Някои медицински състояния могат да увеличат риска от развитие на себореен дерматит, включително псориазис, ХИВ, акне, розацея, болест на Паркинсон, епилепсия, алкохолизъм, депресия, хранителни разстройства и възстановяване след инсулт или инфаркт.
Следните фактори понякога са свързани с тежък себореен дерматит при възрастни:
Мазна кожа
Фамилна тенденция към себореен дерматит или фамилна анамнеза за псориазис
Имуносупресия: реципиент на трансплантиран орган, инфекция с човешки имунодефицитен вирус (HIV), лимфом
Неврологични и психиатрични заболявания: болест на Паркинсон, депресия, епилепсия, парализа на лицевия нерв, увреждане на гръбначния мозък и вродени нарушения като синдром на Даун
Лечение на псориазис с псорален и PUVA терапия
Липса на сън и стресови събития
Какво причинява себореен дерматит? Не са добре изяснена причината за поява на себореен дерматит, но се смята, че включва сложно взаимодействие между няколко фактора.
Тъй като това състояние има тенденция да се появява в области със засилено производство на себум, се смята, че мазната кожа може да бъде фактор, водещ до себореен дерматит.
Освен това изглежда, че много пациенти със себореен дерматит имат свръхрастеж на
дрожди от нормалната кожна флора Malassezia в засегнатите области. Метаболитите на тези дрожди могат да причинят възпалителна реакция. Фактът, че локалните противогъбични лекарства са ефективни при контролирането на себореен дерматит, е довел до някои изводи, че гъбичките могат да играят роля в причиняването на това заболяване. Дали тези нормални членове на кожния микробиом играят причинна роля при себореен дерматит, остава да се определи.
Пациентите с тежко заболяване на централната нервна система (деменция и травматични мозъчни наранявания) изглежда имат повече проблеми със себореен дерматит. Не е ясно дали нервната система играе роля в причиняването на себорея или че това е просто липса на нормална хигиена.
Има някои новопризнати генетични влияния при себореен дерматит. Изглежда, че някои генетични мутации или протеинови дефицити са по-чести при хора със себореен дерматит. Повечето от гените играят роля или в имунния отговор, или в епидермалната диференциация.
Себорейният дерматит е често срещана, хронична и рецидивираща форма на екзема, която засяга предимно богатите на мастни жлези области.
Това е вероятно най-често срещаното възпалително заболяване на кожата, освен акне вулгарис. Състоянието предизвиква лющене на кожата, придружено със зачервяване, а понякога и сърбеж. Засяга обикновено части от окосмената част на главата (скалпа), ушите, средната област на лицето, веждите, средната част на гърдите и гърба.
Характеризира се със спонтанни ремисии и обостряния.
Себорейният дерматит може да засегне хора на всяка възраст. Не е необичайно да засегне кожата на бебетата и малките деца, като често ангажира скалпа и областта на памперса. Понякога се асоциира с псориазис (себопсориазис).
Себорейният дерматит е известен още като себорейна екзема.
Пърхотът е невъзпалителна форма на себореен дерматит. Характеризира се с фини и бели до по-мазни и жълти люспички, разпръснати в космите на скалпа.
Кога се появява себорейният дерматит? Какви са рисковите фактори?
Себорейният дерматит може да се появи във всички възрасти, въпреки че е най-често при кърмачета и възрастни между 30 и 60 години. По-често засяга мъжете, отколкото при жените, и хора с мазна кожа.
Детският себореен дерматит засяга бебета на възраст под 3 месеца и обикновено отшумява на възраст 6-12 месеца. При кърмачета състоянието обикновено отшумява от само себе си и не се появява отново.
При възрастните обаче себорейният дерматит обикновено следва модел на обостряне и затихване, който може да продължи години. Себореята при възрастни обикновено започва в края на юношеството. Разпространението на състоянието е най-голямо при млади хора.
