Серафина и изгубеното сърце

47
— Бъди дръзка! — каза си тя решително. Престани с тези
глупости, стига си се самосъжалявала. Сън или реалност, мъртва или
жива, няма да се предаваш, няма да се отчайваш. Ще продължаваш
да се бориш!
И тогава, докато си мислеше за това, изведнъж видя нещо съвсем незабележимо в движението от светлина и въздух, отразяващо се в огледалото. Зад нея имаше нещо. Обърна се да погледне какво е и забеляза малките прашинки, реещи се хаотично в сутрешните лъчи,
навлизащи през прозореца.
Пристъпи напред сред летящите прашинки.
Беше удивена, че вижда формата на всяка от тях, начина, по който се въртят и улавят светлината, докато летят из въздуха.
Прашинките й напомниха думите, които се казват на погребение,
когато хората се прощават с починалите си близки.
— Полагаме тялото й в земята — щеше да каже свещеникът. —
Всички отиваме на едно и също място. Пръст при пръстта, пепел при пепелта, прах при прахта…
Докато изучаваше бавното въртене на прашинките в слънчевия лъч, Серафина прошепна:
— Ето това съм сега.
Частица прах, рееща се във въздуха.
Повдигна ръка и я прокара бавно през лъчите. Не предизвика сянка, но можеше да се закълне, че прашинките се завъртяха по-бързо в малки облачета около нея.
— Тук съм — каза тя на глас. — Почти незабележимо… но все още съм тук.
Дори да съм миниатюрна частица прах или полъх на вятъра, все
още ме има. Все още има и надежда.
Огледа се из празната стая на Еси. Миналото бе зад нея.
Бъдещето бе неизвестно. Но какво да прави с настоящето?
Погледна през прозореца към планините. Над върховете се трупаха плътни тъмни облаци, проливни дъждове поглъщаха слънчевите лъчи в далечината. Нивото на водата във Френч Броуд се бе надигнало толкова много през последните няколко нощи, че старата река бе преляла от бреговете си и бе наводнила лагуната. Лагуната бе поела и дъждовната вода и очертанията й бяха напълно заличени.
Бурята наближава, помисли си Серафина.

48
И аз трябва да я спра.

49
12
На слизане към първия етаж Серафина мина по дългото вито парадно стълбище, разминавайки се посред бял ден с гостите. Скачаше пред тях и се опитваше да ги докосне. Галеше с ръце дългите поли на роклите на дамите, като се опитваше да накара плата да се размърда.
Но нищо не се получаваше. През целия си живот се бе крила, а сега искаше поне един човек, един-единствен, който и да е, да знае, че е тук.
— Ехо, насам! — извика на една от многобройните гостенки,
която бе дошла за предстоящия летен бал. — С много красива рокля сте! — изкрещя на друга. — Шапката ви е върхът, сър — каза на един от господата.
Когато стигна до основния етаж, се запъти към зимната градина,
където групичка млади дами, облечени с красиви бледосини и жълти рокли, седяха, пиеха чай и си бъбреха оживено. Тя се опита да им открадне бучките захар и да разклати чашите им, но не успя да направи нищо. После забеляза, че от една от чашите се издига бледа пара, и й хрумна идея. Наведе се и духна леко в горещата течност. За нейна изненада парата наистина се обърна в нова посока и после се разтвори във въздуха. Серафина се усмихна. Имаше някакъв прогрес.
Обнадеждена, прекоси задния коридор и се пъхна в пушалнята с нейните пищни тапети от синя дамаска, елегантни кадифени столове и книги със златни букви на кориците, наредени по рафтовете. Когато в навечерието на Коледа бяха дошли тук с Брейдън, бяха облечени с най- хубавите си дрехи за първото коледно тържество на Серафина.

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: