Семинар истанбул кушадасъ измир

от прочитането на нотния текст до артистичното представяне на творбата на сцена. Според Л. Баренбойм, една от най-важните тенденции във водещата музикална педагогика, независимо дали е инструментална или масова, до голяма степен, определяща нейните методи, е хармонично развитие на човешката личност, чрез достигане на равновесие между разсъдъчното и духовното (съвместно с общата педагогика) максималното развитие на творческите способности в емоционален план е немислимо без едновременното развитие на способностите за теоретично осмисляне и без дисциплина на мисълта [2:15]. В своя подкрепа цитира изказвания на швейцарския психолог Едг. Вилмс, аржентинския музикант Р. Фридман и английския педагог Р.
Слек – в днешно време музиката развива мозъка, развива и облагородява чувствата [5:17] Баренбойм препоръчва като най-главно при всички стадии на обучението по инструменти работата върху музикалното произведение да се разбере и почувства защо, за какво и как трябва да се работи, което би привлякло способните към музикалното изкуство Шест от многото свои трудове в областта на музикалната психология, музикознанието и музикалната педагогика Г.Ципин посвещавана клавирното обучение и изпълнителство. Руският учен формулира четири основни музикално-дидактически принципа, които поставят стабилна основа, стават фундаментна клавирната методика увеличаване обемана материала в учеб- но-педагогическата работа, разширяване на репертоарните рамки и увеличаване наброя на музикалните произведения, в различни художествено-стило- ви направления ускоряване навремето за работа върху учебния материал, отказване от дългите срокове за работа над музикалните произведения, усвояване на необходимите изпълнителски умения в сбити времеви параметри увеличаване на размера на теоретичния обем от знания в уроците по музикален инструмент необходимост от такава работа с материала, при която в максимална многостранности пълнота да се проявят самостоятелността и творческата инициатива на обучавания изпълнител В своята работа изявеният пианист-преподавател К. Мартинсен се опирана възгледите на немския психолог В. Бундт за необходимостта от решителна замяна на физиологическата основа с психологическата в музикалната педагогика. Неговият последовател Ел. Герстенберг препоръчва при работата да се насърчават творческите инициативи и самостоятелно мислене на обучавания. Представителите на австрийската клавирна методика Арт. Шнабел, М. Льо- гер и Й. Дихлер препоръчват още в началното обучение да се възпитават всички предпоставки за художествено музициране, а не само техническо да се развиват органично всички творчески възможности на бъдещия клавирен изпълнител, което поставя изискването за правилен подборна работния репертоар.
Свое място в развитието на световната клавирна методика имат пианистите Ал. Корто ( швейцарски пианисти диригент, Ф. Бузони (италиански
Музикално-възпитателни и образователни тенденции в клавирната педагогика...

изпълнител, които разглеждат връзката между техническата и художествената страна при интерпретацията на музикалното произведение. Гениалният пианист разглежда техническите трудности не като отделни моменти,а като комплексни тонови вериги,които при свирене пианистът трябва да обхваща с музикалната си мисъл.Усвоявайки тези логически формули с мисълта си и двигателния си апарат, пианистът ще бъде готов за изпълнението на подобни трудни комплекси навсякъде,където ги срещне Френските клавирни педагози Л. Декав, М. Лонг, Ми Ж. Марто обръщат голямо внимание на задължителното, в процеса на обучението по пиано, възпитаване на вниманието в непрекъснатости продължителности прилагат различни способи за съсредоточаване в работния обект (клавирна пиеса) на базата на активни действия по времена урок. За тях педагог има триосновни задачи − да вдъхновява, организира и направлява, като особено значение те придават на първата. В САЩ, Р. Пейс е за творческо опериране с мелодията и хармонията за музикално – аналитично мислене над музикалния материал. Негови дидактически прийоми са използването на импровизационно-твор- ческите задачи и търсенето на различни средства за пробуждане на инициативността на обучавания като музикални съпоставки и практически действия за осмисляне на музикалните явления.
В началото на ХХ век се поставя началото на солидното музикално и клавирно обучение в България. Клавирната педагогика възприема съществени черти и принципи от всички съвременни европейски пианистични практики. Тя обобщава техните постижения и ги доразвивана основата на българския народностен дух, с дейното участие на българските композитори
[12:6]. Андрей Стоянов поставя основните насоки в развитието на българското пианистично изкуство и пише трудове, посветени на клавирната педагогика, които се явяват първите порода сив нашата страна. В своя труд Методика на обучението по пиано г) той поставя въпроса за музи- кално-художествената стойностна учебния репертоар, който трябва да развие всестранно музикалността ида помогне за усвояването на всички видове техника още в началното обучение по пиано Ученикът да слуша внимателно, да слуша ида чува точно какво излиза от инструмента – мелодия, такт, ритъм, сила и качество на тона…Да стане чувствителен към грешките, които допуска. Ако ученикът е научен правилно да работи, то той ще има успехи в самостоятелната си работа у дома. Авторът подчертава необходимостта клавирното обучение да се води отвисоко организирани високо културен музиканти педагог През втората половина на XX век българската клавирна педагогика приема „ устойчивите академични традиции в клавирното изпълнителство и педагогика от Виенската клавирна школа и съвременните за времето си модерни техники от школите на Лешетицки и Бузони“ [4:62]. Новите клавирни методики от български педагози са изградени на основата на актуални съвременни методически тенденции при развитието на отделни пианистични

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: