Сенки на Север – I част

– Хлапета – казва той и ги подхваща нежно. – Все трябва да ви спасявам…

Мориан отвори очи, сънят внезапно се сви и изчезна. Летиан. Летиан беше мъртъв, беше видяла обезглавения му труп сутринта. Тъгата нямаше място в плановете й, но усещаше остро липсата му. Появата на Морсий я изтръгна от мислите й:

– Ъъ, говорих с Негово Преосвещенство за онзи свещеник…

– Кой свещеник? – гласът й звучеше уморено.

– От Ел, земите на Данил, тоест…

– Да – прекъсна го Мориан. – Какво за него?

– Негово Преосвещенство отказа да го повиши или премести…

– Помоли ли учтиво? Изтъкна ли, че животът му може да е в опасност? Обясни ли, че ще се нуждаем от толкова способен свещеник в столицата? – Морсий отговаряше на всеки въпрос с кимане. Мориан въздъхна:

– Е, добре. Прати по Сетий покана до свещеника да посети столицата, не вярвам да са станали толкова нагли, че да пренебрегнат любезна покана на Първия съветник… Как върви претърсването на двореца?

– Ганаин пристигна и лично се зае – Морсий помълча и после започна колебливо. – Няма ли да… няма ли да отмъстим за Летиан?

Мориан задържа погледа си върху него и тихо рече:

– Стига толкова смърт. Не искам следващата глава, която ми поднесат, да бъде твоята. Не смятам да водя безмислена битка с онези… диваци.

– А принцесата? – упорстваше Морсий.

– Принцесата… – направи пауза Мориан. – Принцесата нека стои в Умбра, извънредното положение ни устройва. Там е недосегаема и за шайката на Данил. Пък и ако нещо се случи с краля и принца – на селенийския престол ще седне селенит, това е повече, отколкото някога сме мечтали. А и доколкото познавам нравите на жриците, Деа скоро ще съжалява, че е попаднала там…

Разговорът им беше прекъснат от влизането на Ганаин:

– Заловихме убиеца.

– Жив ли е още?

– Жива. – уточни Ганаин. – Мисля, че трябва да видиш това.

Докато крачеха по коридора, той заразказва:

– Предположих, че е селенит, защото иначе не може лесно да се проникне в двореца. Летиан имаше някои извратени идеи, навремето си играеше да обучава няколко хрътки за лов на селенити, представа нямам как го е правил, а и не мисля че имам желание да научавам, но свърши работа, заловихме убийцата, която се оказа…

– Жрица – констатира Мориан, когато видя пред себе си овързана жена с натъпкана кърпа в устата.

– Да – кимна Ганаин. – Селенит-жрица, не вярвах, че ще видя такова нещо. За щастие хрътките я заръфаха, преди да успее да използва гласът си.

Мориан бавно приближи до жрицата, вгледа се в очите й и тихо, но отчетливо рече:

– Отвращаваш ме! Не мислех, че един селенит може да падне толкова ниско, но ти си успяла. Стоиш по-долу дори от помиярите, с които са те заловили.

Мориан се изплю встрани и се обърна към Ганаин:

– Време е да възродим един стар обичай. Навремето са жигосвали всеки, който е подозиран, че има връзка с луната… Дамгосайте хубавото й челце и после я пуснете на площада, ако доживее вечерта, нека да върви, където си поиска.

Час по-късно Ганаин и Мориан разговаряха в кабинета й:

– Знам, че не харесваше особено Летиан…

– Методите му бяха малко нездрави. – вмъкна той.

– … но се нуждая от някой, който да го замести и няма по-подходящ от теб.

– Знаеш, че предпочитам да съм на открито с войниците си.

– Знам, Ганаин, знам, но се нуждая от сигурност тук, в двореца. Моля те!

Ганаин помисли малко и после кимна в знак на съгласие:

– Добре! Но гвардията на Летиан за нищо не става, събираше си я от най-големите отрепки и престъпници, ще ги подменя с мои обучени войници.

Мориан грейна в щастлива усмивка, но Ганаин вдигна предупредително ръка:

– Отсега нататък искам да изпълнявате нарежданията ми, щом ще се грижа за сигурността на всички ви. През нощта ще се движим винаги по двама, през деня всеки от нас ще има охрана от поне четирима войника, това важи и за теб, Мориан!

Тя неохотно кимна, но разбираше, че мерките бяха необходими. Ганаин се усмихна:

– Подготвил съм войниците си дори за внезапен десант на жрици. Навремето в Умбра младите жрици доста се въодушевяваха да изпробват новите си умения, затова щитовете си имаха начин да се пазят от тях! – и той й показа две парчета восък и се ухили. – Идеални тапи за уши, нищо не чуваш с тях, дори заповедите на командира си!

Мориан се разсмя заедно с него, глътка свежест сред помрачнелия иначе ден.

Ганаин се появи отново вечерта, на лицето му играеше дяволита усмивка:

– Искаш ли да ти разкажа една забавна история?

Мориан вдигна уморен поглед от книжата на масата:

– Да чуем.

– Седят си значи Боада и Асоин заедно с хората си и чакат да падне нощта, за да нападнат поредния чифлик. – Ганаин обичаше да разказва с много подробности. – Изведнъж от гората се появяват мъж и жена на коне и щом ги виждат, жената почти се просълзява и казва “Данайци! Спасени сме!”. Не щеш ли обаче Боада разпознава в нейно лице Мира – прислужничката на Елис – която пък няма как да знае, че всъщност това не са данайци, а селенийци, облечени в данайски униформи. Следва кратка схватка, в която на Асоин се налага да убие някой и друг от своите, защото Мира е пуснала гласа си в действие…

– Принцесата не е била с тях – предположи Мориан, прекъсвайки го.

– Да – отговори Ганаин. – Тръгваме ли?

– Чий е този сплит? – попита Мориан докато оглеждаше Мира отблизо.

– Не е наш, не знам – сви рамене Боада. Асоин се намеси:

– Разпознавам го, на Ванел е…

– Ванел? – повдигна вежди Мориан.

– Тоест виконт Витанел, имат малко имение край брега, живее в семейния замък с родителите си и… сестра си. – допълни след кратка пауза Асоин. Мориан го изгледа косо:

– Не е време да се размекваш, Асоин! Единствен селенит в семейството ли е? Добре, време е да се научи да живее без родителите си. Ганаин, вземи Тиана с теб и се заемете. – усещайки умолителният поглед на Асоин добави. – Измъкнете момичето обаче.

Ганаин се подсмихна:

– Ако аз я спася от пожара, току-виж се влюбила в мен, нека Асоин отиде…

– Не! – отсече твърдо Мориан. – Знам специалното ти отношение към жриците, ще отидеш ти да се погрижиш за семейството на Ванел. Боада, Асоин, искам да придружите тази жрица и щита й до данайската граница, предайте ги на данайския граничния патрул, да ги правят какво искат, не е наш проблем. А ти, мила – обърна се тя към Мира – предай на Ванел, ако го срещнеш, че в Селения го грози смърт, няма да му простя предателството, ясно ми е, че той е помогнал в отвличането на принцесата. И ако пак се появиш на селенийска земя, ще ти отсека главата без да се церемоня, ясно?

Ганаин улови погледна на Реян и рече:

– Какво се чудиш… братко? Да не ти се случва да изгубиш жрицата си… както аз изгубих моята. Омитайте се докато не съм размислил!

Беше почти полунощ, когато всички се събраха в двореца, Ганаин отново се опита да бъде лаконичен:

– Изгорихме имението до основи, после настанихме момичето е един хан наблизо, тя си мисли, че сме приятели на Ванел и…

Мориан го прекъсна с махване на ръка и кимна към Боада:

– Предадохме ги на граничния патрул, казахме им че са жрица и щит, които са изгонени от селенийска територия…

– Добре – отново махна с ръка Мориан и се обърна към Морсий. – Някакви вести от Даная и посланик Корл?