Серафина и изгубеното сърце

60
Изправи се и се спусна през надигащата се вода към Брейдън.
Той бе оставил фенера на малка издатина, за да има светлина, докато работи.
Копаеше дупка в пода на тунела.
С помощта на лопатата откърти една от тухлите. Извади я от водата, остави я встрани, после взе отново лопатата и започна да кърти следващата. Вече работеше в около петнайсет сантиметра вода, но продължаваше да вади тухлите една по една.
Движенията му бяха затруднени от металната шина на крака му,
но той работеше с непреклонна решителност. Скоро махна поне десетина тухли. После бръкна в калната вода дълбоко в дупката и извади оттам метална кутия.
— Ти си скрил нещо тук — каза Серафина.
Водата навлизаше все по-стремително и Брейдън изведнъж явно осъзна в каква опасност се намира. Сега, след като бе намерил това, за което бе дошъл, тя очакваше, че той ще се втурне към входа на тунела.
Но Брейдън не го направи. Остави лопатата и фенера, стисна кутията в ръце и продължи напред в мрака, надолу към още по-тясната част на тунела.
— Къде отиваш, смахнато момче? — изкрещя тя, надвиквайки звука на нахлуващата вода. — Трябва да се връщаме!
Но той, естествено, не й обърна внимание. Продължиха надолу по улея, таванът ставаше все по-нисък и те вече не можеха да вървят изправени. Трябваше да се привеждат, после направо да се свият на две. Накрая запълзяха на колене и ръце, пантите на шината на Брейдън пукаха и се огъваха заради превиването на крака му. Нивото на водата,
навлизаща в тунела, продължаваше да се покачва. Блъскаше Серафина все по-силно, сега вече бе на сантиметри от брадичката й, почти до тавана, плискаше и се люшкаше силно около шията и раменете й. Беше й все по-трудно да диша.
Докато пълзеше, започна да й се струва, че водата не просто се надига около нея, но я повлича, разкъсва я, отлепя кожата от тялото й,
оголва костите й. Скоро щеше да се превърне в множество малки капчици, разпилени в потока. Просто се дръж, помисли си тя,
скърцайки със зъби. Не съм готова да си отида!
Брейдън пълзеше все по-бързо и по-бързо в мрака, пробиваше си път през водата, повдигаше уста към тавана, за да си поеме въздух, но

61
все още влачеше металната кутия със себе си.
Внезапно по тунела се понесе яростна вълна с купчина клони,
която се стовари върху тях и препълни пространството догоре с вода.
Серафина затвори уста и задържа дъха си, макар да не бе сигурна, че има смисъл от това. Отказваше да умре! Захвана се за хлъзгавите тухлени стени, за да не бъде отнесена. Трябваше да се задържи! Но усилията й бяха напразни. Мощното течение се стовари върху й,
откъсна пръстите й от стената и я повлече, преобръщайки я като изсъхнала клечка из улея заедно със стремително нахлуващата вода.

62
15
Буреносната вода я влачеше и въртеше из тесния улей. Ръцете и краката й се извиваха и блъскаха от силата на стремителния поток.
Нямаше усещането, че се дави, а по-скоро че водата отнася и последните частици от душата й.
Накрая стигна до тесния отвор в края на улея и бе изхвърлена навън в прелялото поточе. Подаде се бързо над повърхността, отчаяно се бореше да си поеме въздух и да се изправи на крака. Опипа като подивяла краката и ръцете си и въздъхна с облекчение, че са на мястото си. Не се бе разтворила в природните стихии. Все още не. Бе оцеляла още веднъж.
Брейдън лежеше на брега на потока сред проливния дъжд,
изтощен и задъхан, но все така притискаше към гърдите си металната кутия, сякаш животът му зависеше от нея.
Серафина се покатери на скалистия бряг и се огледа смаяно,
опитвайки се да разбере къде се намира. Бяха й нужни няколко секунди, за да осъзнае, че двамата с Брейдън са изхвърлени в тясната котловина в подножието на езерния бент.
Когато водата бе започнала да нахлува в тунела, Брейдън бе решил, че е по-добре да избяга през изхода, отколкото да си проправя път обратно. Решението бе спасило живота му. А може би и нейният —
ако това, в което се бе вкопчила напоследък, можеше да се нарече
„живот“.
Усмихна се против волята си неимоверно щастлива, че и двамата са оцелели. Погледна през пороя към каменното лице на бента. Водата от препълненото езеро се лееше над преливника на стената високо над нея и се изливаше като мощен водопад в потока.
Докато се обръщаше отново към Брейдън, проблясваща светкавица разсече небето заедно с пронизващия тътен на гръмотевица. Брейдън стисна зъби, отметна мократа коса от очите си и се изправи на крака. Каквото и да правеше, бе ясно, че не е приключил.

63
Коленичи върху една канара на ръба на превърналото се в река поточе и отвори металната кутия.
Серафина не знаеше какво има вътре, но в мига, в който Брейдън я отвори, видя нещо ужасяващо черно.
Отстъпи стреснато назад.
Брейдън извади оттам дълга черна дреха — фина черна вълна отвън, а отвътре — хастар от черен атлаз.
Стомахът на Серафина се сви на възел и й се доповръща.
Виждаше се, че дрехата е лошо разкъсана. На много места имаше дупки, платът бе разнищен, раздран като от нокти на диво животно.
Светкавица прогори небето и малката сребърна катарама на дрехата засия ослепително с бяла светлина.
Дланите й се изпотиха. Устните й изсъхнаха. Дъждът се стичаше по лицето й.
Докато Брейдън вземаше плата в ръце, той започна да съска и да се гърчи като жива змия. От нещото се издигна съскащ дим, сякаш бе гневно, че е стояло затворено толкова дълго в кутията.
После, след леещия се около него дъжд и проблясващите светкавици в небето над главата му, Брейдън се изправи и с решително движение разстла плата на раменете си. Наметна черния плащ.

64
16
Серафина гледаше ужасена.
Виждаше, че плащът е лошо разкъсан, но все още бе черният плащ, от който се боеше и който мразеше. Черните му лъскави поли се спускаха от раменете на Брейдън и плющяха, изпълнени с мощ. Но дупките в плаща не бяха просто отсъствие на плат, а непроницаем мрак, по-черен от всичко, което някога бе виждала.
Не! Бъркаше. Беше виждала такъв мрак! Това бе същото черно като черните форми, които видя да се движат в гората.
Всеки път, щом Брейдън помръднеше, тъканта на наметалото се движеше с него и ужасните черни сенки излитаха отвътре към света навън, разкъсвайки времето и пространството. Плащът разпращаше тези разкъсани фрагменти от вихрена мастиленочерна сянка във всички посоки и те поглъщаха земята и листата на дърветата, и звездите в небето.

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: