Съдържание: В. 24 часа 1 В. Дневник 12 В. Новинар 30 В. Дума 34
Изтегляне 2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 12.03.2008 г., с. 32 Подменят паветата на Червения площад
- 12.03.2008 г., с. 1 „Химимпорт“ влезе в морските летища
- 12.03.2008 г., с. 2 Пътният фонд повишава договорите за поддържане
- 12.03.2008 г., с. 2 Световната банка отпуска заем за ВиК и строеж на язовири
- 12.03.2008 г., с. 3 Само липсата на комуникация бил проблемът с ФАР
- 12.03.2008 г., с. 11 Камен Колев: "Лошите" дългове на фирмите са 12 млрд. лв. зам.-председател на БСК
12.03.2008 г., с. 32-33 МОСКВА - на богаташите Атмосфера на лукс и блясък владее руската столица, която стана най-скъпият град в света.В нея живеят 74 милиардери и 100 000 милионери ЦВЕТАНА КРЪСТЕВА, коp. на БНТ в Москва Защо къщата на Дейвид Бекъм в Лондон струва по-евтино от дома на който и да е руски олигарх в селцето Рубльовка край Москва? Защото домът на Бекъм е на няколко хиляди километра от околовръстното на руската столица. Това може да е само виц, но много точно отразява атмосферата на лукс и блясък, която завладя Москва в последните 10 г. От най-населения град в Европа нефтеният бум превърна столицата на Русия и в най-скъпия град в света. В Москва може да не текат реки от черно злато, но това е мястото в света, където живеят най-много милиардери - 74, сочи последната класация на сп. "Форбс". Богаташите със 7-цифрено състояние тук са повече, отколкото в Ню Йорк - 71, и в Лондон - 36. От 10-те милиона московчани 100 000 са милионери, а в една десета от семействата един член има месечен доход от над $ 2300. Статистиката е впечатляваща за град и население, които подобно на целия бивш соцлагер през последните 18 г. изнесоха на гърба си тежкото бреме на прехода - икономически кризи и политически сътресения. За успеха на Москва вероятно има множество причини, сред които големият потенциал от хора, многото пари и стройната общинска организация. В руската столица дори за всеки от 200-те фонтана има назначен отговорник по почистването и поддръжката, включително и през зимата, когато водните феерии не работят. Само новогодишната украса на града струваше повече от 4 млн. долара, а подготовката за нея започва още в края на февруари - началото на март. Но всички примери са безсилни пред финансовата мощ на града. Бюджетът му е по-голям от този на цяла България. За 2008 г. той е и най-големият в историята на столицата с разходи от 1000170 000 000 рубли (повече от 41 млрд. долара). Където има богаташи, има и скъпи стоки. В този смисъл Москва се превърна в парад на лукса. Една от рекламите на любимото на олигарсите, на политическия и шоу-елит кафе-ресторант "Пушкин" гласи: "Ако не ви е грижа за сумата, която оставяте в ресторанта, но много се вълнувате от всичко останало - кухня, обслужване, интериор и атмосфера, то добре дошли." И нищо чудно, след като средната стойност на една салата е 50 долара, на едно блюдо 80-100 долара, а десертите са лично производство на френски майстор сладкар. Ресторантите от класата на " Пушкин" са десетки и отдавна никой не ги брои и не им се учудва. Така е и със супермаркетите за милионери, където например може да се купят ръчно направени италиански спагети, френска шунка от бут или 12-годишен отлежал френски оцет за над 300 долара бутилчицата. Москва е и градът на лъскавите коли. В руската столица от цяла Европа се правят най-много поръчки за „Майбах" Луксозната лимузина е с цена от минимум 500 000 евро. Вече поне 10 такива коли принадлежат на московчани. Градът бие рекорди и по най-скъпи хотели в Европа. Със средна цена на нощувката от 203,68 евро Москва е на второ място след Париж, където гостът на нощ плаща средно 215 евро, сочи изследване на консултантската компания "Трай хоспиталити". Затова и организираният туризъм все още не е така развит - за обикновения турист е много трудно да намери добър хотел на достъпна цена. Преобладават 4- и 5-звездните. Един от любимите хотели на световните звезди е "Арарат парк хаят" край Болшой театър. Там са отсядали и Мадона, и Мила Йовович, и " Депеш мод", и Брус Уилис, и Люк Бесон. Когато преди година и половина Мадона даде единствения си концерт в руската столица, си избра президентския апартамент в " Арарат парк хаят" за 5000 евро на ден. Ако Москва гони рекорди, то най-големите вероятно са в областта на недвижимите имоти и строителството. Вероятно градът скоро ще бъде и най-скъпият по цена на недвижимото имущество и градът в Европа с най-много небостъргачи Средно цената на 1 кв. м за последните 8 г. в руската столица се увеличи 10 пъти до $ 6000. Най-скъпи са жилищата в историческия център на Москва, на ул. "Остоженка". Сравняват ги с цените на имотите в Париж - между $ 15 000-20 000 за квадрат. Построените в края на 90-те г. жилищни небостъргачи до българското посолство на ул. "Мосфилмовска" отдавна не са най-високите, нито единствените в новата история на града. Днес в Москва има поне 60 небостъргача -сгради с повече от 30 етажа. И тъй като земята е малко, а небето - много, столичните власти планират до 2025 г. да се появят още 200 подобни високи сгради, всяка над 200 м. След 2 г. в Москва ще бъде построена и най-високата сграда в Европа - комплексът "Федерация". Тя ще се състои от 2 кули -"Изток" с височина 360 м и "Запад" - 243 м. Заедно с пилона комплексът ще бъде висок 506 м, или с 247 м по-висок от сега най-високата сграда в Европа - Комерц банк във Франкфурт. "Федерация" е в основата на деловия център "Москва сити", в който по план трябва да има общо 15 небостъргача - хотели, развлекателни центрове офисни сгради, частни апартаменти. Всички те ще се обслужват от персонал на хотелската верига "Хаят". Прогнозируемата минимална цена е 25 000 долара за кв. м. Предполага се, че всичко ще бъде продадено още "на зелено". Не случайно в класацията на "Форбс" за 2008 г. от Русия влезе и Сергей Полонски, шефът на "Миракс груп" - компанията, която строи комплекса "Федерация". Състоянието му се оценява на 1,2 млрд. долара. Строителният бизнес в руската столица отдавна роди и първата жена милиардер в страната - съпругата на кмета Юрий Лужков - Елена Батурина, с повече от 4 млрд. долара. Мегаполисът Москва обаче си има и своите неудобства. Това вероятно е един от градовете в света, където обикновеният човек живее много трудно. Измъчващи са високите цени, мръсният въздух и големите разстояния. Руската столица например е на 14-о място сред най-мръсните градове в света. Една от причините са огромното количество автомобили - повече от 3,5 млн. Само за миналата година, по данни на КАТ, техният брой се е увели- чил с 25 на сто. Интернет порталът "Яндекс", който всеки ден води статистика на автомобилното движение, изчисли, че средно на ден в града има над 800 задръствания, а за месец средностатистическият шофьор прекарва две денонощия в задръствания. Не помагат нито метрото, нито трите транспортни пръстена във и около града. Околовръстното на столицата е с дължина 109 км и с общо 10 платна,но и то е едно от местата с постоянни задръствания. Обикновените московчани трудно могат да си позволят и да си купят жилище. Мнозина предпочитат да инвестират извън Москва, включително и в Б ълга-рия, където имотите са им по джоба. Властите признават, че един от големите проблеми на Русия, включително и на Москва е увеличаващата се голяма разлика в доходите между бедни и богати - около 15 пъти. "Икономическият живот в нормална страна трябва да бъде такъв, че да имаме по-малко милиардери, а вероятно повече милионери и още повече хора, които "струват" няколко хиляди долара, и съвсем малко хора, които нищо " не струват". А у нас някъде е пълно, а другаде - празно ", коментира московското сп. "Ню таймс".
• Най-големият град в Европа по население -10,4 млн. души, стига до 15 млн. с идващите на работа през деня от Подмосковието • Най-скъпият град е света по скалата на компанията "Мърсър" • В Москва живеят най-много милиардери -74. • В строеж е най-високата сграда в Европа -комплексът "Федерация", който заедно с пилона си ще се издига на 506 м, • Ще бъде построен най-дългият градски тунел в Европа - 4,85 км. Той ще се простира под музея-парк "Коломенское" и ще включва тунел за метро и тунел за автомобили. • Външнотърговски оборот - 61,6 млрд. долара за 2006 г, • Оборот на търговията на дребно - около 76 млрд. долара за 2006 г. 
12.03.2008 г., с. 32 Подменят паветата на Червения площад След военния парад на 9 май Червеният площад ще бъде ремонтиран из основи. Не само ще бъдат подменени паветата, но и ще бъдат ремонтирани помещения, които се намират под земята под площада, съобщи ръководителят на Главното управление по делата на президента Владимир Кожин. Според него под новите павета ще бъде излята специална основа от съвременни материали. Паралелно с ремонта на Червения площад ще започне строителството на комплекса "Кремълски", разположен до църквата "Василий Блажени". Историческият облик на старата сграда ще бъде запазен, но вместо нея ще бъде построен нов луксозен хотел. 
12.03.2008 г., с. 1 „Химимпорт“ влезе в морските летища „Химимпорт“ влезе в концесията на морските летища във Варна и Бургас. Това стана ясно вчера при обявяването на мотивите за придобиването на наскоро учредената компания „Молет“пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според комисията „Молет“ е едноличен собственик на българското дружество „БМ стар“, което държи 40% от концесионера на летищата „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“, а останалите 60% са на германския летищен оператор „Фрапорт“. Промяната по никакъв начин няма да се отрази на управлението на двете летища и изпълнението на концесионния договор,коментираха от „Фрапорт туин стар еърпорт ме- ниджмънт“.
12.03.2008 г., с. 2 Пътният фонд повишава договорите за поддържане Национален фонд "Републиканска пътна инфраструктура" предлага бюджетът да отпусне допълнителни средства за актуализация на договорите за поддържане на пътищата, съобщи изпълнителният директор Милош Поцков. Той вече е внесъл съответния доклад за обсъждане в управителния съвет на фонда. Засега фондът няма разчети какви пари са необходими. Актуализацията ще е според инфлацията и новите цени за битума, лугата и горивата. Договорите, за които става дума, са тригодишни и най-голямо се очаква да бъде увеличението за онези, които са най-стари, обясни Поцков. Той допълни, че коефициентът на увеличението все още не е определен. Според представители на бранша увеличението на стойността на договорите ще е поне с 15%, като се отчете инфлацията и поскъпването на горивата. На въпрос дали по- високите цени ще са свързани и с повишаване на изискванията за качество на услугата Поцков заяви, че индексацията няма нищо общо с качеството на извършваните работи. Сумите за поддържане са малки и толкова, че да мине снегоринът между един и три на денонощие, коментира Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. По думите му покрай снеговалежите в края на миналата година и началото на 2008 г. компаниите са загубили 200 - 300%. Зимното почистване не е само почистване на сняг и побутването му, каза той. По думите му в момента никой не инвестира в нова техника, а големите компании печелят основно търговете, след което наемат малки компании за подизпълнители, без достатъчно машини и квалифицирани работници. Камарата прогнозира, че така след година на пазара може да останат само пет-шест големи играча. От камара "Пътища" пък предлагат да бъде променена наредбата за почистването, която е от 80-те години на миналия век и предвижда затваряне на пътя всеки път когато вятърът мине 15 метра в секунда. Според тях в Закона за пътищата, чиито промени бяха приети на първо четене в парламента, трябва да се изясни координацията в управлението на фонда, включително кой затваря пътищата и какви точно ще са мерките за спасяване на закъсали автомобили и пътници. В момента по закон за фонда отговаря транспортният министър, дейността му е подчинена на министъра на регионалното развитие, а най-важните решения се вземат от финансовия. Пътният фонд дължи 100 млн. лв. на строителни и поддържащи компании за миналата година, съобщи още Бойков. Той посочи, че често изпълнените работи не се фактурират. Натрупаните задължения за последните една-две години вече били достигнали 400 млн. лв. и компаниите били принудени да правят икономии на материали. Според него държавата е дала приоритет на финансирането в строителството, а не в поддържането на пътищата. Поцков твърди, че забавената сума е доста по-малка - около 73-75 млн. лв., които ще бъдат изплатени до края на годината. В договорите с изпълнителите било записано, че се съгласяват да им се плати в рамките на бюджета за следващата година, обясни той. С неразплатени дейности са и получилите най-много поръчки "Биндер" и холдинг "Пътища". От бранша обаче опонираха, че с отпуснатите 240 млн. лв. от излишъка първо е платено на тези компании. Според публикация на в. "Капитал" компаниите от холдинга на Васил Божков са получили 47.7 млн. лв. от излишъка, а "Биндер", управлявана от брата на бившия шеф на фонда Веселин Георгиев - 8.9 млн. лв. Служителите без декларации за конфликт на интереси Служителите на пътния фонд няма да подписват декларации за конфликт на интереси, защото не са държавни служители, заяви шефът на пътния фонд. Той посочи, че "те имат трудови правоотношения". Декларация попълвал само изпълнителният директор, който е на изборна длъжност. Поцков бил попълнил такава декларация, но служителите на по-ниско ниво нямало нужда да го правят. По думите му било нормално роднини да работят във фонда, а децата им в консултантски компании, които са надзорници по определени проекти. Това не е конфликт на интереси, заключи той.
12.03.2008 г., с. 2 Световната банка отпуска заем за ВиК и строеж на язовири Световната банка ще отпусне заем от 88.2 млн. евро за довършване на язовири и на пречиствателни станции и за намаляване на енергийните разходи на шест ВиК дружества. Очаква са бордът на директорите да одобри заема през юни, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски пред участниците в конференцията за инфраструктурата. Заемът е с 5-годишен гратисен период и 17-годишен срок на погасяване. Проектът, който трябва да приключи до 2011 г., е за общо 109.6 млн. евро, като дружествата ще участват със собствени средства от 10 млн. евро, а държавата ще отпусне останалите. Предвижда се да бъдат предприети мерки за намаляване на енергийните разходи на дружествата в Добрич, Разград, Сливен, Стара Загора, Търговище и Смолян. Ще бъдат направени и планове за развитие на инфраструктурата в осем големи града, които ще послужат за кандидатстване по проекти, финансирани от еврофондовете. Със заем от ЕИБ и средства от бюджета до три- четири години Пловдив ще бъде захранен от язовир "Въча", с което ще се реши проблемът с водоснабдяването на града. В близките седмици се предвижда да бъде премахнат водният режим в Стара Загора. Още до началото на туристическия сезон ще бъде пуснат нов водопровод между Обзор и Бяла, в който ще бъдат инвестирани 12 млн. лв. Намеренията на регионалното министерство са да изгради нови резервоари в Банско и Добринище. Проблемите със собствеността на ВиК ще бъдат решени с приемането на Закона за ВиК услугите, съобщи още Димчо Михалевски. Той обясни, че инвестициите според проучване на Международната финансова корпорация ще бъдат възстановени чрез цената на услугата. Тя обаче не трябва да надхвърля 4% от дохода на домакинство. Намеренията са в седем-осем области да се приложи схемата на публично-частното партньорство. Няма да приватизираме ВиК дружества, заяви той. Според Михалевски проблемите на сектора могат да бъдат решени до 2024 г., ако бъде привлечен частният сектор. В противен случаи този срок се отлага до 2040 г. С новия закон се предвижда създаването на териториалните съвети, които са подчинени на общинските, да вземат решения за концесията и избора на оператор. С браншовите организации се обсъжда възможността за въвеждането на образователен ценз за членовете на съветите Парите от СБ - намаляване на енергийните разходи на ВиК дружествата в Добрич, Разград, Сливен, Стара Загора, Търговище и Смолян - 52.5 млн. евро - довършване рехабилитацията на язовирите "Нейковци", "Пловдивци", "Луда Яна" и "Студена" и за строежа на пречиствателни станции за питейни води - 52.5 млн. евро изготвяне на планове за интегрирано развитие на инфраструктурата в 8 големи градове - 12 млн. евро.
12.03.2008 г., с. 3 Само липсата на комуникация бил проблемът с ФАР Очаквам до 15 април Европейската комисия да се произнесе по предоставените от България данни за спрените проекти, финансирани от програмата ФАР, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски. В четвъртък в Брюксел ще бъде изпратен доклад с исканата информация от шефа на дирекция "Разширяване" Майкъл Лий. В писмото си до българските институции Лий поиска отговор по 25 точки. Отделно от това евроексперти ще одитират на място проектите. Средствата по ФАР са блокирани заради три проекта - за развитие на индустриални зони, за подобряване на пожарната безопасност и за строителството на пречиствателни станции в Мадан, Рудозем и Златоград. Липсата на комуникация между Еврокомисията и агенцията в министерството на регионалното развитие е вероятната причина за спирането на финансирането, смята Михалевски. Според него анализът на ведомството е показал, че по трите спрени програми няма нарушения, а само липса на информация. Зам.-министърът коментира, че на мониторинговата среща на 7 февруари в София ЕК не е поставяла въпроса за някакви проблеми. Съмнения за нарушения имало само за три договора от общо 492 по ФАР. Михалевски посочи, че компанията - изпълнител на проекта за пречиствателните станции "Вимер и Трахте", просто изчезнала от обектите и строителството се осъществявало от подизпълнители, а впоследствие фирмата се оказала обявена в несъстоятелност. По проекта за пожарната безопасност са спазени всички процедури, но въпреки това е имало проверка от ОЛАФ, каза Михалевски.
12.03.2008 г., с. 11 Камен Колев: "Лошите" дългове на фирмите са 12 млрд. лв. зам.-председател на БСК Преди ден Българската стопанска камара представи резултатите от поредното си изследване на междуфирмената задлъжнялост към 1 януари 2007 г. Според разработката на камарата, която се прави за шеста поредна година, сумата на дълговете на компаниите от нефинансовия сектор продължава да се увеличава при това с по-бързи темпове, отколкото нараства икономиката. Общата сума на задълженията им вече е близо два пъти по-голяма от размера на брутния вътрешен продукт. За методиката на изследването и експертните оценки разговаряме със зам.-председателя на камарата Камен Колев. Г-н Колев, каква е методиката на изследването? - Това е методика, разработена тук, в самата камара. Стъпваме върху данните от финансовите отчети на предприятията, които те подават в Националния статистически институт. Това са данни само на фирмите от реалния сектор на икономиката без учрежденията, финансовите институции, застрахователните дружества, неправителствените организации и т.н. На тази основа правим анализ на структурата на задълженията, към кого се дължат, прогнозираме темповете на нарастване. Не следим процесите фирма по фирма, а изследваме само общата картина. За първи път направихме изследването с данните от 2000 г., последното е към края на 2006 г., защото НСИ ни предоставя информацията с една година закъснение. Но вече се е натрупала сериозна информация, от която може да се изведат ясни тенденции. Какви са те? - Номиналният размер на самите задължения не е чак толкова важен - за 2006 г. те са 81 млрд. лв., годишното нарастване е средно с 20%. Въпросът е - това много ли е или малко, добре ли е или лошо - от числата това не личи. Затова сравняваме размера на задълженията на фирмите с нарастването на брутния вътрешен продукт. Нормално е да очакваме, че след като икономиката расте, се увеличават както вземанията, така и задълженията на предприятията. При среден икономически растеж от 5% годишно през изследвания период темпът на нарастването на фирмените дългове е с 20%, над три пъти по-висок. Но и оттук не може да се правят някакви генерални заключения, защото колкото по-бързо се развива икономиката, толкова по-бързо се трупат и задълженията - бизнесът се развива, инвестира се, това е естествено. Не може просто да се каже, че по-бързият темп на нарастване на задълженията крие нещо тревожно. Затова е важно да направим сравнение с показателя, който отива за покриване на тези задължения - приходите. От тях се приспада частта на отчетната стойност на продадените стоки, т.е. остават само средствата, с които могат да се покриват реално задълженията. Тази част от приходите обаче е само с 1% по-висока от размера на задълженията на фирмите. Ето го важния извод - източникът, от който ще се погасяват след време тези задължения, не осигурява достатъчен ресурс или поне крие известни рискове. Това сравнение създава опасения. Какво показва анализът на структурата на фирмените задължения? - От 81 млрд. лв. общо около 50 млрд. фирмите си дължат взаимно. Ориентир за това дали са много или малко във всяка пазарна икономика е размерът на просрочените. По експертни оценки на камарата, включително и чрез анкети с наши членове, техният размер е около 12 млрд. лв. Това са разплащанията, които не са се осъществили в договорения срок след доставката на стоката. Техният дял през годините се запазва на около една четвърт от общия обем на междуфирмените задължения. Това е онази част от тях, която тежи на икономиката. За съжаление НСИ няма данни дали просрочието е за ден, месец, година или по-дълъг период, затова не можем да пресметнем и вероятността за връщането им. На какво се дължат те? - Това означава, че във фирмите няма развитие, няма приходи, няма достъп до финансов ресурс. Очертават се големи компании - генератори на дълг, като например "Кремиковци", от една страна, а, от друга - големи монополи, които обичайно ги кредитират. Например делът на "Кремиковци" в общите задължения на металургията, които са 4 млрд., или 5 на сто от общата сума, е една пета. Давам пример с конкретното предприятие, защото задълженията му се знаят. Субсидират го НЕК, "Булгаргаз", железниците, за които това са несъбрани вземания. Генератор на задължения е и държавата. От една страна, тя не се разплаща в срок с доставчиците на лекарства за болниците, на фирмите за пътно строителство, а, от друга - блокира значителен фирмен ресурс, като забавя възстановяването на ДДС. На каква стойност са сумите, блокирани по този начин? - Невъзстановеният данък възлиза на 1.5 млрд. лв., спрямо 2005 г. увеличението е с 20%. Практиката на данъчните е да забавят малки суми, които обаче, разхвърляни между много фирми, генерират солиден ресурс. Ако подадете декларация за възстановяване на 2 хил. лв. например, те не се ангажират с проверка и просто не ви отговарят. Какви са вариантите тези 12 млрд. лв. да спрат да тежат на икономиката? - Има различни варианти за това как тези милиарди могат да се развържат. Едната идея е за клирингова къща, която с участието на държавата да започне да погасява тези задължения по веригата. Съществуват трудности, защото държавата трябва да се ангажира с определен ресурс, за да потръгнат нещата. Събирането по съдебен ред пък е много тромаво. Дейността на частните съдебни изпълнители, разбира се, е светъл лъч надежда - те са 5-6 % от общия брой изпълнители, а са събрали една трета от задълженията, тоест имат шест пъти по-голяма ефективност. Това обаче ще проличи евентуално в следващото ни изследване, базирано върху данните за 2007 г., откогато те действат. Трето решение е фирмите да продадат своите задължения на по-ниска цена. Ние поддържаме информационна система, чрез която всеки, който иска да продаде вземането си, може да подаде заявка за параметрите на дълга, възможностите за редукция, да предостави документите - изпълнителен лист, договори и фактури. Нашият юрист проверява информацията и търсим клиенти. Има ли такива? - Да, и дори интересът на купувачите е по-голям, отколкото на продавачите. Това е в противовес на информацията, че има много фирми, които не успяват да си съберат задълженията. Клиентите, които се интересуват от придобиване на дългове, са предимно фондове, които се специализират в тази дейност. Те разполагат с по-дълги пари, които впоследствие трансформират в собственост. По всеобщо мнение 2007 г. е годината, в която банките са кредитирали най-много бизнеса. На фона на очакванията за рестрикциите заради глобалната криза как ще се развият процесите занапред? Задълженията към банките са втори по големина в структурата - около 24% от цялата задлъжнялост. Увеличението на дела им за година е с 2% за година и прогнозираме този растеж да продължи. Най-големи са задълженията към доставчици и клиенти, техният дял се е увеличил с 1%. Задълженията към данъчните, осигурителния институт и към персонала намаляват, а това говори за подобрена данъчна дисциплина и по-голяма коректност на работодателите. Облигационните заеми - един нов инструмент, се утрояват в структурата на задълженията. Това е положителна тенденция, която се проследява едва от две години. Прогнозата на камарата е общата сума да достигне 100 млрд. лв., но като се има предвид двуцифрената инфлация през 2007 г., тази сума може да бъде дори надхвърлена.
Каталог: press -> March 2008 press -> Европейска комисия Съобщение за медиите press -> Тема: здравеопазване press -> Обществени и политически нагласи октомври 2014 March 2008 -> Съдържание: В. Пари 1 В. Пари 8 В. Телеграф 18 В. Труд 18 March 2008 -> 28 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура March 2008 -> 31 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали,архитектура March 2008 -> 17 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали,архитектура March 2008 -> Съдържание: В. Труд 1 В. Земя 22 В. Земя 23 В. Новинар 31 Изтегляне 2 Mb. Сподели с приятели:
|