за защита здравето на консуматорите, утвърждаване на добри практики в областта на търговията с хранителни продукти и внедряване и развитие на международни стандарти за защита на хранителните продукти. Тя разработва ръководни принципи за производство, преработка, етикетиране и търговия с биологично произведени храни. През юни 1999 г. е разработен първият стандарт за производство, преработка, етикетиране и търговия с биологични продукти от растителен произход, а през юли 2001 г. е одобрен стандарта за производство, преработка, етикетиране и търговия с биологични продукти от животински произход. Тези стандарти са публикувани в интернет на официалната страница на Комисията „Codex Alimentarius“ под наименованието „Codex Alimentarius“.

Наръчникът „Codex Alimentarius“ е комплекс от международно приети хранителни стандарти, представени в общ план, които включват също и осигуряването на защита на околната среда под формата на определени практики, практически насоки и др. препоръчителни мерки. Публикациите на „Codex Alimentarius“ са предназначени да ръководят и пропагандират утвърждаването на дефиниции и препоръки за храните и да подпомагат тяхното съгласуване по отношение на международното производство и търговия. В наръчника е отделена специална част за биологичното земеделие – производство, преработка, търговия и етикетиране на биологични храни, под наименованието „Codex Alimentarius Ръководство за биологично земеделие“.

ІІ.8.2. Международни стандарти и регламенти

Биологичното земеделие в световен план на практика следва принципи приети в целия свят, които се преобразуват в зависимост от местните социално-икономически, геоклиматични и културни особености. Като следствие на това IFOAM поддържа самостоятелна система за акредитация чрез Международна организация за биологична акредитация (IOAS), която ръководи акредитационна програма и предоставя международни гаранции за качество на биологична продукция на местно и регионално ниво. Международните базови стандарти на IFOAM – „IBS IFOAM Basic Standard“, са въведени през 1980 г. Те определят начина на отглеждане, преработка и съхранение на биологични продукти. Тези стандарти се подразделят на общи принципи, препоръки и стандарти. Общите принципи са целите, към които са ориентирани биологичното производство и преработка. Препоръките са стандартите, които IFOAM пропагандира, но не трябва да се допълват и не са задължителни. Стандартите представляват минимални изисквания, които трябва да бъдат изпълнявани, като са възможни отклонения.

Базовите стандарти на IFOAM – „IBS IFOAM Basic Standards“, са одобрени на Генералната Асамблея на IFOAM (Victoria, Canada), през август 2002 г. и са базата, основата на международните и националните стандарти, които включват:

• 
  Ръководство „Codex Alimentarius“ за биологично произведени храни – Обединени нации, съвместна Програма за хранителни стандарти на Организацията за прехрана и земеделие и Световната здравна организация (Joint FAO/WHO) – CAC/GL 32–1999, допълнена през 2001г.;
  
• 
  Регламент на Съвета (ЕК) No 1268/1999, относно предоставяне на финансова помощ от страна на Общността за предприсъединителни мерки за развитие на земеделието и селските райони в страните кандидат-членки от Централна и Източна Европа по време на предприсъединителния период1
  
• 
  Регламент на Съвета (ЕИО) за биологично производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храни – EEC 2092/91, 15 март 2002 г.;
  
• 
  Японски земеделски стандарти за биологични земеделски продукти и Японски земеделски стандарти за преработка на биологично произведени храни – Министерство на земеделието, горите и рибните продукти – нотификации 59, 60 от 20 януари 2000 г.;
  
• 
  Национална биологична програма (National Organic Program Rule) – Министерство на земеделието на САЩ – 7 CFR 205, 21 декември 2000 г.
  

На конференцията в Нюрнберг, Германия, през февруари 2002 г., за международна хармонизация и еквивалентност в биологичното земеделие е поставено началото на съвместна работна група за хармонизация и еквивалентност на стандартите и регулациите в биологичното земеделие. Целта на международната работна група (ITF Broshure – International Task Force on Harmonisation and Equivalence in Organic Agriculture) е да се направи преглед на съществуващите биологични стандарти и регулации, да се прецени състоянието и да се формулират предложения, които да се предоставят за обсъждане на правителствата, Комисията „Кодекс Алиментариус“, съответните организации, работещи в областта на биологичното земеделие (FAO, IFOAM, UNCTAD и др.).

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: