Секретни операции на разузнаването – същност и правни проблеми, Увод
Изтегляне 499.08 Kb.
|
Свързани:
икономическа-дипломация-Русия-Турция, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| Ефективност и отчетност
Ефективността и отчетността са решаващи съображения, когато става въпрос за тайни операции. По отношение на ефективността е важно операцията да постигне предвидените цели и задачи, без да причинява ненужни вреди на отделни лица или групи. Също така е важно да се гарантира, че операцията не нарушава националните или международните закони и че се провежда по начин, който поддържа ценностите и принципите на обществото. По отношение на отговорността е важно лицата, отговорни за операцията, да носят отговорност за действията си. Това включва както самите оператори, така и тези, които са разрешили операцията. Отчетността гарантира, че лицата носят отговорност за всички незаконни или неетични действия, които може да са предприели по време на операцията. Един от основните проблеми с тайните операции е, че те често се провеждат тайно, което затруднява търсенето на отговорност от лицата за техните действия. Тази липса на прозрачност може също да затрудни определянето на ефективността на операцията, тъй като е трудно да се оценят резултатите от операция, която не е публично известна. Друг проблем с тайните операции е, че те могат да бъдат обект на политическа манипулация. Тъй като тайните операции често се провеждат в тайна, те могат да бъдат използвани от политически актьори за прокарване на собствените им интереси без оглед на закона или етични съображения. Това може да подкопае легитимността на операцията и да създаде усещане, че правителството действа по неетичен или незаконен начин. За да се отговори на тези съображения и проблеми, е важно да се установят ясни насоки и протоколи за тайни операции. Тези насоки трябва да гарантират, че операциите се провеждат по начин, който е едновременно законен и етичен, и че отговорните за операцията носят отговорност за действията си. Освен това е важно да се гарантира, че има подходящ надзор и прозрачност при провеждането на тайни операции, за да се гарантира, че те се провеждат в обществен интерес. Правните стандарти трябва да се разглеждат на четири нива на контрол върху службите за сигурност и разузнаване, като всяко ниво образува слой на демократичен контрол, който донякъде се припокрива със следващия слой. Първото ниво на контрол включва вътрешно наблюдение в самата услуга. Това ниво на контрол включва осигуряване на законосъобразното упражняване на правомощията на мениджъра на услугата и надзор върху обработката на информация и файлове, използването на специални правомощия в съответствие със закона и вътрешно управление на услугата. Тези механизми за вътрешен контрол осигуряват основата за външен демократичен надзор от страна на изпълнителната, парламентарната и съдебната власт и гарантират, че правителствените политики и закони се прилагат по ефективен, професионален и законен начин. Второто ниво на контрол включва надзора на изпълнителната власт, който се фокусира върху разпределението и приоритизирането на услугите, информирането на министрите и контролните служби, надзора на тайните операции, управлението на международното сътрудничество и предотвратяването на министерски злоупотреби. Третото ниво на контрол включва парламентарен надзор, който играе важна роля при проверката и контрола на общата политика, финансите и легитимността на службите. В повечето държави функционирането на службите се основава на закони, приети от парламентите. Четвъртият слой на демократичния контрол включва независими надзорни органи, които осигуряват надзор от гледна точка на гражданите, като омбудсмани или парламентарни комисари, гарантиращи точното прилагане на правителствените политики и използването на парите на данъкоплатците (напр. независим одит). Изтегляне 499.08 Kb. Сподели с приятели:
|