Семинар истанбул кушадасъ измир

Този подход предполага свобода, креативност, разнообразие, игровост нали- тературния разговор в подготвителните групи на детската градина. Това, от една страна, улеснява детския учител, но от друга страна – затруднява случването на разговора. Като се прибави и фактът, че става дума за художествена литературна творба, за работа с малки, но изключително емоционални същества, трудностите и неизвестните в ситуацията стават големи. Всяка стъпка към осредняване, тенденциозно търсено инварантно доближаване до детската душевност е изключително трудно и неефективно. В контекста на търсенето на образовтелно-възпитателни резултати актуална става работата върху разчетеността и функционалността на заглавието словесното рисуване на възприеманите образи синонимното извеждане на характеристики на персонажи разчеността на поуката и въздействеността насловото на героите игровостта и живостта наговорещите в текстовете растения, животни, природни реалии. Играта със словото се допълва с игра с боите, четката, пластелина с моделирането, рецитирането, драматизирането. Според разбирането на авторите на статията особено ефективна е работата с поетическите обрати и спецификата на постройката на текста. Например при работа с прозаически художествен текст (Приказка за Калинката – Приложение) съдържателните акценти и метафоричността могат да се осмислят чрез въпроси като Как започва приказката Какви са първите действия на Калинката след зимния сън На какво не може да се нарадва тя Как пеят пчелите Как е наречено облачето, което закрива слънцето Кой се наричане- мирник? Защо тогава облачето е наречено немирник Как разбирате израза вятърът надуваше кавалите си Как си представяте Глога, характеризиран с израза важно се наду“? Как Калинката реагирана блъсъка на вятъра Към кого се обръща за помощ Как Шипката реагирана молбата на Калинката за помощ Как си представяте Калинката, която гледа сърдито Какво прави натъжената Калинка Към кого се обръща за помощи с какво чувство Как се отнася Глогът към Калинката и какво казва Как си представяте Глога в момента, характеризиран с израза важно се наду Как Слънцето, което хвърля последните си лъчи, се отнася към Калинката Можели Слънцето да се усмихва Кой чува тежката въздишка на пълзящата с последни сили Калинка Как Розовият храст нарича Калинката („Пъструшке“) Какво Розовия храст пита Пъструшката? Защо Калинката е огорчена, какво споделя с храста Как Калинката успява да зашие крилцето си Как Слънцето реагирана добрата постъпка на Розовият храст, за която Калинката благодари Какво научаваме за приятелството от текста Предизвикателство за децата могат да бъдат въпроси със защо (Как разбирате израза вятърът надуваше кавалите Защо растенията и животните в приказките могат да говорят В практиката при търсенето на отговори на подобни въпроси се появяват модели като свири силно, вятърът бучи, вятърът шуми. Адекватността на детските отговори е стимулирана в подетия литературен разговори чрез изисквания за тълкуване на изрази от художествения текст чрез синонимични конструкции (по-
За предизвикателствата пред Литературния образователен разговор“...

392
лучават се отговори като глогът е станал по-голям, изправил сее, важно сее изправил, надигнал сее нагоре, важно сее показал. Детските отговори извеждат на втория въпрос следните аргументи на маркера защо: защото имат уста защото се разбират помежду си сами растенията и животните говорят на свой език. Провокативността на литературния разговор е разрешена чрез целенасочеността на разнообразните въпроси, използвани и като средство за разбиране на написаното в творбата (Къде Кой Кога Как Защо, и като стимуратор за проникване в различните пластове на творбата (съдържателен, структурен, емоционален. Многопластовото проникване в творбата и като съдържателен, и като технологичен модел е съобразено с интересите и желанията на децата за активности креативност.
В контекста на гореизведените модели на инвариантност и вариантност на литературния разговор в подготвителните групи на детската градина може да бъде разчетени представеният в следващото изложение пример за работа с поетически художествен текст (Приложение № 2). Работата върху стихотворението Родна стряха от Ран Босилек, подходящо като образователно съдържание за работа с художествени текстове в подготвителните групи, би могла да се организира в следния образователен контекст (разбира се, това е един от многото варианти на методически решения Цели: Да се формира интерес у децата към конкретната поетическа творба (към поетическата творба изобщо) ида се изградят умения за разчитане на смислите, на авторовото послание в лирическия/лирическите текст/
текстове; доближаване на детската читателска възприемчивост до настроението, което създава текстът Задачи:
• Възприемане на стихотворението и осмисляне на авторовото послание чрез художествените образи в текста Уточняване на представата за свое и родно Съпреживяване на обичта към родната стряха Осмисляне на характерните черти на художествения образна родното и уточняване на изразните средства за неговото изграждане Активизиране на употребата на синоними и стилистично оцветени думи – епитети, умалителни имена, обръщения и др.
➢ Ход. Работата върху текста е съотнесена с няколко педагогически ситуации Първа образователна ситуация провокиране на детския интереси

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: