Семинар истанбул кушадасъ измир

203
гиите като такива [7]. Необходимо е педагогическите университети и програмите за повишаване на квалификацията на учителите да включват подготовка за работа с мобилните технологии. Един от най-популярните модели за прилагане на мобилно обучение в класната стая е BYOD – Bring Your Own
Device, – Донеси собствено устройство. Той е най-атрактивен и евтин за обучаващата институция, тъй като устройството, неговата подръжка и достъп до мрежата се заплащат от самите ученици. В резултатна това проектите на BYOD могат бързо да бъдат реализирани там, където повечето хора имат такива мобилни устройства. Въпреки това моделът BYOD има сериозни ограничения, тъй като не позволява участие на ученици, които нямат мобилни устройства. Друг негативен ефект е в зависимост от параметните на притежаваните устройства и достъпа до интернет, да има диферанциране в работата и резултатите на обучаемите.
Пример за реализацията на препоръките е проектът на ЮНЕСКО Best
Practices in Mobile Learning (2016-2021 г. Той е насочен към обменна добри практики при популяризиране и въвеждане на мобилното учене (в най-ши- рок смисъл) за подобряване на достъпа, средата и качеството на учебния процес. Сред тях са демонстриране на мобилен учебен модел в рамките на учи- лището - реализирани мобилни учебни практики за обучение, преподаване и управление на училищата мобилен учебен модел, който да се прилага в различните класове и по различни учебни предмети; подкрепящи доказателства, че мобилните модели на обучение са били ефективни. Сред целите на проекта са да се ускори въвеждането на мобилното обучение на ниво училище ида се създаде рамка, която да ръководи бъдещото планиране и създаване на електронни училища [9]. В ЕС през последните години са реализирани редица проекти, свързани с изследвания, популяризиране за апробиране на възможностите за прилагане в МО в класната стая. Европейската комисия насърчава въвеждането на мобилното обучение чрез финансиране на научноизследователски проекти в областта на образованието и технологиите. Научноизследователските и иновационните дейности на ЕС са групирани в
Рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие.
Сред най-ранните проекти за мобилно обучение, е Handheld Learning
Resources Project (HandLER). Реализиране през 1998 г. от Изследователската група за технологични образователни технологии към Университет на Бирмингам във Великобритания. Той е насоченен към разработване на мобилни технологии и методологии, които биха могли да подкрепят ученето през целия живот в различен контекст [2]. MOBIlearn е друга мащабна инициатива за мобилно обучение, финасирана от Европейската Комисия. Програмата беше реализирана от 2002 дог. в девет европейски страни както и в няколко страни извън ЕС, включително САЩ и Австралия. Тя имаше различни предметни области, като една беше свързана с проучването как мобилните технологии може да подобрят обучението в класната стая [2].
Мобилното обучение в класната стая – добри практики на ЮНЕСКО и ЕС

204
The Mobile Learning Network Project» (MoLeNET – система за мобилно обучение) беше реализиран през 2007 г. в Англия. В резултат от осъществяването му беше създадена единна виртуална система за мобилно обучение, обединяваща около сто колежи и училища в страната [2]. В неговите рамки беше направено проучване на дидактическите възможности на различни мобилни комуникации смартфони, mp3 плейъри, таблети, гласови устройства и др. Програма eMapps е подкрепена също от ЕС и е насочена съм мотивиране на активното участие на ученици от началното училище да използват творчески цифровите технологии и се реализира в периода 2005−2008 г. В нея бяха включени ученици на възраст от 9 до 12 години от училища в десет европейски страни. Проектът имаше за цел да изгради общности на творчески ориентирани, технологично подготвени ученици, които да създадат дигитално съдържание за тяхната общност, да общуват с връстници от други държави чрез платформата на програмата.
Друга цел на проекта е да разработи адаптивни интерактивни инструменти предимно игри за мобилна платформа с учебна цел. Създадените eMapps игри провокират у учениците стремеж към откривателство, анализ, интерпретация, решаване на проблеми, упражняване на паметта и физическа активност. Програма EMapps предоставяна училищата мобилна платформа и инструментариум за разработване на различните компоненти на игри, които да включват интригуваща история, различни предизвикателства и добра логистика. Сред разработките е еднодневна играна училище от Чехия, чието действие се развива в манастира Břevnov в Прага. Основната задача на участниците е да разберат идентичността на непозната за тях историческа личност монах. Учениците получават шифър на мобилния си телефон с предположения кой е историческият персонаж, който е основал манастира. След активна дейност по търсене на информация и данни за манастира участниците научават поетапно неговата история. Педагогическа стойностна проекта е не само в използването на мобилните технологии с учебна цел, а в провокиране на желанието за творчество и откривателство у учениците [2].
MoLeNET е сред най-мащабните инициативи за въвеждане на мобилно обучение в европейски, а и в международен мащаб. Реализирана в периода
2007 − 2010 г, програмата включва около 40 000 обучаеми и над 7000 служители. Над 12 милиона Британски лири публични средства бяха инвестирани вот правителството на Великобритания и участващи институции, включително колежи и училища (Attewell et al., 2010). Чрез повсеместно използване на мобилните технологии, програмата беше насочена към разширяване на обхвата на преподаването и ученето. Учебните дейности се провеждаха както в класната стая и учебни среди, така и „ всяко място и по всяко време, включително, като класни стаи, както и на други места, включително на работното място, вкъщи, по времена пътуване По времена проведените проучвания на МО и в резултатна проведените проекти, са констатирани редица негови ограничения. Най-сериозният
Лилия Цв. Лозанова

проблем, с който се сблъсква мобилното обучение, елипсата на солидна теоретична рамка, която може да ръководи ефективното проектиране на инструктажа и оценява качеството на програмите, които разчитат значително на мобилните технологии [5]. Всяка технология има някои ограничения и слабости, а мобилните устройства не са изключение. Kukulska-Hulme (2007) обобщава следните проблеми) физически характеристики на мобилни устройства, като например малък размерна екрана, тежко тегло, недостатъчна памети кратък живот на батерията
(2) ограничения на съдържанието и софтуерните приложения, включително липса на вградени функции, трудност при добавяне на приложения, предизвикателства при обучението за работа с мобилно устройство и различия между приложенията и обстоятелствата на употреба
(3) скорости надеждност на мрежата) проблеми с физическата среда, като проблеми с използването на устройството на открито, прекомерна яркост на екрана, опасения относно личната сигурност, възможно излагане на радиация от устройства, използващи радиочестоти, необходимостта от покрития за дъжд при дъждовни или влажни условия и т.н. [5]. Проучванията и опитите за въвеждане на мобилното обучение в класната стая продължават с цел повишаване на ефективността на учебните дейности, като възможност ученето да продължава и извънучилищната среда.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: