Семинар истанбул кушадасъ измир

по посока на диференциация на задачите редуциране наброя на въпросите използване на отговорите на по-бързо успяващите деца с добро владеене на езика допълнително използване на нагледни средства – илюстрации, картини, снимки включване на компютърна презентация промяна на съотношението репродуктивни/проблемни въпроси подсказване на отговори и т.н.).
Съотнесеността на литературния разговор с очакванията на съвременните учебни програми за полезности резултатност предполага съответни компетентности на учителите, включващи и познаване на инвариантни модели за работа с художествени текстове, и умения за използването им. Собра- зяването с инвариантността, с планираната и очаквана по програма резултатност изисква сериозна предварителна подготовка, търсене на функционални методически решения за реализиране на литературния педагогически дискурс, за мотивация на детето (малкия човек) за активно включване му в образователно-възпитателния разговор за литературата. Авторитетът на детския учител става еквивалентна отговорността му, съизмерима с уменията му – комуникативни, речеви, емоционални, поведенчески, с чисто човешките му характеристики – толерантност, етичност, естетичност. Всички гореизведени особености на литературния разговор в подготвителните групи на детската градина предполагат и обуславят и неговата кре- ативност. Ефективността на този разговор става функция на професионалните умения на учителя да работи и по програма, и според детските предпочитания, при това по модели, които мотивират за речева, творческа, игрова, емоционална активност. Съчетаването на традиционни и иновативни подходи, на инвариантност и вариативни модели, разнообразяването на технологията на литературния разговор в детската градина позволява да се отговори на съвременните образователни предизвикателства ида се работи (под ръководството, с помощта и подкрепата на учителя) както за познавателното, така и за емоицоналното, нравствено-етичното и творческото развитие на децата от подготвителните групи на детската градина.
Приложение № 1 – Приказка за калинката (Руска Караянева) [Караяне- ва 1983: Слънцето се усмихна весело и огря закътъната горска полянка. Калинката изпълзя изпод сухите листа и протегна изтръпналите си краченца. Изтри черните си точици и те заблестяха. Поогледа се и се опита да разтвори алената си мантия. Цялата зима беше изкарала в сън под сухите листа и беше отвикнала да лети. Отлетя. Обиколи полянката. Не можеше да се нарадвана слънцето, на пролетта. Из въздуха се носеше песента на дивите пчели. Опойващ мирис изпълваше въздуха. Бяло немирно облаче закри слънцето. Подухна ветрец. От радост Калинката летя дълго и се отдалечи от къщичката си. А вятърът вече надуваше кавалите си. Огъваше клоните на все още неразлистената гора.
Калинката летеше трудно. Силен тласък на вятъра я блъсна. Тя изохка от болка и се притаи. Гръм разкъса облаците. Калинката се опита да полети,
За предизвикателствата пред Литературния образователен разговор“...

но не успя да разтвори крилцата си. Остра болка я накара да ги свие. Едното крилце беше разкъсано. Огледа се безпомощно и разбра, че се беше приютила под един шипков храст. Знаеше, че той има игли, малки и чупливи, но можеха да свършат работа. Зарадва се. Обърна се към него иго помоли тихо Моля ти се, Шипчице, дай ми една от твоите иглички да си зашия крилцето, за да мога отново да летя. Слънцето преваля и не ще мога да прибера у дома.
Шипката изгледа сърдито Калинката и троснато рече Ако на всички започна да раздавам от своите иглички, на какво ще заприличам Тате ми трябват, с тях се пазя от козите Иди при Глога На него игличките нему трябват!
Калинката наведе тъжно главичка. Сълзите закапаха. Горещите пареха страничките
ѝ
. С последни сили допълзя до Глога и се покачи на най- ниското клонче. Със сърце, изпълнено с болка и мъка, тя се обърна към него Глогчо, моля ти се, дай ми една от твоите иглички, за да си ушия крилцето, та да мога отново да летя Слънцето преваля. У дома ще се тревожат за мене!
Глогът я изгледа високомерно и с досада рече Аз с тях опазвам зайците през зимата, а през пролетта – малките пойни птички Итака важно се наду, че едва не разкъса и другото крилце на бедната Калинка.
Слънцето хвърляше последните си лъчи, но не бързаше да се скрие. То беше чуло и видяло случилото се и му беше жал за малката Калинка.
Тя пълзеше с последни сили. Поспря се да си почине и въздъхна тежко Защо си огорчена, мила Пъструшке – запита я Розовия храст Много ме боли крилцето. Разкъсах го. Нямам игличка да го зашия. Помолих Шипката и Глога, но ми отказаха Аз щети дам. Ето вземи.
И храстът се наведе така, че Калинката да може да си избере най-дълга- таи остра игличка. Заши крилцето си. Поблагодари му и полетя.
Слънцето се усмихна, претърколи се бързо зад високия връхна планината и се прибра в своя палат да почива.
От този ден Калинката е най-добрият приятел на Розовия храст. Нападнат ли го сивозелените буболечки, тя е на поста си и докато не ги избие до една, не си отива…
Приложение № 2 – Родна стряха (Ран Босилек) Босилек 1986: Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка сетих най-напред.
Тука, под липите стари неведнъж играх;
Снежанка Д. Георгиева, Ганка И. Янкова

тука с весели другари скачах и се смях…
Къщичке на дните злати,
кът свидени мил!
И за царските палати не бихте сменил!
Бележки:
1. Предложените проекти за работа върху разказ, вълшебна приказка и стихотворение се съотнасят с представените от Р. Йовева проекти за работа върху тези текстове в начален образователен етапна основното образование Георгиева и др. 2005: ], носа предложени, адаптирано с оглед спецификата на образователното взаимодействие по български език и литература в подготвителните групи на детската градина. Маркираното в скоби насочва към водещите насоки на изводите при подобна работа с децата от подготвителните групи на детската градина.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: