Съдържание: В. 24 часа 1 В. Дневник 12 В. Новинар 30 В. Дума 34

Занапред гарант за про­веждането на събранието ще стане и кметът на общи­ната - когато управителят или управителният съвет упорито бойкотират свик­ването му. В тези случаи на­срочване на събранието може да стане по писмено искане на собственици с

най-малко 20 % от общите части на сградата. Искане­то им се депозира пред до­моуправителя или управи­телния съвет (УС), които са длъжни да свикат събра­нието до 10 дни. Ако това не стане, искането се депози­ра пред кмета на общината (района), който го насрочва в 14-дневен срок.

Както досега, събрание­то се свиква чрез лични по­кани, които се връчват поне 3 дни по-рано, а в неотлож­ни случаи - най-малко 24 часа преди това. Поканата се връчва на собственика или пълнолетно лице от до­макинството, ако то е съ­гласно да я приеме. За да няма злоупотреби, зана­пред връчването ще става с разписка в два екземпляра, на която се отбелязват да­тата и часа, после тя се под­писва и от двете страни.Ако някой съсед отсъства, пока­ната се залепва на вратата на дома му и се съставя про­токол за това - пак с датата и часа.

Поканата трябва да бъде поставена и на видно място в сградата, както и във все­ки вход, ако са повече отедин. Събранието се про­вежда при спадащ кворум, както досега. Никой не мо­же да гласува „въздържал се" - само „за" и „против".

За събранието задължи­телно се съставя протокол, който трябва да е готов най-късно до 5 дни след провеждането му. На вид­но място в сградата се по­ставя съобщението, че протоколът е готов и на всеки се осигурява достъп до него.

Участник в събранието ще може да оспори прото­кола пред управителя (УС) в 7-дневен срок от съобще­нието, че той е изготвен. А дали да се направи искана­та поправка се решава от ново общо събрание.


12.03.2008 г., с. 2
Подменя ли съдът общото събрание?
Ако някой не изпълни ре­шение на общото събрание, управителят може да поис­ка издаване на заповед за изпълнение от районния съд, към която прилага пре­пис от решението. В тези случаи е застрашено и жи­лището на длъжника, защо­то за него не важи забрана­та по чл. 444 от ГПК да не се насочва изпълнение върху единствената къща на се­мейството.

Всеки собственик може да обжалва провеждането на общото събрание и реше­нията му пред районния съд. Интересно е указанието до

съда, че той трябва да съоб­рази общите интереси на собствениците с техните ин­дивидуални права и интере­си. Нещо повече, ако съдът отмени решението на общо­то събрание, той може да предпише и мерките, които намери за нужни и да разре­ши на жалбоподателя да ги извърши за сметка на оста­налите собственици. Срещу тази възможност се изказва Надка Балева (БСП) - съдът не може да разрешава тези спорове по целесъобраз­ност, а само да следи за спазване на закона. Друг е въпросът, че тепърва ще се търсят гаранции за добросъ­вестна грижа за имота. Не­допустимо е, когато покри­вът се руши, тече и съсипва най-горния апартамент, останалите да приемат, че това не е тяхна грижа, но практиката показва, че това е най-честият повод за кон­фликти.

Решенията на управителя (УС) също могат да се об­жалват пред съда, но само на една инстанция, за раз­лика от делата срещу реше­ния на общите събрания. Според Надка Балева по­добно разграничение не е редно.

всеки от съседите, който им вгорчава живота по този на­чин. Това е уредено в чл. 45 от Закона за собствеността

още през 1951 г. Единстве­ното условие е преди да се вземе решението собстве­никът да е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден, но въпреки това не е прекратил наруше­нията. Изгоненият може да оспори решението в съда. Нищо от тези правила не е променено в новия закон. Нова е само изричната раз­поредба, че за напред такова решение ще е валидно само ако за него са гласували всички останали собствени­ци. Човекът, чието изважда­не се иска, не гласува.

Досега изваждане на соб­ственик можеше да стане и с обикновено мнозинство, но този текст никога не е създа­вал проблеми - може би за­щото не е използван актив-

но.

За това решение може да се иска издаване на изпъл­нителен лист, като на съда се представя екземпляр от предупреждението до соб­ственика, подписано от него, а ако той е отказал - от двама свидетели, чиито имена и ад­реси също се вписват.

Мнозинството за гласуване е същото, изпълнението и контролът са уредени по съ­щия начин.

Основната и най-чувстви­телна екстра, която законът дава на сдружението (но не и за управлението чрез об­що събрание) е, че то ще мо­же да сключва договор с „То­плофикация" за ползване на по-евтино парно за цялата сграда - в момента отстъпка­та е 5 %. Освен това според мотивите на законопроекта чрез сдруженията много по-лесно ще се сключват спо­разумения за саниране на сградите. „Редица чужде­странни организации, които са готови да участват в обно­вяването на жилищните сгради в България, искат да имат за партньор юридиче­ско лице", пише в мотивите.

Силни са и аргументите срещу сдруженията. Зако­нът ги определя като сдру­жения с нестопанска цел, а на практика те управляват собственост и сключват въз­мездни договори за услуги. Не е ясно с какво ще се из­държат тези сдружения и какво ще стане, ако изпад­нат в неплатежоспособност - нима ще залагат общите части на сградата, пита ше­фът на Съюза на съдиите в България Стоил Сотиров. Реална е опасността заради нередовните платци в една сграда всички останали да се окажат длъжници и за­ложници на монополите, смята той. А заради по-евти­ното парно съседите могат да подложат на тормоз нежелаещите да се включат в сдружение.

след като падна от 3 м Височина във Великотърновското с. Мерданя.

на деца в така наре­чените защитени жилища ще е огромна грешка. Това заяви вчера варненският омбудсман на хората с увреждания Весели­на Стоилова. Според нея малчуганите имали нужда не от са­мостоятелност, а от грижи.

може да е от 4000 до 5720 лв. Но определеният таван и реално взетите пари там са били под 1000 лв., даде пример Орлин Иванов от ГЕРБ. В „Метрополитен", който има милиони годи­шен оборот, заплатите мо­жело да са от 1200 до 1700 лв.,а таванът е 2100. Съвет­ниците решиха двете мето­дики да бъдат отменени.

Боите са подходящи за вътрешни стени, особено за кухни и бани. Предимство на тефлоновото покритие е, че не позволява прониква­не на влага и цигарен дим и така стената запазва ориги­налния си цвят.

Стените са като тиган от тефлон - трудно се надраскват и лесно се почистват, обясниха представители на 115-производителя.

Боите по щатска техноло­гия ще се произвеждат и в България. За целта от „Дю­пон" са сключили договор за партньорство с русенско­то дружество „Мегахим".

Друг уникален материал на американци - Согат, да­ва възможност на мебелите да заемат причудливи фор­ми, които на пръв поглед из­глеждат невъзможни (кух­ненският плот горе вдяс­но). Гъвкавият материал е съставен от 70% минерални продукти и 30% свързващи смоли. Нетрадиционната форма се постига, като материалът се излива в специален калъп, на­правен предварително.

Попадение за разбитите пътища в България е модификаторът за асфалт, раз­работен от щатската ком­пания. Той се добавя към битума и засилва здрави­ната на асфалта. Така при високи температури пътна­та настилка не се размеква и не се деформира от теж­котоварни превозни сред­ства.

Добавката вече се из­ползва при строителство в Чехия, Украйна и дори Ал­бания
Снимка на две колони - Известната архитектка Заха Хадид е проектирала футуристичен кухненски плот с материала Согат.


12.03.2008 г., с. 11
Снимка на две колони- Испански водоустойчив ламинат, специално създаден за мокри по­мещения, е представен на форума в столичния „Интер експо център". Той не се надига при многократно съприкос­новение с вода за разлика от обикнове­ния ламинат.

Изключителната издръжливост на материала, вкл. на изтриване, се дължи на примесването му със смоли при висо­ка температура.

Цената на водоустойчивия ламинат е 155 лв. на квадратен метър.


12.03.2008 г., с. 11
Снимка на две колони - Вградена система за централно по­чистване на прах е показана на из­ложението. Състои се от турбоагрегат, тръби, опасващи целия дом, и розетки, които се монтират на стени­те като ел. контакти. За да се изчисти, трябва само маркучът да се пъхне в ро­зетката и системата да се включи.

Основното тяло, което засмуква пра­холяка, се намира в гаража или мазето. Така засмуканият въздух се извежда из­вън дома. Различните видове агрегати струват между 1130 и 2680 евро.

Общо пет чуждестранни компании се състезаваха на този етап от кон­курса. Сред тях бяха чешката ЧЕЗ, италианската „Енел" и германската „Е.ОН". Всички кандидати са имали възможност да извършат правен и техникоикономически анализ на проекта. Преговорите с двете избра­ни компании продължават във втора фаза, за да бъде излъчен стратеги­ческият инвеститор, съобщи НЕК.

Основание за това бе новият Закон за вероиз­поведанията, който призна за легитимен Синода на патриарх Максим. През септември м. г.. съдът в Страсбург намери жалба-

та за допустима. Без ре­зултат изтече помири­телният срок и делото е на финалната права. „Очакваме решението всеки момент", заяви за „Труд" Иван Груйкин, адво­кат на част от жалбоподателите, общо около 900 свещеници. Исковете са за над 500 млн. евро обезщетение, както за имотите, откъдето бяха изведени, така и за пре­живените от тях „душев­ни мъки, терзания и срам". „Труд" потърси за мне­ние Борислав Ценов, ав­тор на закона за вероиз­поведанията.

Трябва да признаем, че религиозната дейност продължава да се свежда до служене в храмовете. БПЦ отсъства от болезнените социални про­блеми. Добри неща се правят в Неврокопска, Пловдивска, Търновска епархия, но те не определят облика на църквата.

- Г-н Цеков, България е заплашена от поредна за­губа в Съда за правата на човека в Страсбург - този път заради закона за ве­роизповеданията, приет от 39 НС. Вие сте един от авторите на проекта. Спо­ред прогнозите т. нар. Ал­тернативен синод ще спе­чели делото с рекордното обезщетение от над 1 млн. евро - пари, които държавата ще извади от джоба на данъкоплатци­те. Изненадан ли сте от развоя?

- Не бих се наел да прог­нозирам изхода. Всеки бъл­гарски гражданин има пра­во да се обърне към съда в Страсбург. Но дори държа­вата да бъде осъдена, ре­шението няма да доведе до ревизия на статута на Бъл­гарската православна църква (БПЦ) и до промени в Закона за вероизповеда­нията.

- Защо?

- Но пред съда в Страс­бург обвиняват вас за не­допустима намеса. Спо­ред закона БПЦ не подле­жи на регистрация в съда. Дадохте ли й привилеги­ровано положение?

- Не. И това изрично е за­писано в закона. Вярно, има отлика в статута. То е отражение на конститу­ционната разпоредба, че Източното православие е традиционна религия. Са­мият закон дава на БПЦ статут на юридическо лице и тя не се нуждае от съдеб­на регистрация. Така приз­наваме историческата й за­слуга за „регистрацията" на държавата. Църквата я е имало и в годините, когато не е имало държава. Не мо­же днес чиновник или маги­страт да решава дали да има Православна църква и български патриарх.

Така е уредено положе­нието на основните рели­гиозни институции и в За­падна Европа. Някой чул ли е Лютеранската църква да подлежи на регистрация в скандинавските държави, където тя по конституция е държавна религия? Не е чул. Както няма да чуе, че Католическата църква има нужда от регистрация в държави като Испания, По­лша, Италия.

- А защо ние имаме про­блеми пред съда в Страс­бург, а изброените от вас държави - не?

- Полемиката се създава от неправителствени пра­возащитни организации. Но през 1999 г. ОССЕ взе ясна позиция - че историче­ската диференциация в ста­тута на едно вероизповеда­ние не означава неравнопоставеност с останалите вероизповедания. Освен ако за традиционната рели­гия не са предвидени при­вилегии. Според нашия за­кон БПЦ не може да полу­чава привилегии. И не ги по­лучава.

- В българския случай има и друга особеност -със закона сложихте край на дългогодишната битка кой е легитимният синод. Признахте патриарх Мак­сим за каноничен и забра­нихте на разколниците да използват името на БПЦ и имотите й.

- Така е. Отлъчените не могат да използват името „Българска православна църква" и да претендират за нейно имущество. Ще ви дам пример - ако някой се обяви за папа и Католиче­ската църква го отлъчи, той не би могъл да претендира, че базиликата „Св. Петър" в Рим е негова. Но има право­то да упражнява своето ве­роизповедание така, както го разбира.

Същото важи и за разкол­ниците. Те имат свободата да се регистрират като пра­вославно вероизповедание и да докажат правотата си чрез силата на словото и на духа.

Но, както виждаме, те не го правят. Вместо това пре­тендират, че са нещо, което не са, и че Инокентий е па­триарх.

А не канонично избрани­ят патриарх Максим.

- Това доказва ли, че в имотите са в дъното на разкола, г-н Цеков?

- Разколът стартира през 1992 г. по политически под­буди чрез недопустима държавна намеса.

Правителството на Филип Димитров регистрира дядо Пимен за патриарх и помним как полицията на­хлуваше в храмове, окупираха се ма­настири, включи­телно с по­мощта на мутри. Оправда­нието бе­ше да се изчисти църквата от кому­низма. По­степенно I идеологически обоснованата намеса се из­роди в нечист бизнес с цър­ковни имоти. В София с под­крепата на тогавашния кмет Софиянски разколниците владееха храмове и апетитни имоти. Бяха пре­върнали криптата. на сто­личния храм „Св. Параскева" в сладкарска работилни­ца.

До 1998 г. може да е има­ло разкол по канонични причини. Но през 1998 г. в София беше свикан Всеправославен събор, на който присъстваха главите на

всички православни църк­ви. Разколниците бяха при­зовани да се завърнат в ло­ното на църквата и някои се покаяха. Така световното

православие реши, че отде­лилите се вече не се считат за част от БПЦ. Оттам ната­тък споровете бяха за имо­ти, за храмове като „Св. Со­фия" и „Св. Параскева" в сто­лицата, които са символич­ни за една религия.

- Споменахте срамните сцени от 1992 г., но и през 2004 г. се намеси поли­цията. Защо т. нар. разколници бяха извадени насила от църквите? Спо­ред адвокатите им зако­нът е дал психологическо основание за разправата,

а делото ще бъде спечеле­но именно заради проку­рорската и полицейската намеса.

- Сцените преди 4 г. бяха

нелице-приятни. Но нямаше друг изход, след като по сила­та на правото собственикът иска да си върне владе­нието върху имот, а неза­конният вла­делец го дър­жи без осно­вание. Все едно да не можете да извадите на­емател от собствения си апарта­мент. Тогава идва прокурорът. Държавата взе страната на закона и на справедли­востта.

- Как ще коментира­те обезщетение от 1 млн. евро?

- Нека изчакаме реше­нието. Средите, от които из­лизат тези слухове, навре­мето твърдяха, че ако се гласува законът за вероиз­поведанията, България ня­ма да бъде приета в НАТО...

- С какви аргументи трябваше да бъде защита­вана позицията на държа­вата?

- Това дело, както и много други, е подценено от стра­на на властите, които пред­ставляват България и защи­тават институциите и зако­ните ни в Страсбург. Има

три важни аргумента. Пър­во, БПЦ няма привилегии по закон. Второ, според кано­на разколници не могат да претендират за имоти на ле­гитимния синод. Трето, за­конът не пречи на жалбоподателите да изповядват ре­лигиозните им убеждения -но не като БПЦ, каквато у нас съществува от 12 века. Но не само държавната власт подцени аргументите. БПЦ, която е страна по де­лото, не ангажира автори­тетни и влиятелни юристи.

- След края на разкола църквата вече няма оправдание за отсъствие­то си от обществения жи­вот. Успя ли в последните години да си върне авто­ритета?

- Не харесвам факта, че част от клира носи пагони под расото. Не одобрявам владика, който търгува с псевдоцърковни титли, да­вайки ги на хора от по-сив­кавата част от живота. Но не смесвам тази антипатия с отношението към самата институция. БПЦ е част от нашата идентичност като българи, вековен крепител на устоите на нацията.

- Вероучението ще по­могне ли за възраждане­то й?

- Опасявам се, че БПЦ ня­ма подготвени преподава­тели.

- Защо? Бедна ли е църквата? Кой управлява имотите й?

- Църквата изпитва същи­те дефицити на хора и енер­гия, от каквито страда об­ществото. Манастирите, къ­дето някога е имало духо­вен кипеж, мъждукат едва-едва. БПЦ е в дълг. Тя е по­следната социална мрежа, към която хората се обръ­щат в мигове на изпитание и криза.