Съдържание: В. 24 часа 1 В. Дневник 12 В. Новинар 30 В. Дума 34

В един от най-интересни­те раздели - за студентски проекти, награда заслужи кандидат-архитект Добри­на Пеева. Тя е предложила не­стандартна форма (вдясно) за изграждане на районна служба на софийската по­жарна на бул. „Скобелев".

По-рядко се търсят три­стайни апартаменти, пред­лагането им също е ограни­чено, обясни Даниела Ди­митрова, мениджър на ре­гионалния офис на кантора­та. Ако жилището е ново строителство или луксозно обзаведено, може да се на­еме между 250 и 550 евро.

На пловдивския пазар по­чти липсва търсене на необзаведени апартаменти,

показва анализът. Апарта­ментите извън луксозния сегмент се предлагат сред­но за 175 евро на месец, ка­то дори и за тях наематели­те поставят условието да имат поне кухненско обза­веждане.

Клиенти на луксозните жилища са основно служи­тели на фирми, които разви­ват дейност на територията на Пловдив и региона. Не-луксозните апартаменти се наемат предимно от млади семейства, които нямат въз­можност да изтеглят кредит за покупка на собствен имот, коментира Димитро­ва. Очакванията за ръст на наемите през т.г. са значи­телно по-умерени спрямо продажните цени, прогно­зират от кантората.


12.03.2008 г., с. 18
Фонд придоби 38 докара край София
Инвестиционният фонд „Бългериън ленд дивелъпмънт" (В1_О) е купил терен край София за 1,7 млн. евро. Имотът е с площ 38,1 дка, но местоположението му не се уточнява. Компа­нията възнамерява да комасира по-голям парцел от 60 дка, върху който ще бъде изграден жилищен комплекс. Инвестицията затвърждава тенденцията за изместване на строежите от центъра към покрайни­ните на града.

Компанията има портфо-лио от проекти както в ку­рортите, така и в София. От фонда казват, че търсенето на втори дом от купувачи от Русия и Близкия изток е компенсирало намалява­щия интерес от британци и ирландци.)

Две човешки лица и скрит подпис, изрисувани върху подготвителната мазилка в Боянската църква, хвърлят светлина върху истинската самоличност на митичния зограф познат като Боян­ския майстор. Реставрато­рите вчера обявиха, че авто­графът най-вероятно е на са­мия художник. Учените предполагат и че един от образите е може би негов автопортрет.

„През 1980 г. е била свале­на мазилката, която покри­ва всички фасади и под нея -на т. нар. подготвителна ма­зилка, разчитат части от скрит подпис, датиращ от XIII век. Специалистите виж­дат думата „Аз", първата буква от името на автора „В", после „ъ". Следващите ня­колко букви все още не мо­гат да бъдат разпознати, а финалът на името завършва с „а" и „н", разшифрова го реставраторът Владимир Цветков.

„Сега става ясно, че Боян­ския майстор е бил българин и се е казвал или Вълчан,

9 или Вълкан", коментира и директорът на НИМ Божидар Димитров. „Това слага край на хипотезите, че авторът на боянските стенописи е грък от школите на Константинопол или Солун - центровете на така наречения палеологов ренесанс", добавя историкът. Боянския майстор се смята за предвестник на Ренесансова Европа (Х1У-ХУИ в.). През Средновековието се е смятало, четворецът трябва да остане анонимен, тъй като творец е I не той, а Бог, който движел ръката му. Но много големи художници са оставяли скрити подписи.

Те слагали своите имена на мократа мазилка, върху коя­то се полага друга мазилка. Така вероятно е постъпил и нашият майстор, твърдят реставраторите на църква­та. Подобни скрити подписи са открити и на други места у нас, например в църквата „Св. София".

Двете човешки лица, из­рисувани на същата подго­твителна мазилка, както и подписът са със сигурност от XIII век и по всяка вероят­ност са дело на Боянския майстор, казват експертите. Едното лице е на мъж на около 50 години с брада и мустаци. Не е сигурно обаче дали това е автопортрет на легендарния художник.

Другият образ е на разрошен юноша.

„Всички изображения са открити за пръв път преди години, но чак сега наяве из­лиза тезата, че те са изписа­ни от Боянския майстор, преди да започне да рисува стенописите", казва Цвет­ков. Но според реставрато­ра, за да се каже с абсолют­на категоричност каквото и да било - трябва да се на­правят още редица изслед­вания. Предстоят анализи от изкуствоведи, палеогра-фи и епиграфи.ф
Снимка на една колона - Разрешен юноша наднича от рисунка, открита върху подго­твителната мазилка е Боянска­та църква.
Снимка на три колони - Този подпис учените четат като Вълкан или Вълчан.
Снимка на три колони - Директорът на НИМ Божидар Димитров (вляво) реставраторът Владимир Цветков се опитват да разгадаят изображенията.


12.03.2008 г., с. 35
Цените на акциите пак тръгват надолу
След продължилата г около три седмици консо­лидация цените на Българска фондова борса (БФБ) продължиха низходящото си движение, започнало от началото на октомври миналата година.

Индексът SOFIX вчера ; регистрира понижение до 1333,51 пункта, като спрямо понеделник спа­дът е 1,14%.

През изминалата сед­мица видяхме, че публи­куваните консолидирани отчети не можаха да вне­сат достатъчно оптими­зъм сред участниците на борсата, факт допълни­телно затвърждаващ не­гативната тенденция на пазара.

Сред по-активно търгуваните позиции акциите на „Химимпорт" загубиха около 10% от стойността си, приключвайки вче­рашната борсова сесия на цена 10 лева. „Енемона" изгуби 10,2% от па­зарната си капитализа­ция, като сделки се сключваха на цени до 18,30 лв. за акция.

Убежището на инвести­торите при слабия пазар -„Билборд", успя да задър­жи цената си, като сделки се сключваха във вторник на цени около 9,20 лв. за акция.

През изминалата сед­мица станаха ясни проме­ните в индекса SOFIX. Съветът на директорите на БФБ реши да изключи от състава на индекса „Пе­трол" и да добави Корпо­ративна търговска банка, Първа инвестиционна банка, „Оловно-цинков комплекс" и „Холдинг Пъ­тища".

Вследствие на промя­ната акциите на новодобавените компании пови­шиха временно цените си, след което в духа на цялостното пазарно на­строение продължиха низходящото си движе­ние.

Коментарът не пред­ставлява препоръка за покупна или продажба на финансови инструменти.

„От договора с „Аремис Софт" здравната каса не са­мо, че не загуби, но и спече­ли." Това каза вчера в Софий­ския градски съд Руслан Ва­лерианов - бивш зам.-шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Валерианов беше свиде­тел по делото срещу бившия директор на касата Бойко Пенков. Той е обвинен, че е превишил правата си, като сключил договор с „Аремис Софт" за изграждане на интегрална информационна система и така ощетил дър­жавата с 760 000 лв. Подсъ­дим по делото е и управител­ят на фирмата Атанас Тасев. „За да се създаде система­та, трябваше да имаме реги­стър на населението. Нито в ГРАО, нито в НОИ разполага­ха с точния брой. Така „Аре­мис Софт" не предаде проек­та навреме. За да не искаме неустойка, им възложихме да се справят с проблема, без да им плащаме допълнително. От това само спечелихме", допълни Валерианов.


12.03.2008 г., с. 40
Съдружник на отвлечен: Има версия за жена
„Категоричен съм, че из­чезването на съдружника ми Стоян Стоянов не е свързано с бизнес. Най-възможна ми се струва версията, свързана с приятелката му Мария", за­яви Ангел Христев.

Приятелката на собстве­ника на „Гранити" е бивша съ­пруга на Тодор Стамов-Малкотърновския, който е в за­твора. Съдружникът обмис­ля да даде награда за инфор­мация за изчезналия.

Ангел Христев отрече информацията, че Стоянов е имал нерегламентирани контакти със съмнителни групировки. Не бил и милионер. Според Христев отвличането не е свързано с бизнеса на фирма "Гранити". Той отрече и версията изчезването на бизнесмена да има каквато и да е връзка с делото за пожара срещу собственика на "Магнис" Николай Георгиев. Христев призна, че съдружниците и приятелите на Стоянов не одобрявали интимната му връзка с бившата съпруга на Тодор Стамов-Малкотърновския. Затова и Стоян не му споделял нищо от личния си живот.

В друга група бяха отделени компаниите, които заявиха интерес да придобият до 25% от проекта - "Ендеса", "Кумерио Мед" и швейцарските EGL и ATEL. С тях ще се преговаря, ако се провалят разговорите с инвеститорите от А-група.

Германската RWE няма инвестиции у нас, но е позната с намерението си да вложи 800 млн. евро в нова 600-мегаватова мощност в ТЕЦ "Марица изток 2". RWE планираше да създаде две смесени дружества с България - за експлоатация на централата и за концесиониране на въгледобива в мини "Марица изток", но плановете се провалиха.

Капитализацията на RWE е 40 млрд. евро, а оборотът й е 42 млрд. евро. 31% от капитала се държи от немски общински акционери. Белгийската "Електрабел" също няма вложения у нас. За 2005 г. тя има капитализация от 23,35 млрд. евро, а оборотът й е 12,21 млрд. евро. "Електрабел" има капитали в Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Испания.

В уведомлението на "Химимпорт" се посочва, че крайната цел на сделката е придобиването на миноритарно участие във "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД. "Молет" притежава в съвместното дружество с германците 40 на сто.

Крайно време е балонът с баснословно надутите цени на имотите у нас да се спука.

Не ми го побира здравият разум как някаква мухлясала и олющена панелка от 70 квадрата, пълна с хлебарки, може да струва 70 хиляди евро. Новото строителство също не е стока. Първо, защото всяка втора фирма строи през пръсти с калпави материали. Клиентите го разбират след 5-6 години, когато в стените зейнат пукнатини. Да не дава Господ някакъв трус да ни залюлее. Половината нови кооперации ще се окажат пясъчни кули заради претупаното строителство с материал от нелегални бетонобъркачки и китайска арматура.

Дори да извади късмет и да случи на строители, човек трудно може да бъде щастлив в новото си жилище. Заради презастрояването кооперациите са буквално залепени една за друга. Истински рай само за воайорите, които са случили на комшийка отсреща. Да не говорим какви са улиците около новите кооперации. Като след тежка и системна бомбардировка. И как всичко това може да се мери по цени със столиците на Европа. Пълен абсурд, на който рано или късно ще му дойде краят.

"Вероятно анонимният автор се е казвал "Вълкан" или "Вълчан", но част от буквите са почти унищожени и ще се наложи палиографска експертиза, за да се разбере какво пише. Виждаме старобългарско "Ъ", типично за тринадесети век", разказа шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Реставраторите го сюрпризирали с новината за откритието още в ранна утрин, въпреки че Владимир Цветков от два дни знаел за рисунките по стените. "Два дни хипотезата, че именно това е Боянският майстор, ми се въртя в главата и днес събрах кураж да споделя откритието", обяснява Цветков. Всъщност лицето и надписите били открити още през 80-те години, но тогавашните реставратори не обърнали внимание. Решили, че някой турист е драскал по стената.

Лицето, изписано с въглен на първия слой мазилка в храма, е на мъж с високо чело, остър нос и брада. Според реставраторите той е бил на 55-60 години, когато е запечатал образа си под фреските. "Прилича малко на Едвин Сугарев в лицето, нали?", пошегува се проф. Димитров. Той също потвърди, че майсторът е бил умел с четката. "Какво като е на 55 г.? Не е възрастен за каквото и да е, човек може всичко да направи на 55 години, даже и да се влюби безпаметно", продължи шеговито Димитров.

Според реставратор Цветков майсторът е бил "десничар" и е рисувал с голяма ерудиция. Вероятно е бил от най-изявените майстори на Средновековието, но тъй като според канона творците са оставали анонимни, не се знае точно кой е той.

"Рисувал е и е пишел с дясната ръка, тъй като има надпис, който не е върху ред и буквите отиват нагоре. Като гледам начина на работата му от запазените оригинали, този човек е майстор от класа, изрисувал поне 10 църкви преди тази, вече унищожени от турските нашественици", обясни Цветков. Боянският майстор е бил от прочутите творци за времето си, но не е искал да остава анонимен. Именно затова оставил "подпис под мазилка", с който да увековечи творчеството си въпреки забраните от канона. Той го е направил върху първата измазка на църквата, а след това друг пласт е покрил написаното. Върху втория пласт вече майсторът е изрисувал фреските си.

До един месец ще е ясно с точност до 20 години в кой период е нарисуван портретът, тъй като са взети проби от мазилката. Вероятно това е станало през 1259 г. "На друго място в черквата също има такова изображение, което е на същия човек, но е по-грубо нахвърляно. Говорим за едно лице, тъй като вероятно той сам с чираците си е рисувал в църквата. Двама майстори биха се познали по стила на работата си. Тук е творил само един", завърши Цветков.

Прилича малко на Едвин Сугарев, шегува се от радост проф. Божидар Димитров

Надя Панкова


12.03.2008 г., с. 14
Царица спасява храма, Лили Иванова го възпява
Боянската църква е паметник, включен през 1979 г. в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО под №42. Тя е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.

Църквата е основана в края на Х началото на ХI век. Тогавашният комендант на Боянската крепост - боляринът Ботко, решава да построи за духовните нужди на семейството си и гарнизона малка кръстокуполна църква с вградени подпори, формиращи вписан кръст. Тя е известна и днес като Старата църква. През ХII век е обновена и изографисана. В средата на ХII в., по времето на цар Константин Асен Тих (1257-1277) и царица Ирина и по поръчка на софийския феодален владетел севастократор Калоян и жена му Десислава към западната фасада на Старата църква е построен притвор, а над него - малък параклис, посветен на свети Панталеймон. Така църквата добива днешния си вид и се превръща в характерните за епохата двуетажни църкви гробници. Долният етаж, който бил определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши, оформени в северната и южната стена, а семейният параклис повтаря архитектурния тип на първоначалната църква.

Храмът в Бояна е единственият цялостно запазен паметник, който разкрива облика на "дворцовото" от ХIII век. Тук за пръв път в българската иконография е изписан свети Йоан Рилски.

През 1259 г. цялата църква е изографисана отново от майстора, чието име стана известно едва вчера. Неговото дело е вдъхновило романа на Стоян Загорчинов "Празник в Бояна", филма "Боянският майстор" на Зако Хеския и песен на Лили Иванова със същото име по текст на Богомил Гудев и музика на Александър Йосифов.

През средата на ХIХ век жителите на село Бояна обновяват църквата и построяват двуетажно преддверие. През 1912 г. те обаче са готови да сринат вековния храм, който бил вече отеснял за увеличилото се население, и на негово място да вдигнат нов. Църквата е спасена благодарение на царица Елеонора - втората съпруга на цар Фердинанд. Тя се намесила и издействала на боянчани парцел за строеж на нова църква. Това става повод да започнат и първите работи по спасяването на стенописите. През същата година Народният музей в София възлага реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. Те обаче са завършени през 1914-1915 г. от българския му колега Марин Георгиев. През 1934 г. отново се започва реставрация, възложена на проф. Кирил Цонев.

Съвременната сага с Боянската църква започва през 1954 г., когато тя престава да бъде действащ храм. Оттогава датират усилията за реставрация на сградата и на пострадалите от времето стенописи. Методите и средствата на реставрация предизвикаха яростни дискусии между чужди и български реставратори.

През 1977 г. църквата е затворена за посещения. Започват консервационни работи, извършвани от Националния институт за паметниците на културата. Последният екип, работил върху стенописите, беше спрян от министър Ема Москова преди 12 г., което доведе до влошаване на състоянието им.

През 2004 г. църквата, която беше самостоятелен музей, е предадена за управление на НИМ. При първия конкурс "Сграда на годината" на вестник "Строителство и градът" през 2005 г. тя е удостоена с приза "Вечната сграда на България". Фондация "Етерна" започна кампания за набиране на средства за реставрация на стенописите.

В акцията се включиха телевизионното предаване на БНТ "Памет българска" и сдружение "Плиска".

В кампанията участваха около 50 фирми, сдружения и частни лица. Те събраха нужните 165 000 лева за реставрацията. Списъкът с имената на дарителите на Боянската църква, който започва със севастократор Калоян и цар Константин Асен-Тих, е изсечен на плоча от черен мрамор, поставена вдясно от входа на храма.

Реставрацията на стенописите започна през март 2006 г. и е дело на екип, ръководен от проф. Григори Григоров и Владимир Цветков.Тя бе част от инициативата "Вечните сгради на България", стартирана преди година от компания "Евромаркет груп" съвместно с в. "Строителство и градът" и Националния исторически музей. В сегашния си вид църквата бе отрита на 4 декември 2006 г. с тържествен водосвет, отслужен от тогавашния протосингел на Софийска митрополия архимандрит Йоан. На церемонията присъстваха дарителите, благодарeние на които стана възможна реставрацията на храма, както и президентът Георги Първанов и столичният кмет Бойко Борисов.