Секретни операции на разузнаването – същност и правни проблеми, Увод
Изтегляне 499.08 Kb.
|
Свързани:
икономическа-дипломация-Русия-Турция, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| Национална правна рамка, регулираща секретните операции в разузнаването
Националната правна рамка, регулираща секретните операции в разузнаването се формира от следните закони и подзаконови актове: Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.87 Този закон определя националната сигурност като „динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети“ (чл. 2). Разузнавателната и контраразузнавателната дейност за определени като част от системата за защита на националната сигурност. Чл. 4. Определя основните принципи на управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност: 1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; 2. политически неутралитет; 3. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи; 4. обективност и безпристрастност; 5. сътрудничество с гражданите и техните организации; 6. откритост, прозрачност и отговорност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност; 7. централизирано управление и контрол на разузнавателната дейност; 8. защита на информацията и на източниците за придобиването и; 9. своевременно предоставяне на информация по компетентност на друг орган или структура от системата за защита на националната сигурност или на друг държавен орган; 10. съгласувано провеждане на дейностите за защита на националната сигурност и съчетаване на явни и тайни форми и способи на работа. Този закон определя управлението и функционирането на системата за отбрана на националната сигурност. Народното събрание, президентът на републиката и Министерският съвет определят националните интереси и приоритети, изготвят и приемат нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие, определят необходимите средства за осъществяване на дейностите по защита на националната сигурност и контролира изпълнението на стратегическите цели и приоритети. Ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и Служба "Военно разузнаване" предоставят придобитата от тях информация на президента на републиката, председателя на Народното събрание и министър-председателя. Министерският съвет осъществява общото ръководство на системата за защита на националната сигурност и предлага на Народното събрание проект на Стратегия за национална сигурност. Министър-председателят ръководи координацията между институциите, представени в Съвета за сигурност, и осъществява общото ръководство на разузнавателната общност. За подпомагане изпълнението на задачите към Министерския съвет се създава Съвет по сигурността, който анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки, предлага решения и действия и осигурява съгласуваност и координация при изпълнение на основните дейности. между държавни органи и структури. Разузнавателната общност, която е част от Съвета за сигурност, има проактивна роля в предоставянето на информация и изготвянето на препоръки по въпросите на националната сигурност, докато секретарят на Съвета за сигурност гарантира, че министър-председателят е информиран актуалните за националната сигурност въпроси. Националната система за управление на кризи, описана в глава трета, може да включва участието на разузнавателни агенции и техните тайни операции. Например националните и ведомствените ситуационни центрове, посочени в чл. 18 и чл. 19 могат да се координират с разузнавателните агенции и да използват своите способности за събиране на разузнавателна информация, за да реагират на криза. Освен това може да са необходими тайни операции за изпълнение на функциите по управление на кризи по дискретен и ефективен начин. Например, ако кризата включва терористична заплаха, може да се проведат тайни операции за проникване в групата и събиране на разузнавателна информация, прекъсване на техните операции или дори предприемане на директни действия за неутрализиране на заплахата. Глава четвърта от закона е свързана с отчетността и контрола върху дейността на органите и структурите от системата за защита на националната сигурност, в това число и ведомствата, отговарящи за дейностите по прикритие. Съгласно чл. 21 се осъществява парламентарен, административен, съдебен и граждански контрол върху дейността на системата за защита на националната сигурност. Това означава, че агенциите, участващи в тайните операции, са отговорни пред различни органи, включително и пред Народното събрание. Член 22 допълнително уточнява мерките за контрол и отчетност. Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване", Служба "Военно разузнаване" и Национална служба за охрана чрез своята постоянна комисия. Ръководителите на тези агенции са длъжни да се явят пред Народното събрание или неговите комисии при покана и да предоставят исканата информация. Освен това ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и Националната служба за охрана са длъжни до 31 март да представят в Министерския съвет годишен отчет за дейността на подчинените им структури. Интелиджънс Сървис внася доклада си в Министерския съвет от министъра на отбраната. След това докладите се внасят за разглеждане в Народното събрание. 23 предвижда, че Народното събрание осъществява наблюдение и контрол върху управлението и разходването на средствата, предоставени на структурите по чл. 22. Това означава, че има финансова отчетност и контрол върху дейността на системата за защита на националната сигурност. Накрая, в член 24 се посочва, че гражданите и техните организации могат да упражняват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на своите законово установени права. Министерският съвет създава консултативен механизъм за участие на представители на юридически лица с нестопанска цел, чиито уставни цели са свързани със защитата на националната сигурност, в обсъжданията или в подготовката на проекти на нормативни актове, доклади и други документи по въпроси от от компетентността на Съвета за сигурност. Разделът Допълнителни разпоредби дефинира ключови термини, използвани в целия закон, включително „риск за националната сигурност“, „заплаха за националната сигурност“, „криза“ и „ситуационен център“. Тези дефиниции са важни за правилното прилагане на закона и помагат да се създаде рамка за справяне с потенциални заплахи за националната сигурност. Тайните операции, ако се извършват в интерес на националната сигурност, биха могли потенциално да попаднат в дефинициите за „риск“ или „заплаха“ за националната сигурност и мерките за управление на кризи и отчетност, посочени в закона, ще се прилагат за такива операции. Изтегляне 499.08 Kb. Сподели с приятели:
|