Секретни операции на разузнаването – същност и правни проблеми, Увод
Изтегляне 499.08 Kb.
|
Свързани:
икономическа-дипломация-Русия-Турция, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България (2018)88.
Стратегията за национална сигурност на България служи като рамка за дейността на държавните институции, свързани с националната сигурност, включително операциите под прикритие. Стратегията очертава необходимите условия и предпоставки за реализиране на националните интереси и неутрализиране на рисковете и заплахите за страната и нейните граждани. Той набляга на по-широкото разбиране на националната сигурност, като включва социални и икономически аспекти, както и отбрана, външна политика, разузнаване, защита на обществения ред и защита на законността. Тайните операции могат да бъдат един от инструментите, използвани за постигане на целите, очертани в стратегията за национална сигурност, като неутрализиране на рискове и заплахи. Въпреки това, тайните операции трябва да се извършват в съответствие с правната рамка, уреждаща националната сигурност, която включва Закон за защита на класифицираната информация, Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, Закон за Държавна агенция „Разузнаване“, Закон за НСО и Закон за военното разузнаване и други свързани закони и разпоредби. Тези закони и разпоредби осигуряват правната основа за провеждане на тайни операции, осигуряват отчетност и контрол и защитават правата и свободите на гражданите. Ето защо Стратегията за национална сигурност на България е важен елемент от правната рамка, уреждаща тайните операции. Закон за защита на класифицираната информация, Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закон за Държавна агенция „Разузнаване“, Закон за НСО и Закон за военното разузнаване дооформят правната рамка за системата за национална сигурност, в т. ч. службите за сигурност. Законът за защита на класифицираната информация урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея. Цел на закона е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп. Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация89.90 Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е основният орган, отговорен за осъществяване на политиката на Република България по защита на класифицираната информация. Тя е колегиален орган от петима членове, назначени от Министерския съвет за срок от пет години. Комисията организира, осъществява, координира и контролира дейността по защита на класифицираната информация. Законът уточнява и критериите за достъп до класифицирана информация и установява принципа "необходимост да се знае", който ограничава достъпа до определена класифицирана информация и то само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача изискват такъв достъп. Законът се прилага за чуждестранна класифицирана информация, предоставена от друга държава или международна организация, доколкото в международен договор, по който Република България е страна, не е предвидено друго. Освен това законът изисква председателят на ДНСК да представя годишен доклад на Министерския съвет за цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация. Законът за Държавна агенция „Национална сигурност“ урежда устройството и дейността на Държавна агенция "Национална сигурност", статута на нейните служители и правомощията на органите и.91 Съгласно чл. 2 агенцията е специализиран орган към Министерския съвет, който осъществява политиката по защита на националната сигурност. Агенцията е длъжна да спазва Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна, да зачита и гарантира правата на човека и основните свободи, да защитава информацията и източниците за получаване, да действа обективно, безпристрастно, в сътрудничество с гражданите, и политически неутралитет. Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява дейности по защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата. и гражданските институции, и установения в страната конституционен ред. Тези дейности са свързани с разузнаване в полза на чужди сили, опасност за суверенитета и териториалната цялост на държавата и единството на нацията, противоконституционна дейност, използване на сила или опасни средства за политически цели, опасност за икономически и финансови сигурност на държавата, опасност за екологичната сигурност на държавата, нарушение на функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности, деструктивно въздействие върху комуникационните и информационните системи, междунар. тероризъм и екстремизъм, както и тяхното финансиране, международна търговия с оръжия и продукти или технологии с двойна употреба, както и производство, съхранение, разпространение и използване на оръжия за масово унищожение, дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористи или екстремисти организации и миграционни процеси. Агенцията осъществява контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на планирани, подготвяни или реализирани посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. . Агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност. Агенцията осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната обекти и дейности и приема, съхранява, проучва, анализира и разкрива получената информация при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Агенцията организира и провежда оперативно-издирвателна, оперативно-техническа, информационна и аналитична дейност по наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности по реда на този закон. Агенцията е орган за криптографска сигурност на класифицирана информация в Република България и осъществява оперативен контрол на националния радиочестотен спектър. Агенцията придобива, систематизира и обработва информация от чужди източници в интерес на националната сигурност. Агенцията изпълнява функциите на орган по акредитация по сигурността на комуникационните и информационните системи, в които се създава, обработва, съхранява и пренася класифицирана информация. Агенцията осъществява пряк контрол върху организацията на физическата и информационна защита на стратегически обекти и дейности със значение за националната сигурност. Като цяло Законът за Държавна агенция "Национална сигурност" е част от правната рамка за провеждане на тайни операции, събиране на разузнавателна информация и контраразузнавателна дейност в България, като агенцията има за задача да защитава националната сигурност срещу широк спектър от заплахи. Законът за Държавна агенция „Разузнаване“ урежда устройството, дейностите и функционирането на Държавна агенция "Разузнаване"92. Агенцията се регулира от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и е на пряко подчинение на Министерския съвет. Основната му функция е да защитава националната сигурност и интересите, свързани с националната сигурност. Агенцията има право да придобива, обработва, анализира и предоставя разузнавателна информация, включително чрез използване на специални разузнавателни средства и методи. Може също така да извършва разузнавателни операции и проучвания и да подбира кандидати за работа. Агенцията подлежи на строг контрол, включително спазване на Конституцията, законите и международните договори, зачитане на правата на човека и основните свободи и сътрудничество с гражданите. Агенцията няма правомощия да изпълнява задачи от вътрешнополитически характер и дейността й се контролира от предвидените в закона правомощия. Агенцията е упълномощена и да си сътрудничи със сродни чужди органи и служби, както и да участва в дейността на разузнавателните общности на НАТО и ЕС. Агенцията има право да използва юридически лица за прикритие и може да използва прикрития за своите служители и вещи. Също така има право да съставя и използва чуждестранни документи за самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на своите служители. В обобщение, правната рамка за тайните операции на Държавна агенция „Разузнаване“ в България очертава функциите, дейността и контрола на агенцията. Той акцентира върху спазването на законите и зачитането на правата на човека и основните свободи и разрешава използването на специални разузнавателни средства и методи за изпълнение на функциите си. Законът за Националната служба за охрана урежда организацията и дейността на Националната служба за охрана, органите за ръководство и контрол и статуса на нейните служители.93 Законът подчертава необходимостта Националната служба за охрана да спазва Конституцията, законите и международните договори на България. Националната служба за охрана е специализирана паравоенна държавна служба към президента на републиката, като нейният ръководител се назначава от президента след съгласуване с Министерския съвет. Ръководителят на службата отговаря за цялостната дейност на службата, като той е длъжен да спазва различни изисквания, включително да не членува в политическа партия или коалиция, да притежава необходимата квалификация и опит и да бъде физически недосегаем при изпълнение на задълженията си. служебните си задължения. Законът разписва и обстоятелствата, при които правомощията на ръководителя на Националната служба за охрана могат да бъдат предсрочно прекратени. Като цяло законът създава правна рамка за функционирането на Националната служба за охрана и нейните служители. Законът за Националната служба за охрана на България е свързан с операциите под прикритие, тъй като урежда организацията и дейността на Националната служба за охрана (НСО), която отговаря за осигуряване на националната сигурност и защита на безопасността на лица, обекти и събития, определени в Законът. Тайните операции са една от дейностите, които НСО може да предприеме, за да изпълни своя мандат. Законът обаче установява и определени принципи и процедури, които трябва да се спазват от НСО при извършване на нейните дейности, включително тайни операции. Например, НСО трябва да спазва Конституцията, законите и международните договори, да зачита правата и свободите на гражданите и да поддържа политически неутралитет. Освен това законът определя конкретни изисквания за назначаване и освобождаване на началник на НСО, както и квалификациите и критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за тази длъжност. Като цяло Законът за Националната служба за охрана предоставя правна рамка, която урежда дейността на НСО, включително тайните операции, и установява процедури и принципи, предназначени да гарантират, че НСО работи в съответствие със закона и зачита правата и свободите на гражданите . Законът за военното разузнаване урежда организацията, дейностите, задачите и функционирането на военното разузнаване, както и статуса на служителите му.94 От гледна точка на правната уредба на операциите под прикритие, този закон определя рамката за провеждане на военноразузнавателна дейност в България. Чл. 2 определя целта на военното разузнаване като получаване, обработка и предоставяне на разузнавателна информация в интерес на отбраната и националната сигурност на страната. Това означава, че военното разузнаване се води за защита на страната от външни заплахи и гарантиране на нейната сигурност. Чл. 3 подчертава сътрудничеството на военното разузнаване с разузнавателните общности на НАТО и ЕС, което предполага, че дейностите на военното разузнаване не се ограничават до границите на страната и могат да включват задгранични тайни операции. Чл. 4 са посочени органите за осъществяване на военното разузнаване, което включва служба "Военно разузнаване" и разузнавателни структури в Българската армия. Това предполага, че законът признава необходимостта от специална разузнавателна агенция, която да извършва тайни операции. Чл. 5 определя принципите за осъществяване на военноразузнавателната дейност, която включва съчетаване на явни и тайни форми и методи на работа. Това показва, че тайните операции могат да се провеждат от военното разузнаване в рамките на този закон. Въз основа на закона организацията на военното разузнаване на България е централизиран процес, който работи на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. Служба „Военно разузнаване“ е специална служба на пряко подчинение на министъра на отбраната и отговаря за събирането, обработката и анализа на цялата разузнавателна информация, предоставяна от разузнавателните структури в България, НАТО, ЕС и други партньорски служби. Основните задачи на организацията са придобиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима за отбраната на страната и защитата на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи. Той предоставя разузнавателна информация за нуждите на планирането на въоръжените сили и за развитието на оперативни способности. Освен това организацията отговаря за осъществяването на непрекъснат мониторинг, ранно откриване и предупреждение за рискове и заплахи за националната сигурност и колективната отбрана. Предоставя и разузнавателна информация в интерес на сигурността за операции и мисии извън територията на страната, в които участват български военни контингенти и отделни военнослужещи. Службата за военно разузнаване отговаря и за информационното осигуряване на дейността на държавните институции в областта на сигурността и отбраната на страната. Развива информационно и оперативно сътрудничество с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, разузнавателните органи на страните членки на НАТО и ЕС и с партньорски служби в интерес на националната и колективната отбрана и сигурност. Организацията провежда и съвместни операции с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, разузнавателните органи на държавите - членки на НАТО и ЕС, и с партньорски служби. Важно е да се отбележи, че на Службата на военното разузнаване не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Не събира, обработва, анализира и съхранява информация от вътрешнополитически характер. Службата работи в съответствие със своите цели, функции и отговорности в единния разузнавателен процес. Задачите на военното разузнаване се определят по ред, определен със заповед на министъра на отбраната. Командирите на военни формирования организират военното разузнаване на тактическо ниво, а съвместното командване на силите планира и организира оперативното осигуряване на разузнаването и разузнаването, координира разузнавателния процес и осъществява ръководството и взаимодействието на разузнавателните формирования и органи от видовете въоръжени сили. сили и на Съвместното командване на специалните операции при провеждане на съвместни операции. Информацията в чл. 13 подчертава конкретните форми, методи и средства за оперативна работа, използвани от Службата за изпълнение на възложените й задачи. Службата използва различни техники и инструменти за събиране на разузнавателна информация и защита на своя персонал и дейности. Един от методите на Службата е привличането на български граждани или граждани на друга държава за сътрудничество за изпълнение на разузнавателни задачи с тяхно доброволно съгласие. Този метод изисква акт на министъра на отбраната за определяне на условията и реда за сътрудничество. Освен това Службата създава собствено прикритие за служителите, за да защити тяхната самоличност при извършване на оперативно-разузнавателна дейност. Ползва прикритие и в ведомства, организации, търговски дружества и други юридически лица при определени условия и ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4. Службата разработва и произвежда специално оборудване, спомагателни средства и документи за осигуряване на оперативната му дейност. Използва документи, за да защити и укрие принадлежността на своя персонал, сградите и съоръженията, предоставени за управление на службата. Това показва, че Службата предприема значителни мерки за сигурността на своята дейност. Освен това Службата разполага и използва електронни разузнавателни служби за извличане на информация в интерес на националната сигурност от външни електронни системи и фондове. Тя развива способности за получаване на разузнавателна информация независимо или съвместно със структурите на НАТО, ЕС и партньорски служби, като използва космически, авиационни, морски или наземни системи за получаване на изображения. Накрая Службата сключва договори с юридически и физически лица за услуги и доставки, свързани с дейността на Службата, съгласно Закона за обществените поръчки и Закона за защита на класифицираната информация. Като цяло информацията в чл. 13 от Закона за разузнаването показва, че Службата използва различни тайни методи за събиране на разузнавателна информация и защита на дейността си. Тя подчертава значението на секретността и защитата на персонала и съоръженията за успешното функциониране на разузнавателната агенция. Член 13 е свързан със секретните операции, тъй като очертава конкретните форми, методи и средства, които българското военно разузнаване може да използва за изпълнение на своите разузнавателни задачи. Тези методи и средства могат да включват тайни операции, които се определят като дейности, които се извършват тайно, с цел получаване на информация или оказване на влияние върху събития, без знанието или съгласието на целта или други участващи страни. Например споменава се използването на прикритие за служители на офиса, както в организацията, така и в други юридически лица, както и създаването на собствено прикритие, което може да включва използването на фалшиви самоличности, документи и други средства да прикрият истинското естество на дейността си. Член 13 също споменава използването на електронни разузнавателни агенции за извличане на информация от външни електронни системи, което може да включва скрито хакване или дейности за наблюдение. Освен това в член 13 се споменава, че българското военно разузнаване може да развива способности за получаване на разузнавателна информация самостоятелно или съвместно със структурите на НАТО, ЕС и партньорски служби, което може да включва координиране на тайни дейности с тези субекти. Използването на специално оборудване, помощни средства и документи за осигуряване на оперативната дейност предполага и използване на средства за прикритие. Като цяло член 13 предполага, че българското военно разузнаване има мандат да извършва тайни операции като част от разузнавателната си дейност и очертава конкретните мерки и процедури, които трябва да се следват, за да се гарантира тяхната ефективност и законосъобразност. Изтегляне 499.08 Kb. Сподели с приятели:
|