Държавната политика в сферата на възпитанието предполага:
определяне задачите на възпитанието и разработване стратегия за тяхното решаване, разработване на съответните законодателни и подза- конови актове, определяне на
необходимите ресурси, подкрепа на обществени инициативи в сферата на възпитанието.
Политиката в сферата на възпитанието е призвана да разреши противоречията между текущите и перспективните интереси на обществото, между несъвпадащите и разминаващи се интереси на отделните социални слоеве по такива въпроси, като представата за необходимостта на обществото от равнище и качество на системата на възпитание на различни социокултурни, етнически и полово възрастови групи население,
очаквания и изисквания, свързани с качеството на образованието,
готовност за участие в процеса на възпитанието иреалните възможности за нейното проявяване.
Обосноваността, реалистичността и ефективността на държавната политика в сферата на възпитанието в голяма степен зависят от това, как входа на нейното разработване и реализация се отчита и използва научният потенциална различни дялове на знанието философия, социология,
криминология, икономика, психология. Особена роля тук има педагогиката, а когато става въпрос за политика в сферата на социалното възпитание социалната педагогика.
Социално-педагогическото знание е необходимо, но съвсем не до поискване, на всички етапи от разработването и осъществяването на политиката в сферата на социалното възпитание (10, На първо мястото е актуално на стадия насъбирането и научния анализ на информация за ситуациите в областта на социалното възпитание на конкретен етап от развитието на
обществото в страната,
отделни региони и общини.
На второ място, на основата на анализа на реалното състояние и разкриване на потребностите и възможностите на обществото, специалистите по социална педагогика са длъжни да вземат участие в открояването на приоритетните направления и формулиране на задачите на системата на социално възпитание.
Трето, задължително е участието на социалните педагози в процеса на създаване и внедряване на програмата за развитие на системата на социално възпитание, която включва в себе си квалификация,
конкретни мерки, ресурси и способи за
решаване на поставените задачи,
в това число разработване на необходимия пакет законодателни, под- законови и други актове и документи.
Четвърто, желателно е да се направи социално-педагогическа експертиза на тези закони, постановления и други нормативни документи,
които пряко, а понякога и косвено влияят
върху социалното възпитание(напр. в областта на здравеопазването, социалната защита, правата и др).
Пето, социалните педагози са призвани да разясняват политиката в сферата на социалното възпитание, както в обществото като цяло,
така и
при отделните социокултурни, етнически и полово възрастови групи население. Това може да способства запоявана обществени инициативи, привличане на ресурси (човешки, финансови, материални),
полезни за нейното реализиране.
Сподели с приятели: