Съдържание: В. 24 часа 1 В. Дневник 12 В. Новинар 30 В. Дума 34

В отговор на твърдението на Яне Янев, Бойко Боев заяви пред "Монитор", че това е несериозно. "Фирмата е основана през 1991 година и спечели 140 хил. лв. по САПАРД през 2004 г. Разследван съм и всичко е по правилата на играта. Проектът е един от най-малките и се отнася за модернизиране и повишаване на качеството на труд. 5 г. след одобряването му и усвояването на средствата Еврокомисията следи за изпълнението му и ако имаше и най-малки съмнения в нередности, щеше да се разбере. Аз лично не съм участвал в одобрението на проекта и до последно се чудех дали да дам картбланш на моите хора, но в крайна сметка реших, че тази фирма има право да кандидатства, иначе би било проява на дискриминация", обясни пред вестника Боев. Депутатът каза, че смята себе си за успял в кариерата си човек, докато Яне Янев е "един неуспял агроном".

Синият депутат посочи сред "ангажираните" със САПАРД и името на шефа на жълтата парламентарна група Пламен Моллов, като според Янев той бил замесен в проекти, свързани и с винарския бизнес. Според депутата имало "много факти и обстоятелства, с които това може да се докаже". Моллов обаче категорично отрече обвиненията. По думите му разкритията за злоупотреби със средства от САПАРД са "сценарий с цел омаскаряване на управляващите през последните два мандата". Според шефа на жълтата група, като депутат той е помагал с експертни съвети на кандидатстващи по програмата. Моллов призна, че съпругата му работи в известен завод за вино в Пловдивско, който е спечелил проекти по САПАРД. Той обаче заяви, че ако не се докажат твърденията на синия депутат, е готов да изчисти името си дори и чрез съда.

Участвалият в предаването на Нова телевизия земеделски производител от Хасковско Петър Касев пък замеси името на бившия министър на вътрешните работи и на правосъдието Георги Петканов и на бившия земеделски министър от кабинета на СДС Венцислав Върбанов, както и шефът на канцеларията на Иван Костов Николай Вълчев. "Имам оранжерии в Първомай, но за средствата, които са инвестирани в тях съм кандидатствал по САПАРД веднъж като физическо лице и паралелно като съдружник във фирмата "Грийнс" ООД. Парите за проектите обаче са усвоени по време на управлението на НДСВ. Освен това комисията е проверила изпълнението им, а и цялата информация е публична и може да се види на интернет страницата на САПАРД", коментира пред "Монитор" Николай Вълчев обвинението на земеделският производител от Хасковско Петър Касев, който бе категоричен, че шефът на канцеларията на експремиера Иван Костов също е замесен в източване на пари по САПАРД. Вълчев допълни, че Касев бил "нещастен и завистлив човек", който не си държи на думата и често търсел пари назаем, включително от съдружника му в "Грийнс" ООД, а когато не получавал такива започвал да плюе.

Бившият министър на околната среда и водите Евдокия Манева изрази мнение пред "Монитор",че "е смешно по всеки повод да се обръща внимание на правителството на Костов", защото това е дълбок комплекс и признание, че това правителство е най-успешното. Тя е категорична, че в по времето на Костов не са усвоявани средства по програмите ИСПА и САПАРД, с изключение на няколко малки проекта. Манева подчерта обаче, че проектът за изграждане на пречиствателни станции в Стара Загора, Димитровград и Хасково със срок на изпълнение 2005 г., все още не е реализиран, заради доказани манипулации на търговете по изпълнението му.

Настоящата депутатка от ДСБ е категорична, че бившият жълт министър на регионалното развитие Валентин Церовски носи отговорност за това, защото е сред замесените в аферите по източването на средства от европейските програми. ОЛАФ трябва да се поинтересува от източника и мотивите за дезинформация, призоваха вчера от НДСВ. Жълтите ще насдтояват още Държавната агенция „Национална сигурност" да се ангажира в по-голяма степен с партньорството с ОЛАФ по тези въпроси.

Голяма част от столичните квартали нямат канализация за мръсната вода и разчитат на септични ями, призна зам.-шефът на ДКЕВР Валентин Кирчев (вдясно).

"Дайте да видим какво да предприемем, за да не загубим парите по програма ИСПА за водоснабдяването на София". Така зам.-председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Валентин Кирчев откри заседанието на Консултативния съвет на регулаторната комисия вчера. То бе свикано по искане на зам.-председателя на Съвета за стопанска инициатива Теодор Дечев, заради реалната опасност София да загуби 58,5 млн. евро от програма ИСПА за модернизация на водопреносната мрежа на града. Поледният срок, в който концесионерът "Софийска вода" може да усвои тази сума е май 2008 г. За да получим безвъзмездния подарък от ИСПА обаче условието е цената на водата в София да бъде увеличена от 80 ст. на 1,20 лева за кубик.

Въпреки това от началото на миналата година регулаторната комисия поставя на "Софийска вода" неизпълними условия, с които на практика тя не е в състояние да получи гранта по програма ИСПА. През миналата година от комисията поискаха "Софийска вода" да инвестира 15 млн. лв. като условие да получи парите. Другото условие пък беше Столичната община да приеме бизнесплан на "Софийска вода" за периода 2009-2013 година.

Това условие вече е изпълнено, но искаме да се запознаем с бизнесплана, призна членът на ДКЕВР Емил Алтимирски.

Ситуацията е критична, изоставаме фатално с този проект, категоричен е зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски. Според него обаче от ЕК не са поставяли изискване цената на водата да скочи на 1,20 лв., за да получи България сумата по ИСПА за водоснабдяването на София.

В края на заседанието си консултативният съвет все пак реши, ДКЕВР да повика на среща представители на Столична община и на "Софийска вода", за да обсъдят всички възможности за получаване на заема по ИСПА..

По -рано вчера по време на форум за инфраструктурните проекти в страната, зам.-министър Михалевски обясни, че по изчисления на Световната банка за модернизацията на ВиК-сектора са необходими около 10 милиарда евро. Размерът на публичните средства, които държавата може да мобилизира през следващите седем-осем години, е 1,8 милиарда евро, с които ще може да се модернизира една пета от системата.

Заместник-министърът посочи, че според проучване на международната финансова корпорация моделът за публично-частно партньорство във ВиК-сектора е приложим в 7-8 области. Проучване на министерството показва, че 80-100 общини не се нуждаят от държавна подкрепа за развитие на водния сектор, а само от стимулиращи мерки. Тези общини могат сами да привлекат банкови средства или да разчитат на собствени. Останалите 160-180 общини изискват сериозна държавна подкрепа. От тях 50 общини се нуждаят от пълна държавна подкрепа заради проблеми като брой население и размер на доходите, а 100-130 общини - от сериозна подкрепа, за да могат да участват в усвояването на средствата от еврофондовете.

Михалевски представи акценти от новия проектозакон за ВиК, който по думите му през следващите месеци трябва да стане факт. Една от възможностите, предвидени в закона, е създаването на териториални съвети на ВиК, които ще формират стратегията за развитието на сектора и ще определят водните оператори. Държавата и общините ще участват в тези съвети поравно, а решенията ще се вземат с 2/3 от гласовете.

Първият е да се използва технология, при която боклукът първо се сепарира, а след това от неговите полезни съставки се произвежда тор. Остатъчните от преработката суровини се депонират. Според справките това е най-евтиното за построяване съоръжение, което ще струва около 80 милиона евро, но от произведените суровини общината ще печели сравнително малко средства.

Няколко милиона по-скъпо ще излезе заводът, който гори боклука, но третирането на отпадъците ще излиза най-евтино - около 10 евро на тон. При този вариант боклукът може да бъде използван като суровина за производството на ток, който да бъде продаван на преференциални цени на Националната електрическа компания.

Най-модерният вариант, който се предлага на столицата, е и най-трудно осъществим. При него боклукът се сепарира, след това се прави тор, от който се произвеждат алтернативни горива. Технологията дава възможност за производство на топлинна енергия и електричество, като се използва горивото, произведено от боклука.

До края на годината ще бъдат построени нови 6 детски градини, които ще осигурят необходимите бройки.

Терените за новото строителство вече са избрани.

Строителството на нови детски градини ще продължи и през 2009 година, обясни още Гуцанов. По планове на общината с тях ще бъдат разкрити още 525 места. Така за период около 2 години, Варна ще разполага с 1000 резервни места за децата в забавачките.

Заради кризата с места в градините миналото лято десетки майки се събраха на мирен протест пред общината в морската столица. Тогава под списъка с исканията на родителите за спешни мерки подписите си поставиха 1 500 души.


12.03.2008 г., с. 15
Теодор Дечев, Зам.-председател на Съюза за стопанска инциатива: София е на път да изпусне €58 млн. за водата
Вината трябва да си поделят Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и общината
ТОДОР ВАРЧЕВ
Визитка

Теодор Дечев е завършил ВИАС през 1984 г. През 2003 г. защитава магистърска степен по политология в СУ "Св. Климент Охридски".

От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на труда и социалната политика с ресор индустриални отношения.

През 2002 г. става експерт на Европейската комисия по въпросите на социалния диалог, година по-късно е един от създателите на Института за социални анализи и политики.

Заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), председател на Съвета на браншовите организации при ССИ, член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Участник в първия състав на Икономическия и социален съвет на Р. България.

- Г-н Дечев, защо поискахте свикването на Консултативния съвет при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по такъв драстичен начин? Вярно ли е, че София може да загуби парите по програма ИСПА на ЕС, предвидени за канализацията на града?

- Столичният град наистина е застрашен от изпускането на инвестиция от 58 500 000 евро. По-голямата част от тези пари са предвидени за изграждане на нова канализация. 75 процента от сумата са грант - европейските данъкоплатци ни подаряват 43 875 000 евро. С парите по ИСПА трябва да се изградят много важни съоръжения, които ще обслужват столичани повече от столетие. Срокът на концесията на "Софийска вода" отдавна ще е изтекъл, а канализацията ще продължава да ни служи. Най-важното, което трябва да се знае, е, че тези съоръжения трябва да се изградят - независимо дали ще получим гранта по ИСПА, или ще си извадим парите от джоба. Аз лично предпочитам Европейската комисия да ни ги подари. Иначе ще трябва да ги заложим в цената на водата и пак да построим липсващата канализация. С тази разлика, че цената на водата тогава наистина „ще хвръкне с песни в небесата".

- При положение, че става дума за пари, които ще получим безвъзмездно, какво ни спира да ги вземем?

- Спира ни безгрижното отношение на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Очевидно комисарите не искат да поемат отговорност. Това без преувеличение може да доведе до спиране на проекта.

- Каква е всъщност ролята на регулаторната комисия във възникващата вече драма с „изпускането" на парите по ИСПА?

- Отпускането на този грант е свързано с изискване на Европейската комисия за повишаване комплексната цена на водата в София (включваща водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води) от 0,88 на 1,20 лева за кубичен метър без ДДС. Не искам да звуча „успокоително", както по време на повишаването на цените при Живковия режим, но дори и така столицата си остава с най-ниска комплексна цена на водата от всички населени места в България, където е налице пречистване на питейни и отпадъчни води.

Грубо казано, структурата на тази инвестиция от 58 500 000 евро включва 43 875 000 евро грант - подарък, около 7 000 000 евро кредит и още около 7 500 000 евро съфинансиране от българска страна. Европейската комисия иска въпросното увеличение на цената на водата най-малкото за да бъде гарантирано съфинансирането, както и за да може после безпрепятствено да се изплаща кредитът. Тези допълнителни приходи в крайна сметка подкрепят и останалите действия по инвестиционния план.

- Звучи разумно, но все пак хората са много чувствителни към всяко увеличение на цените на т. нар. „комунални услуги".

- Абсолютно вярно. На никой не би му харесало самоцелно увеличаване на цената на водата. Истината обаче е, че до голяма степен театралните представления около столичното водоснабдяване просто отклоняват вниманието от безгрижния живот на останалите монополисти. Огромната част от софиянци, дори и тези, които са в тежко финансово положение, страдат несравнимо повече от цените на електрическата енергия и от цените на парното. Ако направим проста аритметична сметка, ще видим, че месечната база на човек за топлофицирано жилище е 6 кубически метра. При исканото увеличение ще плащаме за месец не 5,28 лв., а 7,20 лв.

Много уважавам проф. Константин Шушулов. Бил съм свидетел на случаи, когато е защитавал обществения интерес, но на фона на тези числа не бих могъл да не попитам защо електроразпределенията са така грижовно обгрижвани от ДКЕВР, а софийското водоснабдяване се демонизира? Не искам да бъда разглеждан като адвокат на „Софийска вода". Далече не всички техни действия блестят с прецизност. Но, обективно погледнато, цената на водата е една от най-малките тежести върху джоба на столичани.

Едновременно с това цели „елитни" квартали продължават да са без канализация и чистенето на септични ями се превръща във все по-сериозен бизнес. Добре, но все пак сме в Европа и в 21 век.

- Заявихте на всеослушание, че с цената на водата „най-лесно се правят популистки точки"?

- Това не е мое откритие. Същото е мнението и на представителя на Генералната дирекция по околна среда към Европейската комисия - г-н Карстен Расмусен. На две поредни срещи с представители на общината, Министерство на околната среда и водите, ДКЕВР и концесионера, г-н Расмусен е изразил в „пряк текст" своето изумление от популизма в ДКЕВР. По всичко личи, че ситуацията е изключително сериозна и представителят на Европейската комисия иска да ни събуди от сладкия унес, а не да ни се кара като начална учителка. Очевидно е, че той наистина е шокиран. И човекът без заобикалки ни предупреждава, че ако комисарите в ДКЕВР не се вземат в ръце, просто ще загубим 43 875 000 евро грант.

Факт е, че в момента има една инвестиция от 58 500 000 евро за столичната инфраструктура, която Брюксел ще спре, ако ДКЕВР не извърши едно действие, което изисква минимално поемане на отговорност. За да има ясно разпределение на отговорностите, проф. Шушулов и останалите комисари трябва или да поемат ангажимента и да разрешат увеличаването на цената на водата, или да откажат и да поемат отговорността, че някой друг трябва да „извади" тези 58 500 000 евро.

- Не можете да отречете обаче, че сред обществото има враждебност към самата концесия. Дали ще разберат столичани вашата загриженост и ще ви повярват ли, че става дума за инфраструктурата на града, а не за някакви игрички с цената на водата?

- Има различни заинтересовани лобита и групи за натиск, които атакуват постоянно водната концесия. Някои отхвърлят самия акт на концесиониране. Една от малкото останали днес отлики между „лявото" и „дясното" в световен мащаб е въпросът за това дали комуналните услуги да бъдат тотално публични, дали да се правят публично-частни партньорства, или да е допустимо да бъдат концесионирани. Колкото повече клониш към изцяло публичния вариант - толкова повече отиваш вляво. Съгласните с концесионирането клонят вдясно.

Други се надяват концесията да бъде разтурена, за да могат техни хора да я поемат. Преди обикновено откривахме „френска връзка" в тези попълзновения, но днес вече има и чисто български кандидати за слава, попрепрали не един милион.

Третата група противници на концесията е малка, но доста гласовита - "Омонит" ООД, която извършваше мониторинг на водната концесия, без да се е явявала на конкурс за обществена поръчка, тоест - без всякакво законово основание. В течение на шест години, специалистите по мониторинга си кротуваха и пишеха ежегодни доклади от по 30-40 страници, които не са били давани дори и на общинските съветници поради заложена клауза за конфиденциалност в договора. За тези шест години „Омонит" ООД е усвоило около пет милиона лева и животът е бил прекрасен, но когато ДКЕВР иззе функциите на „Омонит", компанията се хвърля да защитава ролята си на незаменим наблюдател. Бяха правени какви ли не опити, да се намери нова роля на „Омонит" ООД.

От ССИ се противопоставихме на тези попълзновения, като през месец ноември 2005 г., публично изнесохме всички тези неща на пресконференция в БТА. В резултат на вдигналия се шум „Омонит" не успя да се реинтегрира като „незаменим съветник на общината". Аз бях даден под съд за клевета, но спечелих делото. Националният омбудсман потвърди верността на всички наши твърдения за нарушенията около бизнеса на „Омонит" и дори въз основа на случая направи препоръки за изменения в Закона за обществените поръчки. Министър-председателят Сергей Станишев даже му благодари официално.

- На какво се дължи агресивното отношение на "Омонит" и кръга, който стои зад нея?

- Днешното агресивно поведение на кръга около „Омонит" се дължи на нежеланието на компанията да върне на общината огромния архив, който му е бил предоставен навремето. Днес, с началото на изпълнението на инвестиционната програма на „Софийска вода", почти всеки лист от този архив образно казано струва теглото си в злато. Затова се вдига шум, да не би общината да се сети да си поиска архива, така както се е сетила да си поиска сградата, в която пребивава „Омонит".

Има и една група, която заклеймява водната концесия като част от наследството на „модела Софиянски". Проблемът е там, че водната концесия беше договорена по време на Косовската криза, когато министър-председателят Тони Блеър пристигна в България и обяви, че Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подкрепя не само членството на България в НАТО, но и членството на България в ЕС. Това беше огромен успех за България тогава и британските лобисти не пропуснаха да се възползват. Не можем да ги виним, още повече че алтернативата беше водната концесия да бъде дадена на компания от държава, която непрекъснато лобира в полза на Румъния и срещу България в процеса на европейската ни интеграция. Министър-председателят тогава се казваше Иван Костов. И днес смятам, че той постъпи правилно, избирайки британския вектор при водната концесия.

Затова, някои функционери на ДСБ-София правят изключително лоша услуга, като на практика бламират лидера си, обявявайки един негов външнополитически успех за „тежко наследство от модела Софиянски".

- Защо толкова упорито се натрапва, че водната концесия е неизгодна?

- Всъщност единственият смисъл на водната концесия е да се намери оператор с кредитен рейтинг, който да е по-добър от рейтинга на Столичната община. Така ще се плащат по-ниски лихви по привлечените кредити за инвестиции в столичната водопроводна и канализационна система. С други думи - трябва да се правят огромни инвестиции и всяко намаляване на лихвите по-кредитите облекчава поставената задача. Сегашният оператор напълно отговаря на това изискване. Всичко останало са спекулации - който и да дойде - и изкопите, и кърпенето на дупките, и инкасирането се извършват от български подизпълнители. Учудвам се, че за толкова години не се намери някой, който да каже тази проста истина на гражданите на София, а всичко беше омотано в псевдоикономическа и квазиполитическа риторика.

Категорично не се изживявам като адвокат на „Софийска вода", те също допуснаха един куп грешки. Но не може да се допуска повече един жизненоважен въпрос като водоснабдяването да продължава да бъде нещо като „PR учебна площадка" на различни групи политически и стопански спекуланти.

Интервюто е взето преди заседанието вчера на Консултативния съвет при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране