Селестинското пророчество Джеймс Редфилд

- Направо ужасяващо - казах аз.

- Така е - отвърна Санчес. - Дори и самият карди­нал Себастиан е против това.

Спомних си за Фил. Може би тъкмо срещу подобни действия се опитваше да протестира той. Какво ли бе станало с него? И внезапно в съзнанието ми отново из­никна представата за Добсън. Бях научил от Конър, че Добсън възнамерявал да пристигне в странноприем­ницата.-Защо ли се бе случило да срещна Конър и да получа подобна информация? И къде ли се намираше Добсън сега? Дали не го бяха депортирали? Или може би хвърлили в затвора? Не ми убегна и това, че образът на Добсън ми се беше явил спонтанно във връзка с Фил.

- Далеч ли е мисията на Себастиан? - попитах аз.

- На около час оттук - отвърна Санчес. - Как си?

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид енергията ти.

- Мисля, че съм изпълнен с енергия. Та тук е толко­ва красиво.

- Как ти се струва снощният ни разговор? - попита той.

- Изключително интересен.

- И разбра ли какво се случи?

- Имаш предвид как се раждаха у нас идеите в раз­лични моменти?

- Да, но по-дълбокият смисъл на всичко това.

-Не зная.

- Е, аз размислих по него. Този начин на съзнател­но общуване, в което всеки се опитва да изтъкне най-доброто у другите, вместо да упражнява власт над тях, е позицията, която цялата човешка раса ще възприеме един ден. Помисли само как ще се издигне енергийно­то ниво на всеки човек и колко ще се ускори еволюци­ята тогава!

- Да. Тъкмо се питах как ли ще се промени човеш­ката култура, когато общото ниво на енергия стане по-високо.

Той ме погледна така, сякаш бях уцелил същината на въпроса.

- Тъкмо това искам да зная и аз. Спогледахме се така, сякаш и двамата изчакваме кой ще има следващата идея. Накрая той каза:

- Отговорът се крие в Деветото откровение. В него е обяснението за по-нататъшната еволюция на човеш­ката култура.

- И на мен така ми се струва - съгласих се аз. Санчес намали скорост. Наближаваше кръстопът и той като че ли не знаеше накъде да поеме.

- Дали ще минем покрай Сан Луис? - попитах аз. Той ме погледна право в очите.

- Ако свърнем наляво. Защо питаш?

- Разбрах от Конър, че Добсън щял да мине през Сан Луис на път за странноприемницата. Струва ми се, че това е знак.

Продължихме да се гледаме в очите.

- Защо забави скорост на този разклон? - попитах аз. Той само сви рамене.

- Не зная. Към Икитос най-прекият път е направо, но не зная защо се поколебах. Тръпки ме побиха. Санчес вдигна вежди и се усмихна.

- Май най-добре е да минем покрай Сан Луис, а?

Кимнах и почувствах прилив на енергия. Започвах да разбирам, че имаше скрит смисъл в това, че бяхме спрели в странноприемницата и се бяхме свързали с Конър. Когато Санчес сви вляво и продължи по пътя към Сан Луис, целият бях изпълнен с очакване. В про­дължение на трийсет-четирийсет минути нищо не се случи. Тогава внезапно изсвири клаксон. Обърнахме се и видяхме един светъл джип, който бумтеше зад нас.

Шофьорът ни махаше упорито. Изглеждаше ми познат.

- Това е Фил! - извиках аз.

Отбихме встрани и Фил изскочи към мене, стисна ръката ми и кимна на Санчес.

- Не зная какво ви води насам - каза той, - но пътят пред нас е пълен с военни. Най-добре да се върнете и да изчакате с нас.

- Как разбра, че идваме? - попитах аз.

- Не съм разбирал - отвърна той. - Просто вдигнах поглед и ви видях да минавате. Ние сме на половин ки­лометър зад вас - той се огледа за секунда и добави: -Да се махаме от тук!

- Ще караме след тебе - каза отец Санчес.

Последвахме Фил. Той обърна джипа и пое обратно по пътя, по който бяхме дошли. Отправи се на изток и скоро спря. Зад дърветата излезе друг човек, за да пос­рещне колата. Не можех да повярвам на очите си. Та това беше Добсън!

Слязох от камионетката и приближих към него. Той беше също толкова изненадан и топло ме прегърна.

- Радвам се да те видя! - възкликна той.

- И аз. Едва не помислих, че са те застреляли. Добсън ме потупа по рамото и каза:

- Не, само дето се паникьосах. Задържаха ме и пос­ле едни от служещите, благосклонни към Ръкописа, ме пуснаха. Оттогава се крия.

Той замълча, загледан с усмивка към мене.

- Радвам се да те видя добре. Когато фил ми каза, че сте се срещнали във Висиенте и после сте били арес­тувани заедно, не знаех какво да мисля. Е, трябваше да се досетя, че ще се видим отново. Накъде сте се упътили?

- Да се срещнем с кардинал Себастиан. Той изглеж­да е решил да унищожи последното Откровение.

Добсън кимна и тъкмо да каже нещо, когато отец Санчес дойде при нас.

Побързах да ги запозная.

- Струва ми се, чух да се споменава за вас в Лима -обърна се Добсън към Санчес - във връзка с неколцина свещеници, които били задържани.

- Отец Карл и отец Костус ли? - попитах аз.

- Да, май че така се казваха.

Санчес леко поклати глава. Наблюдавах го. После двамата с Добсън прекарахме няколко минути в разго­вор за онова, което ни се беше случило, след като се разделихме. Каза ми, че е опознал и осемте откровения и изглежда беше нетърпелив да ми каже още нещо, но аз го прекъснах, за да му кажа, че съм се запознал с Конър и че той се е върнал в Лима.

- Възможно е и него да задържат - каза Добсън. -Жалко, че не можах да стигна до странноприемницата навреме, но исках да мина първо през Сан Луис, за да се срещна с още един учен. Както се оказа, не можах да го намеря, но срещнах фил и...

- И какво? - попита Санчес.

- Направо ще паднете. Не е за вярване - каза Добсън. - Фил е открил копие на част от Деветото откровение! Всички направо застинаха.

- Преведено ли копие е открил? - попита отец Санчес.

-Да.

Фил беше се забавил в колата и ето че приближава­ше към нас.

- Всъщност не го намерих - отвърна той. - Получих го. Когато ни арестуваха, мене ме закараха в друг град. Не зная кой беше. След известно време се появи карди­нал Себастиан. Разпитваше ме за работата във Висиенте и моите усилия по спасяването на горите. Не разбирах защо, докато един от охраната не ми донесе откъс от копие на Деветото откровение. Стражарят го бе открад­нал от хората на Себастиан, които явно току що го бяха превели. В него се говори за енергията на старите гори.

- Какво се казваше там? - попитах Фил.

Той млъкна за момент и Добсън ни предложи да седнем. Заведе ни до една разстлана мушама посред мал­ко сечище. Мястото беше красиво, широко около девет метра и обкръжено от десетина огромни дървета. В кръга растяха много ароматни тропически храсти и дългостеблени папрати, толкова ярко зелени, че не бях виждал други такива. Седнахме с лице един към друг.

Фил погледна Добсън. После Добсън погледна към Санчес и към мене и каза:

- Деветото откровение обяснява как ще се промени човешката култура през следващото хилядолетие в ре­зултат на съзнателна еволюция. То описва значително различен начин на живот. Ръкописът например пред­сказва, че ние хората съзнателно ще намалим раж­даемостта, за да живеем в най-енергетичните и красиви места на Земята. Но забележете - ще се появят много повече такива области в бъдеще, защото хората съзна­телно ще престанат да изсичат горите, за да ги оставят да акумулират енергия.

- Според Деветото откровение към средата на след­ващото хилядолетие - продължи той - хората обикнове­но ще живеят сред петстотингодишни дървета и гриж­ливо поддържани градини, но в същото време в близост до градските зони с невероятни технологически изобретения. Дотогава средствата за съществуване -храната, дрехите и пътуванията - ще бъдат тотално ав­томатизирани и на разположение на всички. Ние ще мо­жем напълно да посрещаме нуждите си без паричен обмен, но и без презадоволяване и разпуснатост. Водени от своята интуиция, всички ще знаят точно какво да пра­вят и кога да го правят и при това в хармония с действи­ята на.останалите. Никой няма да проявява консумативност, защото ще сме се освободили от нуждата за притежания и власт, на която сега се основава нашето чувство за сигурност. През следващото хилядолетие жи­вотът ще получи друг смисъл. Според Ръкописа ние ще търсим смисъла на живота си във вълнуващото осъщес­твяване на собствената ни еволюция - във въодушевле­нието да получаваме интуиции и след това внимателно да наблюдаваме как се развива собствената ни съдба. Деветото откровение описва един човешки свят, в кой­то скоростите не са така шеметни и хората имат въз­можност да бъдат будни, винаги бдителни за знаците, които крие всяка среща. Вече ще знаем, че значимите срещи могат да се случат навсякъде: на някоя лъкатушна пътечка в гората например или на мост, който пре­сича някакъв каньон. Можете ли да си представите сре­щи между хората, които имат такъв смисъл и толкова голямо значение? Представете си как двама души се запознават. Всеки първо ще види енергетичното поле на другия, което би изключило всяка манипулативност. Когато са чисти един пред друг, те ще могат да се дове­рят и разкрият, за да открият с радост познанието, ко­ето всеки носи на другия. После ще продължат своя ин­дивидуален път, но срещата ще е оставила у всеки от тях значителни следи. Вече вибрационното им поле ще е достигнало ново равнище и ще се докосва до остана­лите по начин, който преди срещата им не. е бил възможен.

Ние насочвахме енергията си към Добсън и той ста­ваше все по-красноречив и разпален в описанието си на тази нова човешка култура. Казаното звучеше правдо­подобно. На най-малко не се съмнявах, че той описва­ше едно постижимо бъдеще. И въпреки това знаех, че през цялото историческо развитие много визионери са си представяли подобен свят, например Маркс, но не е бил намерен начинът да се осъществи подобна утопия. Комунизмът се бе превърнал в трагедия.

Въпреки познанието, което предаваха първите осем откровения, не си представях как човешката раса ще стигне до етапа, описан от Деветото откровение, като имах предвид човешкото поведение изобщо. Когато Добсън млъкна за малко, аз изразих гласно своето съмнение.

- Ръкописът казва, че нашето естествено търсене на истината ще ни заведе там - обясни Добсън с усмивка. -Но за да се разбере как ще се осъществи това развитие, може би е нужно да си представим следващото хилядо­летие по същия начин, по който ти изследва настояще­то хилядолетие в самолета заедно с мен, помниш ли? Сякаш го изживяваш цялото в един единствен живот.

Добсън посвети останалите двама накратко как се извършва този процес и продължи:

- Помислете върху това, което вече се е случило в нашето хилядолетие. През средните векове ние сме жи­вели в един прост свят на добро и зло, както е бил опре­делян от духовенството. Но по време на Ренесанса сме се освободили от тази зависимост. Разбрали сме, че място­то на човека в света не се свежда до онова, което свеще­ниците познават и сме поискали да знаем всичко. Тогава сме поверили на науката да открие истинското ни място, но когато не сме получили нужните отговори веднага, сме решили да устроим живота си тук и съвременната етика е започнала да се основава изцяло на светски принципи, лишавайки света от неговата мистичност. Но сега вече осъзнаваме истината. Разбираме, че реалната причина, поради която сме прекарали пет века в създаване на ма­териални блага за живот, е имала за цел нещо друго, един начин на живот, който връща мистиката на човешкото съществуване.

- Към това ни насочва и информацията, която сега вече е извлечена и от научния опит: смисълът на същес­твуването на човечеството на тази планета е да еволю­ира съзнателно. И когато се научим да еволюираме и да следваме специфичния си път, истина след истина, Деветото откровение твърди, че цялата култура ще се трансформира по един напълно предсказуем начин.

Той замълча, но никой нищо не каза. Очевидно всич­ки искахме да чуем нещо повече.

- Когато веднъж достигнем повратната точка - про­дължи той - и откровенията започнат да се осъществя­ват в един по-глобален мащаб, човечеството първо ще преживее период на интензивна интроспекция. Ще осъз­наем колко е красив и одухотворен нашият природен свят. Ще започнем да гледаме на дърветата, реките и планините като на храмове с огромна енергия, към ко­ито трябва да се отнасяме с благоговение и почит. Ще поискаме да спре всяка икономическа активност, която е заплаха за това богатство. А тези, които са вътре в нещата, ще открият алтернативно решение за избягва­не унищожаването на природата, защото ще се намерят хора, които интуитивно да стигнат до такива алтерна­тивни решения, следвайки собствения си път на еволюция.

- Това ще бъде част от първия голям прелом, който ще се осъществи - продължи той, - и тогава ще се из­върши масово преориентиране на хората от едно зани­мание към друго - защото когато хората започнат да получават ясни интуиции за това кои са и какво се очак­ва от тях да правят, те много често установяват, че не се занимават с подходяща професия и трябва да се преуст­роят на друг вид работа, за да продължат своето развитие. Ръкописът твърди, че през този период хора­та понякога ще сменят кариерата си по няколко пъти през своя живот. Следващият културен прелом ще бъде пълно автоматизиране на производството на стоки. Техниците, които ще осъществят това автоматизиране, ще го направят с оглед по-нататъшното развитие на икономиката. Но когато интуициите им станат по-ясни, ще видят, че в действителност целта на автоматизаци­ята е да освободи времето на всички, за да се отдадат на други занимания. Останалите хора също ще слепват соб­ствените си интуиции в сферата на избраните от тях дейности и ще искат да притежават повече свободно време. Ще осъзнаят, че истината, която носят и нещата, които трябва да извършат, са уникални и не се вместват в рамките на една конкретна професия. Затова ще на­мерим начини да съкратим работното си време, за да търсим своята истина. По двама-трима души ще извър­шват онова, което на времето е правено от един човек. Тази тенденция ще улесни онези, които се освобожда­ват поради автоматизацията, да си намерят работа.

- Ами парите? - попитах аз. - Не ми се вярва, че хората доброволно ще се откажат от доходите си.

- О, това няма да се наложи - каза Добсън. - В Ръкописа се казва, че доходите ще останат стабилни, за­щото хората ще ни заплащат за прозренията, които мо­жем да им дадем.

Направо смях ме напуши.

- Какво?

- В Ръкописа се казва, че когато разберем повече за енергийната динамика на вселената, ще можем да пред­виждаме какво става, когато дадем нещо на някого. Досега единствената духовна представа за даването е тяс­ната концепция за религиозния десятък.

Той обърна поглед към отец Санчес.

- Както знаеш, в писанията идеята за десятъка се интерпретира най-буквално като отдаване на десет про­цента от доходите си на църквата. Зад това стои идеята, че каквото дадем, ще ни се върне многократно. Но Деветото откровение пояснява, че даването е всъщност универсален принцип на подкрепа не само за църквите, но и за всеки човек. Когато даваме, ние също и получаваме, понеже енергиите във вселената взаимно си влияят. Когато отдадем енергия на някого, това ос­вобождава в нас пространство, което отново се запълва, когато имаме връзка с вселенската енергия. Парите дейс­тват точно по същия начин. В Деветото откровение се казва, че когато веднъж започнем постоянно да даваме, винаги ще имаме повече приходи, отколкото можем да дадем. А подаръците ни - продължи той - трябва да оти­ват при хората, които са ни дали духовно познание. Когато хората се появят в живота ни точно в нужния момент, за да ни дадат отговорите, от които се нуждаем, трябва да им се отплатим. Това ще бъде един допълни­телен приход, който да ни освободи от задълженията, които ни ограничават. Колкото повече хора се ангажи­рат в тази духовна икономика, толкова по-скоро ще нас­тъпи истинският прелом към културата на следващото хилядолетие. В процеса на еволюцията ще открием ис­тинското си призвание и ще навлезем в етап, когато ще получим отплата за това, че свободно сме еволюирали и можем да предложим нашата уникална истина на другите.

Погледнах към Санчес. Той слушаше съсредоточено. Лицето му грееше.

- Да, ясно си представям този момент. Ако всеки се включи в този процес, ще стане постоянен обмен между хората, който би могъл да се превърне в една нова икономическа ориентация. Ще получаваме отп­латата на хората, до които имаме досег. Тази ситуация ще позволи материалните блага да се постигат напъл­но автоматизирано, защото нашите интереси ще бъдат насочени другаде. Ще искаме материалното производ­ство да бъде напълно автоматизирано и да се задейст­ва по автоматичен начин. Ще влагаме капитал в него, но ще съществуват условия да се разшири онова, което е нова информационна ера. Важното за нас в този мо­мент е, че разбираме вече каква е нашата цел. Ако до­сега не сме успели да опазим околната среда, да де­мократизираме обществото и да нахраним бедните, то е, защото до този момент не сме разбирали нашия страх от глада и нашата потребност от власт, за да започнем доброволно да даваме на другите. Не сме могли да го разберем, защото не сме имали представа за един ал­тернативен живот. Но сега имаме! Той се обърна към Фил.

- Но дали няма да имаме нужда от евтин източник на енергия?

- Термоядрен синтез, свръхпроводимост, изкуствен интелект - каза Фил. - Автоматичните технологии ве­роятно не са чак толкова далеч, сега, когато имаме зна­нията за какво да ги използваме.

- Точно така - каза Добсън. - Най-важното нещо е, че ние виждаме истината в този начин на живот. Дошли сме на тази планета не за да градим лични империи на властта, а да еволюираме. Плащането на другите за тех­ните прозрения ще отприщи процеса на трансформация и тогава, когато все повече и повече части на икономи­ката бъдат автоматизирани, парите ще изчезнат напълно. Ние няма да се нуждаем от тях. Ако правилно следваме нашето интуитивно ръководство, ще вземаме само онова, от което се нуждаем.

- И ще разберем - намеси се Фил - че природата на Земята трябва да се пази и защитава като източник на невероятна енергия, какъвто тя е.

Докато Фил говореше, ние насочихме цялото си внимание към него. Той изглежда се изненада от прилива на енергия, който почувства.

- Не съм запознат с всички откровения - обърна се към мене той. - Може би когато онзи стражар ми по­могна да избягам, изобщо нямаше да съхраня тази част от Деветото откровение, ако по-рано не се бях срещнал с тебе. Спомних си, че ти ми бе споменал, че този Ръкопис е от особено значение. Не съм чел останалите откровения, но все пак разбирам колко е важно да се поддържа автоматизацията в хармония с енергийната динамика на Земята. Моите интереси бяха свързани с горите и ролята, която те играят в екосредата - продъл­жи той. - Този мой интерес ме е преследвал още от дете. В Деветото откровение се твърди, че когато човешката раса еволюира духовно, ние доброволно ще снижим ръс­та на населението до степен, поносима за Земята. Ще започнем да живеем в рамките на естествените енер­гийни системи на планетата. Селското стопанство ще стане автоматизирано с изключение на растенията, ко­ито човек би искал да енергетизира лично и след това да консумира. Дърветата, нужни за строителството, ще бъдат отглеждани в специално предназначени области. Това ще даде възможност на дърветата на Земята да растат и стареят и накрая да се превърнат в могъщи гори. Тези гори ще бъдат повсеместни, а не някакво изключе­ние и всички хора ще живеят в непосредствена близост до този вид енергия. Помислете само в какъв изпълнен с енергия свят ще живеем.

- Това би трябвало да повиши енергетичното ниво на всеки един - казах аз.

- Да, така е - потвърди Санчес разсеяно, сякаш си представяше вече какво би означавало това повишава­не на енергията.

Всички чакахме.

- Това ще ускори еволюционния процес - каза нак­рая той. - Колкото повече се изпълваме с енергия, тол­кова по-мистично откликва вселената, като ни среща в живота с хора, които могат да дадат отговор на нашите въпроси - и той отново се замисли. - Всеки път, когато следваме интуицията си и някоя мистична среща ни от­веде напред, нашата лична вибрация се увеличава.

- Напред и нагоре... - продължи той, сякаш на себе си. - Ако това развитие продължи, тогава...

- Ние ще постигаме все по-високи равнища на енер­гия и вибрация - довърши мисълта му Добсън.

- Да - потвърди Санчес. - Точно така. Извинете ме за момент.

Той се изправи и отиде на няколко метра навътре в гората, където седна сам.

- Какво друго се казва в Деветото откровение? -обърнах се аз към Добсън.

- Не знаем - отвърна той. - Тук свършва онази част, която притежаваме. Искаш ли да я видиш?

Отвърнах, че искам, и той отиде до колата и се вър­на със свитък, завит в кафява хартия. Вътре имаше двай­сет печатни страници. Прочетох ръкописа, силно впе­чатлен от това колко изчерпателно Добсън и Фил бяха възприели основните му постановки. Когато стигнах до последната страница, разбрах защо според тях това е са­мо част от Деветото откровение. Прекъсваше рязко, по средата на една концепция. Само се подхващаше идеята, че трансформацията на планетата ще създаде една на­пълно духовна култура и ще издигне хората на все по-високи нива на вибрация. В него се допускаше, че това издигане ще доведе до появата на нещо друго, но не се казваше какво.

След около час Санчес стана и приближи до мен. Изпитвах удоволствие да седя сред растенията и да наб­людавам невероятните им енергийни полета. Добсън и Фил стояха зад джипа и разговаряха.

- Мисля, че вече можем да се отправяме към Икитос - каза Санчес.

- Ами военните? - попитах аз.

- Струва ми се, че трябва да рискуваме. Съвсем яс­но почувствах, че ще успеем, ако тръгнем веднага.

Съгласих се да послушаме интуицията му и споде­лихме с Добсън и Фил нашите планове.

Те и двамата подкрепиха идеята, след което Добсън каза:

- Ние също обсъждахме какво да правим. Струва ми се, че трябва да тръгнем направо към Селестинските руини. Може би ще успеем да спасим останалата част от Деветото откровение.

Сбогувахме се с тях и отново поехме на север.

- За какво мислиш? - попитах аз след известно мълчание.

Отец Санчес намали скоростта и ме погледна.

- Мисля си за кардинал Себастиан, за това, че според думите ти би престанал да преследва Ръкописа, ако го разбере.

Докато отец Санчес изричаше тези думи, в съзнани­ето ми изникна представата как аз действително се изп­равям пред Себастиан. Виждах го в изискана обстановка. Гледаше със снизхождение към нас. В този момент има­ше възможност да унищожи Деветото откровение и ние се опитвахме да го убедим да го разбере преди да е ста­нало прекалено късно.

Когато отмина това видение, забелязах, че Санчес гледа усмихнат към мен.

- Какво си представяше? - попита той.

- Просто мислех за Себастиан.

- И какво стана?

- Привидя ми се ясно, че се срещаме със Себастиан. Той беше на път да унищожи последното откровение и ние се опитвахме да го разубедим.

Санчес си пое дълбоко дъх.

- Както изглежда, от нас ще зависи оцеляването на Деветото откровение.

Стомахът ми се сви при подобна мисъл.

- Какво ли трябва да му кажем?

- Не зная. Но трябва да го убедим да види предим­ствата, да разбере, че Ръкописът в неговата цялост не отрича, а изяснява истините на църквата. Сигурен съм, че следващата част на Деветото откровение прави именно това.

Пътувахме около час в мълчание, без да срещнем никаква друга кола по пътя си. Връщах се в мислите си към всички събития, които се бяха случили, откакто бях дошъл в Перу. Разбирах, че откровенията на Ръкописа се бяха слели в съзнанието ми в едно цялостно свето­усещане. Бях се пробудил към мистичния начин, по който се разгръщаше животът ми, както се разкриваше в Петото откровение. Разбирах също, че цялата култура предчувства отново тази мистика и бяхме в процес да формираме в себе си един нов мироглед, както се по­сочваше във Второто откровение. Третото и Четвъртото ми бяха посочили, че вселената е всъщност една разгър­ната система от енергия и че конфликтите между хора­та са основани на недостиг и борба за тази енергия.

Петото откровение ми откриваше, че можем да сло­жим край на този конфликт като започнем да се зареж­даме с енергия от един по-висш източник. За мене са­мия тази способност почти се бе превърнала в навик. И Шестото откровение, че можем да се освободим от ста­рите си натрапчиви роли и да открием истинската си същност, постоянно отекваше в съзнанието ми. А Седмото откровение показваше как да се осъществи ево­люирането на тази истинска същност: като формулира­ме въпросите си, интуитивно разбираме какво да предп­риемем и получаваме отговор. Да се включим в този магичен поток беше истинската тайна на щастието.