Съдържание: В. Труд 1 В. Земя 22 В. Земя 23 В. Новинар 31

Първият рунд за бюджета на София в Столичния общински съвет приключи. В четвъртък едните участници се оттеглиха в синия ъгъл , другите - в черве­ния.

Как започна „мачът"?

Преди около 4 месеца, кмет­ската администрация предложи проектобюджет, който отгова­ряше на нейната основна цел - да осигури достатъчна финансова стабилност. Всъщност, цел-минимум на всяка администрация е тая година да не е по-з ле от мина­лата. А ако отнякъде изпадне нещо в повече - ние, ще сме „вър­хът". Само че тази тактика се подхлъзна в незаглъхналите предизборни обещания, от кои­то по софийските улици в про­дължение на месеци течеше мед и масло.

От всички страни в СОС зава­ляха критики, че проектобюджетът няма ясни приоритети, че инвестиционните ресурси не са насочени към най-острите нужди на гражданите. Изклю­чение в тази канонада, разбира се, беше групата на ГЕРБ. В кръговата отбрана, в която те изпаднаха, властваше догмата „Това, което е казала админи­страцията, е истина свише". Си­реч, „по-лесно ще променим де­сетте божи заповеди, отколко­то това, което е казал кметът!"

Оформиха се два типа атаки

срещу бюджета. Едната, от чер­вения ъгъл, се базираше на следните догми: „Първо, ние ня­ма да подкрепим бюджета, за­щото кметът много приказва срещу правителството. Второ, ще направим такива предложения за увеличения на приходите, които никой разумен финансист няма да приеме. Трето, ГЕРБ, като има мнозинство, да си го приема".

Синята офанзива заложи на друга тактика. Всички предло­жения на групата на СДС са кон­кретни искания на софиянци, из­разени по време на изборите и многобройните среши по повод бюджет на обща стойност около 50 милиона лева. Посочени бяха източниците на тези средства, без да се натоварват допълни­телно гражданите. Конкретните предложения бяха насочени в две посоки:

Засилване ролята на общин­ските контролни органи (со­фиянци наистина са петимни за ред и правила). Фокусиране към най-тежките проблеми и намаляване на средствата за второстепенни дейности.

СДС предложи увеличаване на инвестициите за по-добра среда за живот и развитие на децата. Към създаване на нови 2000 места в общински детски градини и подкрепа при откри­ване на частни детски градини. Към основен ремонт на всички­те 27 общински детски ясли. Към разширяване на центрове­те за работа с деца..

Също и към здравословното хранене на децата от 10 месеца до 3 години чрез изграждане на общински и частни детски кух­ни във всеки район на София. В момента в столицата има 3 комплекса за детско хранене и 4 самостоятелни детски кухни.

За първи път столичният бю­джет има такива възможности, че да реши проблемите в гро­бищните паркове. Включител­но изграждане и основен ре­монт на огради, алеи, ритуални сгради, храмове, паркова ме­бел, паркинги и др. Това ще е първият случай, в който кмет и Общински съвет ще могат да кажат на софиянци -

този проблем е решен окончателно

И тъй рундът си вървеше, а в залата гърмеше хитът „Кат ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша". Задаваше се предизве­стеният финал, и изведнъж диджеят смени плочата. Който желаеше не на думи, а сериозно, се върна на масата на прего­ворите и за десетина дни всички разумни предложения за изме­нение на проектобюджета бяха съгласувани.

Този нов алтернативен бю­джет получи подкрепата на 40 общински съветници от ГЕРБ, СДС, Атака и НДСВ. Той пред­види нови 17 млн. лв. за децата; даде над 7 млн. лв. за зеленината и парковете на София; за първи път насочи над 6 млн. лв. за тро­тоари в „Люлин" и „Младост" и за велоалеи, както и 3 млн. лв. за засилване на контрола. Близо един милиард лева бяха разпре­делени за училища, детски гра­дини, хиляди километри пъти­ща и мостове, паркове и гроби­ща, здравеопазване и култура, екология и чистота и т. н.

Този бюджет има и още един аспект. За ГЕРБ това е първият истински значим бюджет, ма­кар и само за една община, пък била тя и Столичната. Ако се сбъднат прогнозите, че след го­дина и половина тези хора ще трябва да участват в правенето и на републиканския бюджет, то бюджет - 2008 на София е тяхната пробна матура. Само че проверката не е само за тях. Ако останалите десни стоят от­страни и потриват злорадо ръ­це „А да ви видим сега!", скъса­ните на изпита ще са те.

Рядко историята ни дава пра­во на пробен изпит - сега бъл­гарските партии, членуващи в ЕНП, имат този шанс.

Предстои вторият рунд - из­пълнението на бюджета. И ако има контрол върху прозрачно­то и навременното му изпълне­ние, животът ни наистина може да стане по-добър.

Тържествена литургия отслужи знеполсният митрополит Йоан, а в залата бяха внесени знамената на Самоков, България и Европейския съюз. I Сред гостите бяха ректорът на НСА проф. Лъчезар Димитров, шефът на "Лукойл Бълга­рия" Валентин Златев, новият национален селекционер Пини Гершон...

- Дължината на метро-станцията се определя съ­образно броя на вагоните и кратността на пътникопотока. Метростанциите от бул. „Сливница" до пл. „Св. Неделя" са по 114 м, а тези от участъка „Св. Неделя" -„Младост" са по 104 м. Ме­тростанциите отговарят на всички стандарти и крите­рии за безопасност.

- За колко вагона са предвидени?

- За 6 вагонни състава, които в пиков час да могат да обслужват 60 000 души.

- Колко пътници средно на ден се качват на метро­то?

- В момента в метрото се движат 4-вагони и влакчета, а пътникопотокът е в поря­дъка на 35-40 хил. души в пиковите часове на деня.

- В кои от метростанции­те ще има подземни пар­кинги?

- Два паркинга ще има на станция „Сердика", една на ст. „Юнак" и една на „Слив­ница". Общо в тях ще могат да се настаняват около 1000 автомобила.

- Вярно ли е, че заради икономии бивш зам.-кмет на София по времето на Стефан Софиянски е отказал построяване на подземен паркинг на 3 ни­ва при метростанция „Вардар"?

- Това е абсолютно невярно. Там почвата не позволява прокопаване на подобно съоръжение.

- За колко минути ще се придвиж­ват пътниците след окончателното изграждане на метрото през 2012 г.?

- За 24 мин. ще можем да стигаме от кв. „Обеля" до летище София през 2012 г. Тогава се очаква да бъде изгра­дено подземното трасе до аерогарата. Отсечката от центъра до летището ще се изминава за 14 мин. До момента общото трасе на метрото е 8 км. През т. г. ще започне изграждането на участъка от надлез „На­дежда" до РУМ „Черни връх". До 2009 г. общото трасе ще достигне 18 км, а станциите ще са 14.

Дали ще стигнат за бъде­щото увеличение на потока от пътници? Дали пероните са достатъчно дълги, или пътниците ще се налага да слизат в тунелите? Защото населението на столицата вече гони 3 млн. души.

Сред инженерните среди упорито се говори, че гра­дът е изправен пред транс­портна метрокриза още преди софийското метро да е построено докрай.

Дали столицата не е из­правена пред ситуация по­добна на тази, обхванала преди няколко години Ма­дрид, който разкопа метро­то си? Пероните там са би­ли с дължина 60 метра и се наложи спешно да бъдат удължавани, за да станат 115 метра.

„Труд" реши да провери как стоят нещата в действи­телност. Според генералния план на метрото, на­правен през 1996 г., дължи­ната на пероните е била предвидена да е 120 метра. Вагончетата е трябвало да бъдат между 4 и 6 на компо­зиция. Потокът от пътници за един ден се е очаквало да е от 40 хил. до 60 хил. души в едно направление.

Станциите ни са по 104 и 114 метра

Въпросният генерален план обаче се променя.няколко пъти през годините. В резултат построените до­сега метростанции от 0-ва до 7-а са направени с дъл­жина 114 метра. Тези, кои­то се строят в момента - от площад „Света Неделя" до жк „Младост" обаче са дълги едва по 104 метра. Ваго­ните засега са 4 в една ком­позиция и обхващат целия пътникопоток.

„Няма нищо странно или нередно. Пероните са на­правени по световните ме-тростандарти", твърди заместник-кметът по транс­порта на София Велизар Стоилов. Според него из­численията били направе­ни на база население от 1,5 млн. до 3 млн. души. Според въпросните стандарти обаче броят на вагоните в една композиция трябвало да бъде 5.

Метро практиката в Евро­па е да се компенсира пътникопотокът в пиковите ча­сове със сгъстен график на движение на влаковете - т. е. да се движат на по-малки интервали. „Няма да се на­лага да разбиваме перони, това е пълна глупост", твър­ди Стоилов.

Според шефа на столич­ния метрополитен Стоян Братоев в момента метрото напълно отговаря на стан­дартите и поема пътнико-потока (виж интервюто по-долу). Дължината на ком­позициите в момента е 100 метра. Това е разстоянието от първата до последната врата, а не от началото до края на влака. Челният ва­гон е 28 метра и има 54 ме­ста. Междинните са по 27 метра и имат 60 места. Об­що един такъв влак събира 1050 пътници.

Влакчета може

да минават на

90 секунди

В пиковите сутрешни ча­сове сега влакчетата се движат на 5 мин., а в по-ненатоварените часове сле­добед на 6,5-8 мин.

Честотата обаче може да бъде намалена и компози­ции да минават на 90 сек, което би поело петкратно по-голям пътникопоток, смята Братоев. Според кметството по-големият проблем на София е, че конкурсът за избор на фир­ма, която да строи трасето от надлез „Надежда" през бул. „Мария Луиза" до бул. „Черни връх" се е провалил (виж стр. 3).
Снимка на пет колони - Пероните на метрото в Париж са просторни и на повечето станции дължината им е 160 ме­тра. Те обаче обслужват население от 9,9 млн. души (по статистиче­ски данни от 2005 г.)
Снимка на четири колони - Метростанция „Сердика" в момента е дълга 114 метра и е достатъчно широка за софийския пътникопоток. Ако се наложи, влаковете там може да минават по-често, твърдят от столичната компания „Метрополитен".



10.03.2008 г., с. 3
Конкурсът за втория диаметър се провали
Конкурсът за избор на фирма строител за втория диаметър на трасето по маршрута под­лез „Надежда" през бул. „Мария Луиза" към бул. „Черни връх" се провали. При отварянето на оферти­те на кандидатите се оказа­ло, че всички предлагат це­ни в пъти по-големи от прог­нозните. Сумата на втория метродиаметър са дадени

от Европейския съюз -183 млн. евро. Чешка фирма представила оферта за 65 млн. евро на линеен км от трасето, а немска и испанс­ка - по 56 млн. лв. Затова комисията по избора, която е на транспортното ведом­ство, отказала провежда­нето на конкурса. „Аз не съм член на комисията, но I не може да има такива високи цени", възмути се зам.-кметьт Велизар Стоилов. I Японците, които в момента правят трасето през центъ­ра към „Младост", строят за ] 27 млн. евро/км. Българска-

та част от БНР към „Интер-пред" струва 17 млн. евро/ км. Предстои комисията, с председател зам.-министърката на транспорта Ве­села Господинова да реши дали ще се върви към пряко договаряне или нов кон­курс. От Столична община предпочитали втория ва­риант. Този метродиаме­тър трябва да бъде готов до 2011 г.
Портретна снимка на една колона - Зам. кметът на София Велизар Стоилов


10.03.2008 г., с. 3
Чехите ще играят и в нов търг
В рамките на проучването ни „Труд" се свърза с г-н Франтишек Полак, пресаташе на чешката компания „Метростав", който потвърди участието на фирмата в конкурса. Той посочи,че компанията му е строила тунели в Исландия I и Турция, както и жп тунел за линията между Нюрнберг и Мюнхен в Германия.

Г-н Полакпоясни, че дължината, която се използва

от пътниците в метрото в Прага е 100 м, а общата -110 м. Тя е изчислена за 5 вагона с дължина от 20 м. Първата и последната вра­ти на всеки вагон са на око­ло един метър от началото и края му. Пероните имат и по няколко метра резервна дължина, тъй като невинаги машинистът може да спре съвсем точно. По не­гова оценка 100 метра е до­статъчна дължина за гра­дове с население като Со­фия и Прага.

Г-н Роберт Достал, спе­циалист в „Метростав", участвал при изготвянето на офертата за продължението на софийското метро, пък припомни, че фирмата му е заявила готовност за учас­тие в конкурса още м. г. На 3 септември 2007 г. страната ни определила фирмите, кои­то са допуснати до търга. „Останаха, ако не се лъжа, 9 или 10, сред които и нашата. Купихме тръжните докумен­ти и на 4 януари т. г. дадохме офертата си. На 10 февруари

пликовете бяха отворени. Оказа се, че цената, която сме дали, е по-висока от офертите на други фирми. На 6 март получихме писмо от възложителя, че конкурсът се анулира, тъй като община­та не е могла да избере кан­дидат - всички оферти били над финансовите й възмож­ности за момента", каза До­стал. „Убеден съм, че ще има нов конкурс, тъй като София има нужда от метро. Ще участваме пак, тъй като има­ме интерес, а можем да ви предложим опита си", посо­чи чехът.

Според него след 1989 г. фирмата е подобрила мето­дите си на строителство и се­га метрото в Прага е на све­товно равнище. Строежът там е започнат в края на 60-те години. През 1974 г. е от­крита първата линия.

Стойността на проекта е 900 000 лв., а технология­та е тип „модулна" с оставащ кофраж. Той служи като вътрешна и" външна топлоизолация и е с висо­ки енергоспестяващи по­казатели.

Строителството трябва да завърши до 123 календарни дни. В детската гра­дина освен помещенията за работа и почивка на де­цата да има физкултурен и музикален салон както и асансьор. Савина съобщи още, че са осигурени 11 терена за строителството на нови детски градини. Те са в столичните райони „Сердика", „Лозенец", „Илинден", „Връбница", „Нови Искър", „Банкя", два в „Триадица" и три във „Ви­тоша".

За терените нима реституционни претенции, обясни зам.-кметицата по строителството.

Предвидена е среща с домакина му Илхам Алиев и пленарни разговори на

двете официални делега­ции.

Ще бъдат обсъдени ши­рок кръг въпроси на дву­странните отношения, както и възможностите за активизиране на бизнеса и сътрудничеството в енергийната област, съоб­щават от прессекретариата на президента.

В делегацията на Пър­ванов са включени и строителният министър

Асен Гагаузов, председа­телят на аграрната коми­сия към Народното събра­ние Васил Калинов,както и заместник външната министърка Евгения Колданова.

Като начало били осигу­рени 30-40 хил. лв. дарения от фирмите. От следващата седмица ще започне ре­монт на най-належащите обекти. Работата ще при­ключи до два месеца. Инициативата се движела заед­но със социалното ведом­ство и клуб „Приятели".

Според Пешов, ако дър­жавата успее да осигури съфинансиране с около 3 млн. лева, бизнесът ще се отзове веднага и проблемът с воня­щите и мрачни приюти за деца ще бъде ликвидиран.

Всеки дом можел да се поеме от определена строи­телна фирма, като тези с оборот над 5 млн. лв. щели да заделят по 10-15 хил. лв. С тези средства можело да се извърши вторият етап от обновлението на социални­те домове. Идеята ще бъде одобрена на заседание на управителния съвет на строителната камара в края на месеца.

За най-важния - трети етап, който предвижда саниране на сградите и ново строителство, отсега може­ло да се обявят търгове. Проектите да се направят бързо, за да започне рабо­та, а плащането, от страна на държавата или общини­те, да стане след половин или една година. За строи­телството на детски гради­ни у нас може да се използ­ва опитът на ЕС, където дей­ствало публично-частното партньорство, обясни Пешов.



10.03.2008 г., с. 8-9
Доц. СПАС СПАСКОВ. бивш директор на „Пирогов" и настоящ шеф на частен здравен фонд
Корупционни звена няма в „Пирогов"
Диана ГЕНЧЕВА
Доц. Спас Спасков е бивш директор на института за спешна помощ „Пирогов" и настоящ шеф на послед­ния лицензиран здравноосигурителен фонд у нас (16-и поред) „Здравноосигурителна каса Прайм Хелт".
- Кога ще заработи фон­дът ви, доц. Спасков?

- В истинския смисъл на думата той ще тръгне с на­бирането на първите клиенти. Надявам се това да стане до дни.

- Какви здравни услуги ще предлагате на клиен­тите си?

- Основното, за което мо­же да отговаря'един фонд, това е качеството. Ние ще търсим възможно най-до­брото в здравеопазването, което да дадем на избрали­те ни българи. Казвам ще търсим, защото ще рабо­тим, от една страна, по до­говор с най-престижните ни лечебни заведения, а, от друга, ще започнем създа­ването на собствени меди­цински центрове и болни­ци.

- С какво вашият пакет от медицински услуги ще е по-различен от другите на пазара?

- На този етап значима разлика в това, което ще осигуряваме, не виждам. Но със сигурност това, с което можем да се ангажи­раме и да обещаем на хора­та, е високото качество на пакета от лекарски грижи. Разбира се, гарантираме, че ще осигурим и по-лесен и бърз достъп до съответ­ния специалист. Нещо, кое­то сега липсва в здравната ни система.

- Какви екстри ще оси­гурите на клиентите си?

- Една от тях ще е консул­тации с лекари в чужбина.

- А ще имате ли свои реаномобили, които бър­зо да се озовават при из­бралите ви пациенти?

- Надявам се и това да стане, особено когато за-

работят болниците ни. А те ще разполагат както с най-добрата апаратура, така и с превозни средства.

- 2010 г. е далеч, но се­риозните предприемачи гледат напред в бъдеще­то. Затова кажете вашият фонд ще се яви ли като играч на пазара на част­ните здравни каси?

- Всички регистрирани частни здравни фондове имат тази възможност.

- Споделихте, че започ­вате да строите три бол­ници, които ще работят към фонда ви?

- Предвижда се да изгра­дим цяла верига от лечебни заведения, не само три. Но в началото толкова ще са медицинските ни центрове в различни градове (еди­ният задължително ще е в София). При всяко поло­жение ще разкриваме по­вече наши структури, за­щото така ще контролира­ме качеството на медицин­ската услуга по възможно най-добрия начин.

- Какви специалисти ще работят в центровете ви?

- Те ще бъдат изградени съобразно нуждите на па­циентите. В зависимост от това в кои райони сключва­ме договори за обслужване и каква е заболеваемостта там, ще изберем и специа­листите, с които ще рабо­тим. Целта ни ще е те да са по-близо до хората. Затова имаме планове да раз­крием по-малки по обем на дейността си центрове, но повече на брой.

- Това изисква сериоз­ни инвестиции. Имате ли ги?

- Има откъде да дойдат. Инвестициите в здравеопазването винаги ще носят печалба от гледна точка на предприемачите.

- Като направите срав­нение, каква е основната разлика в ръководството на „Пирогов" и на един частен здравен фонд?

- Много различно е упра­влението им. Защото тази длъжност, която сега ще изпълнявам, е свързана с много финансови пробле­ми. Но погледът към здра­вето на хората ще бъде съ­щият като този на директо­ра на „Пирогов".

- Дълго ли мислихте, преди да се съгласите да заемете новия си пост?

- Основното, което ме на­кара да приема, е, че еки­път е много ентусиазиран.

- В пъти ли е по-висока заплатата ви в частния фонд, отколкото беше в института?

- Съизмерима е със ста­рата.

- Смятате ли да привле­чете свои колеги от „Пи­рогов", които да работят с вас във фонда или в бъ­дещите лечебни заведе­ния към него?

-Не само в„Пирогов",н ои в много други болници ра­ботят изключителни лека­ри. Ще насочим внимание­то си към най-добрите спе­циалисти. Имам амбицията и да развием уменията на обещаващите специали­сти.

-Чувате ли се със здрав­ния министър проф. Ра­дослав Гайдарски?

- Не, откакто се разделих с държавната работа.

- Сега можете да кажете кои бяха корупционните звена в „Пирогов"?

- Не смятам, че там има корупционни звена.

- Да, малко са хванатите доктори с подкуп, но вече има трима такива. А пу­блична тайна е примерно, че санитари искат по 10 лв. на ден, за да обръщат вни­мание на пациенти?

- Включването на пазара на частните здравноосигурителни фондове ще разре­ши тези проблеми. Защото заплащането ще бъде изва­дено на светло.

- Излиза, че контролът на държавата в нейните лечебни заведения е сим­воличен?

- Не. Контролът върху частните здравноосигурителни фондове е толкова се­риозен, че те при всяко по­ложение ще вършат работа­та си, както трябва. Затова съм обнадежден, че има път за решаване на проблема и с плащанията в кабинетите под масата.

- При работата си ще за­ложите ли на модел или опит, взет от чужбина?

- Първо ще се обърна към

колегите си в България, кои­то вече от 7-8 години работ­ят в частни здравни фондо­ве. Даже вече започнах да се срещам с ръководствата им.

- Директорът на Военно­медицинска академия ген. Стоян Тонев също ще прави здравен фонд. Страх ли ви е от силната конкуренция?

- Виждате какви хора ра­ботят в частното здравно осигуряване. Споменавате и ген. Тонев, който е изклю­чителен организатор в здравната система. Във фондовете работят още много подобни професиона­листи и смятам, че бъдеще­то е в тях.

- Има ли нещо, за което ще завиждате на „Пиро­гов" и екипа му?

- В нашите болници ще се работи по начина, по който в „Пирогов" се е работило в най-добрите му години.

- Какъв съвет бихте дали на сегашния директор на

института доц. Димитър Раденовски, с който да го предпазите от проблем?

- Винаги бих могъл, когато той има проблем, да разго­варям с него. Болницата трябва да върви напред, тя е много необходима на дър­жавата, която трябва да я подкрепя.

- Има ли момент, за кой­то си спомняте, че сте сбъркали като директор на института?

- Управлявах в момент на преход. Времето беше труд­но, затова и оценката, която получавах, не беше отлич­на. Но съм сигурен, че след определен период хората ще разберат какво сме се мъчили да правим.
Снимка на три колони – без текст