Серафина и изгубеното сърце

44
Накрая отиде при татко си, който спеше в леглото.
Опита се да го докосне по лицето, за да се увери, че наистина е тук. Усети смътна форма, но не и топлина. Бе точно като с Брейдън.
Въпреки че не можеше да почувства топлината на баща си и той не можеше да усети нейния допир, тя се сви до него като котенце,
толкова малко и леко, че дори не натежава на гърдите на стопанина си.
И се помъчи да не заспи.
На сутринта, когато татко й се събуди и се приготви да започне деня си, Серафина се опита да го докосне, да разговаря с него, да му каже какво й се е случило, да го предупреди за всичко, което срещна в гората, опита се да му каже да провери потока, вливащ се в езерото, но колкото повече се стараеше, толкова повече той се натъжаваше.
Присъствието й не бе утеха за него, а болка. Тя го обсебваше като лош дух.
Накрая, когато татко й приготви торбата си с инструменти и тръгна на работа, тя го остави не защото искаше, а за да може той да намери покой.

45
11
Серафина седеше сама в подножието на стълбището на сутерена,
хванала главата си в ръце. Трябваше да открие начин да се върне обратно в света и да предупреди всички за надвисналата опасност. Тя бе нападната и очевидно Брейдън също е бил нападнат от някого или нещо. Беше убедена, че предстоят още нападения.
— Но какво мога да направя? — запита се на глас.
Как да говори с хората, които обича? Как да ги предупреди?
Беше открила мистър и мисис Вандербилт, Брейдън, Гидиън и татко си, но в имението имаше още някой, който би могъл да й помогне. Качи се по задното стълбище до четвъртия етаж и мина по коридора със стаите на прислужниците. Когато стигна до стаята на камериерката, която търсеше, видя, че вратата е открехната.
Спря на място. Лошо предчувствие пропълзя в нея.
— Еси? — попита тя тихо. — Еси, тук ли си?
После бавно се промъкна в стаята.
Стаята на приятелката й бе пуста и необитаема. Книгите и вестниците на Еси не бяха на нощното шкафче до леглото й. Рисунките на цветя и растения не висяха на стената. Дрехите й не бяха пръснати по пода или метнати на стола. На леглото нямаше чаршафи и възглавници.
Сърцето на Серафина спря за миг.
В тази стая вече не живееше никой.
Еси си бе отишла.
Серафина си бе спомнила старите планински легенди, които Еси разказваше, легенди за изгубени души, нощни духове и други странни явления. Беше решила, че камериерката ще може да й помогне, че дори ще може да общува с нея по някакъв начин, но надеждите й се оказаха напразни.
Струваше й се толкова нечестно, толкова нередно. Беше си у дома, но и не беше. Защо не може нещата да са както преди? Тъкмо си намери приятели, ново семейство. Носеше красиви рокли и пиеше

46
английски чай с много, много сметана! Откри майка си и тичаше редом до нея в гората. Гушеше се до нея, усещаше мъркането й. Какво ли бе станало с майка и малките й котенца? Дали и те бяха изчезнали като
Еси? Серафина не можеше да понесе мисълта, че нещо лошо се е случило с някого от тях.
Както стоеше в средата на стаята, изведнъж забеляза огледалото на стената. В същия миг застина на място и сърцето й заби учестено.
— О, не, няма да го направя… — каза си.
Не искаше да пристъпи към него.
Прекалено много се боеше да застане там и да погледне.
Какво щеше да види?
Старото си аз? Мъждукащ призрак? Излязъл от гроба таласъм с окървавено лице и рани по цялото тяло, онези рани, причинили кървавите петна по разкъсаната й рокля? Тя бе таласъм. Изведнъж се почувства сигурна в това. Последното нещо, което искаше да види, бе окървавеният труп на ходещ мъртвец.

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: