то теории и схващания в областта на
педагогиката и дидактиката, от силно изявеното чуждестранно влияние (характерна чертана музикално-педагоги- ческата практика у нас през ХІХ
век). В този период се открояват имената на няколко изявени личности, в чиято многостранна музикално-творческа, изпълнителска, публицистична и
обществена дейност, педагогическите интереси заемат важно място – показателен израз за голямата роля на просветителското начало в първия период от развитието на българската професионална музикална култура. В настоящото изследване проблематиката, свързана сформирането и развитието на музикалния слух, визира периода 1878 – 1903 година (според периодизацията в труда Музикалното възпитание в българското училище)
[2]. В нея се очертават два дискурса – принципи и становища за свързване на музикално-учебната работа с развитието на музикалния слух и конкретни практически разработки. В учебните планове и програми от този период, музикалното обучение и възпитание фигурират с наименованието „пение“, официално запазено за десетилетия напреда в някои от програмите от същия периоди като нотно пение“. Това наименование дава сериозно отражение върху музикал- но-учебната дейност, тъй като отразява само една от основните музикални дейности – възпроизвеждането с гласи стеснява значително учебно-възпи- тателното съдържание на предмета. Но това не бива да се счита за
фатално вредна тенденция, тъй като още в тези години отделни музикални дейци и педагози оценяват важността и ролята на пълноценното възприемане на музика от ранна детска възраст. Според анонимният A moll „ за да бъдат и нашите деца музикални, не трябва друго нещо, освен да им дадем да слушат музика … от най-ранната им възраст [8:317]. В по-голямата част от съществуващите програми по музика през визирания период, липсват задачи за развитието на музикалните способности. Изисквания за елементарни умения, свързани с развитието на музикалния слух и употребата на понятието „мелодически слух, се срещат само в някои учебни програми. За пръв път програмата от 1882 г. (отнасяща се
до Източна Румелия, макари непълно обобщава тази задача. Първо и второ отделение упражняване на слуха и гласа. Разпознаване гласове – висок, нисък, дълъг, кратък, силени слаб …“ [2:55]. Макар спорадично и на елементарно ниво, развитието на музикалния слух се свързва с целите и задачите на предмета там, където теса фиксирани като програмни изисквания. В програмата от 1897 година ясно са разграничени и формулирани музикалнообразователните задачи на предмета. Сред учебните цели, които се поставят пред музикалното възпитание, музикалният слух е на първо място „ Да се упражни музикалния слух и
гласът на ученичките дотолкова, чете да могат както единично, така и в хорда изпълняват вярно лесни песни [2:55]. Липсва обаче разработена цялостна система от средства и форми на работа за развитието му, както и разбиране за органичната връзка и взаимодействие между музикално-слуховото
Сподели с приятели: 
