Се явява важна основа за обогатяване и по-нататъшното Ј развитие

Социалният опит, разбиран в широкият му смисъл, е единство от различни умения и навици, знания и способи, норми и стереотипи на поведение, интериоризирани ценностни установки, запечатани чувства и преживявания, опит от взаимодействието с хората, опит за приспособяване и обособяване, а също така самопознание и самоопределение,
самореализация и самоутвърждаване.
Образованието включва в себе си систематичното обучение (формалното образование ­ основно и допълнително просветата, те. разпространение на културата (неформално образование стимулиране на самообразованието.
Индивидуалната помощ се реализира в процеса на оказване на съдействие при решаването на определен проблем създаване на специални ситуации в дейността на възпитателните организации стимулиране на позитивно самоизменение. Индивидуалната помощ е съзнателен опит да са помогне на човека да придобие знания, установки и навици, необходими за удовлетворяване на неговите позитивни потребности и интереси и удовлетворяване аналогичните потребности на други хора в осъзнаването на човека на своите ценности, установки и умения;
в развитието на самосъзнанието, самоопределението, самореализацията и самоутвърждаването в разбирането и възприемането по отношение на себе си и другите, към социалните проблеми в развитието на чувството за съпричастност към семейството, групата, социума.
Естествено е, систематичността, интензивността, характерът, съдържанието, формите и способите на организация на социалния опит,
образованието, индивидуалната помощ, непосредствено да зависят от възрастта и в определена степен от социокултурната и етническата принадлежност на възпитаваните, от спецификата на различните възпитателни организации, от съотношението и ролите, които на всеки възрастов етап са различни ведно или друго общество. Разбираемо е също така, че в различните типове възпитателни организации и в конкретните организации, обемът и съотношението на отделните съставящи (организации на социалния опит, образование и индивидуална помощ) са съществено различни.
Осъществяването на социалното възпитание в различните възпитателни организации създава повече или по-малко благоприятни условия и възможности за овладяване от човека на необходимите от гледна точка на обществото социални, духовни и емоционални ценности (знания, убеждения,

умения, норми, чувства, образци на поведение и т.н.), а също и за неговото самоизграждане и самоизменение.
Най-общо задачите на социалното възпитание във всяко общество са създаване на условия за достигане от членовете му на ефективна социализация. Тя предполага баланс при приспособяването на човека в обществото и обособяването му в него. В нестабилните общества от преходен тип са актуални две противоположни свойства ­ гъвкавости устойчивост по отношение на обкръжаващата действителност. В бързо променящото се нестабилно общество човек трябва да живее и ефективно да функционира, да бъде готов да познава, преработва и избирателно да усвоява нова информация, да се адаптира към изменящите се икономически, социални, психологически реалности в обществото и държавата, както и в близкото социално обкръжение и своята собствена съдба. В същото време човек трябва да притежава определени нравствени опори, светоглед, социални и нравствени убеждения. В противен случайна непредвидими изменения в общественото развитие, при преломи в жизнения път, човек отговаря с невротични реакции, деза- даптация, дезинтеграция на личността.
За да не се случва това, човек трябва да притежава развита рефлексия, навици за саморегулация и толерантност, които трябва да развива от детството. Наличието на противоположни на устойчивостта свойства, като мобилност, развити рефлексии, саморегулация, позволяват на човека да бъде субект на социалното творчество.
Твърде обсъждани дискутиран през последните години е въпросът за обекта и субектите на социалното възпитание
Обектът е съществуващият извън нас и нашето съзнание външен свят, явяващ се предметна познание, на практическо въздействие на субекта.
Предметът е явлението към което е насочена дейността на субекта.
Субектът е носителят и източникът на активност (индивид, малка или голяма група, насочена към познание и съхранение на обкръжаващия свят, към усъвършенстване на самия себе си и социалната практика.
Обект на социалното възпитание е процесът на относително целенасоченото, планомерно развитие и духовно-ценностна ориентация на човека във възпитателните организации.
Както бе посочено, развитието на човека е многопланов процес. В
него влиза и състоянието на анатомо-физиологичната система на организма,

и психическите функции на човека, и личностните характеристики. Тяхното развитие може да се разглежда като процеси резултат от решаването на човек натри групи задачи ­ естествено-културни, социално-културни и социално-психологически.
Субекти на социалното възпитание са личността, колективът,
възпитателните организации и органите за управление на социалното възпитание.
Личността може да се разглежда като индивидуален субект на социалното възпитание, изхождайки от факта, че тя активно влияе върху себе си, върху обстоятелствата в своя животи на обкръжаващата среда.
Личността е индивидуален субект на социалното възпитание, доколкото в дейността на възпитателните организации се създават условия за реализация и развитие на редица нейни потребности. Колкото по- благоприятни са тези условия, толкова по-активно проявява себе си личността като субект на социалното възпитание.
В науката съществуват множество определения и класификации на потребностите. Една от най-пълните и признати, е тази на американския психолог А. Маслоу, който обособява пет групи базови потребности на човека. Тази класификация може да бъде използвана за характеристика наличността като субект на социалното възпитание. Физиологични потребности ­ глад, жажда, сън, сексуални влечения. Потребности за безопасност ­ увереност, защитеност, ред. Потребности от общуване и любов, от принадлежност към определени общности. Потребности от признание, оценка и уважение, това число и от самоуважение, от постигане на успехи, от авторитет. Потребности от самоактуализация като непрекъсната актуализация на потенциала, способностите и таланта на личността.
Подобен подходна разглеждане на човешките потребности предполага, че потребностите отвисоко равнище могат да мотивират поведението на човек само тогава, когато са удовлетворени потребностите от по-ниските равнища. Това е важно да се има предвид, говорейки за социалното възпитание като създаване на условия за развитие и духовно- ценностна ориентация на човека. От това следва, че човек става субект на социалното възпитание само в тези случаи, в които той създава условия за удовлетворяване и развитие на потребностите от всички нива.

Могат да бъдат обособени четири вида отношения на човека, свързвайки го с действителността, света в цяло и с неговите отделни страни ­ отношение към света, отношение със света, отношение към себе си и отношение със самия себе си (9, 103). Тази система от отношения отразява обръщането наличността към самия себе си и в същото време, изход извън пределите на собственото Аз.
Друг субект на социалното възпитание е колективът. Най-общо той може да бъде определен като формализирана контактна група от хора, функционираща в рамките на една или друга организация.
Във възпитателните организации се създават първични колективи
(класове, кръжоци, секции, клубове, съвкупността от които образува вторичен колектив, обхващащ всички членове на организацията.
Колективът функционира в определена среда и във взаимодействие с други обединения, където влизат негови членове, което определя неговата откритост по отношение на обкръжаващата го действителност.
В същото време колективът, бидейки организирана общност от хора, в определена степен функционира независимо от обкръжаващата среда, което го прави относително автономен.
Колективът като автономна област притежава комплекс от едни или други норми и ценности, обособени втри слоя. Първият включва норми и ценности, одобрени и култивирани от обществото, които целенасочено са привнесени в колектива от неговите ръководители. Вторият се състои от норми и ценности, специфични за различните социални,
професионални и възрастови групи, несъвпадащи с първите. В третия слой влизат норми и ценности, носители на които се явяват деца,
подрастващи, юноши и девойки, членове на колектива.
Характерът на отношенията в колектива се определят от степента на интелектуално-нравственото напрежение и в чист вид могат да бъдат определени като хуманистични, просоциални, асоциални, а на практика обикновено представляват сбор от различните им съчетания в различни съотношения. Отношенията, формиращи се в колектива, съществено влияят на възможностите на развитие и духовно-ценностната ориентация на неговите членове.
В качеството на субекти на социалното възпитание са още два вида организации ­ възпитателните организации и органите за управление на социалното възпитание.

Във възпитателните организации човек относително целенасочено си сътрудничи с други хора. Планомерно организираната дейност в тях създава условия за активност в различни сфери. Съдържанието на дейността в тези организации обективно създава възможности за преодоляване на редица противоречия в процеса на развитието на човека.
Към органите на управление на социалното възпитание се отнасят създаваните държавни органи, задача на които е управлението на социалното възпитание на републиканско, регионално и миниципално равнище. Органите за управление реализират редица функции благодарение на които социалното възпитание става системно образование. Те разработват стратегии за социалното възпитание в границите на своите компетенции и създават всичко необходимо за реализация на инфраструктурата. Важна функция на органите за управление е обезпечаване на системата на социално възпитание с необходимите кадри ­ подготовка и преподготовка, привличане, подбор, работа с кадрите. Друга функция на органите за управление е определяне състоянието на системата на социално възпитание в рамките на техните компетенции, изучаване тенденциите и проблемите на развитие, откриването и привеждането в известност на точките на растежа, ограничените и удачните места, разработване и внедряване на способи за развитие и разпространение на иновации, решаване на проблеми.
Във функциите на органите за управление влиза откриването,
мобилизацията, интеграцията на възможностите на обществени, държавни и частни организации, които могат да бъдат използвани в системата на социалното възпитание, разработване и реализация на способи за стимулиране на участие в процеса на социално възпитание на различни възрастови и социални групи от населението.
Доколкото социалното възпитание се разбира като процес на създаване на условия за развитие и духовно-ценностна ориентация на човека в процеса на взаимодействие на индивидуалните, груповите и социалните субекти, дотолкова целта трябва да бъде идеалната представа затова, какъв резултат в развитието и духовно-ценностната ориентация на човека може да се достигне в процеса на социално възпитание в този случай, ако затова бъдат създадени оптимални условия.
За достигане на целите на социалното възпитание, неговите ръководители формулират повече или по-малко конкретни задачи за различните нива на системата. Те се определят както от цялата система на

социално възпитание, така и от особеностите на конкретните етноси, региони и видове население.
По този начин може да се каже, че системата за социално възпитание предполага многостепенна система от цели и задачи ­ общест- вено-държавни, регионални, миниципални, по отношение на типовете възпитателни организации, локални (конкретна организация, групови и индивидуални равнища.
В тази връзка, дейността на всички субекти на социално възпитание трябва да предвиди три взаимосвързани направления (15, 40):
1. Предаване, организиране на социалния опитна децата и създаване на необходимите, възможно най-благоприятни условия за пълноценна самореализация, саморазвитие на всяко дете като личност, нейната актуализация в семейството и близкото обкръжение самовъзпитание в желателно за обществото направление активизация с всички възможни у обществото средства на интелектуалното, емоционалното,
нравственото, културното, физическото и други направления на развитието наличността в социума.
2. Създаване на възпитаваща среда в семейството и нейното близко обкръжение. Формиране в микросредата на социално одобряеми,
социално значими групови и колективни норми, ориентации и ценности,
което е добра основа за благоприятен психологически климат, висок емоционален тонус, способстващи за съхраняване на референтната значимост на това обкръжение за личността. Процесите на реализация и социална рехабилитация, предполагат комплекс от мерки за преодоляване на асоциалните отклонения в развитието наличността и поведението, обезпечаването на социална помощи защита на децата с цел преодоляване на социалната дезадап- тация и включването им в нормална жизнена дейност.
В заключение ще обобщим, че научният статуси социалния престижна една или друга наука в много голяма степен зависят от равнището на развитието на теорията, която дава цялостна представа за законите и закономерностите, обективно отразяващи определена област от действителността и явяващи се предметна изучаване на дадената наука. Всяка наука се отличава със своя система от знания, ориентирани към обясняване предмета на изследване на дадената наука. В
това отношение социалната педагогика не е изключение.

32

Изтегляне 309.48 Kb.

Сподели с приятели: