Семинар истанбул кушадасъ измир

209
– Наука – форма на материално възприемане на света. В повечето случаи се изискват доказателства за съществуването на нещо, за да се обяви то за съществуващо.
– Религия – форма на духовното ниво на човека или група от хора. Показва представата затова кои сме и къде отиваме, завръзката със силите в природата и вселенския разум.
– Изкуство – форма на взаимовръзка на науката и религията с художествени средства. Изкуството пресъздава света и човешките отношения в зависимост от духовното и интелектуалното ниво на твореца.
Това, което днес се разбира под понятието изкуство, класификациите, които правим на различните изкуства са само различни начини за пресъздаване на света, за втъкаване на неговите елементи в различни форми и с различен материал. Това е начин за разказване на историята, за скриване на знанието от неподготвения зрител с помощта на символи, за откриването му от тези, които имат сетива и отворено съзнание, за да го видят. За функциониране на изкуството започваме да говорим тогава, когато това изкуство се изважда от контекста на цялото, когато започва да се използва с определено предназначение вдаден момент, когато художественото произведение се създава с някаква цел. Естетическа, образователна, възпитателна, развлекателна и други функции са само начини за възприемане на различни негови страни и принизяване на истинската му същност – да бъде свидетел на човешката еволюция, да съхранява и пренася знанието, да го дава тогава, когато човекът е готов да го поеме, да разкрива цялото в една малка частица, в артефакт, в художествен елемент или няколко елемента. С други думи, като в миниатюрна холограма да ни каже всичко за всичко в един ритмически подреден модел. Народното изкуство като синкретизъм е имало за задача да бъде кому-
никация – да съобщавана другите да пази живота, вътрешната неприкосновеност на човека (шевицата се поставя около ръкави, пазва, риза, на престилката има фертилен характер – благославя младото семейство да продължава рода и поколението да бъде здраво идентификация – кой, откъде, какъв е човекът украса и декорация. Това саи функциите му, те. всеки елемент на народната култура е бил в съприкосновение с всички други и заедно са изграждали кода, наречен човек – индивид, човек – личност.
Изкуството е символен феномени начините и формите, под които са разположени неговите символи, има значение за разчитането им. Един от най- често използваните начини за закодиране на знанието в различните изкуства е ритмичността на подреждане на символите, организирането им в групи и фигури, в модели. Ритъмът и метрумът могат да се приемат за основни елементи в проявлението на всяко явление, жизнен процес, цивилизационни етапи, културни процеси, на всяко изкуство. Изкуството е символен феномени начините и формите, под които са разположени неговите символи, имат значение за разчитането им. Един от най-често използваните начини за закодиране на знанието в различните изкуства е ритмичността на подреждане на символите,
Ритъмът като символ в народното изкуство

организирането им в групи и фигури, в модели. Ритъмът и метрумът могат да се приемат за основни елементи в проявлението на всяко явление, жизнен процес, цивилизационни етапи, културни процеси, на всяко изкуство. Всички елементи на метроритъма се изразяват с числа. В музиката, от една страна, това са различните тонови трайности, които създават характе- ровата специфика на ритъма. От друга – метрическата пулсация, която като скелет обрамчва ритмичната разноликости придава организираност. И от трета – размерът, който изваждана физическо ниво конкретиката на тези два елемента – метрум и ритъм.
Различните по времетраене тонове образуват ритъма. Основната мерна единица в тях е четвъртината. Неслучайно четвъртината е едно време, а всички други трайности се съ-измерват с нея. Цялата е четири времена, половината две, осмината – половин време и т.н. Значи тук чрез четвъртината имаме една отправна точка, която е от една страна една четвърт от цялото, а от друга – едно време.
Метричната пулсация насочва в друга плоскост – броим надве, броим натри. Броенето на четири ех, наех и т.н., а размерите в този редна мисли съответно саи т.н. Това са размерите, които използва западноевропейската нотно-писмена система. При българската народна музика цифровото изразяване на метрум и ритъм придобива коренно различен види т.н. Метроритъмът на българската народна музика следва да се разгледа през призмата на философските школи и ученията, за да се разбере числото като символ, какво носят различните числа и какво като знание ни дават тези анализи.
Питагор твърди, че всяко събитие и явление може да бъде представено във видна числа. Самите числа са изразявани чрез символи, но същевременно те също са символи на отношенията и хармонията в света.
В учението на розенкройцерите числата заемат особено място. Вселената светът на познаваемото и на непознаваемото, седели на седем сфери. Седмицата е вечна в сътворението на нашата планетна живототворност).
Новалис вижда във всичко значение, симетрия и странна взаимовръзка. Той счита, че Бог се открива и в математиката, както и във всяка друга наука, следователно числата не са изнамерено от човека средство заедно смислено подреждане на околния свята символи на абсолютното, които въздействат на естетическото чувство на надарения затова човек иго карат да изживее своеобразна извънчовешка хармония на сферите. При това положение свещените числа наистина имат сакрално свойство – на първо място Бог сътво- рител като „праединичният“, който се самоотрича и разкрива, преминавайки в двойнственост (дуализъм, ИН, ЯН). От тезата и антитезата се получава синтезът на триадата (триъгълник, Троица, триликост). Четворността има архетип- ни свойства, понеже тя не само удвоявано и изправя дуалистичната система. Четворността образува „визирния кръстна нашия разум. Чрез включване на положението среда – петорността, която намира израз в пентаграмата –

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: