Все повече се засилва ролята на гражданския сектор за деинститу-

147
– Съответствие с потребностите – успешното провеждане на политиките за деца в риск изисква, както познаването на потребностите, така и планиране на разкриването и развитието на социалните и образователни услуги, съобразно конкретните потребности. Процесът на разкриване на услуги трябва да бъде планирани да излезе от етапа на хаотичности зависимост от добрата воля на местната власт Осигурено финансиране за политиките за деца – без ресурсно обезпечаване на отделните политики, реформата в грижата за деца не може да бъде осъществена.
Още през 2000 г. се формират общности от неправителствени организации, които настояват за промяна на институционалния тип грижа. На показ пред обществото са извадени примери на неадекватна грижа от институциите главно към деца. Редица организации алармират за тежките условия в институции, най-вече за деца и възрастни с психически разстройства. Така обществото е провокирано да мисли в тази посока ида търси решения.
Редица организации с подкрепата на държавата и на общините създават модели на социални услуги, които на малко по-късен етап държавата приема. Подкрепа в това отношение изиграха редица чужди донори, които оказаха финансова подкрепа на процеса. Финансирането проекти на непра- вителствени организации за създаването на модели и добри практики дава силен тласък на деинституционализирането. Значителна е ролята на програма ФАР, която организира финансиращи програми и осигури значителен финансов ресурс в това отношение.
Огромни усилия са вложени от десетки организации за квалификацията на персонала в институциите. Този персонал в определен момент се яви главният опонент на реформата. Хората се страхуваха за работните си места и от неизвестността, която тя носи, както за самите тях, така и за хората, които са в институциите. Затова привличането им за съмишленици беше важна предпоставка за успех на реформите. В това отношение беше важно работещите в институциите, за се чувстват подготвени и способни да работят в новите услуги от семеен тип, които се създадоха на мястото на институциите.
В хода на процеса на деинституционализация местните неправител- ствени организации започват да играят все по важна роля в дефинирането на потребността от конкретни услуги като алтернатива на институциите. Те се явяват посредници между гражданите и властта. Особено силна роля в страната имат така наречените родителски организации. Теса общности от родители, които работят за защита на интересите на своите деца в неравностойно положение. Редица родителски организации настойчиво поставят пред местните власти очакването си за създаване на конкретни социални услуги в общността, които да работят в интересна децата им.
Заключителните думи в доклада са насочени към това, че неправител- ствените организации в страната все по-остро поставят въпроса за неравно- поставеността между общините и останалите доставчици на услуги. Обмисля
Алтернативи на социалните услуги за деца

се въпросът за поставяне на общи изисквания за регистрация и лицензиране към всички доставчици, в това число и към общините, които сега са освободени от такова изискване. Неправителствените организации настояват да се предприеме решение, което да не ги поставя в пълна зависимост от волята на кмета, който решава дали да обяви конкурс за частен доставчик или да остави общината да доставя услугата. Трудно се преодолява недоверието между публичния и частния сектори инерцията в начина на мислене в това отношение.
Както се вижда, процесът на деинституционализация в България не е лесен. Съществуват проблеми, назрели с годините, и теса свързани с отношението на държавните институции и неправителствения сектор към осъществяването му.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: