Семинар истанбул кушадасъ измир

387 5. Описания (описание на битово пространство (стая, дом описание на природна картина, описание на градина, описание на предмети др.).
6. Словоупотреба (коментар насловото на разказвача, работа върху непознати думи, обръщане внимание върху експресивната лексика – умалителни имена, синоними, антоними (горе/долу, добро/зло, бяло/черно), сравнения, олицетворения, разговорни думи, възклицателни изречения, епитети и др.); обосноваване на стилистичната маркираност на словосъчетения; извеждане на функцията на езикови конструкции, съдържащи числителни имена – 3, 7, При работа върху басня и вълшебна приказка могат да бъдат добавени още два акцента в горепосочения инвариантен модел Послания на приказката/баснята (поука Жанрова природа (обосновка на елементите, предпоставящи характеризирането на приказката като вълшебна).
При работа върху лирически текст инвариантният модел може да бъде обоснован чрез акцентуваността върху следните текстови характеристики заглавие тема и мотиви лирически говорител, форми на изказа (кой говори и за какво говори разгръщане на темата (чувства и настроения, място на случката (ако има, участници стихова организация, графическо оформление поетически език
При работата по инвариантността на моделите учителят е в плен на два типа детерминатори – учебни програми и научнометодически ръководства.
В хода на педагогическата ситуация по български език в подготвителните групи на детската градина се обособяват три момента (три образователни ситуации създаване на емоционална нагласа за възприемане на творбата, провокиране на детския интерес, мотивация за участие чрез многообразни методически похвати разговор върху творбата обобщение.
Представените в предходното изложение ключови акценти в инвари- антния модел по работа с поетически текст се разполагат основно във втората образователна ситуация и отчасти в третата. Литературният разговор е предшестван от изразителното изпълнение на творбата. Първият въпрос обикновено насочва към подготовка за възприемане на темата и емоционалните доминанти на творбата. Те се уточняват с въпроси от типа Какви чувства, настроения създава текстът Какви чувства преобладават За стойността на литературния разговор допринасят въпроси, предполагащи мотивиране на детските твърдения (разбира се представени във вербална форма, съответстваща на възприятийните възможности на
За предизвикателствата пред Литературния образователен разговор“...

децата. За по-адекватното потапяне в емоционалния колорит допринасят въпроси и задачи като Припомнете/открийте (при картинно представяне на текстовите моменти) текстовата част, която ви дава основание да назовете чувствата и настроенията си. Какво означава избраното заглавие Как чувствата са разгърнати в текста Как чрез словото ставаме съпричастни към внушенията на автора При лирическия текст в подходяща за възрастта форма е целесобразно да се коментират формите на изказ (аз, ти, ние, вие ). Проблемът проблемите и емоционалните доминанти е подходящо да се съотнасят с посланията и на различните строфи, и на текстовото цяло. Акцентът при лирическите текстове е върху изразните възможности на българското слово. Подходящ е модел на работа, изискващ възприемането насловната експресия и на равнище стих, и на равнище цялостен текст. При подобен литературен диалог подходящо е активирането на въпроси като Как си представяте картината Как си представяте образа …? Кои думи ви помагат да си представите още по-добре образа на …? Защо са използвани тези думи?
Алгоритмизацията на инвариантния модел, при незадължителност на всяка стъпка и в горопосочената точно последователност, се осъществява в подготвителните групи на детската градина в регламентираните ситуации за работа с художествена творба. Инвариатността се съобразява с разпре- делоността навремето в педагогическите ситуации, от една страна от друга страна, се „разполога“ в изискванията на учебната програма за съответната възраствова група и образователно ядро Таблица № 1 – Наредба № 5]. Въпросите, които се задават, и техният брой се определят от учителя, който познава, децата с които работи, техните интереси, равнището на езиковата и литературната им подготовка. За постигане на резултатност е важно учителят да организира занятието така, чеда провокира интерес към жанра, да стимулира асоциативното мислене на децата, да обогатява речта им, да работи върху желанието им за споделяне. Толерираният метод на беседата се допълва от игри драматизации, словесно рисуване, разпознаване на герой чрез загадка стълбица на нравствеността на героите и мн. др. Целесъобразно се оказва използването на дидактическата анимация, която е интерактивен метод, отразяващ се в обогатяване на процеса на обучението с игрови, занимателни, забавни и атрактивни елементи. Забавният характерна обучението осигурява позитивна емоционална нагласа, която е предпоставка за повишаване на интереса към него и стимулира мотивацията за учене [Такворян 2016: 247]. Подобен образователен контекст подпомага да се разрешат предизвикатал- ствата на интересната, но нелесна работа с литературната творба в детската градина да се развива речникът на учениците да се стимулира творчеството въображение да са подпомага нравствено-етичното им възпитание. Съвременните методически ръководства също извеждат някои насоки за работа с литературния текст в детската градина. В Методика за развитие на речта и овладяване на български език в детската градина Ф. Даскалова препоръчва учителят да не се увлича в анализ на текста Когато произведе-

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: