Предмети обектна социалната педагогика

11
ното и дисоциалното), позволява да се даде друго определение на социалната педагогика и нейния предмет.
Според А. В. Мудрик социалната педагогика е дял от педагогиката, изследващ социалното възпитание в контекста на социализацията, те. възпитание на всички възрастови групи и социални категории хора, осъществявано в специално създадените затова организации,
както и в организациите, за които възпитанието не е основна функция, Подобно разбиране на социалната педагогика позволява да се приеме за неин предмет изследването на възпитателните сили на обществото и способите за тяхната актуализация, пътищата за интеграция на обществените, държавните и частни организации с цел създаване на условия на развитие, духовно-ценностни ориентации и позитивна само- реализация на човек.
През последните две десетилетия в Русия се появяват много трудове по социална педагогика. Само учебниците и учебните пособия са над 20. Анализът на предложените подходи към разбиране на социалната педагогика позволява да се направят следните изводи (10, 195):
1. Някои изследователи разбират социалната педагогика и като дял от знанието и като педагогическа дейност (В. Г. Бочарова, В. Д.
Иванов, Б. З. Вульфов, А. К. Лукина, В. А. Никитин и др.). Подобен подход предизвиква съмнение, доколкото педагогиката като дял от знанието не може едновременно да се разглежда и като практическа дейност. Традиционно е прието да се счита, че тя изследва съответната сфера от социалната практика, вдадения случай възпитанието, и предлага пътища за нейното усъвършенстване. Няма единно мнение относно възрастовите групи, с които се занимава социалната педагогика. Едни изследователи считат, че социалната педагогика е наука за социализацията и възпитанието на децата,
подрастващите и юношите, други утвърждават, че предметна внимание е човек от всяка възраст. Съдържанието на социалната педагогика като дял от знанието се разглежда в съответствие с подходите, заложени от нейните основатели. След
Г. Боймер и Х. Нол социалната педагогика се разглежда като съдържание и методика на образователно-възпитателните дейности с индивиди и групи индивиди, социализацията на които е нарушена или противоречи на принципите на хуманизма и справедливостта (В. А. Никитин). Обектна социалната педагогика се назовава конкретния човек или група, имащи

социални проблеми, които изискват педагогическо решение (Н. М.
Платонова), атака също социални проблеми на детството (С. Н. Разчетина).
Могат да се приведат още редица аналогични определения. Ще отбележим,
че с времето гледните точки на отделни автори се променят и това е напълно обяснимо ­ социалната педагогика се развива твърде бързо.
Принципно различно, в рамките на подхода на П. Наторп, представят социалната педагогика като наука други изследователи. Някои от тях считат,
че социалната педагогика изучава закономерностите на социализацията на детето (МА. Галагузова) (6) или че тя е насочена към възпитание на личността.
Най-адекватното на подхода на П. Наторп определение на социалната педагогика е това за закономерностите на социалното възпитание на човека, по пътя на създаване на оптимален режим на учебно-въз- питателния процес, неговата цялост в условията на микросредата, за пътищата и условията за повишаване ефективността на интеграцията и координацията на всички възпитателни сили на обществото, в интересна успешното решаване на социално-педагогическите задачи.
Предмет на социалната педагогика е хармонизацията на отношенията личности социална среда чрез социалното възпитание наличността във всички сфери на жизненото пространство на човека ­ семейство, колектив, училище, вуз, армия и т.н.
Обект на социалната педагогика са закономерностите на социалното възпитание на човека във всички етапи от неговото развитие, във всички форми на битие и жизнена дейност, с отчитане на неговите инди- видуално-психологически и възрастови особености (В. Г. Бочарова и др.) (Следва да отбележим още една тенденция в определенията затова, с какво се занимава социалната педагогика ­ значително разширяване на нейната проблематика, което излиза далеч зад границите на подходите на Г. Боймер и Х. Нол, а също и П. Наторп и болшинството от съвременните руски теоретици. Социалната педагогика се разглежда още като един от дяловете на общата педагогическа наука.
Обектът и като научна дисциплина е човекът и взаимодействието му с другите хора, а предметът ­ процесът на педагогическото влияние на социалното развитие и социалното поведение наличността (Ю. А.
Стрелцов).

Възможно да е твърде перспективен, но засега не съвсем работещ изглежда подходът към предмета и обекта на социалната педагогика на
В. Г. Бочарова и Г. Н. Филонов. Социалната педагогика по мнението на тези автори изследва процесът на духовното самопознание и самоусъвършенстване на човека и обществото, а също и механизмът за тяхното хармонично развитие. Като предметна социалната педагогика те определят процесът на педагогическото влияние на социалното взаимодействие на човека в продължение на всички възрастови периоди и в различни сфери на неговата микросреда, а за обект определят цялостната система на социални взаимодействия на човека в сферата на близкото му обкръжение.
Според българският педагог Д. Цветков социалната педагогика е наука за социалното възпитание и социалната интеграция на деца и възрастни, както здрави, така и природно или социално ощетени.
Предмет на социалната педагогика са педагогическите свойства,
особености, тенденции и закономерности на социалното възпитание и социалната интеграция. Тя има пряко отношение и към другите аспекти на социалното възпитание и интеграция индивидуално-психологически,
социално-психологически, юридически, медицински, психотерапевтични, изучавани от други науки (14, Целта на социалната педагогика като наука е обяснението и тълкуванието на процесите на социализация и социално учене както в обосноваването (антропологично, социологично, социално-психологично и психолого-педагогично) на различни системи за социално възпитание и интеграция в зависимост от диференцираните обществени потребности и типологичните особености на възпитаниците (Пак там, Д. Цветков формулира две групи задачи на социалната педагогика теоретически и практически.
Теоретичните задачи на социалната педагогика, според него са Изследване на обективните закономерности на процесите на социално учене и социализация като основание за целенасочено социално възпитание и интеграция Изследване на антропологическите и социално-културните предпоставки и условия за социално възпитание и интеграция.
Социалното възпитание и социалната интеграция, взети заедно,
образуват предмета на социалната педагогика. Социално възпитание,
подпомагащо адаптацията и интеграцията, социална интеграция на

основата на подходящо социално възпитание ­ това са две страни на единния процес, изучаван от социалната педагогика (14, Практическите задачи на социалната педагогика са Определяне и обосноваване на целите, съдържанието, методите и средствата на социалното възпитание и интеграция Определяне и обосноваване на педагогическите изисквания към изграждането и функционирането на специализираните учреждения за социално възпитание и интеграция Проучване и анализиране на състоянието, тенденциите, постиженията и нерешените проблеми в практиката на социалното възпитание и интеграция.
Според други български автори ­ Н. Владинска и Н. Петрова (5,
88), социалната педагогика има засвой обект вьзникналите проблеми и трудности в процеса на изграждане (ставане) на човека вьв взаимодействието му с околния свят.
Предмет на социалната педагогика е сьзнателната, организираната, целенасочената дейност на обществото за оказване на помощна личността за преодоляване на нейните социални проблеми и трудности.
Подобно разногласие е съвършено естествено и плодотворно.
Социалната педагогика изминава пътя от възникването си като автономен дял на педагогическото познание. Изследователското търсене продължава и следва да очакваме по-нататъшни иновации.
Социалната педагогика като дял от знанието включва редица раздели. Получените в тях знания в синтез позволяват да се охарактеризира социалното възпитание като един от видовете социална практика ида се изработят определени подходи и препоръки за неговото усъвършенстване.

Изтегляне 309.48 Kb.

Сподели с приятели: