Съдържание: В. Труд 1 В. Земя 22 В. Земя 23 В. Новинар 31

Нова про­цедура за на­рушение дебне Бълга­рия в Евро­пейския съ­юз. Този път за нарушава­не на свободата на установяване - т. е. започване на бизнес в стра­ните на общността.

Европейската комисия проучва дали правителство­то ни е нарушило тази свобо­да на канадската компания „Дънди прешъс", на която не дава разрешение да добива злато като концесионер на рудниците в Челопеч и Кру­мовград.

„В процес сме на изясня­ване на фактите", каза пред „Труд" по случая Оливър Дрюс, говорител на комиса­ря по единния пазар Чарли Маккрийви. „Става дума за възможно нарушаване на свободата на установява­не".

Еврокомисията е инфор­мирала България, че е сезирана по въпроса и е поиска­ла информация по него през септември миналата годи­на. Правителството е отго­ворило и сега комисията проучва отговора му.

„Това още не е процедура за нарушение", уточни Дрюс. Дали такава ще за-

почне, ще разберем най-рано през април, добави той. „Проблемът беше поста­вен на вниманието ни", каза говорителят, отказвайки да коментира имало ли е

оплакване от „Дънди".

Еврокомисията не раз­крива имената на тези, кои­то са я сезирали за наруше­ние на общностното право.
Трета година мълчание
Вече трета година продължава мълчанието на екоминистерството по две мол­би на „Дьнди прешьс металс" - по проект за раз­работване на златно находище в Крумовград и за разширяване на мощности в златния рудник в Челопеч. Мол­бата за Крумовград е подадена на 29 април 2005 г., а другата - на 3 ноември 2005 г. Отто­гава досега няма никакво движение по въпроса. През септември мина­лата година Европей­ската комисия вече да­де ход на жалбите на „Дънди прешъс" срещу българската държава заради добива на злато у нас. Неотдавна министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров съобщи в пар­ламента, че има предло­жение държавата да се включи като съсобстве­ник в ново дружество за добив на злато в Чело­печ. Той заяви, че злато­то е национално богат­ство и неговото из­черпване не е в интерес на децата и внуците ни. Според министъра до­брият вариант е част от годишните приходи от съсобствеността или цялата сума да се насочат към така наречения „Сребърен фонд" за повишаване на пенсиите на най-бедстващата част от населението, а друга част - към фонд „Интелект"за образова­нието на децата.


10.03.2008 г., с. 10
Седем фирми точели пари
Поне седем фирми източ­вали европари. Имената им изброи вчера депутатът от ОДС Яне Янев по БНР. То­ва били „Родопа Голд Палмигруп" АД, „Родопа консерв Палмигруп" АД, „Родо­па Мийт Палмигруп" АД, „Еврофриго" АД, „Птицекланица Чубра" АД, „Пал­мигра" ЕОД и „Палмигруп" АД.

Схемата на ужилването според депутата била да се поръчват нови машини, вместо които се доставяло рециклирано оборудване. Другите схеми били свър­зани със завишаване на це­ните на посадъчния мате­риал или на цените на мате­риалите при строителни дейности. Често едни и съ­щи животни се преотстъп­ват на други бенефициенти и се премаркират, изброи още народният представи­тел .

Над 30 млн. евро влагат чужденци в околностите на смолянското село Левоче-во. Над града ще се оформи цял испански квартал, каза кметицата на Смолян Дора Янкова.

До края на т. г. селото, кое­то сега е със 156 жители, се очаква десетократно да уве­личи населението си,изчис­лява кметът на Левочево Христо Ставракев. Той на­рича миниквартала „Ливър­пул плейс сити".

Основни инвеститори в него са испанци и англича­ни. „Каталуния риал истейт" на Каридад Мартинес строи ваканционно селище „Вистас" със 180 апартамента,

детска градина, басейн, сауна и парна баня. Жилищата са с площ от 38 до 130 кв. м и трябва да са готови до края на т. г. 60 апартамента са продадени на испанци - на цени около 950 евро/кв. м. До тях са изградени и про­дадени на 100% само на ис­панци 27 къщички за по 90 хил. евро едната. Те са в се­лището „Амампури" на друг испански инвеститор. Собствениците им се чакат да влязат в тях през май т. г.

На груб строеж са 4 къщи от английско вилно селище със 17 къщички. Вдигнати са и 4 къщи от комплекс на бъл­гарската фирма „Касиопея".

Испанката Мартинес пла­нира нов комплекс с 40 къ­щи, казва Ставракев. Спо­ред него интересът от чуж­денците е заради отрица­телната йонизация на въздуха в района и заради бли­зостта със Смолян и Пампо­рово. Новият квартал е на 3,5 км от Пампорово, вече се строи и пряк път до курорта. Ставракев, който е седми мандат кмет, посочва, че на­времето чужденците плати­ли за парцелите до 35 евро/ кв. м.а сега имотите вървели от 60 до 100 евро/кв. м. В селото къщи имат руснаци, шотландци и гърци .
Снимка на две колони - Така ще изглежда английското вилно селище, което се строи усилено над смолянското село Левочево.
Снимка на две колони - Четири от къщите в селището са на етап „груб строеж".


10.03.2008 г., с. 11
Музей и СПА център с призове за архитектура
Разширяването на При­родонаучния музей във Варна и завършеният СПА център в родопския град Девин бяха почетени в ар­хитектурния конкурс „Архидея 2008".

Журито отличи арх. Юлия Железова и Живко Железов за проекта им за нова сграда на Природо-научния музей в Морската градина на Варна. Музеят е един от 14-те културно-исторически обекта по крайбрежната алея.

Арх. Славей Гълъбов и колектив получиха приз в раздел „Туристически обекти" - за архитектурата на СПА център „Исмена" в Девин.

I Голямата награда заслужи кандидат-архитект Милен Мечкуев. Той спечели с проект за ледена пързалка и спортна зала с 400 места на мя­стото на бив­шия стадион „Юнак" в сто­лицата.

Със ста­туетка „Фе­никс" бяха наградени арх. Теодора Лиловска и . Владимир Срадков – за еднофамилна къща в софийския кв. „Лозенец". Призове получиха и авторите на реставрацията на възрожденски къщи в Старинен Пловдив.

Наградата на публиката отиде при арх. Сашка Куленска и колектив – за проект за офис сграда и склад в кв. „Илиянци".

Бургаските строителни предприемачи братя Диневи ще построят марина в Баку, където ще прода­ват яхти.

В столицата на Азер­байджан това бе една от темите на разговор меж­ду тамошния министър на икономиката - Гейдар Бабаев, бизнесмена Динко Динев и Соломон Паси, председател на парламентарната комисия по външна политика, който води делегацията в Баку.

По цялото крайбрежие в България братя Диневи са известни с най-голямо­то яхтено пристанище в Свети Влас - „Марина Ди­неви".

„В Баку яхтеният биз­нес не е развит, липсва

добра марина. В същото време каспийската дър­жава се развива бързо и скоро ще има интерес към яхти", смята Динко Динев. „Ние в Азербайджан добре см спомняме Бъл­гария и приветстваме българския бизнес", зая­вил министър Гейдар Бабаев.

Причината - попаднала в терена на Пътното. Оградиха я с бодлива тел, а нас, пътниците, прати­ха да стоим под открито

небе. Много кметове се смениха оттогава, но ни­кой не направи нищо за зъзнещите хора, които се оказваха мокри до ко­сти при проливен дъжд. В същото време спирка­та е обрасла в храсталаци и бурени и не се използва за нищо. Недоумявам, на кого пречеха тези някол­ко квадратни метра за удобство на пътниците.

Йордан Тодоров, 75 г.,

с. Синаговци,

Видинско


10.03.2008 г., с. 15
В Бургас чакат искане на откуп
Мария КЕХАЙОВА

Мобилният телефон на приятелката на инж. Стоян Стоянов - Мария, дава сво­бодно и тя го вдига при вся­ко позвъняване с надежда­та да научи нещо важно за изчезналия си любим. Щом чуе обаче, че я търсят ре­портери, тя бърза да пре­късне връзката.

Четвърти ден вече шефът на бургаската фирма „Гра­нити" инж. Стоянов е в не­известност. 36-годишният бизнесмен изчезна на 6 март. Към 20,20 ч той се обадил на Мария и казал, че се прибира. После пар­кирал автомобила си „Лек-сос" в подземния гараж на кооперацията, където жи­вее. Заключил гаража и ся­каш потънал вдънземя. Следи от насилие няма. По­лиция работи по няколко версии, откуп до момента не е искан от близките.

Приятелката на Стоянов Мария, която е бременна от него в 6-ия месец, преди то­ва е била съпруга на Тодор Стамов-Малкотърновския. Мъжът е добре известен в подземния свят, сочен за човек на Димитър Желязков-Очите. Мнозина в Бур­гас не изключват то^1 да е поръчал отвличането на съперника си. Според за­познати Малкотърновския е отмъстителен и искал да вземе двете си деца, за кои­то сега се грижи майка им Мария.

В момента Стамов е в за­твора, където излежава присъда за покушение сре­щу друг бандит - Диман Вълчанов. Според запоз­нати враждата между Ди­ман и Малкотърновския от­ново била заради Мария.

Малкотърновския е в за­твора, но е с лек режим. През деня работи в авто­сервиз, а вечер спи в обще­житие. Няколко дни преди покушението бил в отпуск.

Миналата година Малко­търновския заплашвал бившата си съпруга, че ло­шо й се пише, ако я види с друг мъж. Закани сипел и към Стоянов. После двама­та мъже се видели и уж се изяснили.

Първият разпитан след изчезването на милионера е именно Малкотърнов­ския.

Вчера в Бургас бе ланси­рана и друга версия, която гласи, че бизнесменът дъл­жал пари и всъщност се е скрил" от кредиторите си. Близки до Стоянов обаче се кълнат, че той нямал фи­нансови проблеми.

Третата хипотеза, която се проучва, е свързана с бизнесинтереси.

Разследващите са раз­питали и турските бизнес­мени, които непросредствено преди изчезването на Стоянов водили прего­вори с него за строеж на бетонов възел^Те разказа­ли, че разговорът с бургаз­лията продължил няколко часа. После се разделили -те тръгнали към хотела, къ­дето били отседнали, а той -към къщи.

Шефът на „Гранити" хо­дел без охрана, нямал и шофьор. Той е член на Гражданското сдружение на ГЕРБ и е в ръководство­то на Клуба на предприема­ча на ГЕРБ. „Активен член ни е, човек с възможности. Никога не е споделял за за­плахи", каза вчера лидерът на ГЕРБ в Бургас Димитър Бойчев.

От първия си брак Стоян Стоянов има 6-годишен син. Той останал вдовец преди година и половина, след като съпругата му по­чинала от тежко заболява­не.
Портретна снимка на една колона - Инж. Стоян Стоянов


10.03.2008 г., с. 17
Стоян Сталев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции:
6 млрд. евро се вляха у нас за година
Леонора ЛЕКОВА______

- Г-н Сталев, има ли окончателни данни за преките чуждестранни инвестиции през 2007 г.?

- Миналата година беше изключително успешна за България. Сумата, която може да обявим в момента,

е 5,7 млрд. евро, като има очак­ване тя да до­стигне 6 млрд. евро при окон­чателната ак­туализация на данните от БНБ. Това е голям успех. Можем да кажем, че през последни­те две години сме привлекли толкова инве­стиции, колкото през целия пре­ход от 1991 г. до 2005 г. Това по­казва, че Бълга­рия сериозно влиза в полезрението на инвеститорите. Показва, че членството в ЕС дава своето отражение.

- Значи прог­нозите се по­твърдиха.

- Да, така е. Потвърди се и очакването, че основните инве­ститори у нас ще бъдат страните от Европейския съюз. За м. г. първите 10 дър­жави по инвестиции са европейски, кое­то за нас е важно, защото целта е да бъдем по-добре интегрирани в икономиче­ската система на Европей­ския съюз.

-Какво показват данни­те за отделните страни и браншове?

- Интересно е, че за м. г. на първо място е Велико­британия. Повече от 2,5 млрд. евро са вложенията, привлечени оттам, което, от друга страна, показва, че приоритетният сектор е бил недвижимите имоти. За жалост главно в тази сфера са инвестициите от Англия. На второ място в класацията е Холандия, а на трето - Австрия. Изводът е, че средноголемите стра­ни в ЕС са много по-гъвкави в инвестирането в Бълга­рия, отколкото големите, като Германия и франция.

По сектори на първо мя­сто са вложенията в недви­жими имоти, след това във финансовите услуги, търго­вията, логистиката. Едва 12-15 на сто от общо 6-те млрд. евро са в производ­ството.

- Кой е номер едно по отношение на инвести­циите в производството?

- Австрия, следвана от Белгия и Холандия. И Гер­мания присъства, но едва на четвърта позиция. Всич­ко това показва, че трябва да се стремим към по-равномерен баланс, защото туризмът не е устойчива ин­дустрия, както някои отрас­ли на производството.

Трябва да имаме „въз­душни възглавници" в раз­лични сфери. Ако в даден отрасъл се получи срив - би­ло световен, било региона­лен, да има възможност да се опрем на други инду­стрии. От тази гледна точка правителството промени приоритетите си при оказ­ването на държавна помощ и се насочи главно към под­крепа на вложенията в производството.

- Смятате ли, че така ще успеете да обърнете по­соката на капиталите?

- Това няма да стане бър­зо, защото държавната по­мощ е едно, а предпостав­ките са друго. Дълго време насърчавахме и медийно, и чрез образованието сфе­рата на търговията и услу­гите. Тепърва трябва да се обърнем към промишле­ността и Ай Ти технологии­те, което няма да стане из­веднъж. Правилно в момен­та се правят промени в средното образование в полза на професионалните училища и практиката, но резултатите няма да дой­дат веднага. Така че пра­вим завоя, но колко бързо ще стане той, е друг въпрос.

- Каква се очертава 2008 г.? Очаквате ли нега­тивни последици от стагнация на световните фи­нансови пазари?

- Без съмнение и ние ще бъдем засегнати от криза­та. Разбира се, при нас тези сътресения ще дойдат в по-малка степен. Виждаме ве­че, че и нашите банки за­силват рестриктивната си политика по отношение на кредитите. Това означава, че може да очакваме заба­вяне на растежа в сектора на недвижимостите. Но мо­же би това няма да е зле, тъй като по този начин ще се избегне прегряването.

В туризма някои собстве­ници започват да говорят за събаряне на хотели, за да развият по-големи про­странства и благоприятна околна среда. Други прода­ват. Така че ще има дина­мика и преразпределение на купувачите.

- Чували ли сте, че ан­гличаните ни обръщат гръб и се насочват към Албания?

-Това не мога да кажа. Но ние имаме много покупки „на зелено" от англичани. Тези терени никога не са били виждани от собстве­ниците. На тях не е строено. Сега се очаква тези 35-40 хил. индивидуални инве­ститори от Англия да про­дават, а на тяхно място да дойдат други собственици -руснаци, скандинавци.

Но това, което най-много ме радва, е нарастването

на интереса към промиш­лените инвестиции.

- Какви проекти се реа­лизират в този сектор?

- От началото на годината при нас се обсъждат 30 таки­ва проекта. За някои от тях -като тези на „Енемона"-Козлодуй и„Кроношпан"в Узунджово, вече са издадени сертификати за инвеститор първи клас.

Открихме например строителството на две инте­ресни предприятия. Концер­нът „Сейнт Гобен" ще прави завод за строителни мате­риали в Костинброд. В ико­номическата зона в Раков­ски пък немската компания „Иксетик" започва изгра­ждане на предприятие за авточасти. То ще произвеж­да кормилни помпи и ва­куумни механизми. Очак­вам много от предстоящото посещение и на министър-председателя на Баден

Вюртенберг. Тази германс­ка провинция е образец на раздробеност и диверсифи-кацйя на производството. Така че от това посещение очаквам нови идеи и предло­жения за инвестиции в областта на автомобилостроенето.

- Значи все пак сте опти­мист по отношение на пре­ките чуждестранни инве­стиции през т. г.?

-Да. Смятам, че ще се дви­жим до числата от м. г. Тряб­ва да сме точни - нито да сме прекалени песимисти, нито обратното. Трябва да пред­ставяме обективната рамка, а тя е добра.

Изводът ми е, че общини­те са вече много по-активни по отношение на инвестито­рите и ги подпомагат, пре­доставяйки им терени.

- От какво са недоволни компаниите в момента?

- Оплакванията им не са

се променили напоследък. Основното е инфраструкту­рата. Тя трябва да бъде то­тално атакувана и промене­на. На второ място е липсата на кадри. Целта е да задър­жим българите в България и да върнем повече кадри от чужбина.

-Сертификатите за инве­ститор първи клас вече ще се издават от министъра на икономиката и енерге­тиката. Има ли някакво на­прежение между двете ве­домства?

- Конкуренция няма. Про­мяната сертификатът да се издава от министъра на ико­номиката беше направена с оглед на това да се придаде по-голяма тежест на доку­мента пред другите институ­ции. Така че между нас няма конкуренция. Напротив- ние подготвяме сертификата, предлагаме го, а министърът го подписва и връчва.
Портретна снимка на две колони


10.03.2008 г., с. 39
Румънски еколози протестираха

пред посолството ни в Букурещ срещу строежа на АЕЦ „Белене". Централата щяла да създаде огромен риск за румънските градове край р. Дунав, защото щяла да е в силно сеизмичен район.

България и Русия подписаха до­говорите за строителство на АЕЦ „Белене" на „Южен по­ток" и на Бургас-Александруполис на 18 януари при посеще­нието на руския президент Вла­димир Путин у нас. Стойност­та на проекта за атомна цент­рала е около 4 млрд. евро. За главен изпълнител е определен руският „Атомстройекспорт", консорциумът „Арева" и „Си­менс" са главен чуждестранен подизпълнител. Разрешението за проектиране е издадено през май 2007 г. за първи, втори блок и обектите, които се намират на площадката. Предвижда се себестойността на електроенер­гията на АЕЦ „Белене" да бъде 3,6-3,7 евроцента за киловатча­са. Очаква се строителството на централата да започне в нача­лото на 2009 г.

От миналата година до­мът в Галатин, така както още много други социал­ни домове, преминава на подчинение и на грижите на община Криводол. То­гава в него има само 21 деца. И голямата промя­на започва. Извършен е цялостен ремонт (подмя­на на дограмата, саниране и вътрешно обно­вяване на помещенията), който привършва през август. От всичките кри­терии, които са поставе­ни, за да го има социал­ното заведение, голяма част са изпълнени.

- Сега статутът ни е неясен. Настояваме от­ново за междуведомст­вена специализирана проверка, която да види какво сме постигнали, да прецени, че условията, в които живеят сега деца­та ни, нямат нищо общо с това, което е било. Промяна има и в грижи­те на персонала. Наети са на граждански дого­вор психолог, който ра­боти с децата, рехабили­татор за физическото им възстановяване, логопед, осигурена е денонощна медицинска грижа, има­ме собствен транспорт, който ползваме при нуж­да, споделя директорка­та Геновева Стаменова. Децата в дома в мо­мента са двойно повече. Навсякъде е много, мно­го цветно - и в спалните с новите креватчета, и в занималните, където вся­ко дете има своята лю­бима играчка и своето за­нимание под зоркия пог­лед и с помощта на възпитателките. Много от де­цата са от ромски произход. Едва 15 могат да бъдат осиновени. Родите­лите на останалите фор­мално не са се отказали от тях. И така, както не са се отказали, стаята за срещи с тях - подредена, приветлива, почти вина­ги е празна, изпълнена само с детски надежди. Най-често идва майката на двете братчета - пет­годишния Любомир и с го­дина по-малкия Младен. Тя живее тук, в селото, обитава изоставен обор, грижи се за животни по къщите, няма възможност да се грижи за тях. За другите дечица срещите са много, много редки.

Четиригодишният Крум ни показва малко механизирано куче, ко­ето върти пухкавата си главичка и опашка. Пов­таря, по-скоро на себе си, че тати му е доне­съл тази играчка. Анто-ни пък като че ли не об­ръща внимание на сует­нята наоколо, съсредо­точил се е с гръб към останалите и се бори доста сръчно с един конструктор. Плези ези­че от усилия и когато не му се получава, тихич­ко се обръща с доверие към нас за помощ.

Чаровницата Биляна ни показва своята кук­ла, която според нея е най-красивата и най-пос­лушната. Но тарторът на групата е Вальо. Когато видя фотоапаратите, той донесе своето любимо детско апаратче и започ­на да ни строява за снимка, приклякайки, за да намери по-добър ракурс, като истински фотожурналист. Не спря със сериозен момчешки тон да командва и нас, и децата от групата, че и възпитателките, кой да изпее песничка, кой да разкаже приказка и сам се включваше в импро­визираната програма.

Близначките Веска и Надя са едни от най-ми­лите момиченца. Оста­вени са тук за отглеж­дане. Красиви, будни, пеят и рецитират стих-чета. В голямата група пък ни изненадаха с „фонтанчетата", които са вързани, съвсем по мо­дата, на главичките на всяко от момиченцата на възраст от три до шест годинки.

В дома в Галатин де­цата ще бъдат, докато тръгнат на училище. Же­лание за осиновяване и за приемни семейства на тези напълно здрави, пра­щящи от енергия, добре обгрижвани и много ми­ли палавници, няма. Пре­ди две години едно мом­ченце заминало с новото си семейство за Италия, през три-четири месеца се появяват родителите на неколцина от тях.

-Трябва да се види то­ва, което сме направили само за една година, а то никак не е малко. Про­мяната е видима, разли­ката е голяма. Увеличе­ни са парите за храна, освен отпуснатите чрез държавата 300 000 лева от кметството ни дадоха още 16 000 лева, за да можем спокойно да от­говорим на изисквания­та, които ни бяха поста­вени. Издръжката на ед­но дете от 5975 лева за година се поема изцяло от общината и кметът Ни­колай Иванов застава зад всяко наше предло­жение и инициатива.

Специалистите, които ве­че работят с децата, мно­го им помагат и за фи­зическото, и за психичес­кото укрепване. Палавни­ците ни не са отхвърле­ни от обществото. Ние им даваме всичко. С учи­лищния автобус на общи­ната ги водим на куклен театър, на по-дълги разходки. През лятото бяха на почивка, за първи път видяха море­то, пак с помощта на общината. Сега сме се амбицирали да изпъл­ним и последното от да­дените ни предписания. Ще започнем през про­летта ремонт за прег­раждане на големите спални помещения и оформянето на спалнички с по четири до шест легла.

Домът в това врачан­ско село е на шест ки­лометра от общинския център и това не прави питомците му изолира­ни. А след обещанията на градоначалника, че пъ­тят от Криводол до са­мия дом ще бъде ремон­тиран тази пролет, то отиването със собстве­ния превоз редовно на зъболекар, до лекари специалисти, когато се налага, няма да е труд­но. Или просто на раз­ходка, на детско кино.

- Защо всичко трябва да се сравнява с Могилино? Стана нарицател­но за българските домо­ве за изоставени деца -възмущават се възпита­телките в Галатин. Недо­умяват защо, след като тук нещата от близо две години са много, много променени към по-добро, отношението не се про­меня. Борбата сега е да

защитят тези заветни 45 точки пред комисията, която най-после да отме­ни тегнещото като дамок­лев меч над дома пре­дишно решение за него­вото затваряне.

Може ли да не ги заобичаш тези засмени, ра­достни и много любвео­билни деца. Те се хвърлят веднага на врата ти, жад­ни за ласки и обич и го­тови да ти отговорят със същото. Искат в малкото време, в което си с тях, да те обсебят. Да ти пока­жат цветните си нови легълца, обичаното мече, да оставят спомен за госту­ването в детския фотоа­парат. В занималнята за по-големите има и сери­озни неща - много книж­ки, цветни моливи, тетрадчици, които да оцве­тяват - всичко, което да ги подготви за предстоя­щия им първи учебен час.

Домът е строен през далечната 1975 година. Преди 26 години прию­тява първите изоставе­ни от родителите невин­ни душици, опитвайки се да им даде топлина и много грижи. Във вра­чанските социални ин­ституции също са на мнение, че направено­то в този дом е много и той не бива да бъде затварян.

Сега те очакват дър­жавата да ги забележи, да види какво са постиг­нали с помощта на об­щината и на своите при­ятели - дарители. Да ги извадят от онзи списък, обявил ги за затваряне, за дом със затихващи функции. А тук кипи жи­вот и всеки от палавни­ците има свой хубав свят. Как ще продължи живо­тът им след някоя и дру­га година, когато ще тряб­ва да напуснат уюта на този дом, да ходят на учи­лище, да се преместят в друга социална институ­ция, не знаят. Стремежът е тези първи седем годи­ни на Вальо, на близнач­ките Веска и Надя, на братчетата Любо и Мла­ден да са радостни, ша­рени и щастливи. Тук да научат своята първа пес­ничка, своя първи стих. Защото това са здрави деца, заредени с много енергия, с талант, който очаква да бъде отворен, с много емоции. Самите те излъчват любов и лас­ки, които са готови да споделят. Искат да наме­рят своите грижовни но­ви родители, да имат пъл­ноценен и хубав живот.