Семинар истанбул кушадасъ измир

25
глеждането на въпроси от частен характер се поставят и такива, свързани с музикалната философия, музикалната естетика, музикознанието, музикалната психология и др. Методиката на клавирното обучение е тясно свързана с естетиката, която е нейна методическа основа. Тази връзка се проявява преди всичко в определяне на целите, задачите и съдържанието на музикалното обучение и възпитание. Музикознанието и неговата теория оказват непосредствено влияние на разработките на съдържанието и методите на му- зикално-педагогическите науки. В музикознанието все по-голямо внимание се отделяна методите за анализ на музикалните произведения, използвайки го при изучаване на закономерностите на музикалния език и определяне на художествените достойнства на произведенията. Клавирната методика се опирана музикалната психология в изучаването на развитието на музикалното мислене и възприятие. Въпросите, свързани с творческите и музикални способности са немислими без знанието за психическите закономерности, без разбирането какво представляват музикалните способности и човешката дейност. В тясна връзка с психологията, методиката решава въпроса за достъпността на изучавания художествен репертоар, за неговия обеми за ефективността на използваните методи на обучение. В обучението по пиано в качеството на организиращо начало са застъпени основните положения на общата педагогика, нов работата на педагога пианист винаги се търси художествената съдържателности клавирното майсторство.
Оличаващи се една от друга по нивото на професионализъм на авторите, широтата на обхванатия материали методическите разработки и по своята ценност в исторически план, клавирните методики разглеждат обучението по пиано не локализирано, а в контекста на всестранното, универсалното музикално възпитание и образование. В исторически план клавирната методика се развива целенасочено, в зависимост от наложени теории и практики. Понятието клавирна школа присъства в педагогиката, изпълнителството и изкуствознанието. В литературните източници на термина се предава различен смисъл като педагогическа дейност на изявени пианисти педагози, обединени по някакъв признак като методическа система на конкретен педагог като сборник от произведения от художествения или инструктивен репертоар с цел възпитание и обучение в различни клавирни умения като начин за изучаване и придобиване на клавирно-изпълнителски опит. С него се обозначава приемствеността в изпълнителските традиции в рамките на конкретна национална култура набелязва се последователността в развитието на идеите на водещи педагози- пианисти определя се единството на естетическите възгледи в творчеството идейността на различни творци, обединени на тази база в единство и своя общност. Клавирната изпълнителско-педагогическа школа − това е явление едновременно принадлежащо към висшите достижения на художествената култура и свидетелство за нивото на развитие на професионалното музикално образование, неговата „най-високо поставена летва. Да се проследи
Музикално-възпитателни и образователни тенденции в клавирната педагогика...

развитието и формирането на тези школи е една от най-важните задачи в професионалното музикално образование [6:l]. Тяхното съществуване идейност се предопределят от няколко съществени фактора Стилистиката на наложените музикално-естетически тенденции вдадения исторически етап Националните особености
– Композиторското творчество за определен период Изпълнителската практика със стилистиката и процесите, развиващи се в нея Теоретичните схващания и трудове по въпроса Организацията на музикалното възпитание и обучение (музикални школи, училища, колежи и др.)
– Връзката с общата педагогика и някои общи педагогически принципи и методи Нивото и връзката с други науки, изучаващи човека и личността анатомия, физиология, психология и др.)
– Съществуващите и взаимовлияещи сив международен план национални изпълнителски и музикално-педагогически тенденции.
Да се направи изчерпателен анализ на теоретичните постановки в областта на международното музикално – инструментално обучение, в световните клавирни школи е изключително трудна задача, изискваща обемиста и задълбочена работа. Тя би могла да бъде обектна специално изследване. В статията са отбелязани утвърдени тенденции в методиката на клавирната педагогика, и по-конкретно, свързаните с работата над музикални произведения от учебния и художествения репертоар във водещите клавирно-изпъл- нителски школи на някои от най-изявените клавирни педагози на XX век, тъй като съществуващите през XXI век, при изключителната глобализация и новите национални разделения и тенденции в съвременната композиторска практика, тепърва ще бъдат проучвани и анализирани.
А. Щапов в своето произведение Етюди за клавирната техника, писано в началото на XX век, споделя свои теории за оптимизирането на педагогическия процес, основани на детайлното проучване на психологическите свойства на вниманието, паметта и други процеси, за които в по-ранните години на педагогическата теория се споменава твърде рядко. Той подчертава изискването да се свири осмислено, така че винаги звуците не просто да следват един след друга винаги да изразяват определено съдържание. Авторът извежда принципа запланирането на урока по пиано в зависимост от етапа на работа над художественото произведение, а също от индивидуалните психолого-физиологически свойства на обучаемия. Той определя няколко етапа в изпълнителската подготовка на пианистите организационен (начален, педагогически, технологически, изпълнителски. Те имат свои функции прогнозиране, организация, функциониране, оценка. От съвременна гледна точка тези етапи не обхващат в пълнота същността на музикално-инстру-

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: