Семинар истанбул кушадасъ измир

27
менталната работа, но дават представа за сложността и разнопосочеността на тази дейност [13:31]. В световнопризнатата руска клавирна педагогика на ХХ век се открояват Петербургската клавирна школа с водещ музиканти пианист, преподавател Л. Никалаев и на Московската – К. Игумнов. Отличителна черта в преподавателския стилна Николаев е конкретността на поставяните от него изпълнителски задачи, изразяващи се в подробен анализ на всичко, с което може да се опише музикалното съдържание – форма на произведението, хармония, динамични изменения, фразировка и т.н. Способността да се анализират и систематизират музикалните явления той налага като основни педагогически методи. За първи път в теориата на клавирната методика, педагогът категорично заявява необходимостта от разширяване на кръгозора на изпълнителя, насърчаване на индивидуалността и възпитание на умението му да мисли и действа самостоятелно в изпълнителските задачи и решения [6:l]. К. Игумнов дава началото наново направление в клавирната методика, наречено на неговото име. Като основна изпълнителска концепция и принцип той определя стремежът към съдържателност на изпълнението, което определя и неговите приоритети в педагогическата дейност. Важна негова препоръка е при работата над музикалното произведение да се подхожда от съдържанието към техническите средства – звуковото майсторство е истинската проява нависоко ниво на изпълнителски умения, осмисления музикален език и възможността да се изрази чрез подходящото звукоизвличане. Негово убеждение е, че музикалното изпълнение е добро, когато е реализирано върху сложното съчетание между разионалното и емоционалното отношение към нотния текст. Приоритет в работата на клавирния педагог трябва да е стремежът да се научи ученикът на самостоятелност чрез уважение на неговата индивидуалнoст“ Клавирна педагогическа дейност на Г. Нейгауз се причислява към световните достижения в тази област. Според него, изучаващият музикален инструмент независимо дали е дете, юноша или възрастен трябва духовно да владее музиката в своя ум, в своя слух и в своята душа [8:5]. Всяко изпълнение, според него се състои от триосновни елемента изпълнявано произведение, изпълнители инструмент. Само пълното владеене и синхрон между тях може да гарантира добро художествено представяне на музикалната творба. Основополагащ художествени педагогически принцип за руския клавирен педагог е приоритета на съдържанието на музикалната творба над техническите средства за неговото въплъщение Ако е ясна целта ( съдържание, музика, постигане на съвършено изпълнение, ще е ясно и какво диктува като средства за нейното достигане [8:16]. Затова препоръчва постоянното и интензивно интелектуално развитие на ученика да се достигне успех в работата над художествения образ може само чрез непрекъснато развитие на ученика музикално, интелектуално, артистично, следователно и пианистично. Което означава да се развиват неговите слухови данни, да се запознава ши-
Музикално-възпитателни и образователни тенденции в клавирната педагогика...

28
роко с музикална литература, задълго да се вживява в един автор за развитие на въображението от детството да се научи да разбира формата, тематичния материал, хармоничната структура на изпълняваното произведение…да се развива неговата фантазия с удачни метафори, поетични образци, аналогии с явления от природата и живота, особено от душевния, емоционалniq; да развива любов към другите изкуства и главно – да почувства етическото достойнство на твореца При унгарските пианисти и педагози Б. Барток, З. Кодай и М. Варро, както и германските Л. Кестенберг, А. Халм, К. Мартинсен; руснаците Б. Явор- ский – създател на първата музикално-теоретична система за музикалното мислене, в основата на която той поставя разбирането, а музиката определя като своеобразен език за изразяване и Б. Асафиев, който разглежда музиката в контекста на световната култура, което определя нейното звучене и организация, те. тя израства от практическите потребности на обществото, може да се забележи общо направление в педагогическите търсения. Те споделят формулировката на Асафиев, акцентираща на формирането на интонацион- но-острия слух, способен да проследи, осмисли и оцени случващите се в музиката събития да „ наблюдава нейното течение да проследи музикалната форма като процес, което е една изключително широка трактовка на същността на музикалния слух „ да се възпитава мислещ слух (Ф. Блумен- фелд), ученето да е в безконечно вслушване в музиката (К. Игумнов ). За тях интензивното слухово развитие е едновременно развитие на музикалното мислене − умение да се оперира с музикалния материал, да се намират сходства и различия, да се анализират и синтезират ида се установяват взаимос- вързаности“. Интонацията за тях е изразителна определена музикална мисъл.
Украинският клавирен изпълнител Г. Коган, автор на осем труда посветени на клавирното изпълнителство и педагогика, за първи път в света разработва курс по история и теория на пианизма. Водещи насоки в неговите теоретични изследвания са психологията на изпълнителството и клавирната педагогика, връзката между техниката и стила, клавирната фактура и транскрипциите. Изявеният пианист прави подробен анализ на въпросите, свързани с клавирната техника и интерпретацията. В своята методика Работата на пианиста, която е осъществена като втора час на по-рано написаната Пред вратата на майсторството, той прави подробен анализ на работата над клавирното произведение и поставя въпроса с какво трябва да започне работата по музикалната творба, правейки интересно сравнение с работата на художника, който първо нахвърля цялостния облик на композицията и нейните най-съществени детайли, след което пристъпва към тяхното запълване:„Преди да започне разучаването на началните тактове, изпълнителят трябва да се запознае с произведението нацяло, да си създаде представа за неговия характери построение да си създаде, изгради работна хипотеза за изпълнителския замисъл, да планира своята интерпретация.
Коган дава подробен анализ на усвояването на музикалното произведение

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: