Основни понятия в социалната педагогика

23
бирането на ролята на самия човек в процеса на социализация. Трябва да отбележим, че подобно разделение е условно.
Първият подход предполага пасивна позиция на човека в процеса на социализация, а самата социализация се разглежда като процес на неговата адаптация в обществото, което формира всеки свой член в съответствие с присъщата му култура. Този подход може да бъде наречен субект-обектен (общество ­ субект, взаимодействие, а човекът ­ негов обект. В основата на този подход стоят идеите на французина Е. Дюрк- хайм и американеца Т. Парсънс.
Вторият подход е основан на идеята, че човек активно участва в процеса на социализация и не само се адаптира към обществото, но и влияе върху жизнените обстоятелства и върху самия себе си. Този подход може да се определи като субект-субектен. За основоположници на този подход се считат Чарлз Кули и Джордж Х. Мид. Социализацията се разглежда като развитие и самоизменение на човека в процеса на усвояването и възпроизводството на културата, което се осъществява при взаимодействието на човека със стихийните, относително насочените и целенасочено създаваните условия на живот във всички възрастови етапи.
Същността на социализацията се състои в това, че в процеса и човек се формира като член на обществото, към което принадлежи.
Във всяко общество, социализацията на човек има своите особености.
Етапите на социализация се съотнасят към възрастовата периодизация в живота на човек.
Социализацията протича при взаимодействието на деца, подрастващи и младежи, с голям брой условия, влияещи върху тяхното развитие.
Прието е те да бъдат наричани фактори, към които можем да отнесем:
мегафактори ­ космос, планета, свят макрофактори ­ страна, етнос,
общество, държава мезофактори ­ регион тип селище, средства за масова комуникация, субкултура; микрофактори ­ семейство, връствици,
възпитателни организации, микросоциум (Условно могат да бъдат обособени три групи задачи, решавани от човек във всеки възрастов етапна социализацията естествено-кул- турни, социално ­ културни и социално-психологически.
Естествено-културните задачи са свързани с постигането на определено равнище на физическо и социално равнище.
На всеки възрастов етап човек трябва да достигне определена степенна познание за телесния канон, свойствен на тази култура, в която той живее,

да усвои елементите на етикета, символиката на тялото ­ жестове, пози,
мимика, пантомима, да води здравословен начин на живот, адекватен на пола и възрастта му (хигиена, режим, хранене, способи за съхраняване на здравето и оздравяване на организма, физическо саморазвитие, управление на своето психофизическо състояние, да преустройва отношението си към живота, стила на живот в съответствие с полово възрастовите и индивидуални възможности.
Всички тези неща имат някои обективни и нормативни различия в едни или други регионално-културни условия (различни темпове на полово съзряване, еталони на мъжествености женственост в различните етноси, регионални, възрастови и социални групи и др.).
Социално-културните задачи са познавателни, нравствени, цен- ностно-смислови ­ специфични за всяка възрастова група в конкретния социум в определен период от неговата история. Тези задачи обективно се определят от обществото като цяло, атака също и от етнорегионал- ните особености и близкото обкръжение на човека.
Специфичните социално-културни задачи стоят пред човек на всеки възрастов етап в процеса на участието в живота на обществото.
От човек, в съответствие с неговите възрастови възможности, се очаква приобщеност към определено ниво на обществена култура, владеене на определен обем от знания, умения, навици, определено ниво на формиране на ценности. На всеки възрастов етап пред човек стоят задачи,
свързани с неговото участие в семейния живот, в производствената дейности т.н.
Задачите на социално-културния ред имат два слоя. От една страна това са задачи, предявявани към човека във вербализирана форма от институтите в обществото и държавата. От друга ­ това са задачи,
възприемани от социалната практика, нравите, обичаите, психологическите стереотипи на непосредственото обкръжение. Най-често тези два слоя не съвпадат и в по-голяма или по-малка степен противоречат единна друг. При това, и единия и другия слой могат да не бъдат осъзнавани от човека или са осъзнавани частично, а нерядко и изопачено.
Социално-психологическите задачи ­ това е възникването и развитието на самосъзнанието наличността, нейното самоопределение в актуалния животи в перспектива, самореализацията и самоутвърждаването, които на всеки възрастов етап имат специфично съдържание и способи за решаване.

Самосъзнанието наличността може да се разглежда като достигането от нея във всяка възрастна определена степенна самопознание, наличие на относително цялостна Аз-концепция и определено ниво на самоуважение и самоприемане.
Самоприемането наличността предполага определена позиция в различни сфери на актуалната жизнена дейности изработване на план за различните етапи от бъдещия живот.
Самореализацията предполага удовлетворение на човек от реализацията на активността и значимите за него сфери на жизнена дейности взаимоотношения. За да бъде успешна тази реализация, е необходимо тя да бъде признавана и одобрявана от значими за човек лица.
Самоутвърждаването е достигането от човек на субективна удовлетвореност от резултата и процеса на самореализация. Подчертаваме още веднъж, че възрастовите задачи са обективни. За решаването им човек поставя или не поставя пред себе си цели, достигането до които води до тяхното решаване. В зависимост от това, доколко пълно и адекватно са осъзнати или почувствани задачите, и отред други обстоятелства, целите на човек могат да бъдат повече или по-малко адекватни на възрастовите задачи.
Като основно понятие в социалната педагогика се приема социал-

Изтегляне 309.48 Kb.

Сподели с приятели: